Теория на обучението по религиознание
Изтегляне 0.71 Mb.
|
| НИРВАНА – е санскритска дума (на пали ниббана), означаваща буквално угасване, затихване. В будизма става термин, с който се обозначава целта на религиозните усилия. Интерпретира се като свръхсъзнателно състояние, което поради това не се дефинира, т. е. не може да се изрази. Описателни характеристики я представят като окончателно угасване на всички желания и страсти, на формите на съзнанието и самосъзнанието, възможно чрез пълно просветление. Представя се като един вид "смърт" на "Аз-а", "смърт без страх". В метафорично сравнение в нирвана човекът "угасва" така както пламъкът на светилника "изчезва" след като изгори поддържащото го масло, по-скоро не изчезва, а вече не се вижда в обозримото пространство. Нирвана е висше състояние на човешкия дух, постигнато с волевите усилия на самия човек и не означава прекратяване изобщо на живота. Редица будистки мислители смятат, че става въпрос за преход в друга форма на битийност, за която наличният език, включително и философският, няма форми на изразяване.
С понятието паринирвана се обозначава последна нирвана, прекратяване на съществуването във всичките му форми и прояви; в хинаяна най-често така се нарича окончателната нирвана на Шакямуни. ПРАДЖНА – висша, отвъдпределна съвършена мъдрост, интерпретирана като интуитивна мъдрост. Основно понятие във всички будистки религиозно-философски учения. Праджна се разкрива в просветлението като освобождаваща мъдрост, без която не е възможна нирвана, или, иначе казано, в праджна е същността на самото просветление. БУДА (Буддха) означава пробуден, просветлен. Това религиозно прозвище приема историческият основател на будизма Сидхарта Гаутама Шакямуни, който става първият Пробуден. Школата стхавиравада (тхеравада) приема първоначално, че будите са шест, колкото се споменават в палийския канон: Дипанкара (пред него Сидхарта дава обет), Кракучханда, Санакамуни, Кашяпа (Махакашяпа), Сидхарта Гаутама и след него – Майтрея. По-късно се приема, че те са двадесет и четири. Специфично за тхеравада и изобщо за хинаянския будизъм е буда да се приема като съществуващ само в земно тяло; обикновено той бива отъждествяван с реално историческо лице, а състоянието на буда се смята за резултат на собствените му усилия. Пратйека буда е "Частен" буда, или онзи, който става буда само за себе си. Пратйека будите могат да бъдат безкрайно много, и се отличават с това, че не срещат буди, пред които да дадат обет за проповядване на дхарма. Благодарение на собствените си усилия те достигат просветление и нирвана за себе си, но са "мълчаливи" буди, не проповядват дхарма. В йерархично структурираното сакрално пространство те са под духовната сфера на будите и тази на бодхисатвите. В будизма махаяна и във ваджраяна в съответствие с учението за трите тела на Буда (трикая) разбирането за буда, за буда-природа и за изразителя на тази природа става различно. Буда тук има произхода си в безкрайността, а в учението „трите тела“ се разкриват равнища на полагане на безкрайното в крайното. Принципът на буда-природата има свой безкраен носител, който в митологията е наречен ади-буда. Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|