Тълкуване на сънищата

- Намирах се в някаква къща. В съня си я нари­чах „Голямата къща". Мебелите бяха от бяло лакирано дърво. Приятна топлина изпълваше стаите. Стените бяха бели и много гладки. Като огледала, които отразяваха -и дублираха

- сцената. Седяхме в кухнята - жена ми, дъще­ря ми и аз. Всъщност знаете, че нямам дъщеря, а син. Жена ми присъстваше в съня, но не бяхме женени; просто живеех с нея, беше ми спътница. Кухненската маса представляваше обикновен кръгъл плот на три крака. Тримата се хранехме мълчаливо в някакви червеникави глинени купи. От фурната излизаше лек дим с апетитна ми­ризма. В самия сън си казвах, че тази сцена е достойна за четката на Вермеер. Сега като си спомням съня, си мисля, че би могъл да се очер­тае триъгълник, чиито върхове да са трите купи. Хранехме се с пръсти, без да бързаме. Чудесното в съня ми беше и това, че в голямата къща има­ше и други хора, но те не влизаха в кухнята...

Този човек - беше инженер - сънува този сън в края на психоанализата си, след като бе преминал през ста­диите на Анимата и на Сянката, които са абсолютно необходими „преходи". Сънят му бе последният от дълъг низ други сънища, които, анализирани впослед­ствие, прекрасно „се навървяха" и образуваха едно цяло.

Интересно би било да се видят някои от асоциациите му:

•ГОЛЯМАТА КЪЩА. Но това съм аз! Или no-скоро аз в нея; тя ме обгръща, но нямам никакво усещане за зат­ворен свят, напротив... Това е къща-вселена; тя би могла да се простира до безкрай...

Да се върнем на казаното no-горе, като прочетем след­ващите асоциации на инженера около същия елемент от съня:

'Знаете, че от две години вече не съм „чист" инженер! Но използвах знанията си, за да се запозная с открити­ята на съвременната физика; никога досега физиката не е имала толкова метафизични значения. „Гносисът¹ на Принстън" ми разкри онова, което отдавна усещах. Разби­рате ли? Идеята за „Бога-Поле" изключително ме прив­лича... Препрочетох и Бергсон...

Да разгледаме тези първи асоциации.

- „Гносисът на Принстън" е богат, въодушевяващ труд, дело на Ремон Рюер², посветил години от живота си на изучаването на физиката, математиката, космологията и информатиката. „Гносисът на Принстън" е начин на мислене, дефиниран от група американски астрономи, фи­зици и биолози, до един надарени с висока интелигент­ност; те се опитват да възстановят първенството на съзна­нието с космични измерения. Схващанията им излизат извън рамките на материализма, но са напълно съобра­зени с науката и откритията й.

„Богът-Поле" е една от идеите, които Рюер разглежда в книгата си. Би било рисковано да се цитира каквото и да било извън контекста на този забележителен труд. Ето все пак няколко реда: „... ако вселената бе сведена до змия или муха, вместо да е сведена до човек, би ли следвало да се приеме съществуването на Бог-змия или на Бог-муха? Антропоморфният Бог е толкова нелеп, колкото и обожественият човек. Измъкваме се от единия абсурд, за да попаднем в капана на другия. Единственият, изход, ако изобщо има такъв, е да допуснем съществуването на Бог-поле - неразбираем и неизмерим. В този Бог е потопен всеки живот като в гравитационно поле. Но гравитаци­онно поле хиперфизично, в което усещаме не материал­но, а „смислово" привличане (американските гностици го наричат семантична гравитация)."

Така областта на съзнанието се разпростира върху ця­лата „материя". Поставям думата материя в кавички, за­щото в съвременната физика понятието материални „час­тици" е все по-малко приемливо.

Като проследим нататък асоциациите на сънувалия, установяваме, че „стеснената" форма на някои психоана­лизи трябва да бъде отхвърлена и че у човека стават без­крайно повече неща от сведеното до самото себе си съществуване, отделено и случайно „поставено" на определе­но място.

Да се върнем към съня.

•МЕБЕЛИ. Всъщност животът е прост! Как да ви обяс­ня? Той е чисто усещане! Космическо дишане! Любопит­но е впрочем, че благодарение на съвременната физика стигнах до понятието любов... Бе като проблясък. Вече не мога да си представя, че всичко, абсолютно всичко във вселената не е свързано още от началото, от първич­ния хелий... Четох една мисъл на Луи Повел¹, според коя­то планът на вселената може би предвижда превръщане­то на този първичен хелий в изпълващ целия всемир дух, а това означава, че вселенският план преминава през нас и през всяко нещо... Ето, виждате ли? Мебелите в съня ми са прости, каквито са впрочем и в истинската ми къща.

•ОГЛЕДАЛО. Белите стени дублираха, както казах, сце­ната с нас тримата на масата. Това може би бе проро­ческо огледало? И показваше, че бъдещето на семейство­то ми и моето ще бъде пределно просто и единно.

•КУХНЯ. Център за хранене. Ритуал на храненето. Купи, а не порцеланови чинии! И главно глина! Човеците жаду­ват за земята, те са от една раса с нея. Грънчарите се множат и това е хубаво. Но -защо хората така упорито се отричат от това дълбоко влечение и се вкопчват в жалкия си външен образ? Наистина, кухнята от съня ми беше ритуален център - това бе ритуалът на ново усе­щане за живота, което жена ми и синът ми, който е математик, изпитваха заедно с мен.

Ще добавя тук, че кухнята символизира „мястото, къде­то се извършват промените". Тя е съновният вариант на лабораторията на алхимиците, които търсят философския камък, но за които главното е било не трансмутацията на металите, а вътрешното преображение на самия екс­периментатор. В нашия случай кухнята е важен символ.

Освен това от фурната излиза дим; не напомня ли той за живачните пари, които са се издигали от съдовете на ал­химиците?

Необходимо ли е също да уточняваме, че числото 3 се явява три пъти? Три крака на масата, три купи, трима души...

Този прекрасен сън заслужава размисъл. Той увенчава развитието на едно човешко същество. Сънувалият, някога „чист инженер", се превръщаше в „религиозен" човек, човек на единението, вписал живота си в просто­тата на всекидневието като част от безкрайния космос. При това без никаква сантименталност! Вече видяхме един подобен случай. И можем да си зададем следния въпрос...

Ще бъде ли утрешният човек „религиозен"?

Андре Малро² казваше, че бъдещата цивилизация ще бъде „религиозна" или изобщо няма да я има.

Кристално ясна мисъл, която се явява продължение на изложеното дотук в главата. Станало е банално да каз­ваме, че човешкото същество е в процес на „мутация", що се отнася до личните му схващания и до начина, по който определя мястото си в света. Дори най-бедният духом индивид е „попил" постиженията на съвременна­та наука. Никога досега не се е говорило толкова за кос­мически сонди, за НЛО, за извънземни и пр. Всеки от нас е впечатлен от факта - един от многото, - че Амери­ка е изпратила космическа сонда с послания до евенту­алните разумни същества от други светове. Обикновени­ят човек вече знае - макар и да не си дава сметка за това - немалко за всемира. Усещането му за нещата се про­меня. Ясно му е, че в изследваната от огромни телеско­пи вселена кръжат милиони или милиарди планети, населени със същества, по-интелигентни от него или недостигнали нивото му. Заедно с това се разширява и полето на човешкото съзнание! Измерението на „малкия само­тен човек", „случайно" появил се на Земята, започва бав­но да увеличава обема си, пораждайки афективни трусо­ве. В научния свят се раждат нови схващания за „матери­ята", която все повече ни се разкрива като необятност, показваща ни само едно свое късче. Съвременните уче­ни все по-точно формулират въпросите на т. нар. „пара­психология", която някой ден без сянка от съмнение ще стане част от физиката. И положително физиката ще е в основата на нашето възраждане. Може би тогава ще раз­берем от какво сме направени, къде отиваме, откъде ид­ваме, в какво „поле" се намираме; може би ще узнаем също как функционират интуицията, усещането, мисълта, кои­то днес са само думи, мъчително опитващи се да обяснят непознати за нас факти. Така вероятно ще бъде построен голям мост между науката, метафизиката и религиите, като всичко това нищо чудно да ни доведе до опознаването на изцяло и абсолютно „взаимосвързаната" вселена...