Тридесет и пета
Изтегляне 2.06 Mb.
|
Чл. 2066. (1) За електрозаваръчните уредби се предвижда измерване на заваръчния ток. (2) Допуска се за електрозаваръчни уредби с еднопостов източник да не се измерва заваръчният ток при наличие на скала за тока към регулатора на ток. Чл. 2067. (1) Преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби (освен автономните) се присъединяват към електрическата мрежа директно с кабели или с кабели чрез тролейно окачване. (2) Дължината на тролейните кабели не се нормира, а тяхното сечение се определя с отчитане мощността на източника за заваръчен ток. Чл. 2068. (1) Преносима или подвижна електрозаваръчна уредба се присъединява към стационарната електрическа мрежа чрез комутационни и защитни апарати с щепселни или разглобяеми контактни връзки. (2) Срещу отваряне и затваряне на контактните връзки, срещу свързване на кабелните (проводниковите) жила при включен комутационен апарат задължително се осигурява блокировка. Чл. 2069. (1) Кабелната линия на първичната верига на преносима (подвижна) електрозаваръчна уредба от комутационния апарат до източника на заваръчен ток се изпълнява с преносим гъвкав шлангов кабел с алуминиеви или медни жила с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса. (2) Източникът на заваръчен ток се разполага на разстояние от комутационния апарат за дължина на свързващия гъвкав кабел до 15 m. Чл. 2070. (1) Препоръчва се заваръчните автомати или полуавтомати с дистанционно регулиране режима на работа на източника на заваръчен ток да се съоръжават с два комплекта органи за управление на регулиращите устройства (ръкохватки, бутони и др.), монтирани един при източника на заваръчния ток и втори на таблото (пулта) за управление на заваръчния автомат или полуавтомат. (2) За избор на управлението на регулатора - местно или дистанционно, се монтира превключвател, осигуряващ блокировка срещу погрешно включване. Допуска се вместо блокировка използването на механична ключалка със специален ключ Чл. 2071. Вратите на шкафовете и корпусите на заваръчните съоръжения (машини) се снабдяват със заключващи устройства, когато в тях има неизолирани тоководещи части с променливо напрежение по-високо от 50 V и постоянно по-високо от 120 V, и не е предвидена блокировка за изключване на напрежението при отваряне на вратите. Чл. 2072. (1) В допълнение към защитното заземяване на корпусите и металните нетоководещи части на уредбите и присъединяване към системата за изравняване на потенциалите на непринадлежащи токовопроводими части за електрозаваръчните уредби се предвижда заземяване на единия извод на вторичната верига на източника за заваръчен ток (заваръчен трансформатор, статичен преобразувател и на тези двигател-генераторни преобразуватели с прикачена възбудителна намотка към електрическата мрежа без разделителен трансформатор). (2) При уредби, в които електрическата дъга гори между електрода и електропроводимото изделие, се заземява изводът на вторичната верига на източника за заваръчен ток, свързан чрез проводник с изделието (обратният проводник). Чл. 2073. (1) За заземяване на заваръчните електросъоръжения чрез защитния РЕ-проводник се предвижда защитна клема (болт, винт, шпилка) и зачистено контактно място с надпис "земя" (или с условно означение за заземление). (2) Щепселните съединители на проводниците за включване в електрическата мрежа на преносимите пултове за управление на заваръчните автомати или полуавтомати с променливо напрежение, по-високо от 50 V, или постоянно напрежение, по-високо от 120 V, се избират със заземяващи контакти. Чл. 2074. С устройство за защитно изключване се снабдяват електрозаваръчните уредби, в които: 1. не може да се изпълни заземяване по условията на технологичния процес; 2. заземяването на съоръженията представлява значителна трудност - за преносими и подвижни електрозаваръчни уредби. Чл. 2075. В електрозаваръчните уредби с импулсни кондензатори за натрупване на енергия се предвижда устройство за автоматично разреждане при сваляне на защитните кожуси или отваряне на вратите на шкафовете с монтирани кондензатори. Чл. 2076. (1) Състоянието на системата за водно охлаждане на елементите на електрозаваръчни уредби се контролира чрез струйно реле или чрез видимо изтичане на вода. (2) В системата за водно охлаждане на автоматите (полуавтоматите) се предвиждат реле за налягане, струйно и температурно реле (последните две на изхода на водата от охлажданото устройство) с действие на сигнал. (3) Автоматично изключване на уредбата се предвижда, ако прекъсването на потока или прегряването на охлаждащата вода може да предизвика авария на съоръженията. (4) В системите за водно охлаждане, в които е възможно пренасяне по водопроводите на опасен за персонала потенциал, се предвиждат изолиращи маркучи. Раздел III Помещения за електрозаваръчни уредби Чл. 2077. (1) Сградите и вентилационните уредби на монтажно-заваръчните цехове и участъци, в които се разполагат електрозаваръчните уредби и заваръчните постове, се съобразяват с изискванията на санитарните и противопожарните норми. (2) Електрозаваръчното производство по категория на производство по пожарна опасност се определя с НИПАБ. Чл. 2078. (1) В сградите, в които не се извършват постоянни заварачни работи, за електрозаваръчните уредби и заваръчните постове се предвиждат специални вентилирани помещения със стени от негорими материали. (2) Площта и обемът на помещенията по ал. 1 се определят с отчитане на габаритите на заваръчните съоръжения и на заваряваните изделия и изискванията на санитарните норми. Чл. 2079. Допуска се разполагането на заваръчни постове във взриво- и пожароопасни зони само при временни заваръчни работи, изпълнявани при спазване на НИПАБ и вътрешните инструкции за пожарна и аварийна безопасност. Чл. 2080. Широчината на проходите в помещенията за електрозаваръчните уредби се избира за удобна безопасна работа и доставка на изделията до работното място и обратно, като се приема най-малко 0,8 m. Чл. 2081. Площта на самостоятелно помещение за електрозаваръчна уредба е най-малко 10 m2 със свободна от съоръжения и материали площ не по-малко от 3 m2 за всеки заваръчен пост. Чл. 2082. (1) Заваръчните постове, където системно се извършват ръчни дъгови заварки или заварки в газова среда на малки и средногабаритни изделия непосредствено в пожароопасни цехове, се поместват в специални кабини със стени от негорими материали. (2) Дължината на кабината е най-малко равна на двойната дължина на заваряваните изделия, а широчината - най-малко 1,5 пъти на дължината им при площ на кабината най-малко 2 x 1,5 m2. (3) Когато в кабината се разполага и източникът за ток, размерите й по ал. 2 се увеличават. (4) Височината на стените на кабината е най-малко 2 m със светъл отвор между стените и пода 50 mm, а при заварки в газова среда 300 mm. (5) Когато над кабината се движи мостов кран, отгоре кабината се покрива с мрежа с размери на отворите не по-големи от 50 x 50 mm. Чл. 2083. Допуска се изпълнение на периодични работи на заваръчни постове за ръчна дъгова заварка, заварка под флюс и електрошлакова заварка непосредствено в пожароопасни помещения при ограждане на работните места с щитове или завеси от негорим материал с височина най-малко 1,8 m. Чл. 2084. За електрозаваръчните уредби, при които системно се извършва заваряване на изделия с тегло по-голямо от 20 kg, се предвиждат подемно-транспортни устройства за повдигане и транспорт на изделията. Чл. 2085. Изкуственото осветление на електрозаваръчни уредби в монтажно-заваръчните цехове, участъци, работилници и отделни заваръчни постове (кабини) и площадки се изпълнява съгласно изискванията в глава четиридесета. Чл. 2086. За електрозаваръчните уредби за ръчна заварка с дебело покрити електроди, електро-шлакова заварка, заварка под флюс и автоматична заварка с открита дъга се предвижда отвеждане на газовете в непосредствена близост до заваряваните изделия. Чл. 2087. (1) На заваръчните постове при заваряване с открита дъга и под флюс в резервоари и затворени обеми и конструкции се осигурява вентилация в съответствие с характера на извършваната работа. (2) При невъзможност за осъществяване на необходимата вентилация по ал. 1 се предвижда принудително подаване на чист въздух под маската на заварчика с дебит 6? куб. м/h. Чл. 2088. За защита на работното място на заварчика и заваръчните съоръжения от атмосфернитe въздействия се изграждат навеси от негорими материали за преносимите и подвижните електрозаваръчни уредби при работа на открито. Раздел IV Електрозаваръчни уредби с топене Чл. 2089. (1) За електрозаваръчните уредби с топене проходите между източниците на заваръчен ток са с широчина най-малко 0,8 m за еднопостови източници на заваръчен ток, най-малко 1,5 m за многопостови, а разстоянието от еднопостови и многопостови източници до стените на помещенията - най-малко 0,5 m. (2) Проходите между отделните групи заваръчни трансформатори са с широчина най-малко 1 m, като разстоянието между наредените в една група заваръчни трансформатори е най-малко 0,1 m, а между заваръчни трансформатори и ацетиленови генератори - най-малко 3 m. (3) Заваръчните проводници (кабели) се разполагат на разстояние най-малко 0,5 m от тръбопроводите за кислород и най-малко 1 m от тръбопроводите за ацетилен и други горими газове. (4) Допуска се разполагането на регулатора на заваръчния ток до заваръчния трансформатор или под него. (5) Забранява се разполагането на заваръчния трансформатор под регулатора на ток. Чл. 2090. (1) Широчината на проходите от всяка страна на стелажите за изпълнение на ръчни заварки на големи детайли или конструкции е най-малко 1 m. (2) Допуска се разполагането на масата за заварки на малки детайли от едната страна непосредствено до стените на кабината, когато проходите от другата страна са с широчина най-малко 1 m. (3) Широчината на проходите в работилниците за заваряване се избира според броя на работещите, но не по-малко от 1 m. Чл. 2091. Широчината на проходите от всяка страна на уредбите за автоматична заварка под флюс на големи изделия, както на уредбите за дъгова заварка в защитен газ, плазмени, електронно-лъчеви заварки и заварки със светлинен лъч е най-малко 1,5 m. Чл. 2092. (1) Подвеждането на тока от източника към електрододържателите на уредбите за ръчно дъгово заваряване (рязане, наваряване) или към дъговата плазмена горелка с пряко действие на уредбите за плазмено заваряване (рязане) се изпълнява с гъвкави проводници с каучукова изолация и обвивка. (2) Забранява се използването на проводници с изолация или обвивка от полиетилен и други полимерни материали, разпространяващи горенето. Чл. 2093. Електрическите проводници на уредбите и апаратите, предназначени за дъгови заварки на отговорни конструкции (секции на кораби, носещи конструкции на сгради, мостове, летателни апарати, подвижен жп състав и други подвижни средства, както и на резервоари, котли и тръбопроводи за налягане, по-високо от 5 MPa, тръбопроводи за отровни вещества и др.), са с медни жила. Чл. 2094. (1) За обратен проводник, свързващ заваряваното изделие с източника на заваръчен ток, се използват гъвкави и твърди проводници, а където е възможно - и стоманени или алуминиеви шини с различни профили, но с достатъчно сечение на заваръчните плочи, стелажите и заваряваната конструкция. (2) Обратният проводник на електрозаваръчните уредби с преносими и подвижни трансформатори е с равностойна изолация на прекия проводник, свързан към електрододържателя. (3) Връзката между отделните елементи, използвани в качеството на обратен проводник, се изпълнява със заваряване или с помощта на болтове, клеми или скоби. Чл. 2095. Допуска се в уредбите за автоматична дъгова заварка (например заварка на кръгови шевове) свързването на обратния проводник със заваряваното изделие с помощта на плъзгащ контакт със съответна конструкция. Чл. 2096. (1) Забранява се използването като обратен проводник на проводниците на заземителни уредби, метални строителни конструкции, тръбопроводи и технологични съоръжения. (2) Допуска се по изключение използването за обратен проводник на металните строителни конструкции на сгради (включително подкрановия път) само в случаите: 1. на монтажни и ремонтни работи; 2. когато веригата на целия обратен проводник от източника на захранване до мястото на заварка е видима и позволява проверката й. Чл. 2097. Разрешават се само електрододържатели за ръчно дъгово заваряване и рязане с метални и въглени електроди, които отговарят на изискванията на действащите стандарти. Чл. 2098. (1) Напрежението на празен ход на източника за заваръчен ток на уредбите за дъгова заварка при номиналното напрежение на мрежата не надвишава: 1. за променлив ток при ръчна и полуавтоматична дъгова заварка - 80 V (ефективна стойност); 2. за постоянен ток - 100 V (средна стойност); 3. за автоматична дъгова заварка - 140 V. (2) Допуска се кратковременен връх (пик) на напрежението за не-повече от 0,5 s при прекъсване на дъгата във веригата за заваръчен ток на генераторите. Чл. 2099. (1) Допуска се използването на преобразуватели на повишена честота (осцилатори) за запалване (възбуждане) на дъгата в уредби за дъгово заваряване без предварително съединяване на късо на заваръчната верига между електрода и заваряваното изделие и за повишаване стабилността на горене на дъгата. (2) Допуска се използването на импулсни генератори, рязко повдигащи напрежението между електродите и заваряваните изделия в момента на повторно запалване на дъгата за устойчиво горене на дъгата при променлив ток. (3) Не се допуска импулсният генератор да увеличава напрежението на празен ход на заваръчния трансформатор с повече от 1 V (ефективна стойност) над номиналното. Чл. 2100. (1) Електродвигателите и електротехническите устройства, разположени на подвижната заваръчна глава и други части на заваръчните автомати и полуавтомати, са за променливо напрежение до 50 V или постоянно до 120 V. (2) При променлив ток свързването към захранващата мрежа е чрез понижаващ трансформатор със заземена вторична намотка или чрез разделителен трансформатор. (3) Допуска се корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства да не се заземяват при изпълнение на изискването по ал. 2. (4) Допуска се захранването на електродвигателите и другите електротехнически устройства (за променлив или постоянен ток), разположени по частите на стационарните и подвижните електрозаваръчни автомати, монтирани на стационарни уредби, непосредствено от мрежите със: 1. променливо напрежение 220 V или 380 V (230/400 V); 2. постоянно напрежение 220 V или 440 V. (5) Корпусите на електродвигателите и другите електротехнически устройства със захранване по ал. 4 задължително се заземяват и са електрически изолирани от тоководещите части, които са галванично свързани със заваръчната верига. Чл. 2101. Напрежението на празен ход на източниците на заваръчен ток при номиналното напрежение на мрежата не надвишава за: 1. уредби за автоматично рязане, прахово покритие и плазмено-механична обработка - 500 V; 2. уредби за полуавтоматично рязане или разпрашване (прахово покритие) - 300 V; 3. уредби за ръчно заваряване, рязане или наваряване - 180 V. Чл. 2102. Уредбите за автоматично плазмено рязане се снабдяват с блокировка срещу шунтиране на затварящите контакти във веригата на захранване на намотката на комутационния апарат без електрическа дъга. Чл. 2103. (1) Процесите за механизирано плазмено рязане се управляват дистанционно. (2) Напрежението на празен ход на дъговата глава до появата на "дежурната" дъга се подава посредством комутационния апарат при натискане на бутона "пуск" без самоблокиране. (3) Бутонът "пуск" се самоблокира автоматично след възбуждане на "дежурната" дъга. Чл. 2104. (1) При източника на захранване на електронните пушки на уредбите за електронно-лъчево заваряване се поставя разрядник (отвод) между извода на положителния полюс на изправителя и заземения му корпус. (2) Между изводите на първичната намотка и "земя" се включат кондензатори или се предвиждат други мерки за защита (за предотвратяване пробиви на изолацията на веригите за ниско напрежение на уредбите и изолацията на захранващата електрическа мрежа, предизвикани от индуктивните заряди в първичните намотки на повишаващите трансформатори). Чл. 2105. За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от твърдо и меко рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не надвишава действащите норми за лица, неработещи с източници на йонизиращи излъчвания. Чл. 2106. За електронно-лъчевите уредби се предвижда защита от рентгеново излъчване, осигуряващо пълна радиационна безопасност, като нивото на излъчване на работните места не може да надвишава действащите норми за лица, неработещи с йонизиращи излъчвания. Раздел V
Чл. 2107. (1) (Предишен текст на чл. 2107 - ДВ, бр. 108 от 2007 г.) Широчината на проходите между машините за точково, ролково (линейно) и релефно заваряване при разполагането им една срещу друга е най-малко 2 m, а между машините за челно заваряване - 3 m. (2) Широчината на проходите при разполагане на машините със задните страни една спрямо друга е най-малко 1 m, а при разполагане предна страна задна странa - най-малко 1,5 m. Чл. 2108. Машините за контактно заваряване по метода на съпротивителното разтопяване се ограждат (за предпазване на персонала от метални пръски и искри и за безопасно наблюдение на заваръчния процес) и обзавеждат с интензивна, местна изсмукваща вентилация. Чл. 2109. За довеждане на заваръчния ток към специални, подвижни и висящи (окачени) машини за контактно заваряване на обемисти конструкции в труднодостъпни места задължително се използват гъвкави шлангови кабели (проводници) с изолация и обвивка от неразпространяващи горенето каучук или пластмаса, с въздушно или при необходимост водно охлаждане. Чл. 2110. Единият проводник на заваръчната верига на висящи машини за контактна заварка се съединява със заземения корпус на заваръчния трансформатор. Чл. 2111. (1) Вторичното напрежение на празен ход на заваръчния трансформатор към машините за контактно заваряване при номиналното напрежение на мрежата не трябва да надвишава 50 V. (2) Висящите машини за точково и ролково заваряване с встроени заваръчни трансформатори се присъединяват към мрежата чрез разделителен трансформатор и имат блокировка, допускаща включване на силовата верига само при заземен корпус на машината. (3) Допуска се включване на заваръчен трансформатор към мрежата с напрежение до 380 V (без разделителен трансформатор), когато първичната верига на встроения трансформатор е с двойна (усилена) изолация или машината има защитен прекъсвач за изключване от токовете с нулева последователност (дефектнотокова защита). Чл. 2112. (1) Напрежението на веригите за управление на висящите машини за точкова и линейна заварка с вграден заваръчен трансформатор, които са разположени непосредствено на заваръчните клещи, не надвишава: 1. за променливо напрежение - 50 V; 2. за постоянно напрежение - 120 V. (2) Допуска се по изключение напрежение на веригите за управление до 220 V променлив или постоянен ток при двойна (усилена) изолация, наличие на заземление или защитен прекъсвач за изключване от токове с нулева последователност. (3) Препоръчва се водно охлаждане за проводниците на токозахранването към заваръчните клещи на висящите машини. ЧАСТ ОСМА ПРЕДАВАТЕЛНО-ПРИЕМНИ ИЗПИТВАНИЯ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ Глава четиридесет и шеста ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 2113. Електрическите съоръжения в електрическите уредби и мрежи се приемат в експлоатация с предавателно-приемни изпитвания. Чл. 2114. Предавателно-приемните изпитвания за всяко съоръжение се документират с протокол, който съдържа най-малко: 1. тип и номер на съоръжението; 2. страна и фирма производител; 3. основни технически данни; 4. опис и характеристики на използваната измервателна апаратура; 5. резултати от изпитванията/измерванията; 6. фамилии и подписи на лицата, провели изпитванията/измерванията; 7. заключение за годност. Чл. 2115. За електрически съоръжения, необхванати от посочените в тази глава, предавателно-приемните изпитвания се изпълняват съгласно заводските инструкции или съответния стандарт. Чл. 2116. (1) Електрическите машини и съоръжения за напрежение до 35 kV задължително се изпитват с повишено напрежение, стойностите на което са определени в техническите условия на доставките. (2) При наличие на изпитателни устройства за по-високи напрежения от 35 kV изпитването с повишено напрежение е също задължително. (3) Няколко взаимно свързани помежду си електрически съоръжения се изпитват с напрежение по нормите за съоръжението с най-ниско изпитвателно напрежение. Чл. 2117. Предавателно-приемните изпитвания на устройствата за релейна защита и автоматика се извършват в съответствие с проекта и заводските инструкции. Чл. 2118. При провеждане на няколко вида изпитвания най-напред се извършва изпитването с повишено напрежение. Чл. 2119. В настоящата глава се използват определенията: 1. продължителност на изпитване - времето, за което е приложено изпитвателното напрежение; 2. изпитвателно напрежение с промишлена честота - действащото практически синусоидално напрежение с честота 50 Hz, което се издържа от вътрешната и външната изолация на съоръжението в продължение на 1 min (или 5 min), при определени условия; 3. изпитвателно изправено напрежение - изправената амплитудна стойност на променливото напрежение, на което се подлага изолацията на електрическото съоръжение, при определени условия на изпитване; 4. ненормирана измервана величина - величината, абсолютната стойност на която не е регламентирана с норма; оценката се прави чрез съпоставяне с други аналогични измервания на еднотипни съоръжения или с резултатите от останалите изпитвания; 5. електросъоръжения с нормална изолация - елекросъоръжения за използване в уредби, подложени на действието на атмосферно пренапрежение, при използване на обичайните методи на мълниезащита; 6. електросъоръжения с облекчена изолация - електросъоръжения за използване в уредби, които не са подложени на действието на атмосферно пренапрежение или имат специална мълниезащита, която ограничава амплитудната стойност на атмосферното пренапрежение до стойности, непревишаващи амплитудната стойност на изпитвателното напрежение с промишлена честота; 7. клас на напрежението на електрическите машини и съоръжения - номиналното напрежение на електрическата система, за което са предназначени да работят електрическите машини и съоръжения. Раздeл I
Чл. 2120. Синхронните генератори и компенсатори с мощност над 1 МW и напрежение над 1000 V се проверяват и изпитват, както следва: 1. определяне на възможността за включване в работа без сушене на изолацията; условията за включване в работа без сушене на изолацията (компаундирана и термореактивна) се определят от производителя; 2. измерване на изолационното съпротивление на: а) намотката на статора; б) намотката на ротора; в) лагерите на генератора и възбудителя; г) термоиндикаторите; д) веригите на възбуждане(без намотката на ротора); 3. изпитване на изолацията на статорната намотка с изправено повишено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора; 4. изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза или паралелен клон, като другите фази или паралелни клонове се свързват към корпуса на статора; продължителността на изпитването е 1 min; 5. измерване на съпротивлението на намотките на статора и ротора с постоянен ток на практически студен генератор; стойностите на измерените съпротивления се сравняват с паспортните; 6. измерване на съпротивлението на намотката на ротора с променлив ток с честота 50 Hz (импедансна характеристика); измерването се извършва с напрежение не по-високо от 220 V на няколко степени на въртене на ротора с различна честота, включително номиналната, както и в неподвижно състояние на ротора; 7. измерване на въздушните междини между статора и ротора на генератора в диаметрално противоположни точки, които да не се различават една от друга с повече от: а) за турбогенератори с мощност 150 MW и по-голяма с директно охлаждане на намотките - 5 % от средната стойност (равна на полусбора); б) за останалите турбогенератори - 10 %; в) за хидрогенератори - 20 %; 8. проверка и изпитване на системата за възбуждане, в съответствие с инструкциите на производителя; 9. определяне на характеристиките на генератора: а) характеристика на трифазно късо съединение (ХТК) при изменение на тока от нула до номинална стойност; б) характеристика на празен ход (ХПХ) при номинална честота на въртене на ротора и напрежение до 1,3 от номиналното за турбогенератори и синхронни компенсатори; до 1,5 от номиналното за хидрогенератори; до 1,15 за генератор, работещ в блок с трансформатор; 10. изпитване на междунавивковата изолация в продължение на 5 min на празен ход с номинална честота на въртене на генератора и плавно повишаване на напрежението над номиналното: а) за турбогенератори и синхронни компенсатори - 130 %; б) за хидрогенератори - 150 %; 11. измерване на вибрациите на лагерите (вибрационна скорост или удвоена амплитуда на колебанията); 12. проверка и изпитване на системата за охлаждане, в съответствие с инструкцията на производителя; 13. проверка и изпитване на системата за снабдяване с масло, в съответствие с инструкцията на производителя; 14. проверка на изолацията на лагерите при работа на генератора/компенсатора посредством измерване на напрежението между краищата на вала, а също между плочата на фундамента и корпуса на изолирания лагер; 15. изпитване на генератора (компенсатора) под товар, при което нагряването на статора при зададено натоварване не трябва да превишава разрешеното от производителя; 16. измерване на остатъчното напрежение на статорната намотка на генератора при изключен АГП; стойностите не се нормират; 17. определяне на индуктивните съпротивления и времеконстантите на генератора; стойностите не се нормират. Чл. 2121. (1) Синхронните генератори с мощност до 1 MW и напрежение над 1000 V се изпитват по чл. 2120 , с изключение на т. 6, 16 и 17. (2) Синхронните генератори с напрежение до 1000 V независимо от мощността им се проверяват и изпитват по чл. 2120, т. 2, 4, 5, 8, 10, 11, 12, 13 и 14 . Раздeл II Машини за постоянен ток и колекторни възбудители Чл. 2122. Машините за постоянен ток и колекторните възбудители на синхронни генератори/компенсатори се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление на намотките и на бандажните пръстени спрямо корпуса, а на бандажните пръстени - спрямо корпуса и намотката; 2. изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz; 3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) намотките на индуктора; б) намотките на котвата; в) реостатите; 4. снемане на характеристиката на празен ход и изпитване на изолацията между навивките с повишаване на напрежението; за генераторите с постоянен ток повишаването на напрежението е до 130 % от номиналното, а за възбудители на синхронни машини - до напрежението на форсировка; 5. снемане на товаровата характеристика за възбудителки при товар не по-нисък от номиналния ток на възбуждане на генератора; отклоненията от заводската характеристика не се нормират; 6. измерване на въздушните междини под полюсите в диаметрално противоположни точки, които не трябва да не се различават повече от 10 %, спрямо средната стойност от междините; 7. определяне на горната граница на регулиране на честотата на въртене за електродвигатели; за електродвигатели с регулируема честота на въртене горната граница се определя на празен ход и под товар. Раздeл III Електродвигатели за променлив ток Чл. 2123. Електродвигателите за променлив ток се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление: а) на намотката на статора; б) на намотката на ротора (за машините с навит ротор); в) на термосъпротивленията; г) на лагерите на синхронните двигатели към фундаментните плочи; 2. изпитване на изолацията на намотката на статора с повишено изправено напрежение и измерване на тока на утечката за всяка фаза поотделно за електродвигатели с мощност, по-голяма от 3000 kW, за определяне на възможността за включване без сушене; 3. изпитване на изолацията на статорната намотка с повишено напрежение с честота 50 Hz за всяка фаза поотделно, като другите две фази са свързани към корпуса на машината; допуска се общо изпитване на трите фази, ако няма отделни изводи за всяка фаза; 4. измерване на съпротивлението с постоянен ток: а) на намотка на статора и ротора за ел. двигатели над 300 kW; б) на реостатите, ако има такива; 5. измерване на въздушните междини между ротора и статора на електродвигател, сглобяван на място на обекта, в точки, разположени по окръжността на ротора отстоящи една от друга на ъгъл 90°, или в точки, специално предвидени при изработване на електродвигателя, като междините не трябва да се различават повече от 10 % от средната стойност; 6. проверяване на работата на електродвигателите на празен ход или с ненатоварени механизми с продължителност на работата най-малко 1 час; 7. проверяване на работата на електродвигателя под товар при мощност най-малко 50 % от номиналната за електродвигателя; 8. измерване на вибрациите на лагерите на електродвигателите; 9. измерване на осовото изместване на ротора за електродвигатели с плъзгащи лагери, което не трябва да надвишава 2 - 4 mm; 10. хидравлично изпитване на въздухоохладителя (ако има такъв) с налягане 200 ? 250 kPa в продължение на 10 min. Раздeл IV Силови трансформатори, автотрансформатори и маслени реактори Чл. 2124. (1) Маслонапълнените трансформатори с мощност над 1,6 МVА и отговорните трансформатори за собствени нужди в електроцентралите независимо от мощността им се проверяват и изпитват, както следва: 1. определяне на възможността за включване на трансформаторите в работа без сушене на изолацията; 2. определяне характеристиките на изолацията с измерване на изолационното съпротивление на намотката, коефициента на абсорбция (R60/R15), тангенса на ъгъла на диелектричните загуби и отношението C2/C50 и делтаC/C; измерванията се извършват до 12 часа след окончателното заливане на трансформатора с масло и температура на изолацията не по-ниска от +10 °С; 3. изпитване на изолацията на намотките с повишено напрежение с честота 50 Hz за сухи трансформатори, по нормите за облекчена изолация; 4. измерване на съпротивлението на намотката с постоянен ток пофазно за всяко стъпало на превключвателя за отклонения от намотката, като разликата от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, не трябва да е повече от 2 %; 5. определяне на коефициента на трансформация за всяко стъпало на превключвателя за отклонение от намотката; коефициентът на трансформация да не се различава с повече от 2 % от стойностите за същите стъпала, измерени на другите фази, или от паспортните данни; 6. определяне на групите на свързване на намотките при монтажа в случаите, когато не се разполага със заводската документация или има съмнения за маркировката на фазите; 7. измерване на тока и загубите на празен ход при номинално напрежение и при понижено напрежение; 8. проверка на работата на превключващото устройство и снемане на кръгова диаграма, при всички положения на превключващото устройство; 9. изпитване на казана и радиаторите на хидравлично налягане; за херметизираните трансформатори изпитването се извършва, като под гъвкавото платно се създаде надналягане с азот 10 kPa. За останалите трансформатори се създава надналягане с азот в надмасленото пространство на разширителя със стойност 10 kPa; 10. проверка на охладителната система съгласно инструкцията на производителя; 11. проверка състоянието на силикагела на филтрите по оцветяването му; 12. сфазиране на трансформаторите; съвпадането на фазите на трансформатора с тези на системата е задължително; 13. проверка и изпитване на трансформаторното масло по изискванията на стандартите; 14. акустична и вибродиагностика; снема се начална фонограма на трансформатора; 15. термовизионна диагностика за заснемане на термограми при различни режими на работа; 16. изпитване на изводните изолатори на трансформатора съгласно раздел XVII; 17. изпитване на вградените токови трансформатори съгласно раздел V. (2) Изпитванията по т. 14, 15 и 16 се извършват на транформатори с напрежение 110 kV и по-високо, ако има апаратура за провеждането. Раздeл V
Чл. 2125. Измервателните трансформатори се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление: а) измерване на изолационното съпротивление на основната (първична) намотка с мегаомметър с напрежение 2500 V; б) измерване на изолационното съпротивление на вторичната намотка с мегаомметър с напрежение 500 или 1000 V; 2. измерване на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби на изолацията на токовите трансформатори за трансформатори с напрежение 110 kV и по-високо; измерените стойности на tg? да не надвишават стойностите, посочени в паспорта на измервателния трансформатор; 3. измерване тока на празен ход на вторичните намотки при номинално напрежение, за напреженови трансформатори каскаден тип, с напрежение 110 kV и по-високо; стойностите на тока не се нормират; 4. снемане на намагнитващата характеристика на магнитопровода на токовите трансформатори и сравняване със заводската или с други еднотипни характеристики; 5. определяне на полярността на изводите на напреженови трансформатори (за еднофазни) и групите на свързване (за трифазни), ако не са означени или отсъстват паспортни данни; 6. определяне коефициента на трансформация за всички изводи на вградени токови трансформатори и за трансформатори с вградени превключващи устройства (при всички положения на превключвателя); отклонението на определения коефициент на трансформация от паспортния да е в границата на точността на измерване; 7. измерване на съпротивлението на намотките с постоянен ток за първичните намотки на токови трансформатори за напрежение 110 kV и по-високо с превключващи устройства, както и на свързващите намотки на каскадните (групови) напреженови трансформатори; отклонението на измерената стойност на съпротивлението от тази в паспорта или от измерените стойности на другите две фази да не превишава 2 %; 8. изпитване на трансформаторното масло за измервателни трансформатори с напрежение 35 kV и по-високо, съгласно раздел XXII; 9. изпитване на напреженови трансформатори кондензаторен тип по инструкцията на производителя. Раздeл VI Маломаслени прекъсвачи Чл. 2126. Маломаслените прекъсвачи от всички класове напрежения се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на съпротивлението на: а) изолационните части от органични материали (тръбопроводи, подпорни и подвижни части), с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX; 2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) прекъсвача спрямо корпус - за прекъсвачи с номинално напрежение до 35 kV вкл.; б) вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX; 3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) контактите на всеки полюс; б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства; измерените стойности да не се различават от посочените в паспорта с повече от 3 %; в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит; 4. измерване на времето за включване и изключване на прекъсвачите за всички класове напрежения; 5. измерване на скоростта за включване и изключване на прекъсвачите за напрежение 35 kV и по-високо; 6. измерване едновременността на включване и изключване на контактите на прекъсвача; 7. проверка на регулируемите характеристики на задвижването съгласно заводската инструкция за монтаж на производителя; 8. определяне на долната граница на напрежението (при електромагнитно задвижване) и налягането на въздуха (при пневматично задвижване), при които прекъсвачът запазва работоспособността си и изпълнява операциите включване и изключване; 9. изпитване на прекъсвача на многократни операции за включване и изключване с понижено и повишено напрежение на електромагнитния привод; многократните операции на включване и изключване обхващат отделните операции на включване (В) и изключване (И) и на сложни цикли В-И и И-В-И за прекъсвачи, предназначени за работа в режим на АПВ; 10. изпитване на трансформаторното масло по стандарта и изискванията в раздел XXII. Раздeл VII Въздухоструйни прекъсвачи Чл. 2127. Въздухоструйните прекъсвачи за всички класове на напрежение се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на съпротивлението на изолацията на: а) подпорните изолатори, изолаторите на дъгогасителните камери, изолационните лостове и отделителите, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги, намотките на електромагнитите за включване и изключване, съгласно раздел XIX; 2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на вторичните вериги на включвателния и изключвателен електромагнит съгласно раздел XIX; 3. измерване на съпротивлението на тоководещата верига с постоянен ток на: а) контактите на въздухоструйните прекъсвачи на всеки полюс за дъгогасителната камера, отделителя и ножа; б) шунтиращите резистори на дъгогасителните устройства; в) намотките на включвателния и изключвателен електромагнит; 4. проверка на механичните характеристики на прекъсвача при номинално, минимално и максимално работно налягане на въздуха, при прости и сложни цикли на прекъсвача, за съответствие с данните от паспорта; 5. проверка действието на задвижването при понижено напрежение на електромагнитите за управление (65 % от номиналното) при максимално налягане на въздуха в резервоара; 6. изпитване на прекъсвача на многократно включване и изключване; 7. проверка на кондензаторните делители на напрежение на прекъсвачите: а) измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500 V; б) измерване на капацитета на кондензаторите; стойността на капацитета се сравнява с данните от паспорта. Раздeл VIII Елегазови и вакуумни прекъсвачи Чл. 2128. Предавателно-приемните изпитвания на елегазовите и вакуумни прекъсвачи се извършват съгласно инструкциите на производителя и техническите условия, записани в договора за доставка. Раздeл IХ Мощностни разединители Чл. 2129. Напълно комплектованите и регулирани мощностни разединители се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване съпротивлението на изолацията на: а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление; 2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) силовите вериги на трите фази, едновременно; б) вторичните вериги и намотки на управляващите електромагнити на всяко присъединение спрямо земя; 3. измерване на съпротивлението с постоянен ток на: а) контактната система на тоководещата система на полюса и на всички работни контакти; б) намотките на управляващите електромагнити; 4. определяне на долната граница на напрежението за задействане на задвижването; 5. изпитване при многократни операции на включване и изключване; 6. изпитване на вградените предпазители с повишено напрежение с промишлена честота и проверка целостта на вложката на предпазителя. Раздeл Х
Чл. 2130. Разединителите, отделителите и късосъединителите се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване съпротивлението на изолацията на: а) изолационните елементи, изработени от органичен материал, с мегаомметър за напрежение 2500 V; б) вторичните вериги и на намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX; 2. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота на: а) трите фази на разединителите, отделителите и късосъединителите; б) вторичните вериги и намотките на електромагнитите за управление, съгласно раздел XIX от тази глава; 3. определяне на силата на отделяне на подвижните от неподвижните контакти при несмазани контакти; 4. изпробване работата на разединителите, отделителите и късосъединителите на включване и изключване: а) при ръчно управление - 5 до 10 последователни включвания и изключвания без задържане по време; б) при дистанционно управление - 10 операции на включване и изключване при номинално напрежение и 5 до 10 операции с напрежение до 80 % от номиналното; 5. определяне на времето на включване и изключване на отделителите и късосъединителите. Раздeл ХI Комплектни разпределителни уредби Чл. 2131. (1) Изпитването на съставните съоръжения на КРУ за закрит и открит монтаж - прекъсвачи, измервателни трансформатори, вентилни отводи, предпазители и др., се извършва съгласно посочените обеми в съответните за тях раздели от тази глава. (2) За елементите в КРУ извън обхванатите по ал. 1 се провеждат следните изпитвания: 1. измерване на съпротивлението на изолацията на: а) първичните вериги с мегаомметър за 2500 V; съпротивлението на изолацията на напълно събрани първични вериги на КРУ с възли и детайли, които могат да окажат влияние на резултатите от измерването, да не е по-малко от 1000 MЉ; б) вторичните вериги с мегаомметър за напрежение 500 ? 1000 V; съпротивлението на изолацията на всяко присъединение на вторичните вериги заедно със свързаните апарати (релета, апарати, вторични намотки на токови и напреженови трансформатори и др.) да не е по-малко от 1 MЉ; 2. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на: а) изолацията на първичните вериги; б) изолацията на вторичните вериги, съгласно раздел XIX; 3. измерване на преходното съпротивление на болтови съединения на сборни шини с постоянен ток; съпротивлението на участък с болтови съединения да не надвишава съпротивлението на участък без съединения, със същата дължина, с повече от 20 %; 4. механични изпитвания, по инструкцията на производителя, включващи: а) последователно вкарване и изваждане на подвижния елемент (количката) за проверка на хода на контактите, отварянето и затварянето на щоритe, действието на блокировките, фиксаторите и др.; б) измерване на силата на натиск на главните разделящи контакти и на първичната верига; в) проверка работата и състоянието на контактите на заземяващия разединител. Раздeл ХII Комплектни екранирани токопроводи, събирателни и свързващи шини Чл. 2132. Комплектните екранирани токопроводи с въздушно охлаждане, събирателните и свързващи шини след окончателния монтаж се проверяват и изпитват, както следва: 1. изпитване на изолацията с повишено напрежение с промишлена честота при отсъединени генератори, силови и напреженови трансформатори; 2. проверка на качеството на съединенията, изпълнени с болтови връзки, заварки и пресови съединения; 3. определяне на нагряването на контактите; извършва се с помощта на термоиндикатори на изолирани щанги или с термоиндикатори с непрекъснато действие; 4. проверка на състоянието на изолационните подложки за токопроводи, кожусите на които са изолирани от метални конструкции; 5. проверка на устройствата за принудително охлаждане на токопровода съгласно инструкцията на производителя. Раздeл ХIII Сухи реактори Чл. 2133. Сухите реактори се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление на намотката спрямо болтовете за закрепването и към изолаторите с мегаомметър за напрежение 2500 V, което да е не по-малко от 0,5 MЉ; 2. изпитване на подпорните изолатори на реактора с повишено напрежение с промишлена честота; 3. измерване на активното съпротивление на намотката с постоянен ток, което да не се отличава с повече от 2 % от паспортните данни. Раздeл ХIV Кондензатори Чл. 2134. Кондензаторите за подобряване на фактора на мощността, кондензаторните делители на напрежение, кондензаторите за надлъжна компенсация и кондензаторите за високочестотните телефонни връзки се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 2500V; съпротивлението на изолацията между въводите и към корпуса, както и отношението (R60/R15) не се нормират; 2. измерване на капацитета за кондензатори с напрежение над 1000 V, при температура 15?°С и сравняване с паспортните данни; 3. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота, с продължителност 1 минута или с изправено напрежение, със стойност, два пъти голяма от изпитвателното променливо напрежение; 4. измерване на диелектричните загуби (tg?); извършва се на кондензаторите за високочестотни връзки и за делителите на напрежение, като tg? да не превишава 0,3 % (при температура 20 °С); 5. изпитване на кондензаторна батерия с трикратно включване на номинално напрежение и измерване на тока във всяка фаза; разликите на токовете по фази да е не по-голяма от 5 %. Раздел ХV Вентилни отводи Чл. 2135. Вентилните отводи се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване съпротивлението на елементите на отвода; 2. измерване тока на утечка; 3. измерване на пробивното напрежение при промишлена честота. Чл. 2136. Цинково-окисните вентилни отводи след установяването им на мястото на монтажа се изпитват в обем и норми съгласно инструкциите на производителя. Раздeл ХVI Предпазители за напрежение над 1000 V Чл. 2137. Предпазителите за напрежение над 1000 V с органична и керамична изолация се проверяват и изпитват, както следва: 1. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота на носещата изолация на предпазителите; изпитването може да се проведе едновременно с изпитването на шините на полето; 2. проверка на целостта на стопяемата вложка и токоограничаващите резистори и съответствието им с проектните данни. Раздeл ХVII Изводи и проходни изолатори Чл. 2138. Изводите и проходните изолатори се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за 1000? V между стержена и фланеца на изолатора; съпротивлението на изолацията да е не по-малко от 1000 MЉ; 2. измерване тангенса на ъгъла на диелектричните загуби (tg?) за изводи и проходни изолатори с вътрешна основна изолация: маслобариерна, хартиено-маслена, хартиено-бакелитова и хартиено-епоксидна; на изводи и проходни изолатори, които имат допълнителен извод, се измерва tg? на измервателния кондензатор, стойността на който да е същата, както и на основната изолация; при стойности на tg?, по-големи от посочените в паспорта, изводът се бракува; 3. проверка на уплътненията на изводите; уплътненията на нехерметичните маслонапълнени изолатори за напрежение 110?? kV с хартиено-маслена изолация се изпитват под налягане 100 kPa; продължителността на изпитването е 30 min; 4. изпитване на трансформаторното масло на маслонапълнени изводи съгласно стандарта и сертификата на производителя. Чл. 2139. За оценка на състоянието на последните слоеве хартиено-маслена изолация на изводите и проходните изолатори може да се използва средната стойност на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби, получена опитно: 1. за изводи 110 ? 115 kV - 3 %; 2. за изводи 220 kV - 2 %; 3. за изводи 400 kV - пределните стойности на тангенса на диелектричните загуби, приети за основната изолация. Раздeл ХVIII Акумулаторни батерии Чл. 2140. След завършване на монтажа акумулаторните батерии се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление на батерията с мегаомметър за напрежение 500 - 1000 V, което за акумулаторна батерия с работно напрежение до 110 V е не по-малко от 60 kЉ, а за батерия с напрежение 220 V - 150 kЉ; 2. проверка на капацитета на акумулаторната батерия, който, приведен към температура 20 °С, да съответства на паспортните данни; 3. проверка на плътността на електролита (за отворени батерии с течен електролит) за всеки елемент в края на заряда и в режим на постоянен подзаряд, приведена към температура 20 °С; 4. химически анализ на електролита (за отворени батерии); 5. измерване на напрежението на всеки елемент от батерията. Броят на елементите, чието напрежение се различава от средното напрежение на останалите елементи (но не повече от 1 ? 1,5 %), не трябва да е по-голям от 5 % от всички елементи. Раздeл ХIХ Електрически апарати, вторична комутация до 1000 V Чл. 2141. Електрическите апарати и вторичните вериги за релейна защита, управление, сигнализация и измерване се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на съпротивлението на изолацията; 2. изпитване с повишено напрежение 1000 V с честота 50 Hz за вторичните вериги на защити, управление, сигнализация, измерване заедно с присъединените апарати (автоматични прекъсвачи, магнитни пускатели, контактори, релета, апарати и др.), в продължение на 1 min; 3. проверка на действието на контактите на автоматични прекъсвачи с номинален ток 2000 А и по-голям; 4. проверка работата на автоматичните прекъсвачи и контактори при понижено и номинално напрежение; 5. проверка на апаратурата за защити, автоматика, сигнализации и системи за управления по действащите инструкции и предписанията на производителите; 6. проверка действието на схемите за вторична комутация при различни стойности на оперативното напрежение и предвидената в проекта последователност. Раздeл ХХ Силови кабелни линии Чл. 2142. Силовите кабелни линии за напрежение до 1000 V вкл. се проверяват и изпитват по т. 1, 3 и 13, за напрежение над 1000 V до 35 kV - по т. 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8 и 14, а за напрежение 110 kV и по-високо - по всички точки, както следва: 1. проверка на целостта и сфазирането на тоководещите жила; 2. проверка на целостта на външната защитна обвивка на кабелите за средно и високо напрежение; 3. измерване на съпротивлението на изолацията с мегаомметър за напрежение 2500 V, което за кабели с напрежение до 1000 V не трябва да е по-малко от 0,5 МЉ; за кабели с напрежение над 1000 V съпротивлението на изолацията не се нормира; 4. високоволтово изпитване с изправено напрежение(кенотрониране) за кабелите с напрежение над 1000 V; 5. изпитване с повишено напрежение с промишлена честота 50 Hz за кабели с напрежение 110 ? 220 kV вместо изпитване с повишено изправено напрежение; за кабелни линии 110 ? 220 kV изпитвателното напрежение към земя е 130 kV, а за линии 220 ? 400 kV към земя - 288 kV; продължителността на изпитването е 5 min; 6. измерване на активното съпротивление на тоководещите жила за кабелни линии с напрежение 35 kV и по-високо; 7. определяне на електрическия работен капацитет на жилата за кабелни линии с напрежение 35 kV и по-високо; измереният капацитет, приведен към специфичните величини, да не се отличава от заводските изпитвания повече от 5 %; 8. измерване на разпределението на тока при едножилни кабели; неравномерността в разпределението на токовете да е не повече от 10 %; 9. проверка на защитата от блуждаещи токове по кабелната линия; 10. изпитване за наличие на неразтворен въздух за маслонапълнени кабелни линии с напрежение 110 ? 220 kV; съдържанието на неразтворен въздух в маслото да е не повече от 0,1 %; 11. изпробване на подхранващите агрегати и автоматичното подгряване на крайните муфи за маслонапълнени кабелни линии 110 ? 220 kV; 12. проверка на състоянието на антикорозионното покритие на маслонапълнени кабелни линии 110 ? 220 kV; 13. проверка на характеристиките на маслото; извършва се за маслонапълнени кабелни линии 110 ? 220 kV съгласно предписанията на производителя; 14. измерване на съпротивлението на заземлението. Раздeл ХХI Въздушни електропроводни линии за напрежение над 1000 V Чл. 2143. Въздушните електропроводни линии се проверяват и изпитват, както следва: 1. проверка на изолаторите съгласно раздел ХVII; 2. проверка съединенията на проводниците чрез външен оглед, измерване на спада на напрежение или на съпротивлението; 3. измерване на преходното съпротивление заземлението на стълба съгласно раздел ХХIII. Чл. 2144. Въздушните кабелни линии (ВКЛ) се изпитват по чл. 2142, т. 1, 2, 3, 5, 7 . Раздeл ХХII Трансформаторно масло Чл. 2145. Трансформаторното масло се проверява и изпитва, както следва: 1. вземане на проба и изпитване на маслото съгласно стандарта; 2. проверка на характеристиките на трансформаторното масло по сертификата за качество, придружаващ маслото при приемане на обекта. Чл. 2146. Преди заливане в съоръженията трансформаторното масло се подлага на съкратен анализ, включващ: 1. електрическа якост; 2. съдържание на механични примеси; 3. киселинно число; 4. пламна температура; 5. тангенс ? - за масла, използвани за напрежение 110 kV и по-високо; 6. изпитване за стабилност - при смесване на различни марки масла. Раздeл ХХIII Заземителни уредби Чл. 2147. Заземителните уредби се проверяват и изпитват, както следва: 1. проверка на елементите на заземителната уредба чрез външен оглед; сеченията и проводимостта на елементите на заземителната уредба да съответстват на проектните данни и изискванията на глава седма; 2. проверка на веригата на заземлението и заземяващите елементи, целостта на заземителните и зануляващите проводници, както и съединенията и отклоненията от тях; 3. измерване на импеданса на контура "фаза-неутрален проводник", и "фаза-защитен проводник" в електрическите уредби до 1000 V с директно заземена неутрала; 4. измерване на съпротивлението на заземителната уредба; стойностите на съпротивленията да удовлетворяват изискванията, посочени в глава седма. Раздeл ХХIV Електрофилтри Чл. 2148. Електрофилтрите се проверяват и изпитват, както следва: 1. измерване на изолационното съпротивление на електроагрегатите и на кабелите за изправено високо напрежение на електрофилтрите с мегаомметър за напрежение 2500 V, което да е не по-малко от 10 МЉ; 2. изпитване електрическата якост на трансформаторното масло на агрегатите, която да е не по-малка от 40 kV/cm; 3. проверка на пълния заземителен контур на електрофилтрите - положителният извод на токоизправителите, корпусите на трансформаторите, основите на превключвателите, панелите и щитовете за управление, камерите и люковете на електрофилтрите, изолационните кутии, кутиите на кабелните муфи, фланците на изолаторите и другите елементи на прахоулавящите устройства; 4. изпробване полетата на електрофилтъра с повишено напрежение и снемане на волтамперна характеристика. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Наредбата се издава на основание чл. 83, ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката. § 2. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването в "Държавен вестник" и отменя Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ) от 1980 г. § 3. Наредбата не се прилага за устройството на заварени строежи на електрически уредби и електропроводни линии. § 4. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на енергетиката и енергийните ресурси. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 108 от 2007 г.) § 119. По смисъла на наредбата "електропроводни линии" представляват "електропроводи" по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителната разпоредба на Закона за енергетиката. Каталог: documents -> documenti -> vhod -> 5 Proizv razpr El energia -> NTD vhod -> Правила за оказване на пъра долекарска помощ vhod -> Програма за прилагане на добри производствени и хигиенни практики при предлагане на храни за консумация vhod -> Ръководство за прилагане на системата за безопасност на медицинските изделия vhod -> Вещества, които могат да предизвикат професионални белодробни заболявания NTD -> Наредба №3 от 06. 2004 г за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа е ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при електромонтажни работи За електромонтьори (електротехници) се назначават правоспособни лица, навършили 18 години, психически и физически здрави 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при експлоатация на дизел генератор Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|