41
(3.2)
където
V е скоростта на движение на
возилото или колооста,
m/s;
λ – ефективната конусност на колелата,
rad;
r0 – радиусът на кръга на търкаляне на колелата,
m;
l0 – междурелсието,
m.
Както е видно от (3.2.)
честотата ω е обратно пропорционална на радиуса на кръга на търкаляне и на размера на междурелсието и право пропорционална на конусността на колелата.
Фиг. 3.5. Лъкатушене на колелата по релсите
В този случай специфичната (относителна) съпротивителна сила е в границите 0,15 ÷ 0,4
N/kN.
3.2.4. Съпротивителни сили, породени от удари по
неравностите на железния път При преминаване на места на настави на железния път (наставов път), както и при други неравности възникват удари. Те от своя страна пораждат сили противоположни на посоката на движение на влака, фигура 3.6.
Фиг. 3.6. Съпротивителна сила –
RY, породена от удари на колелата по неравности от железния път
VRYV 42
Съпротивителните сили в този случай зависят от
скоростта на движение, от натоварването на колелото, от разстоянието между релсовите настави, както и от хлабината между релсите в тях. Усреднените стойности на съпротивителната сила са в границите 0,05 ÷ 0,5
N/kN.
3.2.5. Аеродинамично съпротивление на
въздушната среда При движението на влака или отделно железопътно возило пред челната му част се образува зона с въздух в сгъстено състояние, оказващ насрещно налягане върху предната стена на локомотива – фиг. 3.7.
Фиг. 3.7. Въздушни потоци образуващи се при движението на влаков състав.
Освен това страничните части и покривите на возилата в състава на влака си взаимодействат с въздуха триещ се по тях, като увличат определен обем от него. По този начин се
създава въздушен поток, както и триене между него и останалия въздух и в стените на вагоните. Като резултат в междувагонните пространства, както и около изпъкналите и стърчащи части се създават вихри и зони на завихряне. Подобна картина може да се наблюдава и в пространството под вагоните и локомотивите. Там увлеченият въздушен поток си взаимодейства с горното строене на железния път, създавайки също вихри и зони на завихряне. Зад последния вагон (т.нар. опашка на влака) се създава разреждане и условия за откъсващи се вихри. Всичките тези
явления пораждат външни сили, действащи на влака и насочени срещу посоката на движение. Те се изразят с формула (3.3.):
(3.3.)
,
N, където
WСподели с приятели: