Уейндайър
ЗАЩО МОЖЕ ДА ВИ Е ТРУДНО ДА ПРИЕМЕТЕ БЕЗРЕЗЕРВНО СИНХРОНА?
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ЗАЩО МОЖЕ ДА ВИ Е ТРУДНО ДА ПРИЕМЕТЕ БЕЗРЕЗЕРВНО СИНХРОНА?
* Научени сме да не вярваме на нищо, докато не го видим със собствените си очи. Тъй като не можем да видим синхрона или да го възприемем директно със сетивата си, ставаме скептични по отношение на него. Нашата западна култура ни учи, че всички мистериозни връзки са в действителност само случайни съвпадения и е по-лесно да се вярва в такива съвпадения, отколкото в нещо, което убягва на сетивата ни. * Вярваме много силно в отделеността си от останалата част от човечеството, както и в индивидуалността си. Разглеждаме синхрона като конфликт с потребността си да бъдем уникалният индивид, отделен от останалата част от човечеството. Ако всичко е синхронизирано и съвършено, тогава значи съдбата играе много голяма роля в живота ни. Ако всичко е в ръцете на съдбата, тогава ние нямаме способността да вземаме индивидуални решения и да упражняваме свободна воля. За много хора е изключително трудно едновременно да приемат концепцията за свободната воля и тази за по-големия интелект във вселената, която е тотална и завършена. Ако вярваме, че единият принцип изключва другия, ще ни е много трудно да приемем универсалния принцип на синхрона. * Ръководещият принцип на живота ни е формата, а не мисълта. Ако се идентифицираме единствено с нашата форма и не сме способни да си представим дименсия на битието отвъд нея, ще имаме огромни трудности с цялата история със синхрона. Светът на не-формата може да ни кара да се чувстваме неудобно, тъй като до голяма степен, изглежда, се центрира върху вярата ни. За онези, които работят в света на бизнеса, където фактите и печалбите са истинската здрава почва, скептицизмът по отношение на синхрона във вселената е не само разбираем, но и очакван (макар че доказателствата за синхронността стават все по-ясни с всеки изминал ден дори и за най-убедените „хардлайнери" в науката в нашите академични и бизнес общности). * Може да смятаме, че този универсален принцип на синхрона е в противоречие с традиционното ни религиозно възпитание. Ако сме били научени да вярваме, че Бог наблюдава всичко, следи греховете ни и е готов да накаже онези, които не са се подчинили на правилата на конкретната църква, тогава вярата в универсалния интелект, част от нас, е обезпокоителна. Нещо повече: идеята, че всичко е съвършено синхронизирано, може да не съответства на убежденията, че човекът е несъвършен и че може да прекара целия си живот в страдание, за да изкупва своето несъвършенство. Когато знаем, че се намираме в съвършена вселена и че Бог е не само вън, но до голяма степен и божествена част от нас и че всичко съответства съвършено, няма кой знае каква потребност да бъдем насочвани от някой, който има интерес да държи под контрол нас и живота ни. Ако традиционната ни религиозна практика ни учи на нещо друго, тогава откриваме, че изпитваме дълбоко съмнение по отношение на синхрона. * И накрая, трудно е да започнеш да схващаш огромността на тази вселена и как е възможно всичко в нея да е съвършено синхронизирано. Да се опитваш да си представиш поведението на квантите, които са толкова малки, че трилиони от тях се съдържат в най-дребната частичка, и след това да видиш, че всички те се държат по начини, посочващи, че всеки един от тях взема решения и че тези решения се основават на решения, взети другаде, може да отива твърде далеч отвъд човешките ни способности. Тогава да си представиш, че всеки един от нас като човешко същество не е нищо повече от енергийна система, изградена от тези безкрайно малки кванти, и че ако те са способни на такава „магия", като се държат въз основа на взети другаде решения, тогава защо да не сме способни и ние, е също във висша степен трудно. Това обаче е само един поглед навътре към най-малкото въобразимо и спираме да търсим още по-навътре поради ограничеността на измервателните ни уреди. Според мен може да се допусне, че квантът има милиарди милиарди изграждащи частици и така до безкрайност. Сега да погледнем навън - през телескопа, знаейки, че вселената е безкрайна, което ни превръща в под-под-под-атомни частици в контекста на вечността, и тогава да си се представим като действащи сходно на тези частици е наистина твърде, твърде трудно. И все пак това е възможно (а не вероятно, не категорично), ако си дадете разрешение да приемете тази невероятна перспектива. Съпротивата ви може да идва от потребността ви да си стоите при това, което ви е познато, и да оставите всички тези философски спекулации на други! Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|