Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| Главата. То вкл!очва само онези, за кои-
то БоЖията благодат се е преумножи- ла - т. е. истинските вярващи. И макар че БоЖията благодат се излива върху всички, от нея се ползват само онези, ко- ито уповават на Спасителя. 5:16 Има още една ваЖна разлика меЖ- ду греха на Адам и дара на Христос. Престъплението на Адам доведе до не- избеЖен съд, в заклк>чение на който бе произнесена присъдата „виновен". Да- рът на Христос заплати не само за ед- но, а за много прегрешения, в резултат 337 Римляни 5  на което присъдата беше изменена на
„невинен". Най-напред Павел изтъква колко голяма е разликата меЖду греха на Адам и дара на Христос, след това под- чертава колко голяма е пропастта меЖ- ду огромното опустошение, до което е довел този грях, и още по-огромното ос- вобождение, което ни донася Христови- ят дар, и най-накрая - показва разликата меЖду осъдителната присъда и оправ- дателната присъда. 5:17 И така, чрез прегрешението на един човек смъртта царува над чове- чеството като най-Жесток тиранин, но благодарение на милостивия дар на правдата - дар на преизобилна благо- дат, всички вярващи „ще царуват в Жи- вот чрез Единия, Исус Христос". Каква благодат само! Ние сме не само спасени от властта на смъртта, която царува като тиранин над нас, но и цару- ваме като царе, наслаждавайки се на Жи- вот сега и завинаги. Кои от нас истинс- ки разбират и оценяват това? Кои от нас Живеят като небесни царе и кои се ровят в бунището на този свят като просяци? 5:18 Прегрешението на Адам донесе осъЖдение на всички човеци, но правед- ното дело на Христос донесе на всички „оправданието, което докарва Живот". Праведното дело не е Животът на Спа- сителя или Неговото спазване на закона, а Неговата заместническа смърт на Голгота. Тя именно донесе „оправдани- ето, което докарва Живот", и то на всички хора. Двете местоимения„#смчЛи", които се споменават в този стих, не се отна- сят до едни и същи хора. Първото „всич- ки" вклк>чва всички хора, които са в Адам. Второто „всички" означава всич- ки, които са в Христос. Това става ясно от думите в предишния стих, където се казва: „... тия, които получават изобили- ето на благодатта и на дарбата..." Да- рът трябва да се получи чрез вяра. Само онези, които се доверят на Спасителя, ще получат „оправданието, което до- карва Живот". 5:19 Също както чрез непослушание- то на Адам на БоЖията заповед „стана- ха грешни мнозина", така и чрез послу- шанието на Христос на Отец ще бъдат признати за праведни мнозината, които повярват в Него. Послушанието на Христос го заведе на кръста, където Той стана Носител на нашите грехове. Универсалистите използват тези стихове, за да докаЖат, че най-накрая всички хора ще бъдат спасени, но това е абсолкяпно неправилно. Този пасаЖ раз- глеЖда въпроса за двете „глави" и показ- ва съвсем ясно, че както грехът на Адам засяга всички, които са „в него", така и праведното дело на Христос облагоде- телства само тези, които са „в Него". 5:20 Думите на Павел идват като неп- риятна изненада за еврейския му опо- нент, който смята, че всичко зависи от закона. Тези думи му казват, че разреше- нието на проблема за греха и спасението се крие не в закона, а в двете „глави". То- ва би могло да изкуши неговия опонент да попита: „Защо тогава е даден зако- нът?" Отговорът на апостола е: „Зако- нът дойде... за да се преумноЖи благо- датта." Законът не породи греха, а по- каза, че грехът е прегрешение срещу Бо- га. Той не ни спасява от греха, а изявява греха в целия му уЖасен вид. Но БоЖията благодат е много по-го- ляма от целия човешки грях. Там, къде- то се преумноЖи грехът, много повече се преумноЖи БоЖията благодат на Голгота! 5:21 Сега, когато царуването на греха, който докарва смърт на всички хора, свърши, благодатта царува чрез прав- дата, като докарва вечен Живот чрез Исус Христос, нашия Господ. ЗабелеЖе- те, че благодатта царува чрез правда- та. Всички изисквания на БоЖията свя- тост са били задоволени и наказанието на закона е било платено напълно, така че Бог сега моЖе да даде вечен Живот на 338 Римляни 5, 6  Всички, които се позоват на достойнс-
твата на Христос, техния Заместник. МоЖе би тези стихове ни дават час- тично и отговор на известния въпрос: „Защо Бог позволи грехът да влезе в све- та?" Отговорът е, че Бог получи много повече слава и човекът получи много по- вече благословение чрез Жертвата на Христос, отколкото би станало, ако грехът не беше влязъл в света. Нашето полоЖение в Христос е много по-добро от положението, което бихме имали в несъгрешилия Адам. Ако Адам не беше съгрешил, той щеше да се наслаЖдаВа на вечен Живот на земята в Едемската гра- дина, но никога нямаше да има надеЖда да стане изкупено БоЖие дете, наслед- ник на Бога и сънаследник на Исус Хрис- тос. Бог не му беше дал обещание за дом в небето, нито да бъде с Христос, нито да бъде като Него завинаги. Тези благос- ловения идват само чрез изкупителното дело на Исус Христос, нашия Господ. 3. Пътят към светия Живот чрез евангелието (6 гл.) Това, което Павел казва на края на 5 гла- ва - че благодатта преизобилства над целия човешки грях - повдига още един въпрос, и то много ваЖен. Учението на евангелието (спасение по благодат чрез вяра) позволява ли и дори насърчава ли човека да съгрешава? Отговорът, който решително отри- ча това предположение, се разпростира в три глави - 6,7 и 8. Тук, в 6 глава, отго- ворът се съсредоточава в три клкмови думи: „знаете" („знаем") (3 и 6 cm.); „счи- тайте" (11 cm.) и „представяйте" (13 cm.). За да моЖем да проследим аргументи- те на Павел, много би ни помогнало да разберем най-напред каква е разликата меЖду полоЖението на вярващия и него- вата обхода. ПолоЖението на вярващия е неговият статут в Христос. Обхода- та му е това, което той е или което трябва да бъде в еЖедневния си Живот. Благодатта най-напред ни поставя в това полоЖение, а след това ни учи как да се обхоЖдаме достойно за него. Наше- то полоЖение е съвършено, защото сме в Христос. Затова и нашата обхода трябва все повече и повече да съответ- ства на това полоЖение. Тя никога няма да съответства на него съвършено, до- като не видим Спасителя в небето, но ние трябва все повече и повече да става- ме съобразни на Неговия образ. Най-напред апостолът ни казва исти- ната за нашето отъЖдествяване с Христос в смърт и възкресение, е след това ни увещава да Живеем според свет- лината на тази велика истина. 6:1 Тук еврейският опонент на Павел излиза с един аргумент, за който той мо- Же би смята, че е решителен. Щом като евангелието на благодатта учи, че чо- вешкият грях дава основание за още по- голяма изява на БоЖията благодат, то- ва не означава ли, че е по-добре да „оста- нем в греха, за да се умноЖи благодат- та"? Съвременната разновидност на този аргумент звучи така: „Вие казвате, че хората се спасяват по благодат чрез вя- ра независимо от закона. Но тогава единственото нещо, което се изисква от човека, е да повярва, след което той моЖе да продълЖи да си Живее в грях?" Според този аргумент благодатта не е достатъчно силен мотивиращ фактор, за да моЖе човек да Живее свят Живот. Хората трябва да бъдат ограничени и от заповедите на закона. Изследователите са дошли до извода, че тази глава съдърЖа четири отговора на въпроса: „Ще продълЖим ли да Живе- ем в грях?" \.Hue не моЖем да продълЖим да Живе- ем в ,грях, защото сме съединени с Христос. Това ни обяснява текстът от 1 до 11 стих. 2. Също така не е необходимо да продъл- Жим да Живеем в грях, защото благо- датта ни е освободила от господство- 339 Римляни 6  mo на греха. Към това ни призовава
текстът от 12 go 14 cm.
е, че ние не моЖем да продълЖим да съг- решаваме, защото сме умрели за греха. Това е една истина, която засяга наше- то полоЖение. Когато Исус умря, Той умря като наш Представител. Той ум- ря не само като наш Заместник - т. е. за нас или вместо нас, но и като наш Представител - т. е. като нас. Следова- телно, когато Исус умря, все едно ние умряхме. Той умря за греха и разреши це- лия този проблем веднъЖ завинаги. Всич- ки, които са в Христос, се виЖдат от Бога като умрели за греха. Това не означава, че вярващият е без- грешен. Това означава, че той се отъЖ- дествява с Христос в Неговата смърт и във всичко, което тя означава. 6'3 Първата клк>чова дума в аргумен- тирането на Павел е думата „ЗНАЕТЕ". Тук той започва да говори за кръщение- то, за да покаЖе колко е невъзмоЖно за вярващите да продълЖат да съгреша- ват от морална гледна точка. МоЖе би някой ще попита: „За кое кръщение ста- 6а въпрос?" Нека да дадем няколко обяс- нителни забелеЖки. Когато един човек се спаси, той се кръщава в Христос Исус в смисъл, че се отъЖдествява с Него в Неговата смърт и възкресение. Това не е същото като кръщението във (или със) Духа, ма- кар че и двете стават едновременно. Второто кръщение поставя вярващия в тялото на Христос (1 Кор. 12:13). То не е кръщение в смърт. Кръщението в Христос означава, че от гледна точка на Бога вярващият е умрял с Христос и е възкръснал заедно с Него. Когато Павел говори за кръщение, той има предвид както нашето духовно отъЖдествяване с Христос, така и не- говото олицетворяване във водното кръщение. Но с развитието на своя аргу- мент апостолът като че ли премества ударението повече към водното кръще- ние, напомняйки на читателите си, че те са били „погребани" и „съединени" в смърт, „подобна" на Неговата. НЗ никъде не препоръчва ненормална- та ситуация на некръстения вярващ. Според него кръщението следва обръще- нието. Затова и нашият Господ говори за вярата и кръщението в едно и също изречение: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен" (Марко 16:16). Макар че кръщението не е необходимо изискване за спасението, то е необходимо като от- крито признание на вярата пред общес- твото. 6:4 Кръщението във вода е видим из- раз на кръщението в Христос. То е кар- тина на вярващия, който се потапя в тъмните води на смъртта (в лицето на Господ Исус), и на новия човек в Хрис- тос, който възкръсва за нов Живот. Мо- Же да се каЖе, че когато се кръщава, вяр- ващият присъства на погребението на своето собствено старо „аз". С потапя- нето си във водата той все едно казва: „Всичко, което аз бях като грешен син на Адам, умря на кръста." С излизането си от водата той казва: „Сега вече не аз Живея, но Христос Живее в мен" (Гал. 2:20). Коунибеър и Хаусън посочват, че „то- зи пасаЖ не моЖе да бъде разбран, ако не се вземе предвид фактът, че в ранната църква кръщението се е извършвало чрез потапяне". По-нататък апостолът казва, че въз- кресението на Христос ни дава възмоЖ- ност да ходим в нов Живот и че Хрис- тос е бил възкресен от мъртвите чрез славата на Отца. Това означава, че всички небесни съвършенства на Бога - 340 Римляни 6  Неговата праведност, лкзбов, справедли-
вост и др. - са довели естествено до въз- кресението на Спасителя. На фона на превъзходния характер на Личността на Спасителя оставянето на Спасителя в гроба не би било съвместимо с Бойкия ха- рактер. Бог наистина Го е възкресил и тъй като ние се отъждествяваме с Христос в Неговото възкресение, ние моЖем и трябва „да ходим в нов >ки- вот". 6:5 Също както сме били съединени с Христос в смърт, подобна на Неговата, така ще се съединим с Него „и чрез въз- кресение, подобно на Неговото". Изра- зът „смърт, подобна на Неговата" се отнася до потапянето на вярващия във водата по време на кръщението. Дейст- вителното съединение с Христос в Не- говата смърт е станало преди около 2000 години, но кръщението е „подобие" на това, което е станало тогава. Но ние не само се потапяме във вода- та, ние и излизаме от водата във „възк- ресение, подобно на Неговото". И макар че изразът „подобно на Неговото" в края на стиха не е част от оригиналния текст, неговото добавяне не е излишно, тъй като изяснява смисъла. Също както сме се съединили с Хрис- тос в смърт, подобна на Неговата (ко- гато се потапяме във водата), така ние се съединяваме с Него във възкресение, подобно на Неговото (когато излизаме от водата). Втората част на този стих не предполага непременно бъдещо дейс- твие. Както казва ХодЖ: „ Тук не става въпрос за това, което ще се случи в бъдеще, а за сигурността на следствието, запричинно-следствената Връзка. Ако едното нещо стане, другото със сигурност ще последва."18 6:6 Чрез кръщението ние признаваме, че нашето старо естество е било раз- пънато с Христос. „Нашето старо ес- тество" вклк>чва всичко, което сме би- ли като деца на Адам - нашата стара, зла и пропаднала природа с всичките ii стари навици и Желания. При кръщение- то ние събличаме стария човек и слага- ме, новия човек - така както събличаме старите си и окъсани дрехи и обличаме нови и абсолкотно чисти дрехи (Кол. 3:9, 10). Разпъването на стария човек на Гол- гота означава, че тялото на греха е би- ло „извадено от употреба". „Тялото на греха" не означава физическото тяло. По-скоро то означава обитаващия в нас грях, който владее над човека като ти- ранин. Това тяло на греха е унищоЖено, т. е. направено негодно да управлява. Пос- ледната част на стиха показва, че това е правилното значение, защото там се казва: „.. та да не робуваме вече на гре- ха." Грехът вече няма власт над човека. 6:7 „Защото, който е умрял, той вече е оправдан от греха." Да вземем напри- мер един човек, който е осъден да умре на електрическия стол за това, че е убил един полицейски слуЖител. След като умре, той е освободен (буквално „оправ- дан") от този грях. Наказанието е пла- тено и случаят е приклкочен. Ние сме умрели с Христос на Голгота. И това не само означава, че нашето на- казание е било платено, но и че връзките, с които грехът дърЖи нашия Живот, са били скъсани. Ние вече не сме безпомощ- ни пленници на греха. 6:8 Това, че ние сме умрели с Христос, е само едната страна на истината. Дру- гата е, че ние „ще и да Живеем с Него". Ние сме умрели за греха, за да Живеем за правдата. Грехът вече не господства над нас. Ние получаваме Живота на Хрис- товото възкресение още тук и още сега и ще го имаме през цялата вечност. Сла- ва да бъде на името Му! 6:9 Нашата увереност се основава на факта, че възкръсналият Христос нико- га няма да умре отново. „Смъртта ня- ма вече власт над Него." Смъртта има- ше власт над Него в продълЖение на три дни и три нощи, но тази власт си отиде завинаги. Христос никога няма да умре отново! 341 Римляни 6  6:10 Когато Господ Исус умря, Той ум-
ря за греха веднъЖ завинаги. Умря за претенциите на греха, за заплатата на греха, за изискванията на греха и за нака- занието на греха. Той изпълни делото и заплати дълга по такъв съвършен начин, че никога няма да Му се налоЖи да го зап- лаща отново. И сега това, че Той Живее, Живее го за Бога. В известен смисъл Той винаги е Живял за Бога. Но сега Той Жи- вее за Бога в един нов смисъл - като Въз- кръсналия Христос - 8 една нова сфера, където грехът никога няма да влезе. Преди да продълЖим, нека си припом- ним първите десет стиха. Главната те- ма на тези стихове беше освещението - БоЖият начин за Живеене на свят Жи- вот. Що се отнася до нашето полоЖение пред Бога, Бог ни виЖда като умрели с Христос и като възкръснали с Него. То- ва олицетворява кръщението. Нашата смърт с Христос завършва историята на Живота ни като Адамови потомци. БоЖията присъда над нашето старо ес- тество в нас не е преустройство, а смърт. Тази присъда е изпълнена в смъртта ни с Христос. Сега ние сме въз- кръснали с Христос, за да ходим в нов Жи- вот. Господството на греха над нас е унищоЖено, защото грехът не моЖе да каЖе нищо на един мъртвец. Сега ние сме свободни да Живеем за Христос. 6:11 Павел току-що ни описа истината за нашето полоЖение пред Бога. Сега той иска да ни каЖе какво трябва да бъ- де практическото изявление на тази ис- тина в нашия Живот. Ние трябва да СЧИТАМЕ себе си мъртви за греха, а Живи за Бога в Христос Исус, нашия Господ. „Да считаме" тук означава да прие- мем това, което Бог казва за нас като истинно, и да Живеем според неговата светлина. Рут Пексън пише така: „[Това означава] да повярваме на то- ва, което Бог казва в Римляни 6:6 и да го признаем като факт в личното спасение на всеки един от нас. Това изисква опре- делен акт на вяра, който води до едно ре- алистично отношение към „стария чо- век" в нас. Тогава ние ще го видим там, където го вшкда и Бог - на Кръста, умрял с Христос. Вярата ще действа в нас неп- рекъснато, така че той ще стои там, къ- дето го е поставила благодатта. Това означава едно много дълбоко осъзнаване от наша страна, в смисъл че всеки един от нас трябва да каЖе „Да!" на Бозкието осъЖдение и присъда над това старо „аз" и да признае, че то изобщо не е достойно да Живее и да има каквито и да било пре- тенции към нас. Първата стъпка в Живо- та на практическата святост е това съгласие за разпъване на „стария чо- век".19 Ние считаме себе си мъртви за греха, когато отговаряме на изкушението та- ка, както би отговорил един мъртвец. Има един епизод от Живота на Авгус- тин, който разказва как един ден, кога- то се разхоЖдал, Августин срещнал на улицата една Жена, която му била лк>- бовница преди неговото обръщение. Сре- щата накарала Августин да се обърне и да тръгне бързо в обратна посока. Като видяла това, Жената започнала да вика: „Августине, не ме ли позна? Това съм аз!" Ускорявайки още повече крачките си, Августин извърнал глава и казал през рамо: „Да, знам, че си ти, но това вече не съм аз!"20 Августин е искал да каЖе, че вече е мъртъв за греха и Жив за Бога. Мъртвият човек няма нищо общо с раз- врата, лъЖата, измамата, клкЖата и който и да било друг грях. Сега ние сме Живи за Бога в Христос Исус. Това означава, че сме призовани да Живеем 6 святост, поклонение, молит- ва, слуЖение и принасяне на плод. 6:12 В 6:6 видяхме, че нашето старо ес- тество бе разпънато, така че грехът повече да не моЖе да владее над нас и ние да не сме безпомощни пленници на греха. Увещанието как практически да стане това се основава на тази именно исти- на за нашето полоЖение. Ние трябва да не позволяваме на греха да царува в на- шите смъртни тела, като не се подчи- 342 Римляни 6  няваме на неговите зли Желания. На Гол-
гота бе слоЖен край на царството на греха чрез смъртта. Сега ние трябва да прилоЖим тази истина на практика. НуЖно е нашето сътрудничество. Само Бог моЖе да ни направи свети, но Той ня- ма да направи това без нашето добро- волно участие. 6:13 Това ни доВеЖда до третата клк> чова дума в тази глава - „ПРЕДСТА- ВЯЙТЕ". Ние не трябва да представяме частите на нашето тяло на греха, за да бъдат използвани като оръЖия или инс- трументи на злото. Ние сме задълЖени да предоставим управлението на наши- те части на Бога, за да бъдат използва- ни като „оръЖия на правдата". В края на краищата ние сме Възкресени от смърт- та в Живота и затова, както ни напом- ня 6:4, трябва да ходим в нов Живот. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|