Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
„мир" — обичаен еврейски поздрав. И гърците, и евреите са се поздравявали с тези думи при среща или при раздяла. Па- вел обединява двете думи в един поздрав, в резултат на което извисява тяхното значение и начина им на употреба. Благо- датта представя Бога като Един, Кой- то се смилява над грешното и загубено човечество в л1обов и неЖно снизхоЖде- ние. Мирът обобщава всичко онова, ко- ето идва В ЖиВота на един човек, който приеме БоЖията благодат като пода- рък. Р. ДЖ. Литъл ни предлага следното описание на този поздрав: „Благодатта MOike да означава лтого неща. Тя прили- ча на един празен чек. Мирът е част от наследството на християнина и ние не трябва да позволим на дявола да ни го отнеме." Редът на думите също е мно- гозначителен: най-напред благодатта, а след това — мирът. Ако Бог не се беше отнесъл към нас най-напред с лк>бов и милост, ние все още щяхме да бъдем в греховете си. Но тъй като Той е поел инициативата и е изпратил Сина Си да умре за нас, сега ние моЖем да имаме мир с Бога, мир с човеците и БоЖия мир в ду- шите си. Но дори и след всичко казано до- тук ние чувстваме колко е невъзмоЖно да определим достатъчно добре значе- нието на тези две велики думи. 161 Колосяни 1  Б. Благодарението и молитвата на
Павел за вярващите (1:3—14) 1:3 След като е поздравил светиите В Колос с думи, които стават нещо като пароли В християнството, апостолът сега прави нещо, което също така е мно- го характерно за него — пада на колене, за да благодари на Бога и да Му се помо- ли. ИзглеЖда, че апостолът винаги за- почва своята молитва с възхвала на Гос- пода, което е добър пример за подраЖа- ние и от нас. Неговата молитва е отп- равена към Бога и Отца на нашия Гос- под Исус Христос. Молитвата е неизра- зимата привилегия да бъдем приети от Суверенния Господар на вселената. Тук естествено се налага следният въпрос: „Как смее един обикновен човек да зас- тане в угасяващото присъствие на без- крайно великия Бог?" Отговорът се на- мира в същия този текст. Славният и величествен Бог на вселената е и Отец на нашия Господ Исус Христос. По този начин Този, Който е безкрайно високо, е станал безкрайно близко. И тъй като ние, вярващите в Христос, споделяме Неговия Живот, то Бог е и наш Отец (Йоан 20:17). Ние моЖем да се прибли- Жим до Него чрез Христос. Сам по себе си изразът „като се молим винаги за вас" не изглеЖда особено забелеЖителен, но когато си спомним, че той описва ин- тереса на Павел към хора, които апос- толът никога не е срещал, ще видим, че той не е толкова незабелеЖителен. Мно- го често ние се затрудняваме да споме- нем имената на нашите собствени род- нини и приятели пред трона на благо- датта, а помислете си само какъв тряб- ва да е бил молитвеният списък на Па- вел! Той се е молил не само за онези, кои- то е познавал, но и за християни в отда- лечени места, които е знаел само по име- на, казани му от други хора. Неуморният молитвен Живот на Павел наистина ни помага да го опознаем по-добре. 1:4 Павел вече е чул за вярата на коло- сяните в Христос Исус и за лк)бовта им към всички светии. Най-напред апосто- лът споменава вярата им в Христос Исус. Това е мястото, където и ние трябва винаги да започваме. В съвремен- ния свят има много религиозни хора, ко- ито непрекъснато говорят за своята лкзбов към другите. Но ако поговорите малко с тях, ще видите, че те нямат ни- каква вяра в Господ Исус. Такава една лк)бов е празна и безсмислена. От друга страна пък, има хора, които на думи имат вяра в Христос, но вие напразно ще търсите доказателства за лк)бов в техния Живот. Павел би се усъмнил в ис- тинността и на тяхната вяра. Трябва да има истинска вяра в Спасителя и тази вяра трябва да бъде доказана чрез Живот на л!обов към Бога и нашите блиЖни. Павел говори за вярата, която е 6 Христос Исус. Това е много ваЖно. Гос- под Исус Христос винаги се преставя в Писанието като единствения Обект на вярата. Например човек моЖе да има не- ограничена вяра в една банка, но тази вяра ще му свърши работа само дотога- ва, докогато банката не фалира. Вярата сама по себе си не ни осигурява запазва- нето на парите, ако банката не се ръко- води правилно. Така е и в духовния Жи- вот. Вярата сама по себе си не е доста- тъчна. Тя трябва да има за свой обект Господ Исус Христос. И тъй като Той никога няма да фалира, никой, който упо- вава на Него, няма никога да бъде разоча- рован. Фактът, че Павел е чул за тяхната вяра и за тяхната лк)бов, показва, че ко- лосяните не са били тайни вярващи. НЗ не предлага ообено насърчение за онези, които Желаят да Живеят като тайни ученици. Според учението на БоЖието Слово, ако един човек наистина е приел Спасителя, той неизбеЖно изповядва Христос пред хората. Л1обовта на колосяните е към всички- те светии. Тя не е нито ограничена, нито сектантска. Тези християни не обичат само хората от своето местно събрание, а се отнасят с топлина и изо- 162 Колосяни 1  билна лк)боВ към Всички, които са истин-
ски Вярващи. Това трябва да ни поучи и нас, така че нашата л1обов да не бъде тесногръда или ограничена само към вяр- ващите от нашето местно събрание или към мисионерите от нашата собствена страна. Ние трябва да разпознаваме ов- цете на Христос навсякъде, където ги срещаме, и да показваме обичта си към тях винаги, когато е възмоЖно. 1:5 Връзката меЖду този стих и пред- ходния пасаЖ не е съвсем ясна. Трудно е да се каЖе дали той е свързан с 3 cm.: „Благодарим... по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за бас 6 небесата", или с втората половина на 4 cm.: „...л1обовта ви към всички светии, по причина на онова, за което се надя- ваме, което се пази за вас в небесата". И двете тълкувания са верни. Апосто- лът би могъл да благодари не само за тяхната вяра и за тяхната лк>бов, но и за бъдещото наследство, което един ден ще бъде тяхно. От друга страна, също така е вярно, че вярата в Христос Исус и л!обовта към всички светии се упраЖ- няват предвид това, което ни очаква в бъдеще. И в двата случая виЖдаме, че тук Павел изброява трите основни доб- родетели на християнския Живот: вяра, лкобов и надеЖда. Тези три добродетели са споменати също и в 1 Коринтяни 13:13 и в 1 Солунци 1:3; 5:8. Лайтфут казва така: „Вярата почива Върху миналото, лкзбовта действа в настоящето, а на- деЖдата гледа към бъдещето. "4 В този стих надеЖдата не означава състояние на чакане или нетърпеливо очакване на нещо, а се отнася no-скоро до БоЖието обещание за нас. То е изпълне- нието на нашето спасение, т. е. момен- тът, в който ние ще бъдем занесени в не- бето и ще влезем във вечното си наслед- ство. Колосяните са слушали вече за тази надеЖда по-рано — моЖе би кога- то Епафрас им е проповядвал благовес- тието. Словото, което те са чули, е описано като „истинското слово на бла- говестието" или „словото на истината на благовестието". Тук благовестието е представено като послание на истинс- ката блага вест. МоЖе би, когато е пи- сал тези думи, Павел си е мислел за лъж- ливите учения на гностиците. Някой беше определил истината като онова, което Бог казва за нещо (Йоан 17:17). Благовестието е истинно, защото е Бо- Жие слово. 1:6 Истината на благовестието е дошла до колосяните така, както и в це- лия тогавашен свят. Това не трябва да се разбира в абсолк>тен смисъл. То не моЖе да означава, че всеки човек в света вече е чул благовестието, но би могло да означава, че хора от всеки народ са чули благата вест за спасението (Деян. 2). Би могло също така да означава, че благо- вестието е предназначено за всички хора и че то се разпространява във всички страни без ограничения. Освен това тук Павел описва и неизбеЖните резултати, до които то води. В Колос, както и Във всички други части на света, където се проповядва благовестието, „то принася плод и расте"5. Това е казано, за да се подчертае свръхестествената природа на благовестието. В природата обикно- вено растението не моЖе едновременно да дава плод и да расте. Често пъти то трябва да се подкастри, за да моЖе да даде плод, защото ако се остави да рас- те неограничено, ще нарасне само на кло- ни и на листа, а не на плод. Но благовес- тието прави и двете неща едновремен- но. То не само принася плод чрез спасени- ето на души и изграЖдането на светии- те, но се и разпространява от град на град и от страна на страна. Точно такъв е и резултатът от бла- говестието в Живота на колосяните от деня, когато са чули и познали БоЖия- та благодат в истина. Освен че то е до- вело до количествено нарастване на цър- квата в Колос, то е дало плод и в Живо- та на вярващите като духовен растеЖ. ИзглеЖда, че през първи век евангели- ето е вървяло с много големи стъпки, достигайки Европа, Азия и Африка, като 163 Колосяни 1 е показало много по-голям напредък, от-
колкото повечето хора са могли да пред- положат. И въпреки това нямаме осно- вание да мислим, че то е достигнало до всички краища на земята. Тук БоЖията благодат се използва като едно прекрас- но описание на посланието на благовес- тието. Нима има по-добър начин за из- разяване на благата вест от чудната ис- тина за БоЖията благодат, излята изо- билно върху виновните човеци, заслуЖа- ващи БоЖия гняв! 1:7 Апостолът изрично казва, че вяр- ващите са чули посланието на благовес- тието и са го познали лично в своя Жи- вот от Епафрас. Павел препоръчва Епафрас като свой възлЗобен съработ- ник и верен Христов слуЖител за тях. В тези думи няма и следа от язвителност или завист. Апостолът не завиЖда ни най-малко, когато друг проповедник по- лучава похвала. Всъщност той пръв бър- за да изкаЖе полоЖителна оценка за ра- ботата на другите Господни слуЖители. 1:8 Именно от Епафрас и самият Па- вел е чул за лк>бо6та на колосяните 6 Духа. Това не е една обикновена човешка обич, а истинка лк)бов към Господа и към Неговия народ, създадена от обитава- щия в нас Дух на Бога. Това е и единст- веното споменаване на Светия Дух в Посланието към колосяните. 1:9 След като е изказал своето благо- дарение, Павел сега отправя към Бога една застъпническа молитва за светии- те. Ние вече споменахме колко широк е диапазонът на молитвените интереси на апостола, но нека още веднъЖ подчер- таем, че неговите молби винаги съот- ветстват на нуЖдите на БоЖиите хора от дадено място. Той не се моли изобщо, а конкретно. Тук той отправя към Бога четири отделни молби относно колося- ните: (1) за духовно проникновение; (2) за достойна обхода; (3) за изобилна сила (4) и за благодарствен дух. В неговите молби няма нищо посредс- твено или скъперническо. Това се Вшкда особено ясно в 9,10 и 11 cm. от употре- бата на такива думи като „пълна", „вся- ко" и „всичко": (1) „пълна духовна мъд- рост и проумяване" (9 cm.); (2) „да Му угаЖдате във всичко" (10 cm.); (3) „вся- ко добро дело" (10 cm.); (4) „пълна сила" (Пет.); (5) „за да издърЖите и дълготър- пите всичко" (11 cm.). „Затова" е дума, която свързва този стих с предходния пасаЖ. Тя означава „заради новините, донесени от Епафрас" (4,7 и 8 cm.). От мига, в който е чул но- вините за тези скъпи светии от Колос и за тяхната вяра, лк)бов и надеЖда, апос- толът е започнал редовно да се моли за тях. Най-напред той се е молил те да бъ- дат изпълнени с познанието на БоЖия- та воля чрез пълна мъдрост и духовно разбиране. Молил се е те да не бъдат за- доволени с прехваленото „знание" на гностиците, а да влязат в пълното поз- нание на БоЖията воля за техния Жи- вот, така както тя е изявена в Негово- то слово. Това познание не е нито свет- ско, нито плътско; то се характеризира с духовна мъдрост и духовно разбиране — мъдрост да прилагат това познание по възмоЖно най-добрия начин и разби- ране да виЖдат това, което съвпада с БоЖията воля, и онова, което й проти- воречи. 1:10 МеЖду 10 и 9 cm. има една много ваЖна връзка. Защо апостол Павел иска колосяните да се изпълнят с познанието на БоЖията воля? Дали за да станат го- леми проповедници или известни учите- ли? Или за да привличат големи тълпи от лични последователи, както правят гностиците? Не, не затова. Истинско- то предназначение на духовната мъд- рост и проумяване е да помагат на хрис- тияните да се обхоЖдат достойно за Господа и да Му бъдат във всичко угод- ни. Тук имаме един много ваЖен урок за водителството. Бог не ни открива во- лята Си, за да задоволява нашето лк>бо- питство. Нито пък има за цел да подх- ранва личните ни амбиции или гордост. Той ни показва волята Си за нашия Жи- 164 Колосяни 1  Bom, за да моЖем ga My угаЖдаме ВъВ
Всичко, което Вършим. „...като принасяте плод Във всяко добро дело..." ТоВа е едно добро напомня- не, че макар и чоВек да не се спасяВа чрез добри дела, той съвсем определено се спасяВа за добри дела. Понякога, когато подчертаваме пълната нищоЖност на добрите дела за спасението на душите, има опасност да създадем погрешната представа, че християните не вярВат В добрите дела. Едва ли има нещо, което моЖе да бъде по-далеч от истината! От текста В Ефесяни 2:10 научаваме, че ние „сме Негово творение, създадени в Хрис- та Исуса за добри дела". Нека също така да припомним и онова, което Павел пише на Тит: „Вярно е това слово. И Желая да настояваш Върху това, с цел ония, които са повярвали в Бога, да се упраЖняват старателно в добри дела" (Тит 3:8). Павел иска колосяните не само да при- насят плод във всяко добро дело, но и да растат в познаването на Бога. Как ста- ва това? Най-напред то става чрез упо- рито изучаване на БоЖието слоВо. Освен това то става и чрез послушание на Бо- Жиите поучения и вярно слуЖение. (Пос- ледното е моЖе би основната идея в този пасаЖ.) Когато вършим всичко това, ние навлизаме все по-дълбоко в познаването на Господа. „Тогава ще поз- наем, когато следваме да познаваме Гос- пода" (Ос. 6:3, ПБКДЖ). Ако обърнете внимание на думите в 1 гл., засягащи познанието, ще видите, че при всяка нова употреба има определено развитие на мисълта. В 6 cm. се казва, че те са познали БоЖията благодат. В 9 cm. — че те трябва да се изпълнят с позна- нието на Неговата воля. А в 10-и — че трябва да растат в познаването на Бога. Бихме могли да каЖем, че първото познание се отнася до спасението, вто- рото — до изучаването на Писанието, а третото — до слуЖението и християн- ския Живот. Здравото учение трябва да води до здраво поведение, което намира израз в послушно слуЖение. 1:11 Третата молба на апостола е свързана с Желанието му светиите да бъдат укрепени с пълна сила, според Не- говото славно могъщество. (Обърнете внимание на нарастващата прогресив- ност на молбата: изпълнени (9 cm.), пло- довити (10 cm.), укрепени (11 cm.).) Хрис- тиянският Живот не моЖе да бъде Жи- вян с обикновена човешка енергия. Той се нуЖдае от свръхестествена сила. Зато- ва Павел Желае вярващите да познаят силата на възкръсналия БоЖий Син, и то според Неговата славна мощ. Той не се моли те да познаят тази сила от Него- вата славна мощ, а се моли те да я поз- наят според Неговата славна мощ. А Не- говата славна мощ е безгранична. Такъв е и обхватът на молитвата на Павел. Пийк казва така: „ Освен че снабдяването със сила е правопропорционално на нуЖ- дата на получателя, то е и според Божес- твените запаси. "6 Защо Павел иска християните да имат тази сила? Дали за да излизат и да извър- шват впечатляващи чудеса, или за да възкресяват от мъртвите, да изцеля- ват болни и да изгонват демони? И още веднъЖ отговорът е: „Не, не затова." Тази сила е необходима на БоЖието де- те, за да моЖе да издърЖи и да дълго- търпи всичко с радост. Тук е нуЖно осо- бено внимание! В някои части от хрис- тиянския свят днес се поставя особено ударение върху така наречените чудеса като говорене на езици, изцеляване на болни и други подобни сензации. Но във века, в който ние Живеем, има едно чудо, което е по-велико от всички тези чуде- са: БоЖието дете, което страда търпе- ливо и благодари на Бога за изпитание- то, което Той му е изпратил! В 1 Коринтяни 13:4 Търпението в страданията се свързва с милостта, а тук—с радостта. Ние страдаме, защо- то не моЖем да не участваме В стенани- ето на цялото творение. За да се чувст- ваш радостен вътре в себе си и милос- тив към другите, ти имаш нуЖда от Бо- Жията сила. Когато постигнеш това, 165 Колосяни 1  знай, че си постигнал християнска побе-
да. Разликата меЖду издръжливостта и дълготърпението е определена като разлика меЖду издърЖане на нещо без оп- лакване и на издърЯсане на нещо без от- мъщение. БоЖията благодат е постиг- нала една от най-Великите Си цели 8 Жи- Вота на Вярващия, когато той стане способен да страда търпеливо ида хВали Бога и по време на най-Жесстоки изпи- тания! 1:12 Изразът „като благодарите" се отнася до колосяните, а не до Павел. Па- вел се моли за това колосяните не само да бъдат укрепени с пълна сила, но и да имат дух на признателност, така че ни- кога да не пропуснат да изразят своята благодарност към Отец, Който ги е направил способни да участват в нас- ледството на светиите в светлината. Като синове на Адам ние не сме били спо- собни да се наслаЖдаваме на небесните слави. Всъщност, ако по някакъв начин на небето моЖеха да бъдат заведени нес- пасени хора, те нямаше да могат да му се наслаЖдават, а щяха да се чувстват изкл1очително нещастни. Възприемане- то на небето изисква способност за това. Дори и като вярващи в Гопод Исус ние не сме годни за небето сами по себе си. Единственото основание за слава, ко- ето имаме, се намира В Личността на Господ Исус Христос: Аз нямам никакви заслуги и не позна- вам моя правда, Признавам Неговото дело и уповавам в милостта Му. Така ще бъде и когато отида горе на небето — в земята на Елшнуил, където прекрас- на славата Му свети. Ан Рос Казън Когато Бог спаси някого, Той Веднага
мята, не моЖе да направи човека по-го- ден за небето, отколкото е бил направен годен в деня, когато е бил спасен. Наше- то основание за слава се намира в кръв- та на Христос. Нашето наследство на- истина е в светлината и е „запазено на небесата", но докато сме още на земята, ние, вярващите, имаме Светия Дух като „залог на нашето наследство". Затова моЖем да се хвалим с това, което ни очаква, докато се наслаЖдаваме още сега на първите плодове на Духа. 1:13 Като ни е направил способни „...да участваме в наследството на светиите в светлината", Бог ни е избавил от властта на тъмнината и ни е преселил в царството на Своя възлк)бен Син (ср. 1 Йоан. 2:11). Това моЖе да се илюстри- ра с преЖивяването на израилтяните при излизането им от Египет, описано в Изход. Преди това израилтяните са Жи- веели в египетската земя и са стенели под гнета на надзирателите. Чрез една чудна боЖествена намеса Бог ги е осво- бодил от това уЖасно робство и ги е пре- вел през пустинята до обетованата земя. Подобно на тях и ние като грешни- ци сме били под робството на Сатана, но чрез Христос сме били избавени от неговите връзки и сега сме поданици на Христовото царство. Царството на Сатана е царство на тъмнината. В него няма светлина, топлина и радост. А цар- ството на Христос е царство на лк>бов- та, в което има и светлина, и топлина, и радост. Царството на Христос е представе- но в Библията от няколко различни страни. Когато беше на земята за пър- ви път, Христос предлоЖи на народа на Израел едно буквално царство. Евреите поискаха да бъдат освободени от римс- ките поробители, но не поискаха да се по- каят от греховете си. Христос моЖеше да царува само над хора, които бяха в правилни духовни отношения с Него. Ко- гато разбраха това, те отхвърлиха своя Цар и Го разпънаха. След това Господ Исус се върна отново в небето и сега 166 Колосяни 1 царството съществува на земята в
скрит вид (Матей 13). ТоВа означава, че то не е видимо. Царят отсъства. Но Всички онези, които приемат Господ Исус Христос през настоящата епоха, Го признават за свой законен Владетел и по този начин стават поданици на Не- говото царство. В един бъдещ ден Гос- под Исус ще се върне на земята, ще уста- нови царството Си със столица Еруса- лим и ще управлява в продължение на хи- ляда години. В края на този период Хрис- тос ще слоЖи всички врагове под крака- та Си и ще предаде царството на Бог Отец. Така ще бъде въведено вечното царство, което ще продълЖи през цяла- та вечност. 1:14 След като е обрисувал пред очите ни картината на царството на БоЖия възл1обен Син, Павел сега се впуска в един от най-величествените пасаЖи в цялото БоЖие Слово за личността и делото на Господ Исус. Трудно е да се каЖе дали апостолът е свършил своята молитва, или тя продълЖава и в стиховете, които сега започваме да изучаваме. Но това не е от голямо значение, защото дори и тези cmuxoße да не са чиста молитва, те със сигурност са чисто поклонение. Щурц ни обръща Внимание на факта, че „в този удивителен текст, който възви- сява Исус Христос повече от всеки друг пасаЖ, Неговото име не се появява нито веднъЖ под никаква форма". И макар че в известен смисъл това наистина е забе- леЖително, то не трябва да ни учудва. Защото кой друг, ако не нашият благос- ловен Спасител, моЖе да отговаря на описанието, което ни се дава тук? Паса- Жът ни напомня за въпроса на Мария към градинаря: „Господине, ако ти си Го из- несъл, каЖи ми къде си Го полоЖил, и аз ще Го вдигна" (Йоан 20:15). Тя не назова- ва никакво име, защото В този момент В нейния ум има само едно Име. И така, най-напред Христос ни е пред- ставен като Един, В Когото ние имаме „изкуплението7..., прошението на грехо- вете". Изкуплението е онзи акт, чрез който ние сме били изкупени от робския пазар на греха. Господ Исус, така да се каЖе, е слоЖил върху нас един „етикет с цена". И каква е тази цена? Всъщност Той е казал така: „Аз ги оценявам толко- ва високо, че съм готов да пролея кръв- та Си, за да ги купя." И така, след като за нас е платена такава висока цена, на нас, вярващите, трябва да е ясно, че вече не принадлеЖим на себе си, защото сме купени. И че не трябва да Живеем Живо- та си така, както на нас ни харесва. Бор- дън от Йеил казВа, че ако ние Вземем сВоя ЖиВот и направим с него това, кое- то на нас ни харесва, ние всъщност взе- маме нещо, което не ни принадлеЖи, и следователно сме крадци! Господ Исус не само ни е изкупил, но ни е дал и прощение на греховете. Това оз- начава, че Бог е заличил дълга, който гре- ховете ни са натрупали. Господ Исус Христос е платил наказанието на кръс- та и то няма нуЖда да бъде плащано от- ново. Сметката е уредена и приклкзчена и Бог не само ни е простил, но и е отда- лечил греховете ни толкова далече, кол- кото далече отстои изтокът от запада (Пс. 103:12). В. Слабата на Христос като Глава на църквата (1:15—23) 1:15 Следващите четиринадесет стиха ни предлагат едно Величествено описа- ние на Господ Исус и по-точно на: (1) Връзката Му с Бога (15 cm.); (2) връзка- та Му с творението (16 и 17 cm.) и (3) връзката Му с църквата (18 cm.). И така, най-напред Господ Исус е пред- ставен като „образ на невидимия Бог". Терминът „образ" има най-малко две значения. Най-напред той съдърЖа идея- та, че Господ Исус ни е направил способ- ни да виЖдаме какъв е Бог. Бог е Дух и следователно е невидим. Но В лицето на Христос Бог е направил Себе Си Видим за очите на смъртните човеци. В този смисъл Господ Исус е „образ на невиди- мия Бог". Всеки, който е видял Него, е видял и Отца (ВЖ. Йоан 14:9). Но терми- 167 Колосяни 1  нът „образ" съдържа също така и идея-
та за „представител". Първоначално Бог е поставил на земята Адам, за да представлява Неговите интереси, но Адам не е успял да направи това. Затова Бог е изпратил В света като Свой пред- ставител Единородния Си Син, Който е трябвало да представлява Неговите ин- тереси и да изяви лк>бовта, която Бог има В сърцето Си към човеците. В този смисъл Господ Исус е образ на Бога. Съ- щата дума — „образ" — се използва и в 3:10, където се казва, че вярващите са образ на Христос. Христос е също така „първороден преди всяко създание" или „първород- ният на всяко създание". Какво означа- ва това? Някои лъжеучители предпола- гат, че това означава, че Самият Господ Исус е сътворено същество, че Той е първата личност, която Господ някога е създал. Част от тях отиват толкова далеко, че твърдят, че Той е най-велико- то създание, което някога е излязло от Божията ръка. Но едва ли има нещо, ко- ето да се противопоставя повече на уче- нието на Божието слоВо от това твър- дение. В Библията терминът „първороден" може да има най-малко три значения. В Лука 2:7, където се описва как Мария е родила първия си Син, този термин е из- ползван В буквалния си смисъл. Там дума- та „първороден" означава, че Господ Исус е бил първото Дете, което Мария е родила. В Изход 4:22 същата тази дума се използва в преносен смисъл: „Израил Ми е Син, първородният Ми." В този стих никъде не се гоВори за физическо раждане. Господ използВа тази дума, за да покаже особеното място, което изра- елският народ заема В Неговите плано- ве и намерения. И последно, В Псалм 89:27 думата „първороден" се използва, за да изрази идеята за превъзходство, върхо- венство или изключителност. Там Бог казВа, че ще постави Давид „В положение на първороден, no-горе от земните ца- ре". Давид е бил последният син на Есей по плът, но Бог е решил да го постави В едно положение на превъзходство, върхо- венство и господство. Не е ли това и идеята, която се съдър- Жа В израза в Колосяни 1:15 „първороден преди всяко създание"? Господ Исус Христос е изклкочителният Божий Син. В определен смисъл всички вярващи са Божии синове, но Господ Исус Христос е Божий Син по един уникален начин. Той е съществувал още преди да е било създа- дено цялото творение и заема едно поло- жение на върховенство, превъзходство и господство. Изразът „първороден пре- ди цялото създание" няма нищо общо с разкдането. Той просто означава, че Гос- под Исус Христос е Божий Син чрез една вечна връзка с Бога. ТоВа е титла, коя- то изразява превъзходство по положе- ние, а не взаимозависимост във времето. 1:16 Лъжеучителите използват 15 cm. (и особено превода на ПБКДж), за да про- повядват, че Господ Исус е сътворено същество. Обикновено лъжата може да се опровергае чрез същия библейски текст, който използват и култовите учители. Такъв е и случаят тук. 16 cm. казва съвсем ясно, че Господ Исус не е творение, а Самият Творец. От този стих ние научаваме, че всичко—т. е. не- щата В цялата вселена — е било не само създадено В Него (или от Него)*, но и чрез Него и за Него. Всеки един от тези пред- лози има различно значение. Най-напред ВиЖдаме, че всичко е било създадено в Него. ТоВа означава, че властта за сът- ворението е била в Неговото Същество. После научаваме, че всичко е било създа- дено чрез Него. Този израз описва Гопод Исус като Деятеля на творението. Той е бил Личността и Божеството, чрез Което е бил извършен този творчеки акт. И накрая разбираме, че всичко е било създадено за Него.** Той е Този, за * Тук преводът на предлога В текста на Биб- лията от 1924 г. не е съВсем точен. — Бел. на npeß. ** Този текст е пропуснат В преВода на Биб- лията от 1924 г. — Бел. на npeß. 168 Колосяни 1 Когото е било сътворено всичко, Той е
целта на творението. Тук Павел подробно изброява всичко, което е било сътворено чрез Христос— както това, което е на небесата, така и онова, което е на земята. Това твър- дение не оставя място за никакви пред- положения, че макар и Христос да е съз- дал някои неща, Самият Той първоначал- но е бил създаден. Освен това апостолът казва, че тво- рението на Господа вклк>чва както ви- димото, така и невидимото. Думата „видимото" няма нуЖда от обяснение, но Павел много добре съзнава, че когато казва „невидимото", той несъмнено ще раздразни нашето лк>бопитство. Зато- ва апостолът решава да спре за малко и да изброи онези неща, които той има предвид под „невидимото". И така, под „невидимото" апостол Павел има пред- вид престоли, господства, началства и власти. Ние смятаме, че тези термини описват ангелските същества, макар и да не сме в състояние да различим отдел- ните нива в йерархията на тези интели- гентни същества. Според учението на гностиците меЖ- ду Бога и материята съществуват раз- лични класи и нива от духовни същества, като Христос принадлежи към една от тях. В наши дни различни спиритисти твърдят, че Исус Христос е усъвършен- стван дух от шестата сфера. Свидете- лите на Йехова проповядват, че преди да дойде в света, нашият Господ е бил един сътворен ангел и по-точно архангел Ми- хаил! Тук Павел решително опровергава тази абсурдни твърдения, като казва по ВъзмоЖно най-ясен начин, че Господ Исус Христос е Създателят на ангелите, че Той всъщност е създателят на всички същества — както видими, така и неви- дими. 1:17 „Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява." Павел не казва „Той е бил преди всичко", а казва „Той е преди всичко." В Библията сегашното време често пъти се използва, за да изрази иде- ята за едно състояние, в което няма вре- ме, където се намира БоЖеството. Така например Господ Исус казва: „Преди да се е родил Авраам, Аз съм" (Йоан 8:58). Господ Исус не само е съществувал, преди да е имало каквото и да било тво- рение, но „и всичко чрез Него се сплотя- ва". Това означава, че Той е Крепителят на вселената и Източникът на безкрай- ното й двиЖение. Той управлява звезди- те, слънцето и луната. Дори и когато е бил тук, на земята, Той е бил Този, Кой- то е управлявал законите, по които е функционирала вселената. 1:18 Господството на Господ Исус вкл1очва не само естествената вселена, но се разпростира и върху духовното царство. Той е „глава на тялото, тоест на църквата". По време на настоящата диспенсация всички вярващи в Господ Исус Христос образуват „Христовото тяло" или „църквата". Също както чо- вешкото тяло е средството, чрез което човекът изразява себе си, така и Тялото на Христос е средството, което Го представлява на земята и чрез което Той е избрал да изяви Себе Си на света. И Той е главата на това тяло. Терми- нът „главата" изразява идеята за води- телство, управление и контрол. Господ Исус Христос заема „първенството във всичко" в църквата. Той е началото. Под това ние разбира- ме, че Той е Началото на новото творе- ние (вЖ. Откр. 3:14), Източникът на ду- ховния Живот. Това се ВиЖда още по-ясно в израза „първороден от мъртвите". Тук отново трябва много да внимаваме, когато тълкуваме значението на този израз. Той не означава, че Господ Исус е бил първият, който е възкръснал от мъртвите. Както в Стария, така и в Новия Завет има записани случаи на въз- кресени хора, но Господ Исус е Първият, Който е възкръснал от мъртвите, за да не умира повече — Първият, Който е възкръснал с прославено тяло и като Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|