Уилиям макдоналд о м
Скитали са се в овчи и кози козки и са
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В. Увещание за надеЖда в Христос (12 гл.) 12:1
- Начинателят
- „това освещение, без което ни- кой няма да види Господа".
- Бозкията благодат. Да- ден човек моЖе да изглеЖда като хрис- тиянин, да говори като християнин, да изповядва на думи християнството, но никога да не е
Скитали са се в овчи и кози козки и са търпели лишения, бедствия и страда- ния. Както казва Муьрхед: „ Те са люЖели да ходят облечени в коп- рина и кадифе и да Живеят охолно В цар- ските палати, стига да се бяха отказа- ли от Бога и да бяха повярвали в светс- ката лъЖа. Но вместо това те са се ски- mojiu, облечени в овчи и кози коЖи, счита- ни за не по-добри от кози и от овци и дос- тойни като тях само за к/шне. "27 Търпели са бедност, лишения и прес- ледвания. 11:38 Светът се е отнасял към тях като към едни, които не са били достой- ни да Живеят. Но БоЖият Дух Възклик- ва на това място, че всъщност нещата са стояли точно обратното — светът не е бил достоен за тях. Те са се скитали по пустините и пла- нините, по пещерите и рововете на зе- мята. Лишени от дом, отделени от сво- ите близки, преследвани като Животни, отхвърлени от обществото, тези вяр- ващи са приемали да търпят студ и пек, несгоди и беди, но не и да се откаЖат от своя Господ. 11:39 Бог свидетелства за вярата на тези старозаветни герои, но въпреки това те са умрели, преди да получат из- пълението на обещанието. Те не са до- Живели нито да видят пришествието на дългоочаквания Месия, нито да се насла- дят на благословенията, които произ- тичат от Неговото слуЖение. 11:40 За нас обаче Бог е запазил нещо по-добро. Той е направил така, че те да не достигнат в съвършенство без нас. Тези старозаветни вярващи никога не са могли да се наслаЖдават на съвършено чиста съвест по отношение на греха на земята и никога няма да се наслаЖдаВат на пълното съвършенство на прославе- ното тяло в небето, докато ние не бъ- дем грабнати, за да срещнем Господ във въздуха (1 Сол. 4:13—18). Духовете на старозаветните светии са вече съвър- шени в присъствието на Господа (Евр. 12:23), но техните тела няма да бъдат възкресени от мъртвите, докато Гос- под не дойде отново, за да вземе Своите Си. Тогава и те ще се насладят на съвър- шенството на славата на възкресени- ето. Казано по друг начин, старозаветните светии не са били така облагодетелст- вани като нас. Но помислете само за техните Възхитителни победи и огром- ни изпитания! Помислете за техните подвизи и издръЖливост! Те са Живели от другата страна на кръста, докато ние Живеем в неговата пълна слава. И ка- къв е резултатът от сравнението меЖ- ду нашия Живот и техния? Ето това е огромното предизвикателство, което Евреи 11 гл. отправя към нас. 444 Eßpeu 12  В. Увещание за надеЖда в Христос
(12 гл.) 12:1 Не трябва да забравяме, че Посла- нието към евреите е било написано до хора, коита са били преследвани. Поради отказването от к>деизма заради Хрис- тос тези хора е трябвало да търпят Жестока враждебност. Имало е опас- ност те да започнат да тълкуват свои- те страдания като признак на БоЖието недоволство, да се обезкураЖат, да се предадат и, което е най-лошото, да се поддадат на изкушението да се върнат обратно към храма и неговите ритуали. Именно затова сега авторът иска да покаЖе, че техните страдания не са из- клкзчение. Много от свидетелите, опи- сани 6 11 гл., са страдали Жестоко ß ре- зултат на своята вярност към Господа и въпреки това са издържали. Щом те са успели да покаЖат такава непоколебима издръЖливост при техните по-малки привилегии, колко повече трябва да из- дърЖим ние, които сме получили по-доб- рите неща на християнството! Тези старозаВетни герои ни заобика- лят като един голям облак от свидете- ли. Това не означава, че те по някакъв на- чин наблк>дават това, което става на земята, а че чрез своя Живот на вяра и из- дръЖливост те свидетелстват и пос- тавят пред нас един висок критерий, който ние трябва да следваме. Този стих неизменно поставя въпроса: „Могат ли светиите на небето да виЖ- дат нашия Живот на земята и да знаят това, което се случва?" Единственото нещо, което сме сигурни, че знаят, е спа- сяването на грешниците: „Казвам ви, че също така ще има повече радост на не- бето за един грешник, който се кае, не- Жели за деветдесет и девет праведници, които нямат нуЖда от покаяние" (Лука 15:7). Християнският Живот е като едно състезание, което изисква от участни- ците дисциплина и издръЖливост. Ние трябва да се откаЖем от всичко, което моЖе да ни попречи. Така например те- Жестите са нещо, което само по себе си е безвредно, но те биха били голяма преч- ка за успешното напредване. Такива те- Жести могат да бъдат материалните притеЖания, семейните връзки, лкзбов- та към yloma, липсата на мобилност и др. При олимпийските игри например няма правило, което да забранява на със- тезателя да носи със себе си храна и пи- тие, но бегачът едва ли би тичал по съ- щия начин, ако ги носеше на гърба си. Също така ние трябва да отхвър- лим... греха, който лесно ни оплита. Това моЖе да означава греха във всякак- ва форма, но тук ударението пада най- вече Върху греха на неВерието. Ние тряб- ва да имаме пълно доверие в БоЖиите обещания и съвършена увереност, че Жи- вотът на вярата непременно ще донесе победа. Трябва да се пазим от представата, че това поприще или състезание представ- лява нещо като едно леко и приятно бя- гане и че в християнския Живот всичко е розово. Трябва да бъдем готови да прео- доляваме изпитания и изкушения с твър- дост и упоритост. 12:2 Като участици в това състезание ние трябва да отклоняваме погледа си от всяко странично нещо и да гледаме само към Исус, най-предния Бегач. А. Б. Брус ни предлага следния коментар: „Има Един, Който стои над Всички ос- танали..., Който е осъществил съвърше- но идеята за Аивот чрез вяра..., Който е презрял срама и е изтърпял неустраши- мо най-ужасните страдания на кръста, Който е бил укрепен от такава вяра в ид- ващата радост и слава, че е пренебрегнал напълно съзнанието за настоящата бол- ка и срали "28 Исус е Начинателят или Авторът на нашата вяра. Това означава, че Той ни е дал единственият съвършен пример на Живот чрез вяра. Исус е също така Завършителят на нашата вяра. Той не само е започнал със- тезанието, но го е и завършил като по- 445 Eßpeu 12  бедшпел. За Него състезанието започва
от небето, минава най-напред през Вит- леем, Гетсимания и Голгота, след това през гроба и най-накрая—отново в небе- то. Няма миг от това състезание, в кой- то Той да се е спънал или обърнал назад. Той е гледал само напред — към идваща- та слава, когато всички изкупени ще бъ- дат събрани при Него завинаги. Това Му е дало сили да презре срама и да издържи страдания и смърт. Днес Той седи от- дясно на Божия престол. 12:3 Сега сравнението се променя от състезание на борба срещу греха. Наши- ят неустрашим Предводител е Господ Исус Христос — никой друг не е издър- жал от грешните такава враждебност като Него. Винаги когато почувстваме склонност да изпитаме досада и малоду- шие, трябва да си спомним за това, кое- то Той е изтърпял. Тогава нашите изпи- тания ще изглеждат нещо съвсем дреб- но в сравнение с Неговите. 12:4 Ние участваме в една безкрайна борба срещу греха. И все пак не сме се съпротивили до кръв (което ще рече „до смърт") на греха, а Той се е съпроти- вил! 12:5 Сега авторът ни показва каква трябва да бъде християнската предста- ва за страданието. Защо в живота на вярващия има такива неща като гоне- ния, проверки, изпитания, болести, бол- ки, скръб и нещастия? Дали те са приз- нак на Божия гняв и неудовлетворение, или са нещо случайно? Как трябва да се отнасяме към тях? Тези стихове ни казват, че страдания- та са част от Божия възпитателен ме- тод за Неговите деца. Макар и да не ид- ват пряко от Него, Бог ги допуска, като ги използва за Своя слава, за наше добро и за благословението на другите. В живота на християнина няма нищо случайно. Трагедиите са скрити благос- ловения, а разочарованията — срещи с Бога. Бог управлява враждебните обсто- ятелства в живота на Вярващия по та- къв начин, че да ни преобразява по обра- за на Христос. Поради това авторът отпраВя към ранните еврейски вярващи увещанието да си спомнят текста на Притчи 3:11, 12, който ги предупреждава да не прези- рат Божието наказание и да не се обез- куражават от Неговото изобличение. Ако те се разбунтуват или предадат, ще пропуснат ползата от Божието възпи- тание и от научаването на Неговите уроци. 12:6 Винаги когато срещнем думата „наказвам" или „наказание", ние сме склонни да мислим за бой с пръчка. Но тук тази дума означава обучение или Възпитание на детето и Вклкзчва нас- тавление, дисциплиниране, попраВление и предупреждение. Всичко това има за цел да възпитава у вярващия християнс- ки ценности и да изгонва злото. В този пасаж наказанието не означава осъжде- ние заради злотВорство, а Възпитание чрез преследване. Текстът от Притчи съвсем ясно ни казва, че Божието наказание е доказа- телство за Неговата лк>бов и че нито един Негов син няма да избегне боя. 12:7 Когато търпим Божието наказа- ние, ние Му позволяваме да ни Възпита- ва и да ни извайва по Своя образ. Ако се опитаме да осуетим Неговите намере- ния В това отношение, може да Му се на- ложи да ни обучава в продължение на един по-дълъг период от време, като из- ползва по-назидателни и следователно по-трудни методи. В Божието училище има степени, които могат да бъдат пре- минати само ако сме си научили предиш- ните уроци. И така, когато върху нас идват изпи- тания, ние трява да осъзнаем истината, че Бог се отнася към нас като към сино- ве. ВъВ всяко нормално семейство баща- та възпитава сина си, защото го обича и защото иска най-доброто за него. Бог ни обича твръде много, за да ни позволи да се развиваме безконтролно. 446 Eßpeu 12  12:8 В духовното царство всички ония,
които не изпитват БоЖшиието наказа- ние, са незаконородени деца, а не истин- ски синове. В края на краищата, когато лозарят се гриЖи за лозето, той не под- кастря тръните, а подкастря лозите. Както е в естествения свят, така е и в духовния. 12:9 Повечето от нас са били наказва- ни от бащите си по плът и не са тълку- вали това като признак на омраза от тяхна страна. Ние сме съзнавали, че това е било израз на тяхната загршке- ност за нашето добро възпитание, и сме ги почитали. Не трябва ли тогава много повече да почитаме наказанието на Отца на духо- вете и да Живеем! Бог е Бащата (или Източникът) на всички същества, кои- то са духове или имат дух. Човекът е дух, който обитава в човешко тяло. Ко- гато се подчиняваме на Бога, ние се нас- лаждаваме на Живота в неговия най-ис- тински смисъл. 12:10 Наказанието на земните роди- тели не е съвършено. То продълЖава само временно — в периода на детство- то и Юношеството — и ако тогава не е било успешно, после става абсолкнпно безсилно. Освен това то е такова, как- вото на тях им е угодно, т. е. отразява това, което те смятат за добро. Поня- кога изобщо моЖе да не е правилно. Но БоЖието наказание винаги е съвър- шено. Неговата л1обов е безкрайна и Не- говата мъдрост — непогрешима. БоЖи- ите наказания никога не са резултат от прищявка, а винаги—за наша полза. Цел- та е ние да бъдем участници в Негова- та святост. А благочестието никога не моЖе да бъде научено извън БоЖието училище. Според обяснението на ДЖа- ует: „Целта на БоЖието наказание не е раз- рушителна, а градивна. Бог ни наказва, „за да съучастваме в Неговата свя- тост". Изразът „за да съучастваме" съ- дърЖа в себе си направление, а направле- нието сочи къл1 един по-красив и пречис- тен Живот. Огънят, който Бог запалва, не е голям увеселителен огън на открито, който гори буйно и неуправляемо, изга- ряйки около себе си ценни неща, а пречис- тващ огън, до който седи Този, Който ръ- ководи пречистването и Който търпели- во и упорито извлича святост от леко- мислието и твърдост от слабостта. Бог винаги създава нещо — дори когато използва по-теЖките средства на благо- датта. Той произвеЖда плодовете и цве- тята на Духа. Неговата лЬбов винаги търси красивото. "29 12:11 На своето време наказанието из- глеЖда болезнено, но после донася мир- ния плод на правдата на онези, които са били обучавани чрез него. Именно зато- ва ние преминаваме през такива изпита- ния като това, за което разказва Леели Уедърхед: „Като всички хора и аз обичам и пред- почитам слънчевите моменти, когато Животът е изпълнен с изобилие от здра- ве, щастие и успех. Но аз съм научил мно- го повече за Бога, за Живота и за самия себе си от лграчните моменти, изпълне- ни със страх и провали, отколкото от моментите на ярка слънчева светлина. Има такива неща като „съкровищата на тъмнината". Самата тъмнина, слава на Бога, отминава. Но това, което човек научава в тъмнината, остава негово при- теЖание завинаги. „Мъчителните пре- Живявания — казва епископ фенелоп, — за които ти мислиш, че застават меЖ- ду Бога и теб, се оказват връзки на еди- нение с Него, стига да ги понесеш смире- но. Онова, което ни връхлита неудърЖи- мо и разклаща нашата гордост, носи много повече добро, отколкото всичко, което ни възбуЖда и повдига духа ни. "30 Помислете и върху следното свиде- телство на СпърдЖън: „Боя се, че грялата благодат, която съл1 получил от удобните и лесни момен- ти в моя Живот и часовете на щастие, би могла почти да се постави върху една монета. Но доброто, което съм получил от моите скърби, болки и тъги, е неизме- 447 Eßpeu 12  puAio. Какво ли не дълЖа на чука и нако-
валнята, на огъня и пилата? Скръбта е най-добрата мебел в моята къща. "31 12:12 Вярващите не трябва да се огъ- ват под теЖестта на враждебните об- стоятелства в Живота. Всяко тяхно отслабване от вярата би могло да ока- Же неблагопиятно Въздействие върху другите. Немощните ръце трябва да се укрепят, за да слуЖат на Живия Хрис- тос, и отслабналите колене—да се уяк- чат, за да постоянстват в молитва. 12:13 Неуверените крака трябва да се насочат по правите пътища на христи- янското ученичество. Както пише Уилиямз: „Всички, които следват Господа с ця- лото си сърце, изравняват пътя на Вяра- та за слабите братя; а онези, които не Го следват напълно, правят неравен пътя за другите и създават духовни инвалиди. "32 Представяме ви и следната прекрасна илюстрация на Г. X. Ланг: „Единуморен пътник, изтощен от дъл- гото ходене и битката с бурите, заста- ва на едно място обезкуражен и изнемо- и^ял. Раменете му са ниско приведени, ръ- цете му висят отпуснато, коленете му са огънати и треперят. Той е готов да се откаЖе и да падне на земята. Според описанието на автора такъв моЖе да стане и БоЖият пътник. Но при него идва един с уверено дърЖа- ние, с мила услшвка и с твърд глас и му казва: „Хайде, странниче, ободри се, изп- рави глава, укрепи ръцете и краката си и погледни благодатта. Вече си изминал толкова дълъг път: забрави отминалите мъки. В края на пътя те чака един благо- роднически дом. Върви натам и ще стиг- неш право до него. Върви все напред и по- търси от великия Лекар изцеление за оку- целите си крака... Твоят Предвестник из- лита същия теЖък път до БоЖия палат. Изминали са го и много други преди теб. Има и такива, които все още вървят по него. Ти не си сам. Само не спирай, а вър- ви и ще стигнеш целта и ще спечелиш наградата Колко щастлив е онзи, който знае как да помогне с дума на уморения (Ис. 50:4)! И колко щастлив е онзи, който приема увещание (Евр. 13:22)! А триЖ по-щаст- лив е онзи, чиято вяра е толкова проста и силна, че никога не сеусълшява в Госпо- да, когато Негово наказание е сурово. "33 12:14 Християните трябва да се стре- мят към мирни взаимоотношения с всички хора и по всяко време. Това уве- щание обаче е особено необходимо във времена, когато гоненията преоблада- ват, когато някои отстъпват от вяра- та и когато нервите не издърЖат. В та- кива моменти човек много лесно дава из- раз на отчаянието и страха пред онези, които са му най-близки и най-мили. Освен това ние също така трябва да търсим „това освещение, без което ни- кой няма да види Господа". За какво ос- вещение става въпрос тук? За да отго- ворим на този въпрос, трябва да си при- помним, че във връзка с вярващите дума- та „освещение"се използва в НЗ най-мал- ко в три смисъла. Най-напред вярващият става свят по полоЖение при своето обръщение. Тога- ва той бива отделен за Бога от света (1 Кор. 1:2; 6:11) и благодарение на връзка- та си с Христос бива осветен веднъЖ за- винаги. Точно това има предвид и Мар- тин Лутер, когато пише: „Моята свя- тост е в небето." Що се отнася до поло- Жението ни пред Бога, нашата святост е Самият Христос. След това вярващият преминава през едно практическо освещение (1 Сол. 4:3; 5:23)—това, което ние трябва да бъдем всеки ден. Ние трябва да отделим себе си от всяко зло. Това практическо осве- щение трябва да бъде прогресивно, т. е. ние трябва непрекъснато да растем и да приличаме все повече на Господ Исус. И последният смисъл, в който се из- ползва думата „освещение", е оконча- телното или съвършеното освещение. Това става, когато вярващият отиде на небето. Тогава той е освободен завина- ги от греха. Неговото старо естество е 448 Eßpeu 12 премахнато u състоянието му съотбет-
стВа съвършено на неговото полоЖение. Нека Видим сега кое точно осбещение ни се казва да търсим В този стих? Оче- Видно тук се има предвид практическо- то осВещение. Ние не моЖем да търсим осВещението по полоЖение, тъй като то автоматично става наше при ново- роЖдението. Нито пък моЖем да тър- сим съвършеното осВещение, което ще бъде наше, когато видим лицето на на- шия Господ. Трябва да търсим практи- ческото или нарастващото освещение, тъй като то е нещо, което вклкочва на- шето послушание и съдействие. И тряб- ва да го възпитаваме у себе си непрекъс- нато, фактът, че трябва да го търсим, е доказателство, че ние не моЖем да го постигнем напълно в този Живот. (ВЖ. белеЖките върху 2:11 за по-подробно опи- сание на различните страни на осВеще- нието.) Уест пише следното: „ Увещанието към новородените Ьдеи,
Тук обаче има една трудност! Вярно ли е наистина, че ние не моЖем да Видим Господа, без да сме били практически ос- ветени? В определен смисъл това наис- тина е така, но нека не забравяме, че то не означава, че ние спечелваме правото да видим Бога, като Живеем свят Жи- вот. Исус Христос е нашето единстве- но право, за да бъдем в небето. Значени- ето на този стих е, че ние трябва да по- казваме практическо осбещение като доказателство за новия Живот, който се намира Вътре В нас. Ако човек не рас- те В сВятост, той не е спасен. Когато Светият Дух обитава в един човек, Той проявява Своето присъствие в един Жи- вот на осветеност или отделеност от света. Тук имаме един типичен случай на причина и следствие: ако Христос наис- тина е приет от човека, води от Жива вода ще потекат от утробата му. 12:15 На пръв поглед следващите два стиха ни показват четири различни гря- ха, които ние трябва да избягваме. Но контекстът позволява да се предполо- Жи, че те представляват още едно пре- дупреЖдение срещу един-единстВен грях — греха на отстъплението, и че Всички- те тези четири гряха са свързани с него. Най-напред отстъплението означава недостигане на Бозкията благодат. Да- ден човек моЖе да изглеЖда като хрис- тиянин, да говори като християнин, да изповядва на думи християнството, но никога да не е бил новороден. Той е стиг- нал много близо до Спасителя, но никога не Го е приел: бил е толкова близо и 6 съ- щото Време толкова далеч. Отстъплението е горчив корен. Отс- тъпникът е човек, който се озлобява срещу Господ и отхвърля християнската вяра. Неговата измяна е заразителна: оплакванията, съмненията и отрицани- ята му оскверняват и други хора. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|