Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
12:16 Отстъплението е тясно свърза- но с липсата на морал. Някой човек, кой- то твърди, че е християнин, моЖе да из- падне в уЖасен грях, но вместо да приз- нае вината си, да започне да обвинява Господ и да отпадне. Отстъплението и сексуалният грях са тясно свързани във 2 Петрово 2:10,14,18 и в Юда 8,16,18. И последно, отстъплението е вид без- верие, каквото е имало у Исав. Той не е оценил истински своето роЖдено npaßo и с лекота го е заменил заради едно мо- ментно задоволяване на своя глад. 12:17 По-късно, когато е разбрал, че е загубил двойните благословения като 449 Eßpeu 12   no-голям син, Исав е съЖалил, но вече е
било много късно. Баща му не е могъл да върне благословенията обратно. Така е и с отстъпника. Той не цени ис- тински духовните ценности и с готов- ност отхвърля Христос, за да избегне укорите, страданията или мъченичест- вото. В него моЖе да има съжаление, но не и благочестиво покаяние. 12:18 Онези, които се изкушават да се върнат обратно към закона, трябва да си спомнят уЖасяващите обстоятелст- ва, които са придруЖвали неговото дава- не, и да си извадят духовни поуки от тях. Законът е бил даден на Синайската пла- нина —една истинска, осезаема планина, цялата пламнала 6 огън. Тя е била обви- та от нещо като покривало или плаща- ница, поради което всичко е изглеждало неясно, тъмно и мъгливо. Около нея е вилнеела страхотна буря. 12:19 Тези природни бедствия са били придружени от уЖасни свръхестествени явления. Чул се е тръбен збук и е прогър- мял глас—толкова уЖасяващ, че хората са се помолили да бъде спрян. 12:20 Те са били абсолкзтно неспособ- ни да издърЖат на боЖествената запо- вед: „ДаЖе Животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни."35 Те са разбирали много добре, че ако допиране- то до планината означава смърт за едно нямо, неразбиращо Животно, колко по- сигурна смърт би означавало то за оне- зи, които разбират предупреждението. 12:21 Цялата гледка е била толкова страшна и уЖасяваща, че дори и Мойсей се е разтреперал. Всичко тоВа говори съвсем красноречиво за природата и слу- Жението на закона. Той е откровение на БоЖиите праведни изисквания и на Него- вия гняв срещу греха. Целта на закона не е да даде знание за спасение, а да произ- веде съзнание за грях. Той говори за раз- стояние меЖду Бога и човека, породено от греха. Неговото слуЖение е слуЖение на осъЖдение. 12:22 Вярващите обаче не са пристъ- пили до заплашителните забрани на Си- най, а до БоЖията благодат: Не сме пристъпили до мрак и до пламтяща планина, отминали завинаги сауЖасът и на- шата Вина. И радваме се вечно на мир на съвест- та, защото Агнецът седи на трона на благодатта. ДЖеймс Г. Дек Сега всяко изкупено БоЖие дете моЖе да каЖе: УЖасите на закона и гневът на Бога вече нямат власт над моите прес- тъпления. Послушанието и кръвта на Господа скриват всички мои нарушения. А. М. Топлейди „По принцип ние вече сме пристигнали
Още тук, на земята, ние не приблшка- ваме до осезаема планина, а имаме приви- легията да влезем 8 небесното светили- ще. С вяра ние се приблшкаваме до Бога в изповед, хваление и молитва. И моЖем да правим това не само един ден в годи- ната, но моЖем да влизаме в Пресвято- то място всеки миг от денонощието със знанието, че за Него Винаги сме добре дошли. Бог вече не казва: „Стой по-далеч от Мен!"; а ни кани с думите: „Прибли- Жи се до Мен с увереност." Законът има своята планина Синай, а вярата има своя хълм Сион. Този небесен хълм символизира всички благословения на благодатта, взети заедно — всичко онова, което е наше чрез изкупителното дело на Христос Исус. Законът има своя земен Ерусалим, а вярата — своята небесна столица, гра- 450 Евреи 12  дът на Живия Бог, който е в небето и
който има основите, на които Архи- тект и Строител е Бог. Когато влезем в БоЖието присъст- вие, ние биваме заобиколени от величес- твено събрание. Най-напред в него учас- тват десетки хиляди ангели, които — макар и неопетнени от греха—не могат да се присъединят към нас в песен, защо- то не познават радостта, която носи нашето спасение. 12:23 След това в него участва тър- жественото събрание на първородни- те, които са записани 6 небето. Това са членовете на църквата—Тялото и Не- вястата на Христос — които са умрели след Петдесетница и сега съзнателно се наслаждават на БоЖието присъствие. Те чакат Деня, когато техните тела ще бъдат възкресени от гроба в прославен Вид и ще бъдат съединени с техните ду- хове. С вяра ние виЖдаме тук „Бога, Съдия- та на Всички". Никаква тъмнина и мрак вече не Го закриват за онези, които гле- дат с вяра. Тук са и старозаветните светии, ду- ховете на усъвършенстваните правед- ници. Оправдани чрез вяра, те стоят в безупречна чистота заради стойност- та, която Христовото дело е приписало на тяхна сметка. Те също чакат време- то, когато гробът ще предаде своите древни мъртви и те ще получат просла- вените си тела. 12:24 Исус също е тук, Посредникът на новия завет. МеЖду Мойсей, който е посредник на Стария Завет, и Исус, Кой- то е Посредник на новия завет, има го- ляма разлика. Мойсей е послуЖил като посредник, като просто е приел закона от Бога и го е предал на народа на Из- раел. Той е бил ходатаят или представи- телят на народа, който е принесъл Жер- твите, с които законът е влязъл В сила. Христос е Посредник на новия завет в един много по-възвишен смисъл. Преди Бог да е имал праведни основания за склЬчването на този нов завет, Господ Исус е трябвало да умре. Той е трябва- ло да подпечата завета със Собствена- та Си кръв и да даде Себе Си в откуп за мнозина (1 Тим. 2:6). Исус е осигурил благословенията на но- вия завет за Своите хора чрез смъртта Си и осигурява тези благословения за тях сега чрез безкрайния Си Живот. Исус също така запазва Своите хора чрез нас- тоящото Си слуЖение от дясната стра- на на Бога, за да се наслаЖдават на бла- гословенията в един враЖдебен на тях свят. Всичко това се вкл1очва в Негово- то посредническо дело. Носейки белезите от раните на Голгота, Господ Исус е възВисен отдясно на Бога— Той е Принц и Спасител. Погледнете нагоре и Вшкте Го там — за Своите избрани Агнеца заклан, и знайте, че скоро и вие самите на славите Негови ще се насладите. ДЖеймс Г. Дек И последно, тук е „поръсената кръв,
В този стих скъпоценната кръв на Хрис- тос е противопоставена на кръвта на Авел. Независимо дали под последната 451 Eßpeu 12,13  ние разбираме кръвта на Жертвата на
Авел или кръвта на самия АВел, и В gßa- та случая е Вярно, че кръвта на Христос говори no-благодатни неща от кръвта на Авел. Докато кръвта на Авеловата Жертва казва: „Покрит временно", кръв- та на Христос говори: „Простен завина- ги." Докато кръвта на Авел зове: „От- мъщение", кръвта на Христос провъзг- ласява: „Милост, прощение и мир." 12:25 Заключителните стихове на 12 гл. противопоставят БоЖието откро- вение на Синайската планина на Негово- то откровение във и чрез Христос. Хо- рата не трябва да се отнасят лекомис- лено към несравнимите привилегии и сла- ви на християнската вяра. Бог говори, кани и увещава. Да отхвърлим или да презрем Този, Който говори, означава да погинем. Онези, които не са се подчинявали на БоЖия глас в закона, са получавали съо- тветните наказания. Но по-голямата привилегия изисква и по-голяма отговор- ност. В Христос Бог ни е дал Своето най-добро и последно откровение. Тези, които отхвърлят Неговия глас сега, ко- гато говори от небесата чрез евангели- ето, носят по-голяма отговорност от нарушителите на закона. Бягството е абсолкмпно невъзмоЖно. 12:26 Когато е говорил на Синайската планина, БоЖият глас е предизвикал зе- метресение, но следващия път когато говори, той ще причини „небетресение". Това е предсказано по същество от про- рок Агей (2:6): „Още веднъЖ, след малко, Аз ще разтърся небето и земята, море- то и сушата." Това разтърсване ще стане в периода от Грабването до края на царството на Христос. Преди Христос да дойде, за да установи царството Си, ще има стра- хотни природни катаклизми както на зе- мята, така и на небето. Планетите ще бъдат изместени от орбитите си, кое- то ще причини уЖасни приливи и навод- нения. След това, в края на хилядолетно- то управление на Христос, земята, звез- дните небеса и атмосферното небе ще бъдат унищоЖени от огън (2 Петр. 3:10—12). 12:27 Когато Бог казва „още ВеднъЖ", Той има предвид пълното и окончателно премахване на небето и земята. Това съ- битие ще слоЖи край на мита, според който само видимото и осезаемото е действително, а невидимото е нереално. Когато Бог слоЖи край на направените и преходните неща, ще остане само това, което не моЖе да се поклати. 12:28 Онези, които посвещават време- то си на материалния и видим ритуали- зъм на кодеизма, се прилепват към неща, които могат да се разклатят. Истинс- ките вярващи имат „непоклатимо цар- ство". Това трябва да ги вдъхнови за най-пламенно поклонение и възхищение. Ние непрекъснато трябва да хвалим Бога с благоговение и страхопочитание. 12:29 Бог е огън пояЖдащ за всички, ко- ито отказват да Го слушат. Но дори и в отношенията Му към Неговите хора Неговата святост и правда са толкова големи, че те трябва да породят у тях най-дълбоко страхопочитание и прекло- Г. Увещания за различни християнс- ки добродетели (13:1—17) 13:1 Практическата част на Послание- то към евреите съдърЖа шест увеща- ния, засягащи добродетелите, които трябва да се развиват от християните. Първата добродетел е братолк>бието. Всички истински християни трябва да се чувстват свързани помеЖду си в едно общо семейство и да признават това родство с думи на обич и дела на л1обов (1 Йоан. 3:18). 13:2 Също така християните трябва да бъдат гостолк)биви към странници- те. Странниците биха могли да бъдат вярващи, които бягат от преследване и трудно могат да намерят храна и подс- лон. Показването на гостолкюие към такива хора би могло да излоЖи на опас- ност домакина и домакинята. Този стих 452 Eßpeu 13  също така би могъл да се разбира и като
общо насърчение за показване на гостоп- риемство към Всички Вярващи, които имат нуЖда от него. Когато правим това, винаги същест- вува вълнуващата възмоЖност, без да знаем, да приемаме ангели! Това, разби- ра се, ни напомня за случката с Авраам и тримата мъЖе, които всъщност са били ангелски същества (Бит. 18:1—16).36 Но дори и никога да нямаме привилегията да приемем истински ангели у дома си, ви- наги моЖем да покаЖем гостолк>бие към хора, чието присъствие само по себе си е благословено и чието благочестиво влияние върху нашето семейство моЖе да произведе резултати, които остават за вечността. 13:3 Третото увещание засяга гршка- та за християни, които се намират в затвора. Почти сигурно това са вярва- щи, които са затворени заради свиде- телството си за Христос. Такива хора имат нуЖда от храна, топли дрехи, кни- ги за четене и насърчение. В такива слу- чаи съществува изкушението другите вярващи да се опитат да скрият връзка- та си със затворените, за да не бъдат затворени и те заедно с тях. Но те трябва да помнят, че когато посеща- ват затворници, те все едно посещават Христос. Вярващите също така трябва да по- казват състрадание към страдащите, като под „страдащите" тук отново трябва да разбираме преследваните християни. Читателите трябва да се противопоставят на Всяка склонност да се скрият от опасността, на която биха били излоЖени заради това свое със- традание. За нас приложението на този стих би могло да се разшири, като Вклкь чим 6 него показването на състрадание към всички страдащи светии. Не тряб- ва да забравяме, че ние също сме 8 тяло и следователно излоЖени на опасността от подобни скърби. 13:4 Женитбата трябва да бъде на почит у Всички. Нека не забравяме, че бракът е бил постановен от Бога още преди влизането на греха В този свят и че той е Неговата свята воля за човечес- твото. Да се отнасяме към него като към нещо нечисто, както правят аске- тиците, или дори да се присмиваме или подиграваме с него, както правят поня- кога християните, са неща, които Писа- нието еднакво забранява. Онези, които са склк)чили брак, тряб- ва да бъдат верни на своите клетви, като пазят брачното легло неоскберне- но. Независимо от лекомисленото отно- шение на съвременния човек към този Въпрос, остава фактът, че всяка сексуа- лна връзка извън брачната е грешна. Блудството не е болест, а грях, и то грях, който Бог неминуемо ще съди. Нито една проява на разврат няма да из- бегне съда. Бог съди този грях още в този Живот — чрез телесни болести, разру- шени семейства, умствени и нервни раз- стройства, деформации на личността и др. И ако този грях не е простен чрез кръвта на Христос, Той ще го съди и във вечния огън. Реформаторският епископ Латимър разобличил развратния крал Хенри VIII в този грях по начин, който бил толкова убедителен, колкото и смел. Той подарил на краля една красиво подвързана Библия, Върху която били написани думите: „Бог ще съди блудниците и прелкзбодейците." 13:5 Шестата добродетел, която християните трябва да развиват у себе си, е задоволството. Спомнете си, че привържениците на 1одеизма винаги са казвали: „Ние имаме скинията. Имаме свещенството. Имаме Жертвоприноше- нията. Имаме красивия ритуал. А вие какво имате?" Тук авторът тихо казва на християните: „Не се впримчвайте в среброл!обие; задоволявайте се с това, което имате." Това, което християни- те имат, е толкова безкрайно по-вели- ко от Всичко най-добро на к>деизма — защо тогава да не бъдат напълно задо- волени? Те имат Христос, а това е на- пълно достатъчно. 453 Eßpeu 13 Сребролкобието моЖе да бъде огромна
пречка за Вярващия. Също както една малка монета, поставена пред очите ни, моЖе да закрие слънцето от погледа, така и среброл1обието нарушава Връзка- та ни с Бога и пречи на духовния ни прог- рес. Най-големите богатства, които мо- Же да има един човек, се съдърЖат в при- тежаването на Този, Който обещава: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя." На гръцки силното от- рицание се изразява чрез използването на gße или повече отрицания. Конструкци- ята на този стих е много емфатична: тя съдърЖа пет отрицания, което идва да покаЖе колко е невъзмоЖно Христос да изостави Своите Си! 13:6 Думите от Псалм 118:6 npegcmaß- ляВат уВерената изпоВед на един, който има Христос: „Господ ми е помощник; няма да се убоя. Какво ще ми стори чо- бек?" В Христос ние имаме съвършена- та сигурност, съвършената защита и съвършения мир. 13:7 Читателите получават настав- ление да помнят онези, които ги ръково- дят —своите християнски учители, ко- ито са им говорили БоЖието слово. Ка- къв е резултатът от техния начин на Живот? Те не са се Върнали обратно към левитската система, а са дърЖали своя- та изповед твърдо докрай. МоЖе би ня- кои от тях са загинали като мъченици заради Христос. Читателите трябВа да подраЖават на тяхната вяра — вярата, която дърЖи Христос и християнското учение и която се съобразяВа с Бога ВъВ Всяко действие. Ние не сме призовани към едни и същи форми на слуЖение, но сме призовани към Живот на вяра. 13:8 Връзката меЖду този стих и пре- дишния не е ясна. МоЖе би най-простият начин, по който моЖем да го разтълку- ваме, е като го приемем като обобщение на учението, целта и вярата на тези християнски водачи. Същността на тяхното учение е следната: Исус Хрис- тос е същият вчера, днес и завинаги. Целта на техния Живот е Исус Христос, Който е същият вчера, днес и завинаги. Основата на тяхната вяра е, че Исус е Христос (Месия), Който е същият вче- ра, днес и завинаги. 13:9 След това авторът отправя едно предупреждение срещу лъЖливите поуче- ния на к>деизма. Според Jogeückume учи- тели светостта е свързана с външни неща като например церемонниалното поклонение и яденето на чисти храни. Но истината е, че светостта е резултат от благодатта, а не на закона. Наредби- те за чисти и нечисти храни имат за цел да доведат само доритуално очистване, което обаче не е същото като вътреш- ната святост. Един човек моЖе да бъде церемониално чист и въпреки това да бъде пълен с омраза и лицемерие. Само БоЖията благодат моЖе да Вдъхнови вярващите и да им даде сили да Живеят свято. JIk>6oßma към Спасителя, Който умря заради нашите грехове, ни мотиВи- ра „да Живеем разбрано, праведно и бла- гочестиво в настоящия век" (Turn 2:12). В края на краищата, безкрайните прави- ла за храни и питиета не са донесли ни- каква полза на своите последователи. 13:10 Не пропускайте да забелеЖите победата, която се съдърЖа В думите: „Ние имаме олтар." Това е увереният отговор, който християнинът дава на непрекъснатите предизвикателства на logeucmume. Нашият олтар е Христос и В този олтар се съдърЖат всички благос- ловения, които се намират в Него. Оне- зи, които са свързани с левитската сис- тема, нямат право да участват в по- добрите неща на християнството. Най- напред те трябва да се покаят от грехо- вете си и да повярват в Исус Христос като единствен Господ и Спасител. 13:11 Системата на Жертвоприноше- нията е изисквала заколването на Жи- вотни, чиято кръв е била внасяна в ПресВятото място от пърВосвещеника като Жертва за греховете. Телата на тези Животни е трябвало да се изнасят на едно място изВън пределите на скини- 454 Eßpeu 13   ята u ga се изгарят. „Вън от стана" оз-
начаВа извън Външната ограда, която е заграЖдала gßopa на скшшята. 13:12 Изгарянето на Животните „Вън от стана" е преобраз на Господ Исус. Той е бил разпънат извън градските стени на Ерусалим. ТоВа означава, че Той е осветил народа чрез Собствената Си кръв „Вън от стана" на организирания к>деизъм. 13:13 ПрилоЖението на този стих за ранните читатели на Посланието е, че те трябва да скъсат окончателно с к»де- изма. ВеднъЖ завинаги те трябва да обърнат гръб на храмовите Жертви и да приемат за себе си свършеното дело на Христос като единствена и достатъч- на Жертва за своите грехове. ПрилоЖението за нас е подобно на гор- ното: станът днес е цялата религиозна система, която пропоВядВа спасение чрез вършене на дела, усъвършенстване на човешкия характер или изпълнение на ритуали и наредби. ТоВа е съвременната църковна система с нейното по човеш- ки назначено свещенство, материални начини на поклонение и церемониални уловки. Това е поквареният християнски свят, който е една „църква" без Хрис- тос. Господ Исус е извън тази система и ние трябва да излизаме към Него..., по- насяйки Неговия позор. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|