Логистичната стратегия е на функционално ниво и обединява снабдяване, производство и дистрибуция.
Разработване на логистичната стратегия
Логистична стратегия – взаимообвързан микс от стратегии: на снабдяването, производството и дистрибуцията, съответстващ и спомагащ за реализирането на фирмената стратегия. Стъпки:
1. Определяне мисията на фирмената логистика:
а) визия на конкурентното оръжие;
б) връзката с корпоративната/бизнес стратегия
в) интеграция на снабдителната верига.
2. Изучаване на външната логистична среда
3. Изучаване на вътрешните логистични ресурси и възможности.
4. Определяне на целите и задачите на логистиката – производство, снабдяване и дистрибуция.
5. Разработване на взаимообвързани стратегии за производство, снабдяване и дистрибуция.
Операционна стратегия:
Разработване: Маркетинг Позициониране на производството (процес фокус | Продукт процес )
Производствени задачи:
- цени / разходи;
- качество представяне;
- подвижност – обем и продукти;
- надеждност – доставки.
Време за изпълнение на поръчките.
1) Проектиране по поръчка – целият цикъл е елемент на времето за изпълнение на поръчката. Тук се включват:
Приемане | Снабдяване | Производство | Сглобяване | Доставка
2) Производство по поръчка – производството започва само при подаване на доставката – елиминира се фазата снабдяване.
Запаси | Производство | Снабдяване | Доставка
3) Сглобяване по поръчка – тук поръчката се завърта в монтажния цех, а производството се осъществява на принципа на масовото производство.
Производство | Сглобяване | Запаси | Доставка
4) Производство за запаси – за стандартни и масови стоки, създават се запаси от готова продукция.
Производство | Сглобяване | Запаси | Доставка
Всяка една от стратегиите дава решения за начините, по които се избира производството.
Проектиране на продукти
1. Значение на проектирането на нови продукти
2. Фази и етапи на процеси на проектиране на нови продукти
3. Роля на звената при проектиране на нови продукти
4. Вграждане на качеството в нови продукти.
Проектирането на продукти се състои от: избор на процес, определяне на капацитета, проектиране на продукта.
1) Проектиране на продукта – конкурентното оръжие, което сме избрали трябва да бъде реализирано в продукта:
Фази и етапи на проектиране::
а) генериране на идея за продукта – използват се методи и варианти на Brainstorm;
б) първоначална оценка – оценка как ще се възприеме продукта на пазара, конкуренти извод за цена и форма на продукта, възможни продадени обеми;
в) инженерно-икономически анализ – инженерите предлагат предварителен проект, технолозите дават предварителен проект, финансистите изчисляват разходите;
г) разработване и тестване – създава се прототип;
д) окончателно планиране:
- маркетингов план – план за усвояване на изделието в масовото производство;
- финансов план за печалба от продукта.
е) въвеждане на продукта на пазара.
Вграждане на качеството в новите продукти
Аспекти:
1) Производимост – лекотата, с която продуктът се произвежда
2) Устойчивост – способността на продукта да изпълнява функциите си при по-тежки условия
3) Надеждност – продължителността на времето на безотказна работа.
4) Лекота на поддръжка
5) Относителен дял на времето, през което продуктът е готов за употреба.
Качеството за клиента – съответствие на неговите изисквания. Тук няма градация на качеството – продуктът бива качествен или некачествен.
Предписано качество – съпровождане на допълнителни указания за това как да се експлоатира – това не е добър вариант, защото продуктът трябва да е лесно достъпен за клиента.
Техники за изисквания на клиента:
Функционално-стойностен анализ – етапи:
1) Определяне функциите на продукта, съществени за клиента (F1 – Fs).
2) Трябва да получим оценки за ранжиране на тези функции по важност – обикновено се прилага 100 бална скала, по която да се разпределят 5те (в случая) функции.
3) Относителен дял на разходите за създаване на отделна функция (Zi):
зле е, когато разходите надвишават балната оценка, а също и когато не са вложени достатъчно усилия за дадена функция т.е. трябва да се стремим към аi = 1.
, където Сi – разходите за определена функция.
Японска техника – къща на качеството:
Трябва да върви по следните стъпки: (Какво, как?) /при снабдяването/ (Задачи, цели) (Какво, как?) /производство/ Задачи цели ...... и т.н.
Равновесен анализ
1. Еднопродуктов модел – “Разходи – обем – печалба”:
TR = (SP).(Xs), където:
SP – цена на единица продукция; XS – обем продажби
2. Уравнение на разходите:
TC = FC + VC.(Xp), където Хр – обем на производството
3. Уравнение на печалбата:
P = TR – TC = (SP). (Xs) – FC – VC.(Xp).
4. Уравнение на критичния обем на производството / продажбите:
P + FC = (SP – VC) . (X)
* допускаме, че обема на производството и продажбите са в линейна зависимост и отнася се за 1 продукт.
II. Многопродуктов модел:
Известен е относителния дял на всеки продукт в общия обем на производството / продажбите:
, Мi – относителен дял на продукта в продуктовия микс.
12.04.2000 г.
Определяне на капацитета
1. Същност и показатели на капацитета – това е т. нар. поточна променлива, която е равна на максималното производство, което може да се постигне от системата за определен период от време.
Проектен капацитет – максималния капацитет при идеални условия.
Ефективен капацитет – частта от проектния капацитет, която реално се очаква да бъде постигната.
Реален капацитет – реално се постига от действащата система.
2. Фактори, влияещи върху продукта:
Капацитет = (мощност на съоръжението) х (времето за използване).
а) промяната в микса от продукти;
б) добавяне на хора в производствения процес;
в) повишаване мотивацията на хората;
г) повишаване мощността на машините;
д) повишаване качеството на суровините и материалите, които се обработват;
е) повишаване ефективността на извличане на годното от суровините и материалите.
Фактори, относно времето:
а) увеличаване на работното време на една машина;
б) работа в извънработно време;
в) добавяне на смени;
г) намаляване времето за поддръжка и ремонт.
3. Капацитет на системата – определяне при различни операционни процеси:
3.1. Продуктово-ориентиран процес – съоръженията са разположени последователно на технологията на обработка на продукта. Тук капацитетът на системата се определя от т. нар. “тясно място” – това място от системата, което има най-ниска пропусквателна способност.
3.2. Процесно-ориентиран процес – разположението на съоръженията е по функционални групи, по еднородност на дейностите на изпълнение. Тук “тясно място” ще бъде отделно звено.
4. Стратегии за обвързване на капацитета с търсенето – видове и икономически последици:
4.1. Управление на търсенето – то е неравномерно:
а) въздействие върху търсенето – обезкуражаване при много високо търсене, чрез повишаване на цената, отлагане на поръчките; при ниско търсене – намаляване на цените, реклама;
б) управляване на нашия капацитет:
- следване на търсенето – наемане / уволняване на хора; наемни доставчици – тук няма разходи за обучение, назначаване и т.н.
- равномерно производство – нивото на производството се определя на основа средното ниво на търсене за 1 година – трупане на запаси, съчетано с използването им в критичния период.
- минимално производство и субконтрактиране.
5. Определяне на кога и колко капацитет да се добави:
Възможност No. 1: Мощности, осигуряващи средното търсене.
Възможност No. 2: Добавяне на мощности за максимално очакваното търсене.
Избор на операционен (производствен) процес
1. Видове операционни процеси – характеристика и сравнителен анализа от гледна точка на: обем на производство, разнообразие на продукцията, типа на оборудването, степен на натоварване на машините, изисквания към квалификацията на работната сила, ниво на запасите, постоянни и променливи разходи.
- проект – процес, при който се произвежда уникален продукт (сложен), като не се повтаря същия процес отново във времето.
- единично производство – голямо разнообразие продукция в малки количества – изисква се висока квалификация, високо ниво на запасите, високи променливи и ниски постоянни разходи
- поточно производство – произвежда се голям обем продукция с малко разнообразие, типа на оборудването е високо специализиран, висока степен на използване на съоръженията, ниски изисквания за квалификация, ниски запаси, високи постоянни разходи и ниски променливи разходи.
- непрекъснато производство – при него е трудно да се различат два последователни продукта – петрол и т.н. Технически обусловена област на приложение. Изключително висок обем с ниско разнообразие на продукцията, висока степен на натоварване, високи постоянни и ниски променливи разходи – малък брой хора за управление на машините.
- серийно производство – средно между единичното и поточното във всички характеристики – клетъчно разположение на оборудването – до една фаза е както при единичното производство, оттам може да навлезе в подобие на поточна линия (предметно затворени участъци – клетки), после пак може да се премине към функционално обособяване и т.н.
Всеки един от тези типове процеси има ефективна област на приложение. Нямаме ефективност при голям обем и голямо разнообразие (едновременно).
В единичното производство имаме универсални машини, докато при серийното те са машини с цифрово-програмно управление.
Ако направим един Breakeven анализ на трите вида производство, би трябвало да се получи следното:
19.04.2000
ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ
Значение - голямо - дава конфигурацията и логистичната мрежа.
Управленски решения - къде да се разположат съоръженията; колко склада и къде; кои клиенти и пазари ще се обслужват; кои продукти ще се произвеждат/складират там.
Критерии: ниво на обслужването на клиентите и разходи.
Особености на проблема за териториалното разположение - при нов бизнес и при преструктуриране.
Фактори, отчитани при решения за териториално разположение: държавно регулиране; икономически фактори; близост до пазарите; суровини; трудови ресурси; състояние на инфраструктурата и цена за ползването й; други - околна среда, културни и битови аспекти и т.н.
Оценка и аспекти на факторите :
-
Международен /глобален аспект - за избор на регион.
-
Национален /регионален аспект - за избор на страна.
-
Локален /конкретен аспект - за избор на място.
Методи за избор на териториално разположение
-
Претеглена експертна оценка - анализ на факторите на териториалното разположение.
Стъпки :
-
оределяне на варианти
-
разработване на списък от важните за избора фактори
-
относително тегло на всеки фактор
-
определяне на скала за оценка на всеки фактор
-
оценка на факторите от експертите
-
изчисляване на обобщена оценка за всеки вариант
-
избор на вариант за териториално разположение.
-
Център на гравитацията
Където - Cx, Cy - х и у координати на центъра на гравитацията ; dix , y -координати на производните; Wi - обем на производството и потреблението за консуматор / производител.
Прибавяме : r - цени за превоз на материали; R- цени за превоз на готова продукция; di - координати на производителите; Di - на консуматорите; Si - количество суровини от всички източници; Mi - количество готова продукция.
-
Т ранспортна задача …
ВЪТРЕШНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ
Същност, цели и изисквания към него - то определя подреждането на процесите, оборудването, работните и обслужващите зони.
Вътрешното разположение трябва да е ефективно - намаляването на разходите се ограничава от продукта, производствения процес, капацитета, териториалното разположение и конструктивните особености на съоръженията , качеството на работната среда.
Основни типове вътрешно разположение:
-
Фиксирано вътрешно разположение - характеризира се с това, че обекта е стационарно разположен и на различните фази се монтира оборудване за съответния производствен процес. Такова разположение е характерно за процеси от типа "проект" и в по-редки случаи от типа "единично производство".
-
Процесно ориентирано вътрешно разположение - звената се обособяват по реда на производството в зависимост от процеса. Най-често срещано е при единичното производство.
-
Клетъчно разположение - групиране на различни детайли по еднородност на обработката при използване на групови технологии. Такова разположение обикновенно се използва при серийно производство.
-
Продуктовоориентирано разположение - разполагане на машините по реда на процеса. Най-често при непрекъснато производство.
Балансиране на поточна линия.
Капацитет - обема на производството за определен период от време.
Съставяне на списък от операциите.
Определяне на продъжителността на всяка операция.
Съставяне на диаграма за последователността на операциите.
Стъпки :
-
Oпределяне такта на поточната линия.
-
Определяне на теоритичен минимум работни места.
-
Балансиране на поточната линия чрез определяне на операциите на всяка станция въз основа на: диаграмата на последователността, продължителността на операциите, критерия за избор на операция.
-
Определяне на ефективността на линията / процент на загуба на време / .
Количествена зависимост при поточна линия
Такт - време между два последователни продукта. Той се определя въз основа на темпа - броя на изделията за единица време, който се определя като отношение между капацитета и времето.
Където: С - такт; Са - капацитет; Н - работно време.
Брой работни места - разделя се общата продължителност на всички операции на такта на поточната линия и се закръглява към по-голямото цяло число. Такта на поточната линия е най-малко равен на продължителността на най-дългата операция.
Ефективност на поточната линия :
26.04.2000 г.
Вътрешно разположение на постоянните съоръжения
Решения при функционално-ориентирано разположение
Машините се групират по еднородност на извършваните операции – обособени групи. Те се определят от разходите по придвижване на продукцията, хора и т.н.
Стъпки:
1) Създаване на матрица (“от....до”), която отразява интензивността на връзките между звената – брой документи, хора, продукти.
Звена потребени
Звена
доставени
|
|
А
|
B
|
C
|
D
|
E
|
F
|
A
|
|
10
|
|
|
|
|
B
|
10
|
|
12
|
|
|
12
|
C
|
15
|
|
|
11
|
14
|
18
|
D
|
10
|
|
|
|
16
|
|
E
|
30
|
|
|
|
|
|
F
|
50
|
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |