Място на логистичната стратегия във фирмената стратегия

Равновесен анализ

1. Еднопродуктов модел – “Разходи – обем – печалба”:

TR = (SP).(X_s), където:
SP – цена на единица продукция; X_S – обем продажби
2. Уравнение на разходите:

TC = FC + VC.(X_p), където Х_р – обем на производството

3. Уравнение на печалбата:

II. Многопродуктов модел:

Проектен капацитет – максималния капацитет при идеални условия.

Ефективен капацитет – частта от проектния капацитет, която реално се очаква да бъде постигната.

Реален капацитет – реално се постига от действащата система.

2. Фактори, влияещи върху продукта:

Капацитет = (мощност на съоръжението) х (времето за използване).

а) промяната в микса от продукти;

б) добавяне на хора в производствения процес;

в) повишаване мотивацията на хората;

г) повишаване мощността на машините;

д) повишаване качеството на суровините и материалите, които се обработват;

е) повишаване ефективността на извличане на годното от суровините и материалите.

Фактори, относно времето:

а) увеличаване на работното време на една машина;

б) работа в извънработно време;

в) добавяне на смени;

г) намаляване времето за поддръжка и ремонт.

3. Капацитет на системата – определяне при различни операционни процеси:

3.1. Продуктово-ориентиран процес – съоръженията са разположени последователно на технологията на обработка на продукта. Тук капацитетът на системата се определя от т. нар. “тясно място” – това място от системата, което има най-ниска пропусквателна способност.

3.2. Процесно-ориентиран процес – разположението на съоръженията е по функционални групи, по еднородност на дейностите на изпълнение. Тук “тясно място” ще бъде отделно звено.

4. Стратегии за обвързване на капацитета с търсенето – видове и икономически последици:

4.1. Управление на търсенето – то е неравномерно:

а) въздействие върху търсенето – обезкуражаване при много високо търсене, чрез повишаване на цената, отлагане на поръчките; при ниско търсене – намаляване на цените, реклама;

б) управляване на нашия капацитет:

- следване на търсенето – наемане / уволняване на хора; наемни доставчици – тук няма разходи за обучение, назначаване и т.н.

- равномерно производство – нивото на производството се определя на основа средното ниво на търсене за 1 година – трупане на запаси, съчетано с използването им в критичния период.

- минимално производство и субконтрактиране.

5. Определяне на кога и колко капацитет да се добави:

Възможност No. 2: Добавяне на мощности за максимално очакваното търсене.

- проект – процес, при който се произвежда уникален продукт (сложен), като не се повтаря същия процес отново във времето.

- единично производство – голямо разнообразие продукция в малки количества – изисква се висока квалификация, високо ниво на запасите, високи променливи и ниски постоянни разходи

- поточно производство – произвежда се голям обем продукция с малко разнообразие, типа на оборудването е високо специализиран, висока степен на използване на съоръженията, ниски изисквания за квалификация, ниски запаси, високи постоянни разходи и ниски променливи разходи.

- непрекъснато производство – при него е трудно да се различат два последователни продукта – петрол и т.н. Технически обусловена област на приложение. Изключително висок обем с ниско разнообразие на продукцията, висока степен на натоварване, високи постоянни и ниски променливи разходи – малък брой хора за управление на машините.

- серийно производство – средно между единичното и поточното във всички характеристики – клетъчно разположение на оборудването – до една фаза е както при единичното производство, оттам може да навлезе в подобие на поточна линия (предметно затворени участъци – клетки), после пак може да се премине към функционално обособяване и т.н.

Всеки един от тези типове процеси има ефективна област на приложение. Нямаме ефективност при голям обем и голямо разнообразие (едновременно).

В единичното производство имаме универсални машини, докато при серийното те са машини с цифрово-програмно управление.

Ако направим един Breakeven анализ на трите вида производство, би трябвало да се получи следното:

19.04.2000

ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

Значение - голямо - дава конфигурацията и логистичната мрежа.

Управленски решения - къде да се разположат съоръженията; колко склада и къде; кои клиенти и пазари ще се обслужват; кои продукти ще се произвеждат/складират там.

Критерии: ниво на обслужването на клиентите и разходи.

Особености на проблема за териториалното разположение - при нов бизнес и при преструктуриране.

Фактори, отчитани при решения за териториално разположение: държавно регулиране; икономически фактори; близост до пазарите; суровини; трудови ресурси; състояние на инфраструктурата и цена за ползването й; други - околна среда, културни и битови аспекти и т.н.

Оценка и аспекти на факторите :


• 
  Международен /глобален аспект - за избор на регион.
  
• 
  Национален /регионален аспект - за избор на страна.
  
• 
  Локален /конкретен аспект - за избор на място.

  Методи за избор на териториално разположение

  
  

1. 
   Претеглена експертна оценка - анализ на факторите на териториалното разположение.
   

Стъпки :



• 
  оределяне на варианти
  
• 
  разработване на списък от важните за избора фактори
  
• 
  относително тегло на всеки фактор
  
• 
  определяне на скала за оценка на всеки фактор
  
• 
  оценка на факторите от експертите
  
• 
  изчисляване на обобщена оценка за всеки вариант
  
• 
  избор на вариант за териториално разположение.
  

2. 
   Център на гравитацията
   

Където - Cx, Cy - х и у координати на центъра на гравитацията ; dix , y -координати на производните; Wi - обем на производството и потреблението за консуматор / производител.

Прибавяме : r - цени за превоз на материали; R- цени за превоз на готова продукция; di - координати на производителите; Di - на консуматорите; Si - количество суровини от всички източници; Mi - количество готова продукция. 

3. 
   Т
   ранспортна задача …
   

ВЪТРЕШНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПОСТОЯННИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ

Същност, цели и изисквания към него - то определя подреждането на процесите, оборудването, работните и обслужващите зони.

Вътрешното разположение трябва да е ефективно - намаляването на разходите се ограничава от продукта, производствения процес, капацитета, териториалното разположение и конструктивните особености на съоръженията , качеството на работната среда.

Основни типове вътрешно разположение:



• 
  Фиксирано вътрешно разположение - характеризира се с това, че обекта е стационарно разположен и на различните фази се монтира оборудване за съответния производствен процес. Такова разположение е характерно за процеси от типа "проект" и в по-редки случаи от типа "единично производство".
  
• 
  Процесно ориентирано вътрешно разположение - звената се обособяват по реда на производството в зависимост от процеса. Най-често срещано е при единичното производство.
  
• 
  Клетъчно разположение - групиране на различни детайли по еднородност на обработката при използване на групови технологии. Такова разположение обикновенно се използва при серийно производство.
  
• 
  Продуктовоориентирано разположение - разполагане на машините по реда на процеса. Най-често при непрекъснато производство.

  Балансиране на поточна линия.

  Капацитет - обема на производството за определен период от време.

  Съставяне на списък от операциите.

  Определяне на продъжителността на всяка операция.

  Съставяне на диаграма за последователността на операциите.

  Стъпки :
  

1. 
   Oпределяне такта на поточната линия.
   
2. 
   Определяне на теоритичен минимум работни места.
   
3. 
   Балансиране на поточната линия чрез определяне на операциите на всяка станция въз основа на: диаграмата на последователността, продължителността на операциите, критерия за избор на операция.
   
4. 
   Определяне на ефективността на линията / процент на загуба на време / .
   

Количествена зависимост при поточна линия


Такт - време между два последователни продукта. Той се определя въз основа на темпа - броя на изделията за единица време, който се определя като отношение между капацитета и времето.

Където: С - такт; Са - капацитет; Н - работно време.

Брой работни места - разделя се общата продължителност на всички операции на такта на поточната линия и се закръглява към по-голямото цяло число. Такта на поточната линия е най-малко равен на продължителността на най-дългата операция.


Ефективност на поточната линия :

1) Създаване на матрица (“от....до”), която отразява интензивността на връзките между звената – брой документи, хора, продукти.

Звена доставени		А	B	C	D	E	F
	A		10
	B	10		12			12
	C	15			11	14	18
	D	10				16
	E	30
	F	50