В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

42
От какво зависи решението на пациента?
На първо място това е информацията. Доколко тя е ясна, точна, своевременна и достъпна определя и степента на възприемането й.
Другият не по-малко важен фактор това е личността на пациента и неговата способност да възприеме тази информация.
Компетентността на пациента представлява способността му да разбере информацията, необходима за вземане на решение, и да оцени разумно предвидимите последствия от дадено решение или от невземане на решение. Компетентният пациент извършва правилни преценки и е в състояние да вземе правилно решение.
Такъв пациент е отговорен за своето решение.
Компетентността е специфична за конкретни решения, т.е. дадено лице може да бъде компетентно по отношение на едно решение, но некомпетентно по отношение на решение за дадено лечение.
Компетентността може да се променя с времето (напр. едно лице в делириум може да е временно некомпетентно, но впоследствие да възстанови компетентността си). Необичайният стрес по време на заболяване и свързаните с него тревожност, страх и депресия също може да повлияят на компетентността.
Клиницистите обикновено могат да определят пациентите, които несъмнено са компетентни или некомпетентни, но в някои случаи се изисква клинично измерване на компетентността.
Когато лекуващият лекар има сериозни съмнения относно способността на пациента да разбере манипулациите и рисковете, може да бъде насочен за психиатрична консултация. Това е предпазна мярка за да се гарантира, че пациентът разбира какво му е обяснено и какви са последствията за него.
Компетентността може да се оцени чрез редица тестове: за оценка на ориентацията за време, място и собствена личност; оценка на интелектуалния капацитет, на поведението; тест за минали психични разстройства, включително и зависимости т.н.
Теоретично некомпетентните пациенти имат същото право на съгласие за диагностични тестове и изследвания, както компетентните. На практика обаче те не могат да реализират това свое право. Това е наложило въвеждането в практиката на вземане

43 на решение от съответни упълномощени лица от името на пациентите :
при малолетни - от родителите или законните настойница;
при непълнолетни - личното съгласие трябва да бъде подкрепено от съгласието на родителите или на законните попечители;
при недееспособни психично болни лица - от определения настойник.
Лицето, което взема решение вместо некомпетентния пациент, трябва добре да познава желанията, ценностите и отношението на пациента към специфичните проблеми. Най-често в тази роля са близките на пациента, тъй като се смята, че те най-добре го познават и могат да преценят какво би било решението му в конкретната ситуация.
Възможно е също самото лице предварително да е посочило друго лице, което ще взема решения вместо него в бъдещи ситуации.
Вземането на самото решение трябва да бъде подчинено на два
принципа:
1.
Да бъде в най-добрия интерес на пациента.
2.
Да бъде съобразено с желанията на пациента, ако те са известни, а не с предпочитанията на лицето, което взема решението вместо пациента.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: