В обятията на шамбала

В този момент ми хрумна, че може би древните учени са има­ли познания за пространството като физическа реалност, И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки.

и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че си­гурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят вър­ху хода му, като са изг­раждали гигантски ка­менни съоръжения.

Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкриве­но пространство, в кое­то времето е спряло, а енергията - изкривено пространство, в което обаче времето тече. Раз­бирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някак­ви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?

Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота?! Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана..., но за какво е било нужно това - за създаването на камбаноподобно вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на ато­мите...

В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено мяс­то, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беще обвито с безброй тайни. Древни тайни... Усещах, че аз - обикновеният три­измерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев - не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбо­чината на познанията им и не схващам прилаганите от тях техно­логични принщ1пи. Беше ми позволено единствено да зърна ле­гендарния Град на боговете и да... изграждам хипотези за предназначението му.

Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските уче­ни, внезапно ще повдигнем за­весата на древната тайна и до­ри ще се изплашим, че сме я разбрали.

- Шефе, я чуй - гласът на Ра-вил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и пог­леднах към него - и той наб­людаваше камбаните. - Струва ми се, че разпространените в по­вечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетскит - Равил ги посочи. - Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигуpa, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристой­ни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез зву­ците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обър­нат към Бога.

- Сигурно си прав - отвърнах аз и се надигнах от земята.

- Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конст­рукция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим - вметна Селиверстов.

- Градът на боговете е създаден само за посветените - въздъх­на Равил.

- Да тръгваме, момчета - изкомандвах аз.