В обятията на шамбала

Скоро пред нас се разкри гледка­та на цяла група пирамидоподобни конструкции, разположени по на юг от Кайлас.

-- Колко пирамиди има тук! - възкликна Равил.

- Усещането е, че се наслагват една върху друга. Прилича на пирамидален конгломерат. Между другото, тази група пирами­доподобни конструкции е разположена на по-голямо разстояние от Кайлас, отколкото групата, която току-що скицирах.

- Изглежда са много древни пирамиди, на доста места личат разрушения - въздъхна Равил. - Какво многообразие на формите обаче! Нито една...

- Хайде да скицираме и снимаме! Скоро ще се стъмни - пре­къснах го аз. - Ти снимай с фотоапарата и видеокамерата, а аз ще пообиколя наоколо.

Разделихме се и аз потърсих по-удобни места, откъдето напра­вих първите скици. Забелязах, че появилите се кълбовидни обла­ци започнаха да хвърлят черни сенки върху онези пирамидопо­добни конструкции, които вече бях скицирал. Едва ли трябваше да очаквам, че снимките и видеофилмът ще се отличават с високо качество. Фото- и видеотехниката трудно пробиват през мрака на високопланинските сенки, докато човешкото око е способно да го стори и да улови поредицата детайли на необикновените планини.

Най-интересна ми се стори една странна конструкция, която бях отбелязал в експедиционния си дневник под № 92. Нейните ши­роки стъпала се изкачваха наго-ре и завършваха с триъгълен „покрив". Интересно, какво би могло да означава пространст­во, изкривено по такъв необича­ен начин? Какво ли вещество са създавали древните хора, щом са изкривявали пространството в подобна форма и са спирали в него времето? Ако са създавали някаква молекула, защо е с та­кива гигантски размери? Нима първоначално молекулите са имали пирамидоподобни форми и са се различавали една от дру­га по вида изкривено простран­ство? Въпросите застрашително се мйожаха, без обаче да намират отговори.

От ляво, на запад от № 92, се виждаха две пирамидални конструкции - 89 и 90, между които се извисяваше обикновен тибетски хълм с неестествено остър връх. Пирамидалната конструкция № 89 беше доста разрушена, но и там достатъчно ясно личаха стъпала. На горната й площадка се виждаха постройки, които мо­же би бяха предаватели на непознати нам видове енергии. № 90 беше стьпаловидла двустранна пирамида с ясно очертан центра­лен отвор на горното стъпало.

Коминът

Най-силно впечатление ми направи един обикновен хълм с не­естествено остър връх. За да го разгледам по-добре, се изкачих на съседното възвишение и оттам ясно видях, че на върха му стър^ чи цилиндричен комин.

- Равил! Ела насам! Донеси видеокамерата и бинокъла!

Равил се приближи и аз му посочих комина:

- Според теб какво е това?

- Прилича на грамада - продума той. - Понякога местните жи­тели или туристите отбелязват планинските пътеки с каменни гра­мади.

- Грамада, висока колкото три-четириетажна сграда. Как се из­дига подобно чудо? Ами че тя ще се срути!

- Да, така е - съгласи се Равил. - Имам усещането, че този гладък цилиндър е изрязан от цял камък, занесен е на върха и е поставен там по същия начин, както са били пренесени и поставе­ни каменните великани на Великденските острови или са били из­граждани египетските пирамиди.

- Прилича на цилиндър. Сякаш е фар...

- Но без прозорци и врати.

- Интересно, какво ли е предназначението му? Имам идея. А та?

- И аз също - Равил сведе глава.

Замълчахме. Изпълваше ме все по-голяма вяра, че всички тези така наречени конструкции, които разглеждахме, снимахме и ски-цирахме, не са резултат от чудноватата работа на вятъра и водата. Че са били създадени в древни времена - твърде контрастно се открояваха те на фона на естествените тибетски хълмове. А и се усещаше известна последова­телност, съзнателно и целена­сочено планиране, за жалост неразбираемо за нас. Ясно бе­ше само, че са архаични и са­мо руините напомняха за няко­гашната красота на Града на боговете.

Замислих се за методите, прилаганите при изграждането на тези гигантски съоръжения. Изглеждаше така, сякаш естес­твените планини са били обра­ботвани, а огромните скални блокове са подреждани, за да образуват строго определена конструкция. Как е ставало то­ва? И с каква цел? Не знаех.

Отново разгледах комина с бинокъл.

- Равил, върху него има някакъв клюн. Любопитно ми е накъ­де сочи? Дай да определим с компаса по картата!

След като пет минути въртяхме компаса и двамата едновре­менно възкликнахме:

- Сочи към Малкия Кайлас! Ненапразно Тату спомена, че той не отстъпва по значение на Големия Кайлас.