МАЛКИЯТ КАЙЛАС И СЪКРОВИЩНИЦАТА НА КАМЪКА ШАНТАМАНИ

Интуицията ми подсказваше, че тази красива заснежена пира­мида откъм западния склон на Големия Кайлас е може би загадъч­ният Малък Кайлас и че в него е скрита една от най-големите тай­ни на древността. Ненапразно Тату спомена, че по своята значи­мост той не отстъпва на Големия. Сравнително малката пирамида сякаш ми казваше: „Аз съм чудо!"

Пирамида върху три стълба

Най-сетне намерихме място, откъдето Малкият Кайлас се виж­даше по-добре. По своите размери наподобяваше 15-17-етажна сграда. Беше разположен върху основа, състояща се от ари доле­пени каменни стълбове. От тази позиция се виждаше само част от основата, но докато оглеждахме дъното на урвата, заедно с Равил определихме, че височината на въпросните стълбове е не по-мал­ка от 600-800 метра.

До бялата, блестяща от сняг пирамида на Малкия Кайлас, мо­жеше да се стигне само по въздуха или... по извънредно стръмния склон от върха на Големия Кайлас. Изкачването на Големия Кай­лас обаче се смята за светотатство. Човек, опитал се да извърши подобно деяние, не само е обречен на гибел, но получава и най-жестоко наказание на онзи свят. Затова и тибетеца Гелу често пов­таряше, че „на върха на Кайлас могат да седят само боговете."

Изобщо не се съмнявах в пирамидалната форма на Малкия Кайлас, въпреки че беше покрит със сняг. Беше ми ясно, че няма как да е естествено изсечена скала и представлява изкуствено пирамидално съоръжение.

В такъв случай обаче възникваше въпросът как е била издиг­ната на толкова недостъпно място. Обичайните твърдения, че пирамидите са били построени от роби, които не са познавали колелото, битуващи сред египтолозите, тук очевидно бяха не­приложими.

Кой би могъл да се изкачи на площадката, където се издига­ше пирамидата на Малкия Кайлас? Да не говорим, че изобщо не би могъл да довлече дотам каменни блокове. Най-вероятно тя е била специално изградена, за да е напълно непревземаема.

Завладян от тези мисли, аз се прехвърлих на съседното възви­шение, за да разгледам от друга гледна точка Малкия Кайлас. Съв­сем неочаквано отново видях куличката.

- Равил, ела насам! И вземи видеокамерата със статива.

Заснехме я на фона на Малкия Кайлас, макар да се смрачаваше и естествено не можехме да се надяваме на качествена снимка. Все пак ми се искаше да разполагам със снимка на куличката заедно с Малкия Кайлас, пък била тя и лоша. Кой знае защо имах усещане­то, че от куличката някой наблюдава Малкия Кай­лас от... подземния свят. Вероятно неговата роля наистина беше прекале­но значима!

Езотеричните науки и източните религии твър­дяха в един глас, че под­земният свят съществу­ва, населен със свръхсъвършени хора, които ни наблюдават, но ни влия­ят само в особени ситуа­ции, като въздействат преди всичко върху на­шите мисли. Те сякаш ни ръководят, но не ни уп­равляват, и свято се при­държат към божествения постулат, според който по своята същ­ност човекът е саморазвиващ се индивид.

Как обаче ни наблюдават от дълбините на подземията?

Как влияят върху хода и характера на нашите мисли в прелом­ни исторически периоди?

С какви механизми осъществяват наблюдението?

Напълно ясно осъзнавах, че в този град, разположен почти под небесата и съставен от пирамиди и други странни конструкции, трябва да се мисли нетрадиционно. Пред мен беше оживяла една приказка - приказка, която ламите са предавали на хората, без самите те да подозират колко дълбока е по своята същност.

- Шефе, да тръгваме. Съвсем се стъмни - прекъсна мислите ми Равил.

- Сега, сега... Събери нещата.