ВСЕ ПИРАМИДИ, ПИРАМИДИ, ПИРАМИДИ
Не ядох нищо на вечеря - не можех да преглътна нито залък. Момчетата ме изолираха в голямата палатка, а те самите се скуп-чиха в по-малката. Заявиха, че се страхуват да не нарушат моя сън. А на мен ми липсваше приятелско рамо, на което да опра глава и да превъзмогна страшната болка. Лежах в палатката сам - като в гроб. Досаждаше ми звънтящата нощна тишина. С нетърпение чаках да съмне.
- Х-ъ-р-р! - разнесе се в нощната тишина от съседната палатка.
- Усещам, че ще заспи преди мен - чу се недоволният глас на Рафаел Юсупов.
- Ами да... - отвърна му ядосано Равил.
- Какво сте се разприказвали? Ще събудите шефа! Имайте съвест! - пробуди се Селиверстов.
Настъпи тишина. Звънтяща тишина. Черният покрив на палатката ме притискаше, приличаше ми на пещерите, където се намират... мъртвите.
- Х-ъ-р-р! - разнесе се отново от съседната палатка.
- Е-ех! - шумно въздъхна Рафаел Юсупов.
- Х-ъ-р-р! - прозвуча в отговор.
- Заспива... - въздъхна Юсупов.
- Х-ъ-р-р! Х-х-х-хър... хър... - понесе се от съседната палатка.
- Безсънната нощ е осигурена - чу се трагичният коментар на Юсупов. - Равил, ръгни го с лакът!
- Ей сега!
- У-оп! - избълбука нещо.
- Подейства - обнадежди се Юсупов. - Да заспиваме по-бързо! Отново настъпи звънтяща тишина. Болката ми не минаваше.
Едно ново „Хър!" разряза тишината.
- Не успяхме... - последва коментар.
- Х-ъ-р-р! Х-ъ-р-р! - чу се отново.
- Засилва оборотите! Пълен кошмар!
- Ужас!
- Х-ъ-р-р... х-ъ-р-р... х-ъ-р-р!
- По-добре да бяхме легнали до трактор!
- Х-ъ-р-р... х-ъ-р-р... х-ъ-р-р!
Отново се чуха приглушени звуци. Изглежда Равил подбутва-ше Селиверстов с лакът.
- У-оп! - отривисто се разнесе в тишината.
- Не е за дълго... - в гласа на Юсупов нямаше ни капчица надежда.
- Хър! - сякаш потвърди Селршерстов.
- Ех...
- Бутни го пак!
- Ами аз какво правя?! -У-оп!
- Пак го ръгни! По-силно!
- Що ме ръгаш, бе? Не ми давате да спя! - обади се сънено Селиверстов.
- Хъркаш!
- Аз ли?
- Обърни се!
- Накъде?
- По корем!
Две-три минути се чуваше някакво шумолене.
- Натикахте ме направо в стената на палатката - въздъхна Равил.
- и мен ме смазахте - добави Юсупов.
- Какво искате? Седнал ли да спя?! - недоволно избоботи Се-ливерстов.
- Я чуй, Сергей, поседи малко и почакай ние с Равил да заспим. После хъркай, колкото ти се иска.
- А вие няма ли да хъркате?
- Не, разбира се!
Шумоленето ми подсказа, че Селиверстов наистина се е изправил, седнал е и чака Равил и Рафаел да заспят.
- Ф-ю-у - раздаваше се от време на време в тишината. Усещаше се, че Сергей пуши през малкия отвор на палатката.
- У-гу-гу - появи се нов звук.
- Заспива, мръсникът - изкоментира на глас Селиверстов.
- У-гу-гу!
- Засега само единият.
- У-гу-гу... у-у-у-ур-ур-ур... ур-р-р...
- Мъжецът трябва да се тренира - многозначително изрече Селиверстов.
- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...
Отново се чу шумолене. Разбрах, че Селиверстов си ляга, раз-бутвайки Равил и Рафаел. За известно време Юсупов замлъкна, но после тишината отново бе нарушена:
- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...
Изведнъж сред еднообразните звуци прозвуча като изстрел:
- Х-ъ-р-р!
- Ур-р-р... ур-р-р... ур-р-р...
След това звуците зачестиха и в тибетската нощ „запя" грандиозен руски дует. „Бедният Равил!", помислих си аз.
Честно казано, хъркането на моите приятели ми помогна да изтърпя тази ужасна нощ с досадилата ми до краен предел болка. В прекъсванията между пристъпите дори ми ставаше смешно. Аз заспивам лесно. Дори ако до мен лежи най-изпечен хъркач. Обикновените похърквания дори ме успокояват и преди заспиване ми изглеждат като галеща слуха мелодия. Аз самият минавам сред туристите за „слабо хъркащ екземпляр".
Сутринта стомахът вече не ме болеше толкова.
- Как спа, шефе? - попита ме Селиверстов.
- Не спах...
- И ние лошо спахме.
Бях се уморил от болката. Искаше ми се да се прибера вкъщи, но беше твърде далеч.
Сгънахме палатките. Закусихме с китайска юфка. Недоспалият Сергей на два пъти изпусна раницата, докато товареше своя як. Рафаел Юсупов го наблюдаваше мрачно, без да има сили да про-рони нито дума.
- Какво, момчета, тръгваме ли? - казах с тих глас.
Сподели с приятели: |