Обработените планини
Проследих посоката, в която сочеше монахът, и видях, че планините на противоположния склон наистина бяха като обработени - през тях минаваха хоризонтални бразди, които приличаха на стъпала.
- Не можем да изключим вероятността конкретните планински структури да са със слоест характер, а предизвиканата от вятъра ерозия да е оформила въпросното подобие на стъпала - чу се гласът на Рафаел Юсупов.
- Какво?! - не го разбра монахът.
Тату преведе думите на Юсупов, доколкото му стигаха възможностите.
- А, не! - възкликна монахът. - Не е вятърът! Хора са направили стъпалата!
- Как са ги направили? - не се предаваше Рафаел ЮсупОв.
- С ръце и глава - смути се монахът. - Така твърди легендата.
- Легендата е нещо сериозно! - не се сдържа Селиверстов.
- Какво е предназначението им? - отново попита подробният Юсупов.
- Не зная. Нищо не пише по този въпрос - монахът сведе очи. Аз също не разбирах предназначението на стъпалата и дори нямах никакви предположения. Тогава още не знаех, че те са способни да намаляват фините енергии при влизането в нашия триизмерен свят от друг, например четириизмерен, който по своята природа е по-зареден с енергии. Трябваше да приключи египетската експедиция, за да се приближа поне мъничко до разбирането на този въпрос. Защото там, в горещия Египет, започнахме да интерпретираме стъпаловидните пирамиди като места за влизане в нашия свят, а класическите островърхи пирамиди - като места за изход от нашия свят.
Тогава в Тибет бях по-склонен да приема предположението на Рафаел Юсупов. Някъде дълбоко в душата ми се таеше мисълта, че великата Шамбала, съществуваща едновременно в няколко паралелни свята, навремето е създала тук онова, от което ще зависи нашето бъдеще, и че един ден сред нас ще се появят нови хора, които ще приличат на нас, но ще бъдат други...
На раздяла стиснах ръката на монаха. А Селиверстов толкова дълго я тръска, че според мен го изплаши.
Продължихме по своя маршрут. Крачех и аз, присвивайки се от болка. Свечеряваше се. Скоро спряхме и започнахме да разпъваме палатките. Стомашната болка напълно ме срази. Легнах на земята, останал без дъх и сили в студената тибетска вечер.
Мъртвите не ме бяха пощадили.
Сподели с приятели: |