188
Ами
нашите мисли, мислите на възрастните, както и нашите загубили блясъка си очи, уморени от света на черните мисли,
забравили, че имаме честта да живеем на белия свят.
Бях изпаднал в състояние на душевен покой. Опипах спалния си чувал — беше уютен и топъл.
Докоснах похъркващия до менСеливерстов — стори ми се добър и близък. Навлякох островърхите си татарски галоши, за да изляза да пуша — те бяха меки и удобни.
Сутринта момчетата се заизмъкваха от палатката, за да удовлетворят физиологичните си нужди. Връщайки се, всеки казваше едно и също:
— Ох, колко добре ми стана! Търпях цяла нощ! Шефе, ти излиза ли вече?
Преди изгрев от палатката се
разнесоха такива мощни звуци, че отсрамиха велика Русия тук, в Тибет. През какофонията им едва дочувах ромона на поточето.
На закуска пак нищо не ядох. Състоянието ми обаче беше добро,
макар че усещах силна умора. Но тя беше приятна и не носеше следите на душевния гнет. Чувствах тленното си тяло разтърсено от сгъстеното време в Долината на смъртта — наболяваше ме, но приятно. Дори болката в стомаха ми беше поносима.
Докато
всички си събираха нещата, аз се приближих към ручейчето и потопих дланите си в него. Студената вода галеше пръстите ми. Усещах живота в нея.
Сподели с приятели: