200
— Шефе —
Равил оглеждаше олтара, — отзад се вижда стена,
изградена от камъни, която прикрива входа към пещерата.
Селиверстов разгледа стената и подхвърли:
— Не само олтарът прегражда входа! Видяхте ли, Рафаел
Гаязович…
Спомних си разказа на непалеца Туктен. Според него пещерата на Миларепа е изградена от
огромни каменни плочи, които не могат да повдигнат дори хиляди хора вкупом.
— А къде са каменните плочи? — попитах аз.
— Ето ги. — Монахът посочи лошо осветената част от стената над олтара. В полумрака наистина видях огромна плоча, поставена хоризонтално на височина 2,5 метра.
— Може би ще разрешите да снимаме плочата? — обърнах се към него.
— Не, не, не — категорично запротестира той. — Не е разрешено!
— Но защо?
— Шефе, успях да снимам с видеокамерата. Да се надяваме, че е станало — прошепна в ухото ми Равил.
Монахът ни разказа, че квадратната плоча е широка 4 метра и с дебелина 40 сантиметра. Поставена е върху
две шлифовани гранитни скали, в горната част, на които са направени специални правоъгълни вдлъбнатини за плочата. Ширината на прохода между скалите е 2,5
метра. Преди 20 години неговият учител построил каменната стена,
която прегражда прохода, за да не може хората да влизат вътре в пещерата и да загиват. Пак той наредил олтарът да бъде поставен пред преградната стена.
Приближих се към олтара и наистина видях встрани от него две обработени скали с вдлъбнатини за поставяне на плочата. Тя явно се отличаваше от другите по своята структура и цвета на гранита.
Лежеше
върху тях неподвижно, сякаш беше напасната идеално.
Определих на око тежестта й — беше някъде около десет тона.
— А истина ли е, че Миларепа е обработвал плочата на друго място? — обърнах се пак към монаха.
— Да, това място е високо в планината — отговори той.
— Обработвал я е с ръцете си и я е пренесъл тук с помощта на очите си? — подсмихнах се.
201
— Да, да — закима монахът. — Искам само да добавя, че великият йога Миларепа е направил много такива плочи и ги е пренесъл тук, за да прегради с
тях входа към пещерата, която пак той е изградил сам.
— С какво е „направил“ пещерата? Пак ли с ръцете?
— Разбира се. С какво друго? — почуди се монахът на моята недосетливост.
— Не е ли разполагал с някакви уреди?
— Не, уреди не е имало.
— Да не би с ръцете си да е направил цял тунел в скалистата почва? — усъмни се Рафаел Юсупов.
— Разбира се — невъзмутимо отговори монахът.
— Да… — избоботи Юсупов, — при това прераждане едва ли ще разберем точния смисъл на израза „работа с ръце“. Напълно възможно е в следващия живот…
— Разбира се, вие, Рафаел Гаязович, пак няма да го разберете —
някъде отстрани подхвърли Селиверстов.
— Защо пък?
— Ами защото не се прераждате твърде сполучливо! —
авторитетно произнесе Селиверстов.
— Несполучливо!? Аз ли не съм сполучлив?
— Да, несполучлив сте!
— Ти да не би да си нещо повече! Да ти имам прераждането…
— Добре де — подаде
ръка за помирение Селиверстов, — в този свят всички не сме много сполучливи… нито можем тунели да копаем с ръцете си, нито с очите си да пренасяме плочи. При това положение ще твърдите ли все така, че сме сполучливи? Единственото,
което можем, е да вдигнем камък от земята и да го използваме като оръжие на пролетариата. Надявам се, че при следващото прераждане ще имаме по-голям късмет.
Сподели с приятели: