КУЛАТА НА ШАМБАЛА Спряхме. — Да запалим ли по цигара? — предложи Селиверстов. Извадихме цигарите, легнахме на рехавата тревичка и запалихме. Всички като омагьосани гледахме към искрящата пирамида на свещения Кайлас. Настъпи тишина. Сякаш и вятърът беше утихнал. — Сергей, защо издухваш толкова шумно дима от цигарата? — попита Рафаел Юсупов. — Защо пък да е шумно? — сконфузи се Селиверстов. — И какво лошо има в това? — Съществува така наречената култура на пушенето — Рафаел Юсупов авторитетно вдигна показалец. — Дори един ослюнчен фас може да бъде изпушен културно. Пушенето е ритуал и човек трябва да се наслаждава на дима, да прави колелца и да им се любува. — На какво да се любува? — Селиверстов отново шумно издуха дима. — На колелцата. Необходимо е да задържиш в себе си дима, за да може организмът да попие ароматите, заради които се извършва всъщност ритуалът на пушенето… — Извинете, Рафаел Гаязович — прекъсна го Селиверстов, — за какви аромати ми дърдорите, при положение че ми предлагате оплюнчен фас? Той може да мирише само на оборски тор. И въпреки това хората събират фасове и ги пушат! Вярно е, някои хора цял живот работят с оборски тор и са свикнали с миризмата му. Какво тогава? Може би да си свият цигарка от тор! Дори те обаче предпочитат фаса пред една такава саморъчно направена цигара. Защо ли? — Сергей, май не ти е ясно! Ароматите от цигарата не се предават само чрез миризмата. Миризмата е нещо второстепенно! — А кое е първостепенно? Да не би никотинът!? Скоро заяждащите се приятели изчерпаха темата и се умълчаха. Настана тишина. Високо пред нас блестеше пирамидата на свещения
245 Кайлас, която тибетците наричаха Кулата на Шамбала.
