13
Последното желание Веднъж най-верният слуга на един султан сериозно се провинил пред господаря си. И тъй като бил от най-близкото му обкръжение, и наказанието му било най-тежкото. Бил осъден на смърт.
Когато дошъл денят за изпълнение на присъдата, султанът наредил да повикат слугата и се обърнал към него:
–
Провинението ти е тежко, не мога да те помилвам. Но затова, че ми служи дълго време и ми беше предан, ще изпълня едно твое предсмъртно желание.
Каквото и да е то.
– Благодаря Ви господарю – казал слугата. – Имам само едно желание преди смъртта си. Позволете ми да науча любимия Ви кон да лети.
– Как така! Кой е чувал кон да лети? Това не е възможно! – възкликнал султанът.
– Възможно е – отвърнал осъденият. – Аз мога да го науча да лети. Само ми дайте тази възможност и Вие ще сте единственият владетел в света, чийто кон може да лети.
– Колко време ти е необходимо за това? – заинтригувал се султанът.
–
Точно една година, господарю.
– Е, добре, съгласен съм да изпълня желанието ти. Имаш на разположение една година, за да научиш моя жребец да лети. Започвай веднага! – отсякъл султанът и отпратил слугата.
Когато стражите отвели човека в конюшнята, един от тях не се стърпял и го попитал:
– Но ти си обезумял! Как можа да обещаеш на султана такова нещо? Нима си въобразяваш, че можеш да накараш един кон да лети?
– Вижте, една година е много време. А
при положение, че ме очаква смърт, за мен тази година е всичко. Аз нямам какво да губя. Но за една година могат да се случат много неща – може аз да умра, може султанът да умре, а пък кой знае... може и добичето да полети... – усмихнал се мъдрият слуга.
Сподели с приятели: