Винаги има надежда

14
Когато старецът влязъл в дома на немощния човек и помолил за малко вода, стопанинът заплакал и разказал на странника за своя нещастен живот, в който не бил направил и една крачка.
– А кога за последен път си се опитвал да направиш една крачка? – попитал старецът.
– О, много отдавна беше – отвърнал човекът, – даже вече не помня кога беше това.
– Виж сега, синко, вземи тази тояга. Тя е вълшебна, нося я от далече.
Подпри се на нея и отиди да ми донесеш вода.
Немощният в началото не повярвал на тези думи, но все пак станал, хванал с двете си ръце тоягата и... тръгнал! Направил няколко крачки, спрял се и заплакал. Този път от щастие!
– Кажи ми, добри човече – през сълзи промълвил човекът, – как да ти се отблагодаря за това, че ми помогна да проходя. Ти направи истинско чудо с моя нещастен живот! Ще направя всичко, което поискаш от мен, ще ти дам всичко, което притежавам, само ми дай тази тояга завинаги!
– Тази тояга – отвърнал старецът, – всъщност е съвсем обикновена дръжка от лопата. Намерих я пред вратата на къщата ти. В нея няма нищо вълшебно, както в действителност и ти нямаш никакъв недъг. Ти проходи само благодарение на това, че повярва, че можеш да го направиш и опита. Години наред ти си живял с убеждението, че си сакат и толкова си вярвал в това, че дори не си опитвал да направиш крачка. А сега, вместо да ми благодариш, отиди и потърси някой човек в твоето положение и му помогни да направи своята първа крачка!
Изречението
Един човек много обичал жена си, не можел да си представи живота без нея. Но един ден тя се разболяла тежко и не след дълго починала. Изпаднал човекът в дълбока печал, място не можел да си намери от мъка. Спрял да излиза от дома си, не се срещал с никого, занемарил и занаята си, с който се прехранвал. Скоро след това се разорил, бил на път да изгуби и дома си.
Целият му живот се сгромолясал. Обхванало го отчаяние, не виждал смисъл да живее. И решил да сложи край на живота си.
Но същия ден покрай дома му минала непозната старица, която го помолила за малко вода. Когато видяла човека, тя го попитала:
– Какво ти е, синко, защо си толкова кахърен? Беда ли те е сполетяла?
– Моят живот е свършен – тъжно отговорил човекът. – Изгубих всичко и вече не ми се живее. Няма радост за мен. Няма надежда.

15
– Виж, искам да ти се отблагодаря за това, че утоли жаждата ми в този горещ ден. Ще ти дам нещо, което искам да погледнеш след като си тръгна оттук. И добре да помислиш над него – казала старата жена, подала му парче пожълтяла хартия и си тръгнала.
Прибрал се човекът вкъщи и разгънал парчето хартия. На нея било написано само едно изречение: „И това ще мине“. Прочел го няколко пъти и се замислил. Легнал да спи, а думите се загнездили в ума му.
На сутринта се събудил и сякаш светът изглеждал по друг начин. Слаба надежда започнала да се прокрадва в него. И решил да отиде в работилницата си да довърши работите, които бил изоставил от толкова време. Така минал ден, два, месец. Започнал отново да изпитва радост от занаята си, потръгнали нещата, постепенно си възвърнал и клиентелата и отново се замог- нал. Животът вече никак не му изглеждал толкова мрачен.
Наскоро след това срещнал друга жена и въпреки че не забравял първата си любима, той отново се задомил, родил му се син. Търговията процъф- тявала, купил нова, по-голяма къща за семейството си. Животът му се пре- обърнал, бил опиянен от щастие, правел планове за бъдещето.
И един ден си спомнил за старицата и нейното парче хартия, което всъщност променило всичко. Решил да я намери и да ѝ се отблагодари.
Тръгнал да я търси и я открил в далечно село. Жената била съвсем грохнала от старост, но се зарадвала като го видяла. Със светнали очи той ѝ разказал как се е променил животът му след тяхната среща и колко е щастлив сега.
Горещо ѝ благодарил и ѝ поднесъл скъпи дарове. А жената отново му подала къс сгъната хартия и му заръчала да прочете написаното там, едва когато се прибере у дома.
Когато се завърнал вкъщи и отворил бележката, видял написано само едно изречение: „И това ще мине“.
Тогава човекът за пръв път прозрял, че за да има хармония и баланс в живота, трябва да осъзнае преходността и кръговрата на живота. Че както денят се сменя с нощ, така се редуват и светлината и тъмнината в човешкия живот. Че винаги трябва да си подготвен за обратите на съдбата. Защото всичко отминава...

16

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: