Всички останали признаци за разпознаване, като мирис, допир или външен вид, играят съвсем малка роля в тяхното майчинство. Ако пиленцето издава звука „пиу- пиу“, неговата майка ще се грижи за него, ако не - ще го пренебрегва, а може дори да го убие. Това, че за да разпознава малките си, пуйката разчита единствено на звука, който те издават, е демонстрирано по много впечатляващ начин от бихевиориста М. У. Фокс, който описва свой експеримент с пуйка-майка и препариран пор*. За пуйките, които имат малки, порът е естествен враг и неговото приближаване се посреща с гневно крякане, кълване и забиване на нокти. Експериментите показват, че дори препариран, когато бива теглен с канап към майката пуйка, порът е посрещан с незабавна и яростна атака. Когато обаче в същия препариран екземпляр се постави устройство със запис на звука, който издават малките пуйчета, тогава майката не само приема спокойно приближаването на пора, но и го прикътква под себе си. Когато устройството бива изключено, това отново поражда злобна атака срещу пора.
13 Колко абсурдно изглежда майката-пуйка при тези обстоятелства. Тя приема своя естествен враг само защото той издава характерното писукане, а се отнася лошо към своите малки и дори може да убие някое от тях само защото то не го прави. Така тя прилича на автомат, чийто майчински инстинкти са под автоматичния контрол на един-единствен звук. Етолозите твърдят, че подобно поведение съвсем не е присъщо само за пуйките. Те установяват, че има обичайни слепи, механични модели за поведение и при много други видове. Така наречените „модели за фиксирано действие“
