Водата лекува, лекарствата убиват Лечение на всички болести чрез пиене на вода д-р Ф. Батманжелидж

Веднъж, когато влязох в интернет, за да видя колко сайта разпространяват информация за лечебните свойства на водата, попаднах на статията, която е поместена по-долу. Свързах се с нейния автор и поисках разрешение да разка­жа за него на читателите на тази книга. В отговор той ми изпрати следното писмо, в което любезно ми разреши да ви запозная как е открил за себе си способността на вода­та да премахва болката. Писмото и статията са публику­вани без никаква промяна.

Доктор Батманджелидж!

Вие отдавна сте мой герой. Аз постоянно говоря, че ни­кой в света не влага толкова сили, колкото вие, за да разка­жете на хората за опасните последици от обезводняването и за потребността на човешкия организъм от вода. Разбира се, можете да използвате моята история в новата си книга. Тази история е взета от книгата ми „Без болка за цял живот". Тя излезе тази година в тираж 80 000 екземпляра. В нея ня­колко пъти се позовавам на вас, доктор Батманджелидж. За мен ще бъде голяма чест, ако използвате моята история.

Навремето, когато се събуждах сутрин, не можех да стигна до вратата на спалнята дори да ми плащаха по сто до­лара за всяка крачка. Левият глезен, който навехнах, ме бо­леше толкова силно, че всеки път, когато стъпвах на този крак, почти губех съзнание. След това, подскачайки известно време на един крак из къщата, вече чувствах, че ще мога някак да изкарам до вечерта. Травмата ми беше още по-обидна поради това, че съм специалист по премахване на болка, който е избавил от нея повече от 9 000 пациенти, но се оказа, че не мога да помогна на себе си.

Трябваше да изоставя сутрешния крос, който правех все­ки ден в продължение на 26 г. Заветната цел да бягам като моя познат Лари Луис (който на 103 г. тичаше всяка сутрин по 10 км, а след това отиваше на работа), стана непостижи­ма.

Направих рентген на стъпалото. Снимката не показа ни­какви счупвания и спуквания. Опитах да използвам собстве­ните си средства, биоелектрическа терапия и аурикулотерапия (метод за въздействие върху организма чрез масажира­не на ушната раковина и рефлекторно повлияване функция­та на различните органи и системи в човешкото тяло — б. пр.), но без резултат. Използвах биопротезиране, слагах на глезена стегната превръзка, направих всички упражнения, които ми препоръча ортопедът, натъпках ходилото си с вита­мини В6 и В₁₂, инжектирах прокаин във всички тригерни точки. Вземах всевъзможни витамини и минерали, опитах да вземам глюкозамин сулфат, глюкозамин хидрохлорид, фенилаланин, синьозелени водорасли, рибено масло, ленено мас­ло, пикногенол, ядях обезмаслена извара и какво ли още не.

Когато всички естествени препарати не дадоха резултат, преминах на аспирин, „Тайленол" и други нестероидни противовъзпалителни препарати. Някои от тях намаляваха бол­ката до търпимо равнище, но когато ги спирах, тя започва­ше да ме мъчи два пъти по-силно. Разбрах, че само притъпявам болката и ставам все по-уязвим. За девет месеца изп­робвах всички възможни и невъзможни средства срещу бол­ката с изключение на наркотиците. Накрая започнах да се отчайвам. Моята цел и мечта да тичам до 100 г. се изпари като дим. Хората от всички краища на света идваха при мен да ги освобождавам от болката, а не можех да помогна на се­бе си.

Веднъж прочетох книгата „Тялото жадува за вода" на д-р Ф. Батмангхелидж, която настоятелно препоръчвам на всичките си пациенти. След това започнах да пия повече вода (или ми се струваше, че започнах), но не го правех редов­но и болката продължаваше да ме мъчи.

Един от моите пациенти, инженер по специалност, разра­боти система за омекотяване и пречистване на водата, в ко­ято вместо натриев хлорид се използва калиев хлорид. Заед­но с няколко колеги той дойде у дома, за да провери твърдо­стта на водата и да демонстрира изобретението си. При де­монстрацията напълни голяма купа с вода и измери колко хлор има в нея. След това ме помоли да потопя ръка в купа­та и да разбъркам водата в продължение на пет минути. След разбъркването отново провери водата и в нея нямаше хлор. Казаха ми, че хлорът се е всмукал в ръката ми и зато­ва трябва да пречиствам цялата вода вкъщи, а не само пи­тейната, тъй като хлорът е отровно вещество, което попива в тялото, когато човек се къпе.

Разказах за тази демонстрация на моя колега д-р Ремингтън и той само се засмя: „Известна част от хлора може да е попила, но по-голямата просто се е изпарила. Трябва да продължиш да добавяш хлор в басейна." А след това продължи: ,Ако искаш да решиш този проблем, остави водата за пиене през нощта в открит съд и хлорът ще се изпари напълно."

Последвах съвета му и оттогава тази процедура постоян­но ми напомня за необходимостта да пия повече вода. И, представете си, болката в ходилото, която не ми даваше да тичам и за девет месеца ме превърна в инвалид, за­почна да намалява.

Сега отново мога да тичам всяка сутрин — така, както и преди травмата. Благодарение на този опит научих за бор­бата с болката не по-малко, отколкото за много години мои изследвания.

Освен че се освободих от болката, в ходилото в живота ми стана и друга интересна промяна. Сега като малко дете трябва да тичам по няколко пъти на ден до тоалетната, кое­то не съм правил от петдесет, ако не и повече години. Ако продължава така, някога може и да не успея да стигна нав­реме, но не съжалявам за това.

Добре помня една от любимите поговорки на баща ми: Водата, с която гълташ хапчето, ти носи повече полза от самото хапче.

* * *

Астма и слепота: каква връзка може да има между тях?

Страдах от астма и 3 г. се лекувах при алерголог и тера­певт. Всеки път, когато настивах (а това се случваше често), започваше ужасна кашлица. С изключение на настинките и астмата бях напълно здрава.

Миналата година след поредната простуда и пристъпи на кашлица започна неврит на зрителния нерв на лявото око, в резултат от което се запазиха само 20 % зрение. Тази годи­на, също след простуда и мъчителни пристъпи на кашлица, невритът порази и дясното око. Не можете да си представи­те отчаянието, което ме обзе, след като в най-добрите очни клиники на Източното крайбрежие ми казаха, че не могат да определят причината за този неврит (макар че ми направиха всички възможни изследвания) и да ми предложат някакво лечение. Нямаше никаква надежда.

Лекарите ми предписаха стероиди и спасиха зрението в дясното око. В същото време ми разказаха за програмата за лечение на астмата с вода и аз се хванах за нея като удавник за сламка. (Представете си сама вдовица, която не може да кара кола, да поддържа дома си, да си намери работа и да поиска помощ от роднини и приятели. Струваше ми се, че това е краят.) Веднага започнах да пия по два литра во­да на ден и след два дни спрях да кашля. Вече пет месе­ца не кашля и дори не страдам от настинки, а за мен това е истинско чудо.

Сега мога да карам колата, да работя, да окосявам трева­та, да разчиствам снега и да се разхождам, така че ако не се смята повреденото ляво око, живея съвсем здрав, нормален живот. Струва ми се, че зрението постепенно започва да се подобрява и се надявам, че ако кашлицата не се поднови още известно време, ще мога да си върна още някаква част от зрението.

Всички сме свикнали да мислим, че като пием голямо количество кафе, чай, газирани напитки или сок, полу­чаваме необходимото количество течности, но не раз­бираме, че почти всички те обезводняват нашия орга­низъм. Водата е най-евтиното, безвредно и полезно ле­карство.

Искрено ваша: С. П.

* * *

Астма, алергия към мляко и цветен прашец, безсъние, наднормено тегло

Преди 1 г., през април 1999 г., прочетохме книгата „Тяло­то жадува за вода", която поръчахме на сайта www.watercure.com. Надявахме се на чудо, което ще помогне на наше­то семейство и особено на детето ни — астматик (той е на 11 г.), да живее нормално, затова решихме да опитаме ваша­та програма. Какво губехме? Дори ако успеехме да постиг­нем 1/10 от обещаните резултати, това пак щеше да бъде ог­ромно постижение и нямаше да ни струва нищо.

Минаха само няколко дни и получихме първите резулта­ти, особено при лечението на астмата и проблемите, свърза­ни с нея. Ежедневното ходене при лекар на някой от члено­вете на нашето семейство плюс стотиците долари за лекар­ства останаха в миналото. По-долу е даден списък на про­мените (понякога поразителни), които забелязахме в здравето на нашето семейство. Всичките станаха резул­тат от преминаването само на питейна вода, която стана почти единствената ни напитка, и пиенето й в голямо коли­чество.

— Всички рани зарастват много по-бързо.

— Върна се загубената сила в глезените и китките.

— Изчезнаха алергиите — както към млякото, така и към цветния прашец.

— Астмата остана в миналото — повече никакви лекарства, отхранващи препарати, антихистамини и инхалатори.

— Болката в ребрата от твърдото легло изчезна — по-рано беше необходима специална възглавница.

— Косите станаха силни и блестящи.

— Изчезна пиодермата.

— Кожата стана по-гладка, бръчките на лицето намаляха, а за лактите вече не са нужни лосиони.

— Кожата на чернокожите деца стана по-тъмна и здрава, и то без използването на лосиони.

— 11-годишно дете свали 4,5 излишни килограма.

— Край на ушните инфекции.

— Великолепен сън след 20 г. безсъние.

— Значително се подобри апетитът на детето, страдащо от астма.

— Никакво прилошаване в транспорта.

— Никакви антибиотици срещу бронхиални проблеми, свързани с астмата.

— Прилив на енергия и бодър дух.

— Премина артритът в пръстите на ръцете. Трябваше ни известно време, за да приучим децата към новата програма, но най-трудното беше да ги накараме да пият нужното количество вода. Някои от нас започнаха да прибавят към храната значително количество сол за предо­твратяване на главоболие и подобряване на съня. Употреба­та на вода не доведе до отслабване, но във всички останали отношения сме напълно доволни. С изключение на отслаб­ването всички препоръки, включени в книгата, които успях­ме да приложим, се оказаха ефикасни.

С удоволствие ще разговаряме с всеки, който се интере­сува от нашия опит. Поддържаме всички усилия с цел да бъ­дат убедени производителите на медицински препарати и безалкохолни напитки, че водата е незаменима за човешкия организъм и да бъдат накарани да прекратят антихуманната атака срещу нашето здраве, продиктувана от стремежа към печалба.

Благодаря ви: К. С .Х.

* * *

Инфекциозен синузит

Преди всичко искам да изразя най-високите си почита­ния и похвали към вас като автор на книгата „Тялото жаду­ва за вода". Даде ми я един приятел, който живее наблизо. Неотдавна той ви писа колко благотворна се е оказала за не­го програмата за пиене на вода, която препоръчвате. Той се избави невероятно бързо от хроничния синузит, който го преследваше от юношески години.

Сега дойде моят ред да оценя ефективността на вашата програма. Под влиянието на разни авторитети, които насто­яват за пълно изключване на солта от храната, практически се отказах от нея, ако не смятаме мизерното количество, ко­ето попада в организма с нормалната храна. Още от детство страдах от хронична катарална хиперемия и вече се прими­рих с мисълта, че тя ще ми остане до края на живота. Вслу­шах се в настоятелния ви съвет да включа в дневната дажба сол в умерено малки количества и реших да опитам — и по­лучих невероятни резултати! Вече не подсмърчам неп­рекъснато и смятам и занапред твърдо да следвам това пра­вило. Освен това вашата книга ме накара радикално да про­меня мнението си за дневната норма на водата.

Благодаря ви за информацията и за всичко, което прави­те за нейното разпространяване в света.

От най-ранно детство страдах от астма, но с годините бо­лестта постепенно отстъпи. Въпреки това всяка година ми се повтарят изтощителни пристъпи на бронхит. Не си спом­ням нито една година от началото на есента до края на март да не ме е мъчила упорита, суха кашлица. Веднъж тя се за­сили до такава степен, че ме закараха с бърза помощ в болница. Понякога от безкрайната спазматична кашлица полу­чавах разтягане на мускулите. Лекарите продължиха да ми предписват антибиотици, които не даваха абсолютно ни­какъв положителен ефект, а само предизвикваха други симптоми, които влошаваха състоянието ми.

През октомври миналата година вече потръпвах от мисълта за предстоящите шест месеца страдания за мен и съпруга ми (който заради кашлицата ми не може да спи но­щем). По време на утринната медитация (това е моят начин да се моля) помолих да ми се посочи изход от тази ситуация. В отговор чух думата „вода" и веднага разбрах, че ако за­почна да пия повече вода, това ще ми помогне, макар да не ми беше ясно как ще стане това.

Никога не съм била голяма любителка на водата и зато­ва започнах насила да пия по-голямо количество. Увеличих нормата до обикновените 6-8 чаши на ден, както лека­рите често препоръчват. И за мое изумление признаци­те на бронхита не се появиха. Все пак ми останаха съм­ненията дали вътрешният глас, който чух, ми е дал правилен съвет. Усъмних се в съществуването на връзка между уве­личеното количество вода и подобрението на здравето ми. Изглежда, че разумът винаги търси факти и цифри, които да потвърдят това, което нашата божествена част вече знае със сигурност.

Тъй или иначе, в самото начало на периода на съмнения­та някой в службата разказа за вашата книга и аз я поръчах по пощата. Именно тя се оказа доказателството, което тър­сех! Вашето обяснение как обезводняването води до астма и бронхит зачеркна съмненията и затвърди решителността ми да продължа да пия големи количества вода. Освен това започнах да добавям сол.

Признавам, че не спазвам режима, който препоръчвате, така стриктно, както бих искала. Но когато отстъпвам от не­го, почти винаги забелязвам, че белите дробове започват да се затрудняват и отново започвам да се отнасям към водата с нужното внимание. Страшно съм изненадана как успях за пръв път в живота да изкарам зимата без бронхит и без упо­ритата суха кашлица, която ме безпокоеше, откакто се помня.

Много съм ви благодарна за книгата и се надявам, че ще намерите начин да разкажете за вашето откритие на целия свят, тъй като смятам,, че когато хората разберат значение­то на водата за нормалното функциониране на организма, ще бъдат облекчени грамаден брой страдания и ще се спес­тят огромни пари, изхарчени напразно за лекарства.

Със сърдечна благодарност: Р. С.

* * *

Алергия, бронхит, сълзящи очи, херния на отвора на хранопровода в диафрагмата

Получих вашите касети и книги и вече осем дни пия по осем пълни чаши вода. Винаги съм пила много вода — пове­че от роднините и приятелите ми. Често съм се чудила как въобще могат да живеят, без да изпитват нужда от вода. Но както ми се струва сега, все пак не пиех достатъчно. Откак­то започнах да пия толкова, колкото съветвате, се чувствам много по-добре. От скоро започнах да добавям в храната и специална морска сол. Тя толкова ми хареса, че я поръчах по пощата от Северна Каролина. Вече успях да убедя дъщеря ми и сестра ми да започнат да пият повече вода, а другата ми сестра от Аризона също смята да последва нашия пример.

Струва ми се, че вашата теория за ползата от пиенето на вода е най-важното откритие в медицината от много години насам и вярвам в това, което казвате. Повечето професио­нални лекари, фармацевтични компании и учени само тър­сят нови начини да печелят, затова действително простите и полезни неща не ги интересуват. Може би думите ми ще ви се сторят твърде остри, но така изразявам разочарованието си от онези, които са дали Хипократова клетва, а след това я нарушават. Разбира се, в медицината има много достойни професионалисти, благодарение На които сме постигнали големи успехи. Благодаря на Господ, че дава на света таки­ва хора като вас, които действително се стремят да бъдат полезни на човечеството.

С уважение: А. С.

* * *

Астма

Пиша ви, за да ви разкажа за моето положение и да пред­ложа информация, която може да се окаже полезна за вас, както и за онези, които обичате и за които се грижите.

Преди три седмици лекарите откриха у десетгодишния ми син Арън алергия (почти към всичко, с изключение на хранителните продукти) и астма. Практически цялата есен и зима го мъчеха запушен нос, кашлица и непрекъснато жела­ние да си прочиства гърлото. Традиционните методи за ле­чение не помогнаха да се избави от тези симптоми и педи­атърът ни изпрати при специалист-алерголог. Той предписа пет различни препарата под формата на аерозол, които трябваше да се прилагат три пъти дневно, и ни даде брошу­ра, в която пишеше как да променим живота си и обстанов­ката около нас. След тази присъда детето ми, което беше ак­тивно и жизнено, изглеждаше изплашено и потиснато.

Закарах го обратно на училище, а на връщане към къщи чух по радиото края на разказа на Пол Харви за един лекар, който започнал да лекува астма и алергия с вода! Отначало се отнесох скептично. Но всеки път, когато давах на сина ми лекарствата, си спомнях за предаването. Два дни, след като започна да пие лекарствата, синът ми се почувства по-зле. Устата и гърлото му буквално горяха. Освен това лекар­ствата предизвикаха раздразнителност, вялост и болезнена реакция към слънчевата светлина. И тогава реших да науча повече за това предаване. Позвъних в централния офис на радиостанция „Paul Harvey News", една добра жена прегле­да предаванията и ми даде телефон за контакти на организа­цията „За простота в медицината". Веднага се свързах с тях и те също се отнесоха към мен много доброжелателно. Поръчах книгата на д-р Ф. Батманджелидж „Тялото жадува за вода". Освен това ми дадоха номера на телефона, на кой­то можех да се свържа със самия д-р Батмангхелидж. Кни­гата ми беше доставена след пет дни. Започнах да лекувам сина си по препоръчаната от д-р Батмангхелидж програма за рехидратация с добавяне на неголямо количество сол и за по-малко от седмица симптомите на астмата почти изчезна­ха. Сега той се чувства великолепно и не взема НИКАКВИ лекарства!

Информацията и помощта, получени от д-р Батмандже­лидж, спасиха семейството ни от емоционални и финансови затруднения, които щяха да продължат с години. Моля ви, предайте тази информация и на другите хора. Синът ми бе­ше болен и за нас това беше тежък удар, но помислете само колко деца УМИРАТ всяка година от тази болест!

В интервю за вестник „Соnnecticut Post" от 24. 01. 1994 г. Пол Харви каза: „Не знам дали идеята на д-р Ферейдун Батманджелидж струва нещо или не — и добави: „Може би този лекар е само поредният авантюрист, който иска да за­богатее от своите книжки, но ако самият той наистина има какво да ни каже, нека го чуем..." Ето какво, с абсолютна сигурност мога да заявя, че неговата „идея" е БЕЗЦЕННА! В нея има голяма доза смисъл, тя е изключително проста и изключително ефикасна. Освен това мога да ви уверя, че той в никакъв случай не може да бъде наречен авантюрист, който се занимава с продажба на книжки. Признавам, че от­начало и аз бях скептично настроена. Но след като получих книгата, му изпратих картичка и скоро той лично ми се оба­ди и ми предложи помощ и съдействие по всяко време. След няколко дни отново се обади да попита за състоянието на сина ми и още веднъж ми предложи помощ.

НО НАЙ-ГЛАВНОТО Е, ЧЕ НЕГОВАТА РЕЦЕПТА Е ЕФИКАСНА!

Д-р Батманджелидж се е нагърбил с мисията да разпро­странява тази информация сред населението по всички достъпни начини. Медицинската общност отказва да го слу­ша, макар че той дълго време се е опитвал да контактува с тях. Само престъпници могат да карат толкова хора да стра­дат, когато решението е толкова просто и достъпно за все­ки. Изследванията на д-р Батманджелидж и неговата вяр­ност към идеята е истински дар за всички!

Моля ви, предайте тази информация на всички, на които можете! Самата аз смятам да направя всичко, което е по си­лите ми.

Искрено ваша: К. У. Б.

* * *

Астма

Уважаеми д-р Батманджелидж!

Искам да ви разкажа как вашата методика за лечение с вода ми помогна да си върна здравето. Можете да използва­те това писмо, ако сметнете за нужно.

Цял живот съм страдал от тежка астма и от алергия. Ка­то дете ми предписваха инжекции против алергия, от които не получавах никакво подобрение. Инхалаторите ми стана­ха постоянен спътник. Не можех да отида никъде без инха­латор, тъй като можеше да започне остър пристъп на астма всеки момент. Същевременно ми се появи чудовищен алер­гичен ринит.

Всяка пролет, лято и есен се чувствах ужасно. Влязох в медицински колеж и с помощта на стероидни инхалатори успях да постигна известно облекчение. Инхалаторите пра­веха живота ми що-годе поносим, но въпреки това не можех да изкарам и един ден без инхалатор.

През цялото време на обучение в медицинския колеж ни­кой нито веднъж не ми е говорил за важната роля на питей­ната вода в борбата с тези болести (или с всякакви други бо­лестни състояния). Затова пък ме тъпчеха с море от инфор­мация по фармакология и за „чудесата" на медикаментозно­то лечение. Скоро след завършването на колежа прочетох анотация на книгата ви „Тялото жадува за вода". И въпреки че много се съмнявах, че вашите препоръки може да ми по­могнат да се освободя от болестта, все пак реших да си ку­пя книгата.

Прочетох я и разбрах дълбокия смисъл на вашата прос­та хипотеза. Щом осъзнах, че кафето и газираните на­питки, които пиех, обезводняват организма, ми стана ясно защо са ме мъчили астмата и алергиите. Веднага увеличих водата, която пиех, и спрях другите напитки.

Мина съвсем малко време и се почувствах по-добре. Пристъпите на астма вече не бяха толкова остри, алергич­ните реакции отслабнаха. И въпреки че се налагаше да полз­вам инхалатора, можах значително да намаля лекарствата.

Резултатите толкова ме въодушевиха, че започнах да пре­поръчвам този начин за лечение на пациентите.

Приблизително след две години се готвех за лекция по иглотерапия. Реших да разкажа на аудиторията за ползата от водата и затова отново препрочетох книгата ви. Този път обърнах особено внимание на раздела за значение на солта. Дотогава почти не я употребявах. Щом като добавих в днев­ното меню щипка сол, ВСИЧКИТЕ МИ СИМПТОМИ НА АСТМА И АЛЕРГИЯ ИЗЧЕЗНАХА ЗА ДВА ДНИ! За пръв път в живота разбрах какво значи въобще да не вземаш ле­карства и да се чувстваш великолепно. Вашето откритие ко­ренно промени метода ми на работа и ми помогна да из-растна като лекар.

Огромна благодарност. Искрено ваш:

Дейвид Браунщайн, доктор по медицина

* * *

Мигрена, запек, кръвотечение от носа, алергия, астма

Живея в градчето Уиламет Вали, щата Орегон. Моят ле­кар казва, че за алергичните това е най-ужасното място в страната. Много години постоянно вземах антихистамини срещу многобройните алергии към околната среда, а също използвах стероидни спрейове и инхалатори срещу астма. Пет години ми правиха противоалергични инжекции. Въп­реки това симптомите на алергията продължаваха да ме преследват през пролетта, лятото и есента веднага, щом ка­то спирах да вземам антихистамините. Миналата година на дъщеря ми, която беше само на 2,5 г., също й откриха алер­гия и астма, а след това започнаха да я тъпчат с антихиста­мини и да й правят инхалации като мен.

След това ми попадна книгата „Тялото жадува за вода". Когато моята съпруга ми я предложи през август 1998 г., се отнесох скептично към тази идея. Имам магистърска степен по социална рехабилитация на клинични пациенти и са ме учили, че медицинските препарати са неделима част от програмите за лечение на повечето хронични заболявания. Но вашата теория за важната роля на водата и за обезводняващото действие на лекарствата ми се стори доста убедител­на. В моя случай запекът, кръвотечението от носа и мигре­ната се оказаха типични странични ефекти от обезводнява­нето, подсилени от алергиите и от препаратите срещу астма.

Прочетох вашата книга и с дъщеря ми спряхме лекар­ствата. Сега всеки ден пием вода в препоръчаните количест­ва и я допълваме с щипка морска сол. Освен това някъде прочетох, че млякото води до обостряне на астмата и на алергията и изключихме млечните продукти от менюто си. При дъщеря ми симптомите на астма и алергия изчезнаха веднага, а аз се почувствах много по-добре. Сега, когато стриктно спазвам нормите за вода и сол и не ям млечни про­дукти, симптомите на алергията и астмата се проявяват мно­го рядко. Вече не изпитвам неприятните странични ефекти от лекарствата.

Благодаря ви, че разказахте на света за този разумен и практичен начин за лечение.

Искрено ваш: Дж. Б.