ВЪПРОСИ ОТНОСНО РЕЛИГИИТЕ (ВР)

5. ВЪПРОСИ ОТНОСНО РЕЛИГИИТЕ (ВР)

Всички религии са само бляскави миражи в пустинята на изгубеното човечество. Жадният не се нуждае от илюзия, а от истински воден извор. към погибел води и идеята за толерантността на всички фантастични представи на хората (Притчи 14:12). Човекът се нуждае от чиста вода. Библията ни показва категорично единствения оазис, единствения шанс за оцеляване - Исус Христос:

"Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен" (Йоан 14:6).

"Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос" (1 Коринтяни 3:11).

"Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот" (1 Йоан 5:12).
ВР2: Не се ли молят християните и мюсюлманите на един и същ Бог? (Въпрос на един мюсюлманин)

ОВР2: "Мога ли да ви задам един контравъпрос: Вашият Бог Аллах баща ли е на Исус Христос?" - "Не, Аллах няма син. Това би било богохулство!" - "Виждате ли, тогава вашият бог и моят Бог не са една и съща личност."

Поради многото религии мнозина смятат, че в края на краищата всички те почитат един и същ Бог. Но още в старозаветното време библейският Бог се открива на хората като Единственият: "Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мен няма Бог" (Исая 44:6). "Аз, Аз съм Господ и освен Мен няма спасител" (Исая 43:11). Този, живият Бог, е Богът на Авраам, Исаак и Яков; Той е Отец на Исус Христос (Марк 12:26). Между Аллах и Бащата на Исус Христос съществуват следните разлики:

1. Отношението между Бога и човека. В Исляма Бог изобщо не се открива на хората. Той остава недостижим в далечината. Постоянният възглас: "Аллаху абкар" - "Бог е все по-велик" - манифестира: лична връзка с бога не може да се установи. Аллах остава винаги отвъд - като ориенталски владетел, господстващ над своите поданици.

2. Отсошението баща-деца. За мюсюлманина понятието Божествено осиновление за човека и бащинството на Бога ("Авва Отче", Римляни 8:15) са неразбираеми, дори богохулни, защото Аллах е строго отделен от този свят.

3. Бог като човек. Централното събитие от библейския спасителен план е въплъщението на Бога в човека Исус Христос. Бог не само е живял сред нас, но и е изстрадал всички грехове чрез кръстната Си смърт. Последвалото от това спасение не се споменава в Исляма.

4. Божията милост и любов. Ако Бог може да бъде милостив към грешника, то цената за това е невъобразимо голяма: "Но ти си Ме заробил с греховете си, дотегнал си Ми с беззаконията си" (Исая 43:24). Бог е милостив към нас, защото ни е купил на висока цена (1 Коринтяни 6:20; 1 Петрово 1:19). Милостта на Аллах не струва нищо, тя е произволна.

5. Бог е нашата опора. При Исляма е немислим един Бог, който дарява прибежище, утеха, мир и сигурност на спасението: "Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното... ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ" (Римляни 8:38-39). В Исляма са немислими Божието себеунижение на кръста и изливането на Светия Дух в нашите сърца, немислимо е и Второто пришествие на Исус в сила и величие.

Богът на Корана и Богът на Библията биха могли да имат някакви прилики тук и там. Но при по-дълбоко вглеждане между тях няма нищо общо. По тази причина християните и мюсюлманите не се молят на един и същ Бог.

1. Във всички религии човекът се опитва сам да достигне до Бога, но нито един търсач не може да изповяда откровено: "Аз имам лична връзка с Бога, имам мир в сърцето, моята вина е простена, сигурен съм, че имам вечен живот." В евангелието за Исус Христос Бог се обръща към нас. С кръста Той прехвърля мост над пропастта на греха и ни подарява спасението. Този, който го е приел, може да засвидетелства: "... понеже съм сигурен, че нито смърт, нито живот... ще може да ни отлъчи от Божията любов"(Римляни 8:38-39).

2. Пророчествата за Спасителя в СЗ (напр. Битие 3:15; Числа 24:17; Исая 11:1-2; 7:14) се изпълняват буквално. В нито една религия няма подобни пророчества, които са се изпълнили така точно.

3. Бог е осъдил всички религии като идолослужения и магьосничества (1 Коринтяни 6:9-10; Галатяни 5:19-21; Откровение 21:8) и е упълномощил като единствен Спасител Исус Христос: "Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте" (Матей 17:5).

4. Бог е потвърдил жертвата на Исус Христос чрез Неговото възкресение от мъртвите (Римляни 4:24-25). Това е единственият гроб в световната история, който е останал празен: "Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, а възкръсна" (Лука 24:5-6). Всички основатели на религии са умрели и са в гробовете си.

5. В нито една религия Бог не напуска небето, за да спасява хората. В Исус Бог става човек: "И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина" (Йоан 1:14).