Психическото (третото) битие на правото е в човешкото съзнание. Предпоставя се, че субектите имат съвпадащи правни убеждения, което води до съвпадащо правно поведение. Затова правото е психическата основа на координирано поведение, а чрез него — и на социално сцепление. Хората насочват действията си по предписанията на правото и с това „правото успява да върви преди властта“, което е негово силно предимство, проявяващо се в принципа за правовата държава.
Принудата също принадлежи към правния ред, но тя се проявява по принцип само в случай на криза.
Трите бития на правото са взаимно свързани и обусловени. Водещата роля принадлежи обаче на психическото битие, защото другите две имат своята опора в човешкото съзнание.
Преработката на фактическото в нормативно, създаването на правните разпоредби, тяхното тълкуване и възникването на стимулите за съобразено с правото или противно на правото поведение стават не другаде, а в човешката психика.
Функции на правото
Правото се различава от другите социални регулиращи и ценностни системи като нрави, морал, религия: правото създава ред, който действа понастоящем и е насочен към бъдещето. Правото е целенасочено и рационално; то обвързва всички. Правото се създава по формално установен ред (процес). Правото е осъществимо и с принуда, т.е. то е санкционирано от държавата; установеният от правото ред е по принцип гарантиран. „Hominum causa ius constitutum est“ — „Правото е създадено за хората“, гласи латинската максима.
Правото има следните признаци:
абстрактност;
всеобщост;
разчетеност за многократно прилагане;
обвързваща сила („на правото всеки се подчинява!“);
публичност.
С тези признаци правото осигурява установения обществен и политически ред. Тази опростена и идеализирана картина на правото включва както неговата статика — като абстрактно, застинало нормено съдържание, така и неговата динамика — като жизнен, действен, постоянно движещ се нормен ред, с което правото е основен елемент в развитието на обществото.
В демократичната държава правото има компромисен характер: юридическият закон е резултат от усилията за изглаждането на конфликти, за възможното им справедливо решаване чрез демократични средства, за задоволяване на оспорвани интереси чрез формирането на обща воля. С това правото насърчава желаното политическо развитие за постигането на възможната хармония в различаващите се интереси, но и за запазването на вътрешния мир.
Във всички общества и държави правото изпълнява изключително важни функции в общ интерес, които го издигат като значима обществена ценност.
Сподели с приятели: |