Въведение в публичното право тройното битие на правото
Психическото (третото) битие на правото
Изтегляне 35.36 Kb.
|
Свързани:
plnm sud cb89474b65fad620f1ce8aac406d4cc0
- Навигация на страницата:
- Функции на правото
| Психическото (третото) битие на правото е в човешкото съзнание. Предпоставя се, че субектите имат съвпадащи правни убеждения, което води до съвпадащо правно поведение. Затова правото е психическата основа на координирано поведение, а чрез него — и на социално сцепление. Хората насочват действията си по предписанията на правото и с това „правото успява да върви преди властта“, което е негово силно предимство, проявяващо се в принципа за правовата държава.
Принудата също принадлежи към правния ред, но тя се проявява по принцип само в случай на криза. Трите бития на правото са взаимно свързани и обусловени. Водещата роля принадлежи обаче на психическото битие, защото другите две имат своята опора в човешкото съзнание. Преработката на фактическото в нормативно, създаването на правните разпоредби, тяхното тълкуване и възникването на стимулите за съобразено с правото или противно на правото поведение стават не другаде, а в човешката психика. Функции на правото Правото се различава от другите социални регулиращи и ценностни системи като нрави, морал, религия: правото създава ред, който действа понастоящем и е насочен към бъдещето. Правото е целенасочено и рационално; то обвързва всички. Правото се създава по формално установен ред (процес). Правото е осъществимо и с принуда, т.е. то е санкционирано от държавата; установеният от правото ред е по принцип гарантиран. „Hominum causa ius constitutum est“ — „Правото е създадено за хората“, гласи латинската максима. Правото има следните признаци: абстрактност; всеобщост; разчетеност за многократно прилагане; обвързваща сила („на правото всеки се подчинява!“); публичност. С тези признаци правото осигурява установения обществен и политически ред. Тази опростена и идеализирана картина на правото включва както неговата статика — като абстрактно, застинало нормено съдържание, така и неговата динамика — като жизнен, действен, постоянно движещ се нормен ред, с което правото е основен елемент в развитието на обществото. В демократичната държава правото има компромисен характер: юридическият закон е резултат от усилията за изглаждането на конфликти, за възможното им справедливо решаване чрез демократични средства, за задоволяване на оспорвани интереси чрез формирането на обща воля. С това правото насърчава желаното политическо развитие за постигането на възможната хармония в различаващите се интереси, но и за запазването на вътрешния мир. Във всички общества и държави правото изпълнява изключително важни функции в общ интерес, които го издигат като значима обществена ценност. Изтегляне 35.36 Kb. Сподели с приятели:
|