По отношение на работещите правната рамка е изградена на принципа на равнопоставеност в правата и задълженията на тези, чиято
заетост е постоянна и на тези, които работят по срочни трудови договори или по договори за допълнителен труд, при условията на непълно работно време и при други условия на полагане на труд по трудово правоотношение.
Част от съществуващите правни ограничения на гъвкавата заетост са съобразени с
ратифицирани от Република България конвенции на Международната организация на труда, както и с директиви на ЕС, транспонирани в българското трудово законодателство.
Реформа в българското трудово законодателство би могла да се осъществи чрез
законодателни решения и/или саморегулативни методи, свързани със стимулирането на различните форми на заетост. Това би осигурило трудова реализация на работници и служители от
разнообразни сектори и нива, както и на голяма част от онези работници, които са били безработни или са работили в сивия сектор.
Целта е да се постигне и поддържа равнопоставеност между класическите трудови отношения и т. нар.
нетипична заетост, тъй като предимствата на класическото трудово отношение пред нетипичните форми на заетост са много и разнообразни. Отношенията на заетост, които имат за своя правна основа
безсрочния трудов договор, заедно със защитата при уволнение, регулирането на пенсионната възраст и стимулирането на
професионализма в труда, откриват пред заетите перспективата за трудова реализация, а по този начин и за личностна и социална реализация.
Сподели с приятели: