През 19 и 20 век най-ярки представители на ПП са Фридрих Фрьобел и Мария Монтесори. - Фридрих Фрьобел немски педагог, създател на първата оригинална система за обществено предучилищно възпитание, създава детска градина. Той формулира като най-висша възпитателна цел всестранното и хармонично развитие на заложбите у всеки човек
- Детската градина на Фрьобел организира образователни дейности в три направления: игри и конструиране с „талантите“( комплекти от сфери, кубове и цилиндри); подвижни игри – с топка, с бягане, с танци, с жестове; труд в природата – създава опитна градина, в която децата се грижат за своите растения. Той определя детската градина като помощник на детето за тръгване на училище.
Мария Монтесори е италианска педагожка, първата жена лекар в Италия, привърженичка на Свободното възпитание. Тя се застъпва за осигуряване на пълна свобода на детето при избор на неговите собствени занимания. Монтесори разработва методи за развитие на възприятията на децата от предучилищна и начална училищна възраст.
М. Монтесори създава оригинална педагогическа ситема, която се основава на принципа на свободата. Освен нравственото и трудовото възпитание най-значително място в педагогическата система на Монтесори заема сензорното възпитание, което тя разглежда като основа и предпоставка за умственото. Тя развива подробно идеята за значението на нагледността като принцип не само в сетивната област, но и по отношение на способностите на детето за абстракция и обобщения.
Жан-Овид Декроли, Рудолф Щайнер, Петер Петерсен, Януш Корчак, Виготски и други внасят принос в педагогиката и по-конкретно в предучилищната педагогика с идеи за детето и средата (природна и социална), за дидактичните (възпитателни) игри, идеи и формулировки за музикално образование и трудово обучение, проблеми на чуждоезиковото обучение, за принципите за осъществяване на възпитанието и др. - Жан-Овид Декроли, Рудолф Щайнер, Петер Петерсен, Януш Корчак, Виготски и други внасят принос в педагогиката и по-конкретно в предучилищната педагогика с идеи за детето и средата (природна и социална), за дидактичните (възпитателни) игри, идеи и формулировки за музикално образование и трудово обучение, проблеми на чуждоезиковото обучение, за принципите за осъществяване на възпитанието и др.
- През втората половина на 20. век педагогическата наука намира своето по-нататъшно развитие в трудовете на Г. Нойер, Р. Пиперт, В. Огон, Б. Суходолски, М. Лобоцки, В.А. Сухомлински, Ю.К. Бабански, Дж. Дюи, Е. Паркхърст, Б. Блум, С. Френе, Ж. Пиаже, М. Рътър, Ал. Нийл, П.Фрейре, С. Каванобе, Хр. Франгос, Н. Чакъров, Г. Хрусанов, Д. Цветков, И. Стаменов, Л. Станоев, И. Марев, М. Андреев, П. Петров, А. Узунов и други.
В областта на предучилищното възпитание В. А. Сухомлински разработва проблемите, свързани с приемствеността между предучилищната и училищната възраст, с детската игри и детския труд, с естетическото възпитание и други.
През 20 век са обосновани идеите на така наречената „Педагогика на сътрудничеството“, задачите които си поставя тя са свързани по-пряко с качественото усъвършенстване на образованието и на педагогическия процес, и се разработват от Ш. Амонашвили, А.В. Петровски и др.
21. век се определя като „информационен“, когато културата на века все повече се поставя в зависимост от информационните средства.
Сподели с приятели: |
