Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Дърветата в Градината
Разбира се, няма нужда да казваме, че основна характеристика на Едемската градина е това, че тя е Градина: Бог е насадил там всякакъв вид красиви и плодоносни дървета (Битие 2:9). Преди Падението храната е била изобилна и евтина, и човекът не е трябвало да прекарва по-голямата част от времето си в търсене на средства за съществуване и подкрепа. Вместо това, неговото време е било отдадено на научна, производителна и естетична дейност (Битие 2:15, 19-20). По-голямата част от неговия труд е включвала проучване и разкрасяване на неговата среда. Но когато се разбунтува, това бива променено, и върху неговия труд и неговата природна среда бива нанесено Проклятие: “Проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Битие 3:17-19). Бог наложи Проклятието на оскъдността, и основната част от човешкия труд стана търсене на храна. Но в спасението Бог възстановява Своите хора в Едем, и храната става по-евтина и по-лесна за придобиване. Така повече време може да бъде прекарвано в други дейности: растежът на обществото е възможен само когато храната е относително изобилна. Бог дава на Своя народ храна, за да им даде господство. Библейският разказ за спасението показва това отново и отново. На места, твърде многобройни, за да ги изброим тук изчерпателно, праведните са описани като живеещи близо до дървета (вижте Битие 18:4, 8; 30:37; Съдии 3:13; 4:5; 3 Царе 19:5; Йоан 1:48; и в един съвременен превод, вижте Битие 12:6; 13:18; 14:13; Съдии 4:11). В никой от тези стихове споменаването на дърветата не е абсолютно съществено за самата история; в известен смисъл бихме могли да си помислим, че такава подробност би могла да бъде пропусната. Но Бог иска да придобием представа за Неговите хора като живеещи сред изобилие, обградени от благословенията на Градината, когато биват възстановени в спасението. Когато Израел е благословен, намираме всеки човек да седи под лозата и под маслината си (3 Царе 4:25), а същото е пророкувано за всички хора, които живеят под благословенията на Христос, когато всички народи ще се стекат към Планината на Господа (Михей 4:1-4; Захарий 3:10). По тази причина Едемската образност на дървета, растения и плодове е използвана в цялото Писание, за да опише Божието спасително дело. Като пее за Божието избавление на Божия народ в нов Едем, Мойсей казва: “Ще ги въведеш и насадиш в хълма на Твоето наследство” (Изход 15:17). Праведният човек е “като дърво посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, що върши ще благоуспява” (Псалм 1:3; сравнете Еремия 17:7-8). Заветните хора са “като градини по речни брегове, като алоини дървета, които Господ е насадил, като кедри покрай водите” (Числа 24:6). “Израил ще напъпи и цъфне, и те ще напълнят лицето на света с плод” (Исая 27:6). Светилникът в Скинията напомняше за Едем: той всъщност беше стилизирано дърво, отрупано с изкуствени пъпки и цветове, всички направени от чисто злато (Изход 37:17-24). Храмът също беше богато украсен със символизъм за възстановяване на Рая: кедровите стени показваха дърворезба на пъпки, цветове, палмови дървета и херувими, покрити със злато (3 Царе 6:15-36; ср. видението за възстановения Храм в Езекиил 41:18-20). Ковчегът на Завета съдържаше не само Закона, но също златен съд с манната и Аароновия жезъл, който чудотворно се покри с пъпки, цветове и бадеми (Евреи 9:4). Първосвещеникът беше жив символ на човек, напълно възстановен в общение с Бога в Градината. Неговото чело беше покрито със златна плочка, върху която беше гравирано СВЯТ НА ГОСПОДА (Изход 28:36), като символ на премахването на Проклятието върху челото на Адам. Неговият нагръдник беше покрит със злато и скъпоценни камъни (Изход 28:15-30), а краищата на дрехата му бяха обрамчени с нарове и златни звънчета (Изход 28:33-35). Като друг символ на свободата от Проклятието, самата дреха беше направена от лен (Изход 28:6), защото докато служеха, на свещениците беше забранено да носят всякаква вълна: “Нека обличат ленени дрехи; да няма нищо вълнено на тях, докато служат. . . . да не опасват нищо, което причинява пот” (Езекиил 44:17-18). В Битие 3:18-19, потта е част от труда на човека след падението под смъртта и под Проклятието; свещеникът, като Възстановен Човек, беше задължен да носи лека материя от лен, за да покаже премахването на Проклятието в спасението. Едемският символизъм също присъстваше в празниците на Израел, когато те празнуваха изобилието на Божията промисъл и се радваха на пълнотата на живота и благоденствието под благословенията на завета. Това е особено вярно за Празника на Скиниите или Шатрите (също наречен “Беритбата,” в Изход 23:16). На този празник те бяха задължени да оставят домовете си и да живеят за седем дни в малки “скинии,” или шатри, направени изцяло от “плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби” (Левит 23:40). Израил обикновено обитаваше в укрепени градове, като защита срещу своите врагове; но точно по времето на благоденствието (края на жътвата) – когато има най-голяма вероятност да бъдат нападнати – Бог им заповяда да напускат сигурността на своите домове и да пътуват до Ерусалим, да живеят в незащитени шатри, направени от клони, палмови клонки и плодове! Но Бог обеща, че Той ще държи езичниците да не нападат по време на празниците (Изход 34:23-24), и Израел трябваше да уповава на Неговата сила. Празникът очевидно беше напомняне за живота в Едем, когато укрепените градове не са били нужни; и показваше очакването на деня, когато светът щеше да се превърне в Едем, и народите щяха да изковат своите мечове на палешници (Михей 4:3). По тази причина също беше заповядано да пожертват 70 вола по време на празника (Числа 29:12-38). Защо? Защото броят на първоначалните народи на земята беше 70 (те са изброени в Бит. 10), и празникът честваше събирането на всички народи в Божието Царство; затова биваше извършвано умилостивение за всички. Важно е да си спомним, че юдеите не пазеха този празник – всъщност, те дори забравиха, че той е записан в Библията – до своето завръщане от плен при Ездра и Неемия (Неемия 8:13-18). По време на този период на обновление и възстановяване Бог просвети умовете на пророците да разберат значението на този празник като изпълнение на пророчеството за обръщането на всички народи към истинската вяра. В последния ден на празника (Агей 2:1) Бог говори чрез Агей: “Ще разтърся и всичките народи; и отбраните неща на всичките народи ще дойдат; и Аз ще изпълня този дом [Храма] със слава. . . . Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите” (Агей 2:7-8). По същото време Захария пророкува за значението на празника като обръщане на всички народи и освещаване на всяка област на живота (Захария 14:16-21). А стотици години по-късно, по време на празнуването на същия празник, Самият Христос обяви неговото значение: изливането на Духа над възстановения вярващ, така че Църквата става средство за възстановяването на целия свят (Йоан 7:37-39; сравнете Езекиил 47:1-12). Израел трябваше да бъде средството за донасянето на благословенията на Едемската Градина в света: Писанието е особено внимателно да ни покаже това символично, когато ни казва (два пъти: Изход 15:27; Числа 33:9) за Израел, лагеруващ при Елим, където имаше 12 кладенеца с вода (12-те Израилеви племена) и 70 палмови дървета (70-те народи на света). Така Бог организира Израел като маломащабен модел на света, давайки му 70 старейшини (Изход 24:1); а Исус последва този модел, като изпрати 70 ученика (Лука 10:1). Божият народ е народ от свещеници (Изход 19:6; 1 Петрово 2:9; Откровение 1:6), избрани да донесат светлината на Благовестието в свят, затъмнен от греха и Проклятието. Все повече Надеждата, изразена в Празника на Скиниите, ще бъде осъществявана, като цялата земя става Градина (Исая 11:9; Данаил 2:35); като светът се изпълва с благословение и безопасност, и вече няма нужда от укрепени градове (Левит 23:3-6; Исая 65:17-25; Езекиил 34:25-29). Едемската Градина, Господната Планина, ще бъде възстановена в историята, преди Второто Идване, чрез силата на Благовестието; и пустинята ще се радва, и ще разцъфне като роза (Исая 35:1). Обратно, Библията казва, че Бог възпира езичниците като задържа храната и водата. За да разберем бедността на голяма част от така наречения “Трети свят,” трябва да видим първо неговата нечестива религия и начин на живот. Едемското благословение на изобилие никога няма да бъде тяхно, докато не се покаят и не повярват в Благовестието. Християнските общества, от друга страна (особено в страните на Реформацията), са благословени с храна, която е относително евтина и изобилна. Но библейското предупреждение е ясно: ако нашият народ продължи в своето отстъпление, ще дойде глад, толкова сигурно, както нашите първи родители бяха изгонени от Едем. Не можем да притежаваме благословенията на Градината, ако живеем в бунт срещу Бога. Плодоносното поле отново ще стане пустиня: Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тези проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе. Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето. Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти; проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти. Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си (Второзаконие 28:15-19). Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми. . . . Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, А плодородното поле се счете като лес. (Исая 32:13-15) Тогава какво трябваше да направи Бог? Какво още можеше Той да направи, бивайки Бог, освен да обнови Своя образ в човечеството, така че чрез него хората още веднъж да Го познаят? И как можеше това да бъде направено, освен чрез идването на самия Образ, нашия Спасител Исус Христос? Хората не можеха да направят това, защото те само са направени по Образа; нито ангелите можеха да извършат това, защото те не са Божий образ. Божието Слово дойде в Своята собствена Личност, защото само Той, Образът на Бащата, можеше да пресъздаде човека, направен по Образа. За да извърши това повторно създание, обаче, Той трябваше първо да премахне смъртта и тлението. Затова Той прие човешко тяло, за да може в него смъртта да бъде веднъж завинаги унищожена, и хората да бъдат обновени според Образа. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|