Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Полезни изкопаеми в Градината
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Полезни изкопаеми в Градината
Реката Фисон, произлизаща от Едем, “обикаля цялата Евилатска земя, където има злато. И златото на онази земя е добро, там има още бделий и ониксов камък” (Битие 2:11-12). Съдържанието на тези стихове ясно трябва да свърже в нашите мисли Едемската градина със скъпоценни камъни и полезни изкопаеми; и тази идея се изразява в други библейски сведения, които говорят за Едем. Най-очевидното сведение са Божиите думи към падналия Адам (част от които цитирахме по-горе): Ти беше в Божията Градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато. . . . (Езекиил 28:13) Всъщност, изглежда земята е била буквално посипана с блещукащи скъпоценности от всякакъв вид, според следващия стих: “Ти ходеше сред огнените камъни.” Изобилието на скъпоценности е считано тук за благословение: общението с Бога в Едем е означавало да бъдеш обкръжен с красота. Мойсей ни казва, че златото на онази земя е било добро (т.е. в своето природно състояние, без примеси на други минерали). Фактът, че златото трябва сега да бъде копано от земята чрез скъпоструващи методи е резултат от Проклятието, особено от съда на Потопа. Камъкът, който е наречен оникс в Писанието, може би е същият като камъка, който носи същото име днес, но никой не знае със сигурност; а има още по-малка сигурност относно естеството на бделия. Но някои много интересни неща относно тези камъни се появяват, когато изучаваме библейската история на спасението. Когато Бог изкупи Своя народ от Египет, Той заповяда на първосвещеника да носи специални дрехи. На своите рамене първосвещеникът трябваше да носи два ониксови камъка, с имената на дванадесетте племена написани върху тях; и Бог заявява, че тези камъни са “камъни за възпоменание” (Изход 25:7; 28:9-12). Възпоменание на какво? Единственото споменаване на оникса преди Изход е в Битие 2:12, по отношение към Едемската градина! Бог е искал Неговият народ да гледа на първосвещеника – който по много начини е символ на човек напълно възстановен по Божия образ – и така да си спомня благословенията на Градината, когато човек е бил в общение с Бога. Камъните е трябвало да служат като напомняне на хората, че като ги спасява, Бог ги възстановява в Едем. Още по-поразителен пример на това са сведенията за даването на манната от Бога. Сама по себе си манната напомня за Едем: защото дори докато Божият народ беше в пустинята (на път към Обещаната Земя на изобилието), храната беше изобилна, добра на вкус и лесна за намиране – както, разбира се, е била в Градината. Но, просто в случай, че пропуснат смисъла, Мойсей отбелязва, че манната е била с цвят на бделий (Числа 11:7) – единственото място, където тази дума се среща, освен при първоначалното споменаване в книгата Битие! И това, между другото, ни казва какъв е цветът на бделия, тъй като на друго място се казва (Изход 16:31), че манната е била бяла. В посланията на нашия Господ към Църквата в Книгата Откровение Едемската образност е използвана многократно, за да опише естеството на спасението (вижте Откровение 2-3), и веднъж Той обещава: “На този, който победи, ще дам от скритата манна, ще му дам и бяло камъче” (Откровение 2:17). Забележително е, че тези твърдения относно оникса и бделия са отправени докато Израел пътува през Евилатската земя! Докато са пътували, те са можели да наблюдават ужасните последствия от Проклятието, което е превърнало тази красива и добре напоявана земя в “пуста и безводна пустиня” – докато те, по благодат, са можели да се наслаждават на благословенията на Едемската градина. Тази тема за възстановяването на Едем се вижда също в изобилната употреба на злато за обзавеждането на Скинията и Храма (Изход 25; 3 Царе 6), и за облеклото на Първосвещеника (Изход 28). Изгубените привилегии на Първия Адам са възстановени за нас от Последния Адам, когато отново идваме в Божието присъствие чрез нашия Първосвещеник. В своите пророчества за идващия Месия и Неговите благословения старозаветните пророци се съсредоточават върху тази Едемска образност на скъпоценности, описващи спасението като украса от Бога за Неговия народ: Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове, И ще положа основите ти от сапфири; Ще направя кулите ти от рубини, Портите ти от антракс, И цялата ти ограда от отбрани камъни. (Исая 54:11-12) Защото изобилието на морето ще се обърне към тебе, Имотът на народите ще дойде при тебе. Множеството камили ще те покрият, Мадиамските и гефарските камилчета, Те всички ще дойдат от Сава; Злато и тамян ще донесат, И ще прогласяват хваленията Господни. . . . Ето, островите ще Ме чакат, С тарсийските кораби начело, За да доведат от далеч синовете ти Заедно със среброто им, и златото им, Заради името на Господа твоя Бог, И за Светият Израилев, защото те прослави. . . . Портите ти ще бъдат винаги отворени, Не ще се затворят ни денем, ни нощем, За да се внася в тебе имота на народите. . . . (Исая 60:5-6, 9, 11) В съгласие с тази тема, Библията описва нас (Малахия 3:17) и нашата работа за Божието царство (1 Коринтяни 3:11-15) като скъпоценности; и в края на историята целият Божий Град е заслепяващо, блестящо изложение на скъпоценни камъни (Откровение 21:18-21). Така разказът за Рая ни дава важна информация за произхода и значението на скъпоценните метали и камъни, и така също и за парите. Още от началото Бог поставя ценност върху златото и скъпоценните камъни, създавайки ги като отражения на Своята слава и красота. Следователно първоначалната стойност на скъпоценните метали е естетична, а не икономическа; тяхното икономическо значение произлиза от факта, че те били ценени поради своята красота. Естетиката предшествува икономиката. Исторически, златото започва да служи като разменно средство точно защото неговата стойност е била независима и по-важна от неговата парична функция. Златото не е само по себе си ценно (само Бог притежава ценност сам по Себе Си); то е ценно, защото човекът, като Божий образ, му вменява стойност. Библейски, едно разменно средство е първо стока, предмет, който хората ценят заради неговото естество. Писанието винаги измерва парите чрез тегло, в твърда валута (Левит 19:35-37), и осъжда всички форми на инфлация като обезценяване на парите (Притчи 11:1; 20:10, 23; Исая 1:22; Амос 8:5-6; Михей 6:10-12). Бог е поставил стойност в скъпоценните метали и камъни, и е изградил в нас влечение към тях; но Той също добре е изяснил, че тези неща не могат да бъдат трайно притежавани или да им се наслаждаваме дълго без общение с Него. На нечестивите е позволено да копаят тези камъни от земята и да ги притежават за известно време, за да може тяхното богатство да бъде притежавано накрая от възстановения Божий народ: Ако и да натрупа [нечестивият] сребро като пръст, И приготви дрехи, изобилно като кал, Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто. (Йов 27:16-17) А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, за да даде всичко на угодния Богу. (Еклесиаст 2:26). Който умножава имота си с лихварство и грабителство събира го за този, който показва милост към сиромасите (Притчи 28:8). Всъщност, има основен принцип, който винаги работи в историята: “Богатството на нечестивия се запазва за праведния” (Притчи 13:22), “защото злотворците ще бъдат отсечени, а тези, които чакат на Господа, ще наследят земята” (Псалм 37:9). Един боящ се от Бога народ ще бъде благословен с изобилие, докато отстъпническите народи накрая ще изгубят своите ресурси, когато Бог нанесе Проклятието върху бунтовните хора и тяхното общество. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|