Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Денят на съда в Едем
Библейската образност за Господния Ден, Деня на Съда, започва (както трябва естествено да предполагаме) в Битие. Точно в началото на разказа за сътворението ни се казва, че Бог създаде светлината и я нарече Ден (Битие 1:2-5). Трябва да осъзнаем точно какво се е случило в този момент. Както видяхме в Глава 7, Бог се носеше над създанието, облечен в славната светлина на Облака, светещ като първоначалната Светлина (сравнете Йоан 1:4-5). Това означава, че когато Той създаде светлина, това беше огледален образ, нещо като “клонинг” на Него Самия. Следователно, от самото начало ние сме учени да свързваме Ден и Светлина с Бога. Тази основна асоциация е развита и пренесена в останалата част на седмицата на сътворението, когато първата от двете концепции, които са важни за нашето разбиране на библейската идея за Деня: Денят е по Божия образ. Светлината на деня напомня на Божията ярка, непристъпна Светлина (1 Тимотей 6:16). По тази причина слънцето и зората са използвани в Библията като символи на Бога и на Неговото идване (Псалм 84:11; Исая 30:26; 60:1; Малахия 4:2; Лука 1:78-79; Ефесяни 5:14; 2 Петрово 1:19; Откровение 1:16). Вторият възглед е, че Денят е времето на съдебна оценка на Бога на Неговите създания, когато всички неща биват съдени от Него. Тук Мойсей отбелязва седем действия на гледане (преценка) и изявление: “Бог видя, че беше добро” (Битие 1:4, 10, 12, 18, 21, 25), достигащи до кулминация при седмата декларация: “И Бог видя всичко, което направи, и ето, то беше много добро” (Битие 1:31). Това твърдение ни води точно към обобщението и заключението: Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил. Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе (Битие 2:1-4). Божието “почиване” на седмия ден е важна част от съдебната тема на Деня, защото то в действителност говори за Неговото възцаряване в небето, в преглеждане и съдене на Неговото създание от Неговия престол в Облака на Славата. Всъщност, Неговото седене на престола често е наречено “почивка” в Писанието (1 Летописи 28:2; Псалм 132:7-8, 13-14; Исая 11:10; 66:1). Така, когато мислим за Деня, ние трябва да мислим първо за Божията светлина на света; второ, трябва да мислим за Божия съд на света. С други думи, първият “Ден на Господа” беше също и първия Ден. По-лесно е за нас да видим всичко това, когато четем Битие 1 в светлината на други текстове от Писанието, но трябва също да помним, че това присъства скрито в текста от началото. Има още един ранен текст в Битие, който осветлява нашето разбиране на съдържанието на “Деня на Господа.” Видяхме в ранна глава, че когато Адам и Ева съгрешиха, те чуха характерния глас на Облака на Славата да гърми по своя път като експресен влак през Градината: гърмящият Глас на Господа, причинен от удрянето на крилата на ангелите. Буквалният превод на този стих казва: И те чуха Гласът на Господ Бог минаващ през градината като Духът на Деня, и човекът и неговата жена се скриха от присъствието на Господ Бог между дърветата в градината (Битие 3:8). С други думи, Адам и Ева чуха звука, който Облакът прави, когато Бог идва като “Духа на Деня,” когато Той идва, както е направил в началото, като Съд. Естествено, този възглед за текста разбива онзи стар, пиетистко-евангелски любим химн, “В градината” (само този факт прави това тълкувание особено привлекателно). Бог не си е правил вечерни разходки през Градината, противно на сантименталните размишления на третокласни евангелски поети. Когато Съдът дойде при Адам и Ева, той дойде във формата на Облака на Славата: с ослепяваща светкавица, изгарящ жар и оглушаващ шум – Духът на Деня. Следователно, Господният Ден е дефиниран от Писанието като Облака на Славата: “Защото е близо денят, дори е близо Господният ден, облачен ден; ще бъде времето на езичниците” (Езекиил 30:3; сравнете Йоил 2:1-2; Софоний 1:14-15). Където е Облакът, там е Господният Ден, когато Бог изявява Своя съд. Това прави нашето разбиране на Господния Ден да направи огромна крачка напред. Повече от само сведение за края на света, той трябва по-скоро да бъде разбиран по същия начин като толкова много други понятия в Писанието: първоначално, прогресивно и окончателно. Първоначалният Ден стана в началото, в първия ден (може би е по-точно да се каже, че цялата седмица беше първоначалният Ден в седем етапа). Но също виждаме Деня изявяван прогресивно, в Божиите исторически присъди. В окончателен, краен смисъл ни е казано, че ще дойде Последният Ден, когато Бог ще извърши Своя окончателен съд върху всички неща. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|