Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Окончателният Господен Ден
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Окончателният Господен Ден
След като не може да се приеме, че всички сведения за “Господния Ден” означават едно и също събитие, християните могат лесно да бъдат объркани. Как можем да кажем кой Ден се има предвид в конкретен текст на Писанието? Това не прави ли нашето тълкуване напълно произволно? Съвсем не. Както с всичко друго в Писанието, неговото точно значение зависи от контекста. Той винаги носи общата идея за Божието идване в съд и спасение, но неговото значение във всеки отделен стих може да се разбере чрез изследване на по-големия контекст. Така се завръщаме на въпроса, с който започнахме тази глава: Как можем да сме сигурни, че някое сведение за “Господния Ден,” “съда,” или Христово “идване” говори за края на света и за Второто идване на Христос? След като изразите за рухване на вселената се използват за съда през 70 от Хр., и поради огромното теологично значение на този съд, някои предполагат, че всички есхатологични събития трябва да се били изпълнени при разрушаването на Ерусалим, и че Второто Пришествие се е случило тогава. Според това тълкувание (което може да бъде наречено пост-всичкоизъм), ние сега живеем в безкрайна епоха на забрава, с буквално никакви пророчества, останали да бъдат изпълнени. Светът просто ще продължи още, и още, и още, и още, докато . . . ? Вярно ли е такова тълкуване? Трябва да отбележим, поне мимоходом, че Църквата през всички векове никога не е позволявала такъв възглед. Всички изповеди са обявявали бъдещото идване на Христос, възкресението на всички хора и общия съд за основни, неподлежащи на оспорване членове на християнската вяра. Заключителните думи на Атанасиевата Изповед (една от трите универсални изповеди на вярата) подчертават важността на тези истини: Той се възнесе в небесата; седна от дясната ръка на Бащата, Всемогъщия Бог; от където ще дойде да съди живите и мъртвите. При Чието идване всички хора ще възкръснат в своите тела и ще дадат отчет за своите собствени дела. И тези, които са вършили добро, ще отидат във вечен живот; а тези, които са вършили зло, във вечен огън. Това е вселенската вяра, която ако човек не вярва точно, той не може да се спаси. Тази основна догма на Вселенската Църква е здраво основана върху Писанието. Макар да има много “Дни на Господа” в историята, Библията ни уверява, че има “Последен Ден,” който ще дойде, Краен Съд, когато всички сметки ще бъдат уредени и праведните и неправедните ще получат своите вечни награди. Винаги, когато използва тази дума, Исус свързва неразделно “Последния Ден” с друго събитие: Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил. И ето волята на Този, Който ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден. Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден (Йоан 6:38-40) Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден (Йоан 6:44). Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден (Йоан 6:54). Следователно, Възкресението е събитие неразделно свързано със събитията на Последния Ден, окончателния Ден, когато присъдата на Духа в Облака ще бъде абсолютно всеобхватна и завършена, когато ще бъде обявена Божията присъда върху цялото създание. Това е Денят, когато мъртвите ще бъдат възкресени: “онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:29). Възкресението е тълкувателният ключ. Тъй като Исус свърза Възкресението с Последния Ден, можем да го използваме като “ръководство” при изследването на есхатологичните пасажи. Макар мотивът за Господния Ден/разпадането на вселената се среща навсякъде в библейските текстове за съд, отличителният белег на Последния Ден е, че мъртвите ще бъдат възкресени. Възкресението на всички хора е, поради самото свое естество, неповторимо. То не е продължителен мотив, а част от последното есхатологично събитие. Затова, когато Библията споменава Възкресението, тя говори за Последния Ден – последния Съд, окончателния Господен Ден. Смъртта стана като тиранин, който е бил напълно победен от законния монарх; завързан за краката и за ръцете, както е сега, минувачите му се подиграват, удрят го и го обиждат, без вече да се страхуват от неговата жестокост и ярост, заради царя, който го е победил. Така смъртта беше победена и изложена на показ от Спасителя на кръста. Тя е вързана за краката и за ръцете, всички, които са в Христос, я тъпчат, като минават, и като Негови свидетели я осмиват, подиграват и казват, “О, смърт, къде е твоята победа? О, гроб, къде е твоето жило?” Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|