ІІ. ИНФОРМАЦИОННО И ПЛАНОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩИНАТА

ІІ. ИНФОРМАЦИОННО И ПЛАНОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩИНАТА

Плановото осигуряване по отношение на устройството на територията на общината се състои основно от действащите към момента кадастрални и регулационни планове на територията включена в строителните граници на населените места. Тези планове са много стари – изготвяни са в периода 1931-1935 година. Другата половина от населените места имат относително по-съвременни планове изготвени в периода 1948г.-1965 г. и по-нови от 1973-1993г.

За територията на общината има изготвени и следните основни стратегически и планови документи:

1. 
   ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ 2014-2020 Г.
   
2. 
   СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ В ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ ЗА ПЕРИОДА 2011 – 2015 г.
   
3. 
   АКТУАЛИЗИРАН ПЛАН ЗА УСТОЙЧИВО ЕНЕРГИЙНО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ 2012 – 2020 Г.
   
4. 
   СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ В ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ (2011 – 2015)
   
5. 
   ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОПР НА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ 2014-2020 Г.
   
6. 
   ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ОПР НА ОБЩИНА ДЪЛГОПОЛ 2014-2020 Г.
   
7. 
   РЕГИОНАЛЕН ГЕНЕРАЛЕН ПЛАН НА ОБОСОБЕНА ТЕРИТОРИЯ НА ВИК ООД
   

Като цяло урбанизирната територия е осигурена с планове на ниво ПУП, за всички урбанизирани територии, но като цяло те са доста остарели. По отношение на преобладаваща част от плановете, основен проблем е несъответствието между имотните граници, предвижданията на регулацията, действителното владение на място и нотариалните актове за собственост/ преобладаващо в с. Медовец, Лопушна, Партизани и Поляците/. Друг проблем се явяват и така наречените контактни зони около границите на населените места с неизяснен статут. В някои има спонтанно заселване на тези зони поради недостиг от свободна жилищна територия преобладаващо в с. Медовец, Лопушна, Партизани и Поляците. В други населени места-с. Сладка вода, Боряна, Арковна, Красимир, Комунари има чувствително обезлюдяване.

Характерно за планинските и полупланиниски райони с пресечен терен регулацията от плана изготвена с прави линиии не съответства на теренните особеност и и съответно води до комрометирането и в практиката. Фактът, че плановете са правени през различни социално- икономически периоди в развитието на България и различна нормативната уредба и методите на планиране- при действието на Закона за планово изграждане на населените места и на Закона за териториално и селищно устройство, за които може да се каже, че са „концептуално” остарели. За всички тези подробни градоустройствени планове, действащи на основание §6, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, приравнени на ПУП по смисъла на ЗУТ, се налага извършването на допълнителни частни и административни процедури. Затрудненията възникват основно поради ограниченията, наложени от разпоредбите на §8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, относно отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове, което от своя страна води до междусъседски конфликти и нарушения в гражданския оборот и реализацията на инвестиционни инициативи за недвижимите имоти в обхвата им, в противоречие на основните цели и задачи на устройственото планиране. Само за с. Аспарухово и землището и гр. Дългопол има влезли в сила кадастрални карти, съдържащи основните данни за границите, собствеността и предназначението на недвижимите имоти.

За решаването на този проблем трябва в правилата нормативите и рамковата програма за прилагане на ОУП трябва да залегне спешно изработване на цялостни ПУП-ПРЗ за селата с. Медовец, Лопушна, Партизани и Поляците, Арковна, Величково, Комунари. Трябва да залегне и поетапно възлагане на кадастрални карти на населените места със землищата им. Град Дългопол няма влязъл в сила план за земеразделяне.

Изготвените до този момент частични изменения на ПУП и плановете за застрояване на имоти извън строителните граници, са правени без да се отчитат всички аспекти на територията и връзките на по високо ниво-без наличие на инфраструктура, и без да се съблюдава устойчивост в развитието на общината и обитателите й. Всички действащи ПУП и които са в процедура следва да се отразят коректно в ОУПО.

Обобщено може да се каже, че както за цяла България и за община Дългопол основни проблеми в устройственото планиране е липсата на планова осигуреност и на завършена единна ГИС за територията.

Основна роля на ОУП на общината е да осъществи подходяща връзка между стратегическите и плановите документи на високо ниво, довеждайки предвижданията им до възможност прилагане върху отделните имоти. Липсата на ОУП ограничава възможността за развитие на територията като единна структура.

Изготвянето на ОУП ще даде възможност за завършеност на йерархичната структура в планирането за територията и възможност за постигане на устойчивост и предвидимост в развитието на общината.

Очевидна е необходимостта изготвянето на нови актуални устройствени планове, отговарящи на съвременните потребности и съответстващи на действащата към момента законова и нормативна уредба в страната С изработването и приемането на Общ устройствен план на община Дългопол(ОУПО) ще се създадат добри предпоставки за балансирано развитие на общинската територия. ОУПО ще се превърне в планова основа за поетапното изработване и на подробни устройствени планове (ПУП) на населените места в общината. За тази цел е необходимо:

1. 
   Изготвяне и одобряване на кадастрални карти за селата с липсващи такива;
   
2. 
   Определяне (с ОУПО) на основните параметри, насоки и тенденции за развитие на гр. Дългопол и останалите населени места, които следва да се отчитат и доразвиват при изработването на отделните ПУП; Разработване на програма за етапно изготвяне на ПУП за населените места, съобразно наличния инвестиционен интерес към тях;
   
3. 
   Дефиниране на зоните, извън границите на населените места, върху които се оказва инвестиционен натиск и за които разработването на ПУП следва да бъде приоритет;
   
4. 
   Синхронизиране на предвижданията, заложени в ОУПО, с други планови и програмни документи като: Концепциите и схемите за пространствено развитие на община Дългопол, Общинския план за развитие на община Дългопол (2014-2020г.) и др.
   

1. 
   Анализ на икономическото и социално развитие.
   

Община Дългопол се намира в област Варна и е разположена в източната част на Върбишкия балкан (Източна Стара планина).

Граничи с общините: Долни чифлик, Провадия, Руен и Смядово, границите на Дългопол са ограничени и очертани от контурите на реките Луда и Голяма Камчия.

Релефът е полупланински и планински.

Територията на общината е 440,9 кв.км. и заема 11,5% от територията на област Варна и 3% от територията на Североизточен район на България (СИР, NUTS 2).

През територията на общината преминава ЖП линията Варна - София с отклонение за Шумен, както и пътят Провадия - Айтос, който осигурява връзка между Северна и Южна България.Тези дадености, и редица други фактори, предопределят приоритетно ориентация към селското стопанство. Разположението на общината в рамките на област Варна и географската близост до Черно море създават благоприятни възможности за развитие на индустрията, търговията, туризма и комуникациите в региона.

Урбанистичната структура на община Дългопол се състои от 17 населени места, в т. ч. 1 град и 16 села. Административен център е град Дългопол.

Дългопол е разположен на 73 км от областния град Варна и на 425 км от столицата на страната град София.

Община Дългопол е една от 12-те общини в област Варна. Тя е на пето място по територия и по население сред общините в областта. В Дългопол живее 3% от населението на област Варна (14 389 души към 01.02.2011 г.) и едва 1,5% от населението на СИР. Най-голяма по територия е община Провадия (517,8 кв.км.). В община Варна живее 72% от населението в областта, след нея най- голяма концентрация на населението има в общините: Провадия, Аксаково и Долни чифлик. Най-малката община в областта по територия е Белослав, а по население е на шесто място с 11 023 жители.

Средната гъстота на населението в община Дългопол (32,64 души на кв. км. за 2011 г.) е много по-ниска от средните стойности за област Варна (124,4), от средната гъстота за страната (66,34) и за СИР (66,69). По брой населени места (17), общините Дългопол, Долни чифлик и Аврен се нареждат на четвърто място след общините Провадия, Аксаково и Вълчи дол съответно с 25, 23 и 22 населени места.(Таблица 2)

Около 87% от територията на Дългопол се състои от горски и земеделски площи.

Водните течения и водни площи заемат 4,9% от територията на общината. Населените места и другите урбанизирани територии са 5,0% от общата площ на Дългопол (21 989 дка). Най-малък относителен дял съответно 2,1% и 0,7% имат териториите за добив на полезни изкопаеми и за транспорт и инфраструктура. (Фиг. 2)

В Община Дългопол релефът е разнообразен, от равнинен и частично хълмист към планински релеф. Основно релефът се определя от долините на протичащите през общината реки Луда Камчия и Голяма Камчия, северните склонове на Камчийската планина и източните разклонения на Върбишката планина. Средната надморска височина е 174,1 м.

Територията на общината е богата на водни ресурси, което позволява развитие на поливно земеделие и трайни насаждения. На територията на Дългопол има два големи язовира - Цонево и Елешница. Язовир Цонево е седмият по големина в страната с дължина 28 километра и с пълен обем 330 милиона куб. метра.

Климатът е умерено-континентален с мека зима, влажна пролет, сухо лято и променлива есен. Климатичните условия предопределят развитието на селското стопанство, поради което няма изградени крупни промишлени обекти.

Почвите на територията на общината са черноземни и сиви горски, като преобладават тези с висока категория. На места заблатяването и осоляването водят до загуба на плодородни почви. На територията на общината са решени проблемите със залежали пестициди с финансовата подкрепа на Министерството на околната среда и водите. Усвоената обработваема земя е подходяща за различни култури, в зависимост от почвено-климатичните условия и наличието на равнинни предпланински и полупланински терени. Половината от територията на община Дългопол е заета от горски масиви, стопанисвани от Държавно лесничейство – с. Цонево.

Община Дългопол е бедна на полезни изкопаеми с изключение на нерудните полезни изкопаеми. Със стопанско значение са находищата на висококачествена глина, подходяща за развитието на керамичното производство, традиционно застъпено преди години. Интерес представляват и находищата на инертни материали (чакъл, речна баластра) и глина, подходяща за производство на тухли. Камък се добива в местността Сини вир до с. Цонево и до с. Партизани. Доброкачествен варовик има до местността Чудните скали, южно от с. Аспарухово.

Използването на тези ресурси подпомагат развитието на общината насочено към земеделие, дърводобив и дървообработване, производство на строителни материали, билко-производство, екологично ориентирани дейности и др.