За похватите в превода: опит за описание

Адаптация (adaptación)	(англ.) baseball > (исп.) fútbol
Вариация (variación)	Промяна на тона, стила, диалекта, социолекта и пр.
Генерализация (generalización)	(фр.) guichet, fenêtre, devanture > (англ.) window
Дословен превод (traducción literal)	(англ.) She is reading > (исп.) Ella está leyendo
Езикова компресия (compresión lingüística)	(англ.) Yes, so what? > (исп.) ¿Y?
Езиково разширяване (ampliación lingüística)	(англ.) No way > (исп.) De ninguna de las maneras
Заимстване, заемка (préstamo)	(англ.) lobby > (исп.) lobby (англ.) meeting > (исп.) mitin
Заместване (substitución)	Заместване на езикови елементи с извънезикови (интонация, жестове) и обратно
Изпускане (elisión, reducción)	Изпускат се елементи с информация от изходния текст
Калкиране, калка (calco)	(фр.) École Normal > (англ.) Normal School
Компенсация (compensación)	(англ.) I was seeking theе, Flathead > (фр.) En vérité, c’est bien toi que je cherche, O Tête-Plate11
Конкретизация (particularización)	(англ.) window > (фр.) guichet
Модулация (modulación)	(исп.) Vas a ser padre > (бълг.) Ще имаш дете
Описание (descripción)	(итал.) panettone > (исп.) el bizcocho tradicional que se toma en Noche Vieja en Italia
Разширение (amplificación)	(исп.) Ramadán > el mes del ayuno para los musulmanes
Речево творчество (creación discursiva)	(англ.) Rumble fish > (исп.) La ley de la calle
Транспозиция (transposición)	(англ.) He will soon be back > (исп.) No tardará en venir
Утвърдено съответствие (equivalente acuñado)	(англ.) They are like as two peas > (исп.) Se parecen como dos gotas de agua

Тъй като съществува огромно многообразие от подходи към техниките за превод, много от тях не фигурират в разработките на Уртадо Албир и Молина Мартинес и затова предлагаме още две класификации, появили се в западното преводознание в края на 90-те години на миналия век - преводаческите стратегии на Андрю Честърман (1997) и систематизирането на основните преводачески процедури на Хуан-Габриел Лопес Гиш и Жаклин Минет Уилкинсън (1997). Избираме тях, тъй като те са относително най-нови и в най-голяма степен са съизмерими концептуално с предложението за класификация на преводаческите техники на Уртадо Албир и Молина Мартинес, което съставлява ядрото на настоящия обзор на този проблем в западното преводознание.

Честърман основава класификацията си на „преводаческите стратегии” (според неговата терминология) на презумпцията, че те са инструмент, който помага на преводачите да се придържат към нормите на превод. Неговата изходна точка е възприемането на превода като процес и вследствие на това разделя стратегиите на две големи групи – стратегии на разбиране (comprehension strategies) и стратегии на производство (production strategies), но систематизира главно вторите. Без да се опира на конкретни двойки езици, Честърман разделя стратегиите на три големи групи - синтактични, семантични и прагматически, като всяка група съдържа по десет подкатегории.

• 
  Синтактичните стратегии биват: 1) дословен превод (literal translation); 2) заемка, калка (loan, calque); 3) транспозиция (transposition); 4) промяна на преводната единица (unit shift); 5) промяна в структурата на фразата (phrase structure change); 6) промяна в структурата на изречението (clause structure change); 7) структурна промяна между изречения (sentence structure change); 8) промяна в кохезията (cohesion change); 9) промяна на равнището - фонологично, морфологично, синтактично и лексикално (level shift); 10) промяна на реторичната схема – паралелизъм, повторение, алитерация и пр. (scheme shift).
  

• 
  Семантичните стратегии биват: 1) синонимия (synonomy); 2) антонимия (antonomy); 3) хипонимия (hyponomy); 4) опозитивни двойки (converses); 5) промяна в равнището на абстракция (abstraction change); 6) промяна в разпределението на елементите (distribution change); 7) емфатична промяна (emphasis change); 8) парафраза (paraphrase); 9) промяна на тропи (trope change); 10) други семантични промени (other semantic changes).
  

• 
  Прагматическите стратегии биват: 1) културно филтриране [или т.нар. натурализация] (cultural filtering); 2) поясняване (explicitness change); 3) промяна в информацията (information change); 4) промяна на междуличностното отношение (interpersonal change); 5) промяна в речевия акт (illocutionary change); 6) промяна в кохерентността (coherence change); 7) частичен превод (partial translation); 8) промяна във видимостта [на автора] (visibility change); 9) трансредактиране (transediting) - термин на К. Стетинг (1989)¹², с който се обозначават редакторските промени, които преводачът трябва да направи при недобро състояние на оригинала (пренаписване, значителни структурни промени и пр.); 10) други прагматически промени (other pragmatic changes) - напр. избор на определен диалект. (Честърман, 1997: 87-116)
  

Лопес Гиш и Уилкинсън не предлагат нови техники на превод, а обобщават съществуващите (въз основа на съпоставка между двойката езици английски-испански), главно на Вине и Дарбелне, като ги систематизират в десет пункта и коментират подробно практическото им приложение, което прави разработката им особено полезна за преводачите.¹³ В тяхната класификация обаче необяснимо липсват някои общоприети техники, като например различните видове културни съответствия, което е сериозен недостатък в разработката им. Предложените от тях техники, наречени „процедури”, са следните: заемка, калка, дословен превод, транспозиция, модулация, съответствие, адаптация, добавяне (expansión), изпускане (reducción) и компенсация. (Хил Бардахи, 2003: 154)

1. 
   Понятие за преводаческа трансформация в руската школа
   

Съвременното руско преводознание разглежда преводаческите трансформации като част от теорията за закономерните съответствия (ТЗС), формулирана за първи път през 1950 г. от Я. И. Рецкер в статията му „О закономерных соответствиях при переводе на родной язык”, както и в монографията на А. В. Фьодоров „Введение в теорию перевода” (1953). Рецкер (1974: 11-12) различава три категории закономерни съответствия: 1) еквиваленти (установили се по силата на тъждественост на означаемите и наложили се в традицията на езиковите контакти); 2) вариантни и контекстуални съответствия и 3) всички видове преводачески трансформации, които са тясно свързани с понятието „единица на превода“. Редица учени разглеждат ТЗС като мощен стимул за възникването през 50-те години на миналия век на ново направление в лингвистиката – лингвистика на превода.

Преди да пристъпим към описанието на преводаческите трансформации, трябва да се определи значението, което влагат редица руски учени в термина „преводаческа трансформация”.

От лингвистична гледна точка думата „трансформация” означава „преобразуване, превръщане”, т.е. може да има обектно и субектно значение. В разговорния език „трансформация” се употребява предимно със субектно значение – например, когато говорим за настъпила качествена промяна у някого, водеща до ново отношение към света, до нови нравствени позиции и т.н. Според Български тълковен речник (2008: 979) трансформацията е „промяна на вида, формата и строежа на нещо; преобразуване.” Речникът на чуждите думи в българския език (1982: 872) определя трансформацията като „промяна, преобразуване на вида на нещо”. Като научен термин в лингвистиката „трансформация” се използва най-вече с обектно значение. О. С. Ахманова (1969: 480) определя трансформацията като „един от методите за пораждане на вторични езикови структури, който се състои в закономерно изменение на основните модели (или ядрени структури)”. Според Съвременния речник на чуждите думи (1999: 617) трансформацията е „преобразуване […], благодарение на което от една конструкция може да се получат редица други конструкции”. С други думи, лингвистичното значение на думата „трансформация” означава преди всичко както целенасочено преобразуване, така и неговият резултат.

ТЗС не се споделя от всички учени, тъй като например тя е трудно приложима към синтактичните или фразеологичните конструкции, които сами по себе си не са обект на превода, а по-скоро на декодиране на техния смисъл в изходния текст. Самият Рецкер (1962: 49) твърди, че “даже установените, устойчиви граматични съответствия в много случаи се оказват неприемливи в практиката на превода”. Авторът добавя, че методът на откриване на аналози е приложим най-често при превода на обществено-политически текстове и намирането на терминологични еквиваленти в научно-техническия превод (1950: 158). В основата на постановката на Рецкер и Фьодоров във споменатите трудове стои схващането, че дадена лексикална единица, т.е. дума от изходния текст, в по-голяма или по-малка степен съответства или трябва да съответства на лексикална единица от езика на превода и именно към тези съответствия трябва да се стреми преводачът.

1.1. Рецкер, в съавторство с Бархударов (2003: 83-84), започват да наричат “адекватни замени” похватите при превода или разновидностите на лексикалните трансформации. Към тях те отнасят „смисловото (логическото) развитие на понятието” и така нареченото „цялостно преосмисляне”.

От голямо значение в теорията на превода е определението на Бархударов (1975: 5) за същността на преводаческите трансформации, тъй като то в голяма степен разкрива същността на този въпрос. Според него става въпрос за междуезикови преобразувания, пренареждане на елементите от изходния текст, операции на повторно изразяване на смисъла или перифразиране за постигане на преводна еквивалентност. Терминът „трансформация“ се използва най-вече за изразяване на определени отношения между изходния текст и неговия превод, за своеобразна замяна в процеса на превода на една форма с друга. Според тази изходна постановка преводаческите трансформации представляват междуезикови операции на повторно изразяване на смисъла. Именно в този смисъл Комисаров (2002: 172) говори за трансформационен превод. Интересен е фактът, че в западното преводознание терминът “трансформация“ се среща много рядко, тъй като се употребява предимно понятието „съответствие“ (Алексеева, 2010: 162-163).

Описанието на видовете преводачески трансформации става един от важните научни и лингвистични въпроси в теорията на превода и изучаването на процеса на превода. Изводите за наличието на едни или други съответствия се правят въз основата на съпоставителен анализ на изходния текст и текста на превода, което често излиза извън рамките на научното изследване на обективните когнитивни процеси при превода.

В руското преводознание съществуват много класификации на преводаческите трансформации. Ще се спрем на най-често цитираните в научната литература.

2.1. Я. И. Рецкер (1974: 216) разграничава два основни типа трансформации:

1) граматични (чрез замяна на части на речта или изречението);

2) лексикални (конкретизация, генерализация, диференциация на значението, антонимичен превод, компенсация на загубите и др.).

В друг съвместен учебник с Комисаров и Тархов (2005: 97-98), Рецкер посочва следните по-подробни видове трансформации:

1) граматични (преобразуване на структурата на изречението в процеса на превода в съответствие с нормите на езика на превода):

– промя на словореда;

– промяна в структурата на изречението (пълна и частична);

– замяна на части на речта и части на изречението;

– добавяне на думи;

– изпускане на думи

2) лексикални:

– диференциация на значението;

– конкретизация на значението;

– генерализация на значението;

– смислово развитие;

– антонимичен превод;

– цялостно преобразуване

– компенсация на загубите в процеса на превода.

1) разместване:

– промяна на реда на думите и словосъчетанията в структурата на изречението;

– промяна в последователността на частите на сложното изречение;

– промяна в реда на самостоятелни изречение в постройката на текста.

2) замени:

– на формата на думата;

– на частите на речта;

– на частите на изречението (реорганизиране на синтактичната структура на изречението);

– синтактични замени в сложното изречение (на просто изречение със сложно, на сложно изречение с просто, на главно изречение с подчинено, на съюзно свързване с безсъюзно и др.);

– лексикални (конкретизация и генерализация);

– замяна на следствието с причина и обратното;

– антонимичен превод;

– компенсация.

3) добавяне;

4) изпускане.

1) семантични трансформации:

– векторна замяна;

– добавяне на семантични компоненти;

– замяна на семантични категории;

– изпускане на семантични компоненти;

– пренос;

– преразпределение на семантичните компоненти;

– повторение на семантични компоненти;

– разширение;

– смесване;

– съкращение на семантични компоненти;

– свиване.

2) синтактични трансформации:

– антонимичен превод;

– генерализация;

– конкретизация,

както и други разновидности на преобразувания, по-точно:

3) замени:

– лексикално разгръщане;

– лексикално свиване;

– стилистична модификация.

4) преобразуване на изходния текст:

– компресия на текста;

– прагматична адаптация.

Швейцер обобщава преводаческите трансформации и в друга, по-сбита класификация:

1) трансформации на компонентно равнище въз основа на семантична валентност (замяна на морфологични средства с лексикални, с други морфологични, синтактични, фразеологични средства и т.н.);

2) трансформации на прагматично равнище (преводачески компенсации, замяна на стилистични средства с други, замяна на реалии с аналогични в езика на превода, както и интерпретиращ и поясняващ превод и др.);

3) трансформации, които се осъществяват на референциално равнище (конкретизация, генерализация, замяна на реалии, реметафоризация, метонимична трансформация, деметафоризация и др.);

4) трансформации на стилистично равнище (компресия и разширение).

1) лексикални (транскрибиране, транслитерация, калкиране); лексико-семантични замени (модулация или смислово развитие, конкретизация и генерализация;

2) граматични (дословен превод или синтактично уподобяване [разделяне на изречение, обединяване на изречения], граматични замени [на формите на думите, на частите на речта, на вида изречение] и разделяне на изречение;

3) комплексни лексико-граматични (2004: 87) (антонимичен превод, експликация или описателен превод, компенсация).

1) лексикални (синонимна замяна, която зависи от контекста);

2) стилистични (трансформация на стилистичната оцветеност на превежданата дума;

3) морфологични (трансформация на една част на речта в друга или нейната замяна с няколко части на речта);

4) синтактични (трансформации на синтактични конструкции – думи, словосъчетания и изречения, – промяна на вида подчинено изречение, промяна на вида на синтактичните връзки и др.;

5) семантични (замяна на детайли с признаци);

6) смесени (конверсна трансформация и антонимичен превод).

2.6. И. С. Алексеева (2010: 166) разграничава седем основи вида трансформации:

1) разместване:

– в превода на разположението на езиковите елементи, които съответстват на езиковите елементи на оригинала;

– на отделни думи, словосъчетания, части на сложното изречение, на прости изречения в рамките на сложното и т.н.

2) замяна:

– замяна на формата на дума (напр. ед. с мн. число и т.н.; падежни замени при различие в управлението);

– замяна на части на речта (напр. замяна на сложно съществително с конструкция прилагателно + съществително и т.н.);

– порономинализация (напр. замяна на първична номинация с вторична: съществително име с лично или показателно местоимение и т.н.);

– замяна на части на изречението тогава, когато се осъществява пренареждане на синтактичната структура;

– синтактични замени в сложното изречение (на сложно изречение с просто; на просто изречение със сложно; на сложно съчинено със сложно подчинено изречение; на съюзно свързване с безсъюзно и т.н.);

– лексикални (частично изменение на семния състав на изходната лексема; преразпределяне на семния състав на изходната лексема; конкретизация; генерализация);

3) добавяне (разширяване на текста на оригинала, свързано с необходимостта от по-пълно предаване на неговото съдържание);

Добавянията според авторката биват:

– лексикални и

– граматични.

4) изпускане:

– контекстуално (свързани с формата на превод – най-често при устния превод този вид изпускане е резултат от компресирането на текста, но стремежът е да не засяга инвариантните съответствия и т.н.).

5) антонимичен превод (лексико-семантична замяна, която се изразява най-често в трансформация на утвърдителна конструкция в отрицателна).

6) компенсация (отнася се до функционалните доминанти на текста, които регулират йерархичните компоненти на съдържанието: инварианти и вариантно-вариабилни компоненти.

Алексеева различава също:

– едноравнищна позиционна компенсация (предаване в превода най-вече на фразеологизми);

– разноравнищна/качествена компенсация (широко разпространена при превода на народни приказки, където са налице редица инваринатни признаци: словоред, устойчиви епитети, безпредикатни структури, архаично-просторечна лексика и т.н.).

7) описателен превод (многофункционална трансформация, която по същество представлява лексикална замяна с генерализация, съпроводена с лексикално добавяне).

2.7. Т. Р. Левицкая и А. М. Фитерман (1963: 263) открояват три типа преводачески трансформации:

1) граматични (размяна, изпускане и добавяне, реконструиране и замяна на изречение);

2) стилистични (синонимични замени и описателен превод, компенсация и др.);

3) лексикални (замяна и добавяне, конкретизация и генерализация на изречението, както и изпускането).

1) лексикални (търсене на речеви единици, съществуващи в семантичните системи, оформени у преводача);

2) граматични (отчитащи най-разпространените несложни синтактични конструкции на езика на превода):

– преминаване от обратен към прав словоред;

– замяна на пасивни конструкции с активни;

– преминаване от едносъставно изречение към многосъставно;

– замяна на изходен подлог;

– преминаване от една част на речта към друга;

– замяна на сложни синтактични конструкции с прости.

3) речева компресия, която се постига по пътя на използване на всички възможни видове трансформации.

1) лексикални (транслитерация/транскрипция, калкиране, семантична модификация, описание, коментар, смесен (паралелен) превод);

2) граматични (функционални замени и добавяния, граматични трансформации, антонимичен превод, нулев превод и др.);

3) стилистични (замяна на лексикалния състав, замяна на образ, замяна на тропи, отнемане на преносно значение, дословен превод с коментар или без коментар и др.).

1) компресия;

2) общо реорганизиране на изреченската структура (съобразено с особеностите на структурата на английското изречение);

3) инверсия (предполага подредба на думите в обратен ред по отношение на тяхния обичаен словоред, когато това се изисква от граматичните правила на езика на превода);

4) конкретизация (подбор при превода на най-точните или конкретни съответствия или нюанси на значението);

5) генерализация (той е противоположен на конкретизацията и вместо дума с конкретно значение, се използва дума с по-общо значение);

6) смислово развитие при превода (по-дълбоко смислово тълкуване на една или друга лексикална единица или словосъчетание с цел уточняване на смисловото съдържание на изказването и намиране на по-добро и стилистично уместно контекстуално решение);

7) антонимичен превод (има за цел най-адекватното и естествено за езика на превода изразяване на мислите от оригинала чрез използване на противоположни лексикални значения);

8) цялостно преобразуване (преобразуване на вътрешната форма както на отделната лексикална единица, така и на цялото изречение, като преобразуването се извършва не по елементи, а цялостно¹⁵);

9) компенсация (използва се тогава, когато дадена единица от оригинала – без организираща и смислова роля в текста – не може да се възпроизведе напълно и се заменя с формално по-далечна в езика на превода, при условие че това не нарушава смисловото единство на целия текст);

10) превод на атрибутивни съчетания и групи.

2.11. В. Г. Гак (1971: 78-96) формулира пет основни вида семантични трансформации, които съвпадат с пет типа логически отношения между понятията:

1) синонимични замени;

2) антонимични преобразувания;

3) семантични процеси на разширяване и стесняване (= генерализация и конкретизация при превода);

4) процес на пренос (= логическо развитие на понятието);

5) преразпределение на семантичните компоненти (замяна на дума със словосъчетание или словосъчетание с дума), съкращаване или повтаряне на семантични компоненти, изпускане или добавяне на семантични компоненти, замяна на семантични категории и т.н.

1) замени от общ тип;

2) замени на значението на изреченията;

3) замени, свързани с изменение на повърхностните синтактични отношения и на експликацията на дълбочинните връзки;

4) замяна на едно изречение с две или повече, или обединяване на две или повече изречения в едно;

5) конкретизация;

6) генерализация;

7) антонимични замени;

8) компенсация.

Заключение

Представеният обзор на предводаческите техники/трансформации в западноевропейското, американското и руското преводознание показва сложността на този теоретичен и практически проблем, която се изразява в голямото разнообразие от подходи и критерии за описание и систематизиране на преводаческите похвати, използвани в процеса на превода с цел решаване на конкретни преводачески проблеми за постигане на функционално-еквивалентен превод.

Паршин, А. (2000): Теория и практика перевода. [Онлайн ресурс]. Москва, Русский язык. Достъпен чрез <http://letitbit.net/download3.php>. [Посетен на 22.06.2012].