в) Таблица, представяща отчет на консолидираните разходи по бюджетните програми в рамките на изпълняваните политики

При съставянето на програмния и ориентиран към резултатите бюджет МОСВ прилага консолидиран подход на представяне на разходите, който се използва в по-голяма част от страните в Европейския съюз. По този начин всички средства, изразходвани, трансферирани или координирани от държавния бюджет за околна среда се разглеждат като разходи на министерството, независимо от източника на финансиране.

На 01.04.2017 г. е утвърдено ново длъжностно разписание на МОСВ и поименно разписание на длъжностите в МОСВ. Направени са следните структурни промени в Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“:

1. В рамките на отдел „Координация, комуникация и техническа помощ“ са създадени два сектора:

- Сектор "Административен капацитет и техническа помощ";

- Сектор "Координация и комуникация".

2. В рамките на отдел „Мониторинг“ са създадени три сектора:

- Сектор "Води";

- Сектор "Отпадъци, свлачища и наводнения";

- Сектор "Биоразнообразие, въздух и техническа помощ".

Актуална органиграма на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ към 01.04.2017

1. 
   Опазване и подобряване състоянието на водите, постигане и поддържане на добро количествено, химично и екологично състояние на водните тела на територията на Р България и на околната среда в морските води;
   
2. 
   Координация по прилагане законодателството на Европейския съюз и международни споразумения в областта на управлението на водите, както и разработване и съгласуване на политики, стратегии и програми.
   
3. 
   Подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна;
   
4. 
   Подобряване управлението на отпадъците и опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите.
   
5. 
   Опазване на биологичното разнообразие;
   
6. 
   Предотвратяване на замърсяването и опазване на околната среда и човешкото здраве чрез прилагане на превантивни инструменти.
   
7. 
   Предотвратяване на вредното въздействие от употребата на опасни химикали върху околната среда и човешкото здраве;
   
8. 
   Намаляване на неблагоприятното въздействие, върху човешкото здраве, екосистемите и националното стопанство, предизвикано от изменението на климата;
   

1. Национална координация при изпълнение на Плановете за управление в областта на водите – Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), Плановете за управление на риска от наводнения (ПУРН) и Морската стратегия (МС).

2. Изпълнение на ангажиментите към Европейския съюз и международните споразумения, разработване и прилагане на националната политика за управление на водите.

3. Намаляване на количеството депонирани битови отпадъци.

4. Използване на отпадъците като ресурси чрез прилагане на йерархията при тяхното управление.

5. Разработване, актуализиране и прилагане на национално законодателство, осигуряващо опазването, устойчивото ползване и възстановяване функциите на почвите.

3. Развитие на широкообхватна система за интегрирано управление на отпадъците;

4. Намаляване на вредните емисии в атмосферата и подобряване качеството на атмосферния въздух чрез достигане и поддържане на общоевропейските норми за КАВ на територията на цялата страна.

5. Съхраняване и устойчиво ползване на растителни и животински видове и местообитания;

6. Информиране и участие на обществеността за формиране на устойчиви модели на поведение по въпросите на околната среда; осъществяване на ефективен превантивен, текущ и последващ контрол от Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) за изпълнение на екологичното законодателство и осигуряване на качествени административни услуги за гражданите и бизнеса - се отчита посредством планирания показател за полза/ефект, на чиято база може да се констатира, че оперативната цел се изпълнява във висока степен.

7. Намаляване и предотвратяване на вредното въздействие от индустриални дейности и инфраструктура, в т.ч. и съобразяване на изискванията за опазване на околната среда и устойчивото развитие при изготвяне и прилагане на планове и програми ;

8. Повишаване капацитета на българските предприятия и организации и съобразяване на изискванията за опазване на околната среда и устойчивото развитие по отношение опазването на околната среда;

9. Контрол и управление на риска от замърсяване на околната среда, причинено от екологични щети и големи аварии;

10. Създаване на ефективна нормативна рамка; осигуряване на свободен достъп до актуална информация; повишаване на квалификацията на специалистите от индустрията и на експертния капацитет на контролните органи;

11. Осигуряване на необходимите условия за законосъобразно осъществяване на икономически дейности и управление на риска от замърсяване на околната среда.

12. Създаване и прилагане на адекватна стратегическа и нормативна рамка за осъществяване на националната политика в областта на изменението на климата в контекста на постигнатите споразумения в международен и европейски план с оглед намаляване на емисиите на парникови газове.

Степента на изпълнение на заложените оперативни цели се определя чрез извършване на дейностите по програмите. Отчита се чрез показателите полза/ефект. Данните за част от тези показатели се предоставят от Националния статистически институт в края на всяка календарна година за предходната отчетната година на база частично статистическо наблюдение и статистическа оценка.

Основен проблем за страната от гледна точка постигането и поддържането на добро качество на атмосферния въздух в населените места, са наднормените нива на фини прахови частици. През 2010г. Европейската комисия (ЕК) започна наказателна процедура срещу България за нарушаване на общностното право (нарушение № 2010/2109) във връзка с неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух (КАВ) по показател фини прахови частици (ФПЧ₁₀). На 5 април 2017г. Съда на Европейския съюз постанови решение по Дело С-488/15 на Европейската комисия срещу Република България, според което България не е изпълнявала задълженията по нормите за фини прахови частици във всички агломерации и зони на страната, както и за изготвяне и изпълнение на планове за качество на въздуха, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности възможно най-кратък. На този етап на България не са наложени финансови санкции.

Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че въпреки наличието на отчетлива тенденция за намаляване на наднормените нива на ФПЧ₁₀, предприетите до момента мерки на местно ниво са недостатъчни. Предвид сериозността на проблема на територията на цялата страна, това налага да бъдат предприети допълнителни мерки и на национално ниво. Във връзка с последното, през отчетния период започна изпълнение на Споразумението /ратифицирано със закон от Народното събрание на 8 декември 2016г. (Обн., ДВ, бр.101, 20.12.2016г.)/ между Министерство на околната среда и водите и Международната банка за възстановяване и развитие за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух във връзка с изпълнение на изискванията на Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО. Предвид постановеното съдебно решение, с приоритет е разработването на националната програма за КАВ. Предвижда се изпълнението ѝ да не бъде свързано с изземване на компетенции от страна на държавата от местните власти, а да бъде фокусирана единствено върху политики и мерки, които общинските власти не са в състояние да планират и приложат самостоятелно в необходимия обем. Програмата трябва да направи анализ на проблема във всичките му аспекти – екологичен, социален, финансов, технологичен и пр. Целта на разработването ѝ е идентифициране на приложимите мерки на национално ниво, на отговорните институции за прилагането им, сроковете за изпълнение, финансирането, евентуалното създаване на финансови облекчения и пр., с оглед постигане на нормите за качество на въздуха.

Във връзка с продължаващото регистриране на наднормени нива на серен диоксид в гр. Гълъбово – резултат от работата на няколко големи ТЕЦ в района, дирекцията полага усилия за предприемане на действия от страна на контролния орган – РИОСВ, и на операторите на централите за решаване на проблема. За целта към момента от страна на НИМХ към БАН се изпълнява обществена поръчка по проект „Усъвършенстване на съществуващата Система за ранно предупреждение за замърсяване на приземния атмосферен слой със серен диоксид“ за намаляване на наднорменото замърсяване. Целта е, след като бъде разработена, системата да спомага за своевременна и адекватна намеса от страна на контролния орган – РИОСВ, и на операторите на инсталации, с цел недопускането на превишения на нормите за серен диоксид в атмосферния въздух.

Изготвена е Национална позиция във връзка с проект на Решение за изпълнение на Европейската комисия за приемане на Заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големите горивни инсталации (ГГИ). Дирекцията участва също и в изготвянето на Рамкова позиция на Република България относно становище на Комитета по чл.75 на Директива 2010/75/EC относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) по проекторешение на Европейската комисия относно установяването на заключенията за НДНТ при ГГИ.

През подотчетния период продължи изграждането на Националната екологична мрежа, състояща се от защитени територии и от защитени зони по Натура 2000.

Продължава поетапното разработване и приемане на планове за управление на защитени територии и защитени зони, прилагането на действащите такива, както и разработване и прилагане на планове за действие на защитени и редки растителни и животински видове. Разработването и изпълнението на планове за управление е основно, научнообосновано средство за постигане на целите на опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие на страната.

Важна част от изпълняваните през периода дейности за развитие на мрежата от защитени територии е и поетапното издаване на актове за изключителна държавна собственост на резервати и поддържани резервати.

Изпълнените дейности за формиране на съзнателно отношение към околната среда и екологична култура на обществеността допринасят за въвеждане на нови модели на поведение, които да осигурят високо качество на екосистемните услуги и природната среда, не само за настоящото, но и за бъдещите поколения. Осигуряването на ефективен обществен достъп до информация и участие на обществеността в процеса на взимане на решения съдейства за развитие на демократичните процеси при осъществяване на политиката за околна среда, развитието на гражданското общество, по-голяма прозрачност и по-високо качество на дейностите на институциите на национално и местно ниво, а също и за изпълнение на международните ангажименти, свързани с прилагането на Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) и директивите на ЕС в тази сфера. Това е и предпоставка за информиран избор на хората в ежедневния живот, щадящ околната среда и природата, и насочен към устойчиви модели на поведение. За това допринася и извършваната ефективна, прозрачна и отговорна контролна дейност за налагане и спазване на законодателството в областта на опазване на околната среда.

Степента на постигане на заложената оперативна цел, насочени към осигуряване на достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземането на решения и повишаването на общественото съзнание и култура в сферата на околната среда и устойчивото развитие, се отчита посредством планирания показател за полза/ефект.

На тази база може да се констатира, че оперативната цел се изпълнява във висока степен.