За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на околната среда и водите към 31. 12. 2015 г
Отчет на показателя за полза/ефект
Изтегляне 7.19 Mb.
|
Отчет на показателя за полза/ефект Показател - Съотношение на броя водни тела с добро състояние на водите към общия брой водни тела
Показателят определя какъв процент от водните тела в България са с добро състояние и се намира като процентно съотношение между броя водни тела с добро състояние на водите и общия брой водни тела в България. Ефектът от изпълнението на реализираните мерки, се изразява в увеличаването или непромяната на стойността, като пълният ефект следва да бъде постигнат чрез доближаване на стойността на показателя към 100%, т.е. след постигане и поддържане на добро състояние на всички водни тела в страната. Разликата от 10 % спрямо заложената стойност се дължи на факта, че заложената стойност е съобразена със състоянието и броя на водните тела в ПУРБ 2010-2015 г., а в края на 2015 г. стойността е определена съгласно изготвеният актуализиран ПУРБ 2016-2021 г.
*данните по показател 1 са за 2013 г. Източник на данните е НСИ. Данните за 2014 г. ще бъдат налични през 2016 г. Кратко описание на показателите за полза/ефект Първият показател измерва съотношението между броя на лицата, обслужвани от организираната система за събиране и транспортиране на битови отпадъци и общия брой на населението в страната. Общо за страната 99,5% от населението е обхванато от системата за организирано събиране на отпадъци, a от градското население - 100%, затова мерките ще се насочат предимно към малките населени места. Вторият показател измерва броя изградени съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци, въведени в експлоатация, отговарящи на изискванията на нормативната уредба. Показателят е насочен към МОСВ, общини - бенефициенти по проектите за изграждане на депа за отпадъци, предприятия за третиране на отпадъци. Третият показател измерва общия брой жители от населението на страната, обхванато от системата за разделно събиране на отпадъците.
Кратко описание на показателите за полза/ефект За повечето замърсители, които се контролират в съответствие с европейското законодателство, нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух (норми за КАВ) следва да се спазват към: - 2005 г. (за серен диоксид, ФПЧ10, олово, въглероден оксид); - 2010 г. (за азотни оксиди, бензен и озон); - 2013 г. (за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди); - 2015 г. (за ФПЧ2,5). В съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ, управлението на КАВ по отношение на нивата на отделните замърсители се извършва по райони (агломерации) за оценка и управление (РОУ) на КАВ, които обхващат цялата територия на страната. Всеки отделен РОУ включва в себе си територията на една или повече общини, съгласно съществуващото административно-териториално деление. Определянето на границите на РОУ е извършено въз основа на предварителна оценка на нивата на замърсителите, за които са установени норми за КАВ. Последният актуален списък с районите за оценка и управление на КАВ е утвърден със Заповед № РД-969/21.12.2013 г. на министъра на околната среда и водите. В рамките на горните райони са разграничени отделните зони (териториални единици) и показателите, за които са превишени горните оценъчни прагове, нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения. За зоните, в които са превишени нормите и/или нормите плюс допустимите отклонения (в отделните РОУКАВ), е задължително изготвянето на общински програми за достигане и поддържане на съответните норми. Посоченият в Таблица 1 по-горе показател „брой жители” представлява теоретично възможния максимален брой от населението на страната, което потенциално може да бъде изложено за ограничен период на наднормено замърсяване със съответния замърсител. Реално засегнатото население в действителност е много по-малко. Точният брой на населението, изложено на наднормено замърсяване, може да се определя и на базата на изготвена моделна оценка в рамките на актуализираните общински програми по чл. 27 от ЗЧАВ. Данните, които са в основата на определянето на отчетените стойности, се събират както следва: за показател „Намаляване броя на населението, потенциално изложено на наднормено замърсяване“: данните, отнасящи се до превишаването на дългосрочните (средногодишни) норми за КАВ се обработват до три месеца след изтичането на съответната календарна година, т.е. към момента се верифицират данните за 2015 г., които ще бъдат докладвани в ЕК в края на септември 2016 г.
* 1 бр. план за действие за червеногушата гъска е внесен за разглеждане от Националния съвета за БР, а още 4 бр. планове за действие за растителни видове са одобрени от министъра на ОСВ. **През 2015г. са приети планове за управление на 23 бр. защитени територии, включително на: 18 резервата (Р „Горната Кория“, Р „Чупрене“, Р „Бели Лом“, Р „Червената стена“ Р „Еленова гора“, Р „Кутелка“, Р „Каменщица“, Р „Горна Топчия“, Р „Купена“, Р „Мантарица“, Р „Беглика“, Р „Дупката“, Р „Силкосия“, Р „Узунбуджак“, Р „Витаново“ Р „Средока“, Р „Тисовица“, Р „Орлица“), 4 поддържани резервата (ПР „Ибиша“ ПР „Чамджа“, ПР „Пясъчна лилия“, ПР „Водните лилии“) и 1 защитена местност – ЗМ („Ломия“); През горния период са били в процес на разработване още 35 плана за управление, а именно на: - 3-те Национални парка - Рила, Пирин, Централен Балкан; - 3 природни парка - Витоша, Българка, Беласица; - 3 защитени местности - ЗМ „Дефилето“, ЗМ „Ботаническа градина - Балчик“, ЗМ „Пеликаните“, - 4 бр. природни забележителности– ПЗ „Деветашката пещера“, ПЗ „Хълм Бунарджика“, ПЗ “Младежки хълм“, ПЗ „Данов хълм“; - 8 Резервата – Р „Ропотамо“ (РИОСВ Бургас), Р „Вълчи дол“ (РИОСВ Хасково), Р „Бистришко бранище“, Р „Торфено бранище“ (РИОСВ София), Р „Лешница“ (РИОСВ Стара Загора), Р „Бяла крава“ (РИОСВ Велико Търново), Р „Риломанастирска гора“ (към ДНП Рила), Р „Тисата“ (ДНП Пирин). - 14 поддържани резервати – ПР „Ардачлъка“, ПР“Атанасовско езеро“ (РИОСВ Бургас), ПР „Борака“, ПР „Боровец“, ПР „Женда“, ПР „Чамлъка“ (РИОСВ Хасково), ПР „Изгорялото Гюне“ (РИОСВ Пловдив), ПР „Сребърна“ (РИОСВ Русе), ПР „Богдан“, ПР „Училищна гора“ (в РИОСВ София), ПР „Балабана“, ПР „Долна Топчия“, „Сини бряг“ (РИОСВ - Ст. Загора), ПР „Савчов чаир“ (РИОСВ В.Търново). ***Приети са 3 бр. планове за управление на защитени зони за опазване на дивите птици. Разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и планове за управление на защитени територии, и защитени зони са основен, научнообоснован управленски подходи и средство за постигане на целите на опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие на територията на Република България.
Кратко описание на показателите за полза/ефект Показателят цели да се проучи чрез социологически и други проучвания каква част от населението е променило поведението си, в резултат на информационно-образователни програми/кампании за повишаване на съзнанието и културата на обществеността в сферата на околната среда и устойчивото развитие. Посочената целева стойност се отчита на базата на информацията, предоставена от дирекция “Политики по околна среда” (ПОС), дирекция „Правно-административно обслужване” (ПАО), дирекция „Човешки ресурси, информационно обслужване, връзки с обществеността и протокол” (ЧРИОВОП) и поделенията на МОСВ, които работят по Програма 5 – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Регионални инспекции по околна среда и води (РИОСВ), Дирекции на Национални паркове (ДНП) и Басейнови дирекции (БД). Показателят за търсения и очакван резултат за обществото отразява крайния и най-всеобхватно дефиниран ефект за целевите групи. Измерва ефикасността, въздействието и резултатите на превантивните инструменти по околна среда, посредством произведените/предоставените продукти/услуги по Оценка и управление на въздействието върху околната среда. Оценява постигането на целта по опазване на околната среда и човешкото здраве от дейности с опасни химични вещества и контрола на риска от големи аварии и измерва степента на изпълнение за превенция и отстраняване на екологични щети. През 2015 г. не са регистрирани големи аварии с опасни вещества на територията на страната от общо 206 бр. (114 предприятия с нисък рисков потенциал и 92 предприятия с висок рисков потенциал) оператори на предприятия, попадащи в обхвата на Глава седма, Раздел I от Закона за опазване на околната среда. През 2015 г. не са констатирани екологични щети по смисъла на Закона за предотвратяване и отстраняване на екологични щети спрямо над 1500 регистрирани оператори по екологичното законодателство.
Кратко описание на показателите за полза/ефект Показател 1 „Ниво (общо годишно количество) на емисиите на парникови газове спрямо базова година - 1988 г.“ Република България е страна, включена в “Приложение Б” на Протокола от Киото. С подписването на Протокола Република България поема задължението да намали емисиите си от парникови газове в първия период на задължения (2008–2012 г.) с 8% спрямо нивата на емисиите през приетата за базова за страната година 1988 г. В рамките на втория период на задължения (1 януари 2013 г. - 31 декември 2020 г.) част от развитите държави, в т.ч. държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да намалят общите си емисии най-малко с 18 % спрямо нивата им от 1990 г. Общата цел на ЕС по ПК 2 е намаление на емисиите с 20 % спрямо нивата им от 1990 г. Целта се изпълнява съвместно и въз основа на „вътрешно“ разпределение на усилията между държавите-членки, базирано на законодателния пакет „Климат и Енергетика“. През втория период на задължения по ПК (2013-2020 г.) България ще изпълнява своя ангажимент за намаляване на емисиите съвместно с останалите държави-членки на ЕС. Постигането на тази редукция на емисиите на парникови газове изисква прилагането на редица мерки във всички сфери на икономиката и в бита. С използването на този показател се следи изпълнението на основното задължение на страната по ПК и възможността й за участие в неговите механизми.
При осъществяване на политиката по управление на водите, Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции: Министерството на регионалното развитие и благоустройството – по отношение отрасъла водоснабдяване и канализация, разработването и изпълнението на Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България. Министерството на земеделието и храните – по отношение опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, вредни и опасни вещества, използвани за растителна защита; за аквакултури и свързаните с тях дейности; рационалното и ефективно използване на водите при развитие на поливното земеделие и в животновъдството, поддържане и възстановяване на растителна и почвена покривка, свързани с възпроизводството на водите; Министерството на здравеопазването - по отношение контрола на качеството на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, на водите използвани за питейно-битови цели и на минералните води, управлението на водите за къпане и определянето на зоните за защита на водите; Министерството на енергетиката– по отношение използването на водите, и особено при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда; Министерството на икономиката - по отношение използването на водите при използването им като възобновяем източник на енергия, при допустимо въздействие върху околната среда; Министерството на туризма - по отношение на организацията и провеждането на национални и международни компании, екологични образователни програми и др. за повишаване на екологичната съзнание и кщултура на обшествеността. Министерството на вътрешните работи – Главна дирекция Противопожарна безопасност - по отношение извършването на съгласувани действия при защита от вредното въздействие на водите, осигуряване на оценките, разработване на плановете и изпълнение на мерките за предотвратяване или смекчаване на последиците от вредното въздействие на водите при наводняване и от засушаване. Министерството на външните работи – по отношение разработването и съгласуването, съвместно с други държави, на политики, програми и стратегии за опазване на водите в международните речни басейни и трансграничните водни тела; Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение опазването на морските води и водите на р. Дунав. Министерство на финансите по отношение планирането, осигуряването и контрола за изразходването на средствата от държавния бюджет, в т.ч. одобряването и координирането на проекти, свързани с управлението на водите и координирането на проектите, финансирани със средства от ЕС и международните финансови институции. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране – по отношение регулирането на цените, достъпността и качеството на услугата по водоснабдяване и канализация; Областните управители – по отношение поддържане на проводимостта на речните легла и защитата от вредното въздействие на водите; Кметовете на общини – по отношение използването и опазването на водите публична общинска собственост и управлението на водностопанските системи и съоръжения общинска собственост, включително ВиК дружествата – общинска собственост, стопанисването на язовирите и микроязовирите общинска собственост, координиране на дейностите за защита от вредното въздействие на водите, в т.ч. поддържане проводимостта на речните легла в границите на населените места, спазване на забраните за строителство в крайбрежните заливаеми ивици на реките и съгласуване на документите за предоставяне на концесии за минерални води, управление и ползване на находища на минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени за безвъзмездно ползване. Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН – по отношение на метеорологичните и хидрологични прогнози и мониторинга на количеството на валежите, повърхностните и подземните води. Института по океанология (ИО) към БАН – по отношение на химичния и екологичен мониторинг на крайбрежни морски води и на морската околна среда, включително провеждане на научни и приложни изследвания, оперативни дейности и развитие на морските изследователски технологии. Националният статистически институт (НСИ) – по отношение статистическите данни за иззетите и доставени количества вода за населението и за отделните отрасли на икономиката, както и за количеството на отпадъчни води, в т.ч. пречистени и непречистени, както и други данни, включително икономическите показатели, необходими при разработване на икономическия анализ на водоползването. Сътрудничеството и взаимният обмен на информация между НСИ и МОСВ е регламентирано чрез споразумение. Българският институт по стандартизация – по отношение на организация и координация разработването на български стандарти в областта на управлението на отпадъците. При осъществяване на управление на отпадъците, Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции: Министерството на здравеопазването участва в разработването на нормативната уредба по управление на отпадъците, като същевременно: - определя изискванията за обезвреждане на опасни болнични отпадъци, обезвреждане на лекарства с изтекъл срок на годност и наркотични вещества;
Регионалните здравни инспекции (РЗИ), които са специализирани контролни органи на МЗ издават санитарни удостоверения на лицата, извършващи дейности с опасни отпадъци от хуманната медицина или свързана с тях изследователска дейност на територията на съответната инспекция; Министерството на земеделието и храните издава разрешения за употреба на отпадъци в земеделието, в т.ч. за утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води, компост и др. Министерството определя и контролира изискванията за управлението на отпадъци от месопреработвателната, хранително-вкусовата промишленост, земеделието и отпадъците от животински произход, като определя ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането им, в т.ч. упражнява санитарен контрол. Министерството на финансите контролира изразходването на средствата от държавния бюджет за изграждане на обекти за управление на отпадъците, в т.ч. участва в одобряването и координирането на проекти, свързани с щети от стари замърсявания и в координирането на проектите, финансирани от ЕС и международните финансови институции. Агенция “Митници” участва в контрола по спазването на изискванията за внос, износ и транзит на отпадъци. Министерството на регионалното развитие и благоустройството: - контролира регионалното развитие и комуналните съоръжения на централно и регионално ниво; - участва в разработването на техническите изисквания за съоръженията за преработване или обезвреждане на отпадъците; - участва в разработването на документи, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците; - издава наредби, съвместно с МОСВ, МЗХ и МЗ за определяне на изискванията за избиране, изграждане и експлоатиране на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци. Министерството на вътрешните работи: - участва в разработването и прилагането на нормативната уредба за излезли от употреба моторни превозни средства (МПС) и упражнява контрол върху дейността на фирмите, извършващи търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и по спазването на изискванията за внос, износ и транзит на отпадъци; - участва в контрола по спазването на изискванията за внос, износ и транзит на отпадъци. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: - - разработва изискванията за транспортиране на опасни товари, вкл. опасни отпадъци; - събира, обобщава и изпраща към МОСВ информация за предадените корабни отпадъци; - контролира нерегламентираното изхвърляне на отпадъци от кораби в морските пространства на Република България; - участва в контрола по спазването на изискванията за внос, износ и транзит на отпадъци. Националният статистически институт събира и обработва информация за битовите, строителните и производствените отпадъци за страната по видове, количества, икономически дейности, региони и др. Българският институт по стандартизация организира и координира разработването на български стандарти в областта на управлението на отпадъците. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Комисията за защита на потребителите контролират съответствието на пусканите на пазара в Р. България продукти, за които са определени съществени изисквания по Закона за техническите изисквания към продуктите и след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци.
Кметовете на общините организират управлението на дейностите по отпадъците, образувани на тяхна територия, съобразно изискванията на Закона за управление на отпадъците, като осигуряват условия, при които всеки притежател на битови отпадъци се обслужва от лица, с които е сключен договор за предоставяне на услуги по реда на Закона за обществените поръчки. При осъществяване опазване чистотата на атмосферния въздух Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции: Министерството на енергетиката
Министерството на икономиката
Министерството на здравеопазването - по отношение разработването на норми за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и оценката на здравния риск за населението; Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – по отношение определянето на технически изисквания за емисиите на вредни вещества от МПС, които са обект на контрол при периодичните технически прегледи; по отношение на техническите изисквания към подвижните цистерни за превоз на бензини; по отношение контрола на качеството на корабните горива; Министерството на земеделието и храните – по отношение определянето на технически изисквания за емисиите на вредни вещества от дизелови двигатели, предназначени за нови самоходни машини; Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) – по отношение определянето на контрола на изискванията към качеството на течните горива; Националният статистически институт – по отношение на ежегодните инвентаризации на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух и потреблението на различните видове течни горива; Български институт по метрология – по отношение на контрола на ефективността на улавяне на бензниновите пари на системите, съответстващи на Етап II на улавяне на бензиновите пари в бензиностанциите; Агенция “Митници” към Министерство на финансите – по отношение на вноса и/или износа на веществата, които нарушават озоновия слой, флуорсъдържащи парникови газове и оборудване, което ги съдържа; Общинските органи – по отношение задължението им за разработване, приемане и изпълнение на общински програми за намаляване на емисиите на вредни вещества и достигане на установените норми за качество на атмосферния въздух в районите, където е налице превишаване на последните. Взаимодействието между горните институции се осъществява по силата на действащата нормативна уредба и утвърдените програми и планове за нейното прилагане.
МРРБ, МТ, МИЕ, МОН, МЗХ и други държавни институции и органи на местната власт – развиват дейности, свързани с опазването на биологичното разнообразие в различни направления. НСИ – държавната институция, която следи, обработва и издава официална информация за биологичното разнообразие, в т.ч. и за защитените територии. БАН – съществуват самостоятелните изследователски институти и лаборатории извършват изследвания, свързани с биологичното разнообразие и опазването на околната среда. Лесотехническият университет, Софийският университет и други ВУЗ – осъществяват подготовката на кадри, научно-изследователски и научно-приложни дейности, свързани с биологичното разнообразие. Екологичните неправителствени организации на национално и регионално равнище – извършват дейности по опазването на природни обекти и биологичното разнообразие, контрол върху замърсяването и програми за екологична просвета и обучение. При осъществяване на политиката за повишаване на екологичното съзнание и култура Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции: Министерството на образованието и науката, Министерството на младежта и спорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, Министерството на туризма, общини, неправителствени организации, бизнеса – по отношение на организацията и провеждането на национални и международни кампании, екологични образователни програми и др. за повишаване на екологичното съзнание и култура на обществеността. При осъществяване на опазването и ползването на компонентите на околната среда, Министерството на околната среда и водите взаимодейства основно със следните институции:
По отношение на координацията на политиките, мерките и дейностите в областта на изменението на климата, в това число разработването на стратегическите и нормативни документи, свързани с изменението на климата, изпълнението на Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013 – 2020 г. (Трети НПДИК), прилагането на ЕСТЕ, участието в международната търговия с емисии, Министерството на околната среда и водите взаимодейства главно със следните институции – Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Национален доверителен екофонд (НДЕФ), Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), Министерство на икономиката, Министерство на енергетиката, Министерство на финансите, Министерство на правосъдието, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на земеделието и храните, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Изпълнителна агенция по горите, Национален статистически институт, Комисията за енергийно и водно регулиране.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||