В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо

в сила oт 23.05.2008

Указание НОИ Прилагане на КСО и НПОС - КСО

Съгласно чл. 115, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. С изтичане на десетгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността.

Във връзка с прилагането на посочената разпоредба да се има предвид следното:

Вземането за пенсия е периодично плащане, поради което давността се изчислява спрямо месеца, за който е дължима сумата, като срокът започва да се брои от 1-во число на месеца, през който неоснователно са преведени суми за пенсия в по-голям размер. По отношение на пенсионните записи, давностният срок започва да тече от датата, на която неоснователно е преведен същият, а не от началната дата на периода, за който е формиран записа.

Съгласно чл. 115, ал. 2 КСО давността се прекъсва:

- с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането /разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО/;

- с налагането на обезпечителни мерки – това се отнася само за случаите, при които вземането е изпратено за събиране от АДВ, тъй като органите на НОИ нямат правна възможност да налагат обезпечителни мерки;

- с предприемане на действия по принудително изпълнение – налице е във всеки случай, когато след издаване на разпореждането е наложен запор и е удържана неправилно получена пенсия.

От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

По силата на чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, петгодишната давност не се прилага служебно, а само ако има възражение от длъжника.

Съгласно чл. 115, ал. 1, изречение второ КСО десетгодишната давност се прилага служебно, тъй като вземането се погасява по силата на законова разпоредба. При това положение независимо, че е издадено разпореждане за установяване на вземането или са предприемани действия за принудително изпълнение, след изтичане на посочения срок задължението на лицето се погасява.


Пример 1:

Лицето има неправилно получени пенсии за периода от 1.01.2000 г. до 1.12.2000 г. На 1.10.2004 г. е издадено разпореждане за събиране на дължимата сума, с което е прекъсната давността за цялото задължение, към тази дата. В случаят 5-годишния давностен срок за задължението от датата на прекъсването ще изтече на 1.10.2009 г., а 10-годишният срок следва да се изчислява спрямо всеки от месеците през периода от 1.01.2000г. до 1.12.2000 г., т.е. задължението за месец януари 2000 г. следва да се заличи след 1 януари 2010 г., за месец февруари 2000 г. след 1 февруари 2010 г. и т.н.

При постановяване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО задължението се формира за целия период на надвземането, независимо дали са изтекли повече от пет години от възникването му. В случай, че лицето обжалва разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване и се позове на изтекла давност, директорът на РУСО със свое решение следва да уважи жалбата му, като дългът бъде преизчислен.

Лице има задължение, което се отнася за периода от 1.01.2002 г. до 31.01.2008 г. /6 години и 1 месец/ На 20.04.2008 г. е издадено разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 за възстановяване на неоснователно получените суми за целият период на надвземането. В сроковете за обжалване на разпореждането лицето подава жалба и се позовава на изтекла 5-годишна давност. Директорът на РУСО с решение се произнася, като уважава жалбата на лицето и заличава вземането за периода от 01.01.2002г. до 31.03.2003г. Формира се нов дълг за периода от 1.04.2003 г. до 31.01.2008 г., за който, ако не се предприемат действия за погасяването му, би се погасил по давност на 20.04.2013 г.

Лице има задължение, което се отнася за периода от 1.01.1996 г. до 31.01.2007 г. / 11 години и 1 месец/. На 20.04.2007г. е издадено разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 за възстановяване на неоснователно получените суми. В този случай в разпореждането се вписва, че лицето следва да възстанови надвзетата сума за периода от 1.04.1997 г. до 31.01.2007 г., а останалата сума за периода от 1.01.1996 г. до 31.03.1997 г. се счита за погасена по давност на основание законовата разпоредба.

Лице има надвзета пенсия за периода от 1.02.1991 г. до 31.12.2000 г. Постановено е разпореждане за възстановяване на дълга на 10.02.2002 г. Лицето обжалва това разпореждане на 20.03.2002 г., като се позовава на изтекла петгодишна давност. Директорът на РУСО се произнася с решение на 29.03.2002 г., като постановява, че лицето следва да възстанови надвзетата сума за периода от 1.02.1997 г. до 31.12.2000 г. Дългът е предаден за събиране на съдебен изпълнител по реда на ГПК или на АДВ, тъй като лицето не е пенсионер. Образувано е изпълнително дело, но по сметката на РУСО не са постъпвали никакви суми за погасяване на задължението. На 10.08.2007 г. в РУСО постъпва заявление, в което длъжникът се позовава на изтекла 5-годишна давност. В този случай РУСО следва да изиска информация от АДВ или съдебен изпълнител за остатъка от задължението и за предприетите мерки за погасяването му. Ако не са предприемани действия по събирането на задължението, то следва да се заличи със заповед на директора, тъй като са минали повече от 5 години от установяването му по основание и размер с разпореждането от 10.02.2002 г., като се уведоми АДВ да прекрати изпълнителното дело, съгласно чл. 225, ал. 1, т. 6 ДОПК.

Когато е постановено разпореждане по реда на чл. 98, ал. 2 КСО за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, с което задължението е определено по основание и размер, с предприемането на действия за принудително изпълнение се прекъсва давността по отношение на най-старото задължение, т.е. с налагането на първата удръжка върху пенсията се погасява най-старото по давност задължение.

С разпореждане от 15.12.2007 г. лицето е задължено да възстанови надвзетата сума за пенсия за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2007 г. Разпореждането не е обжалвано и считано от 1.03.2008 г. е наложен запор върху пенсията в размер на 20 лв. месечно. С налагане на удръжката се прекъсва давността по отношение на дължимата сума за месец януари 2002 г., която е в размер на 100.00 лв. и ще бъде окончателно погасена през месец юли 2008 г.

* * *

Съгласно чл. 115, ал. 4 от КСО, давностният срок за вземанията към ДОО тече от датата, на която те са станали изискуеми. Когато пенсията е отпусната и впоследствие спряна съгласно чл. 95, т. 1 и 3 КСО вземането за всеки месец е изискуемо (определено е по основание и размер), като се погасява с изтичане на тригодишният давностен срок. Ако пенсионер със спряна пенсия почине, по отношение на наследниците тече същият тригодишен давностен срок, както за пенсионера (наследодател), тъй като съгласно чл. 91 от НПОС те имат право да получат неизплатените пенсии, а смъртта на наследодателя (пенсионера) не е нормативно основание за прекъсване на давностния срок.

С промяната в чл. 91, ал. 1 НПОС се дава възможност на наследниците да подадат заявление за изплащане на неполучена пенсия от починал пенсионер, ако тя е била спряна на основание чл. 95, т. 1 и 3 КСО. В тези случаи неполучената пенсия се изплаща въз основа на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в РУСО. С разпореждането се възобновява спряната пенсия, определят се следващите се размери на пенсиите/добавките от датата на възобновяване на пенсията до края на месеца, през който лицето е починало и пенсията се прекратява.

В случаите, при които пенсията не е била спряна с разпореждане, но има неполучени пенсии от починалият пенсионер, по отношение на давностния срок се прилага същият принцип както и ако пенсията е била спряна с разпореждане. В тези случаи с разпореждането на длъжностното лице по пенсионното осигуряване се определят следващите се размери на пенсиите/добавките до края на месеца, през който лицето е починало, и пенсията се прекратява.

При практическото приложение на казаното по- горе да се има предвид следното:

1. Първата преценка, която се извършва от служителите от сектор “Изплащане на пенсии” е дали наследниците имат право на наследствена маса. За да имат право на наследствена маса наследниците, не следва да са изтекли повече от 3 години, считано от края на месеца на смъртта на наследодателя до датата на заявлението на наследниците в РУСО.

2. Втората преценка е във връзка с определяне точната сума на наследствената маса, на която имат право наследниците- това е сумата, на която би имал право наследодателя към дата на смъртта, ако беше жив. Във всички случаи това са неполучените от наследодателя суми от пенсия включително до края на месеца на смъртта, но за не повече от 3 години до датата на заявлението на наследниците.

В пояснение на горе изложеното даваме следните примери по отношение изплащането на неполучените от наследодателя суми:

Пенсионер е имал неполучени пенсии от 01.10.1999г. до 31.01.2006г. Лицето е починало на 15.01.2006 год.

Подадено е заявление от наследниците на 26.01.2007 г. за изплащане на неполучените пенсии.

На наследниците ще се изплати пенсията за периода от 26.01.2004г. до 31.01.2006г.

Пенсионер е имал неполучени пенсии от 01.10.1999г. до 31.01.2006г. На 02.01.2006г. лицето е подало заявление за изплащане на неполучените пенсии. Пенсията от 02.01.2003г. до 31.01.2006г. е изпратена с пенсионен запис на 10.01.2006г. Записът не е получен от лицето и е възстановен на 28.01.2006г.

Лице е починало на 15.01.2004 г. Пенсията за м. януари 2004 год. не е получена от лицето и е възстановена на РУСО от пощенската станция.

Подадено е заявление от наследниците на 18.01.2007 г. за изплащане на неполучената пенсия.

На наследниците ще се изплати неполучената от наследодателят пенсия за периода 18.01.- 31.01.2004г.

Лице има неполучени пенсии от 01.01.2000 г. до 31.12.2003 г. Подало е заявление на 01.12.2003 г. за изплащане на неполучените суми и на 20.12.2003 г. му е изпратен пенсионен запис за пенсията от 01.12.2000 г. до 31.12.2003 г. Записът не е получен от лицето и е възстановен на 22.01.2004 г.

Лицето е починало на 06.01.2004 г. и пенсията за м. януари 2004г. е възстановена на РУСО от пощенската станция.

Подадено е заявление от наследниците на 05.01.2007г. за изплащане на неполучената пенсия.

На наследниците ще се изплати само пенсията за периода от 05.01.2004 г. до 31.01.2004 г., тъй като с подаденото от лицето заявление на 01.12.2003 г. се прекъсва давността и за вземането за периода от 01.12.2000 г. до 31.12.2003 г. давностният срок изтича на 01.12.2006 г.

На 10.01.2004 г. е изпратен пенсионен запис за дължими суми от пенсии за периода от 01.02.2001 г. до 31.01.2004 г., за изплащането на които лицето не е подавало заявление и сумите са установени за доплащане по служебен ред. Записът не е получен от лицето и е възстановен на 12.02.2004 г.

Лицето е починало на 06.01.2004 г. и пенсията за м. януари 2004 г. е възстановена на РУСО от пощенската станция.

Подадено е заявление от наследниците на 05.01.2007 г. за изплащане на неполучените пенсии.

На наследниците ще се изплатят дължимите суми от пенсията за периода от 05.01.2004г. до 31.01.2004 г.

При същите данни, ако заявлението на наследниците е подадено на 19.01.2007 г., ще се изплатят дължимите суми за периода 19.01.- 31.01.2004 г.

Пенсионер е имал неполучени пенсии от 01.01.2001 г. до 31.03.2004 г., като от 01.04.2004 г. лицето си получава пенсията. По заявление на пенсионера от 07.03.2004 г., на 08.03.2004 г. е изпратен пенсионен запис за пенсията от 07.03.2001 г. до 31.03.2004 г. Записът не е получен от лицето и е възстановен на 28.03.2004 г.

Лицето е починало на 08.05.2004 г. Пенсията за м. май е изплатена.

Подадено е заявление от наследниците на 30.04.2007 г. за изплащане на неполучените пенсии.

Възстановеният пенсионен запис няма да се изплати на наследниците, тъй като с подаденото заявление от лицето на 07.03.2004г. се прекъсва давността и по отношение на този запис давностният срок изтича на 07.03.2007 г.

При същите данни, ако заявлението на наследниците е подадено на 06.03.2007 г., на наследниците ще се изплати наследствена маса за периода 07.03.2001 г.- 31.03.2004 г.

Пенсионер има неполучени пенсии от 01.03.2003 г. до 31.05.2004 г., като от м. юни 2004 г. си получава пенсията. Подал е заявление на 05.05.2004 г. за изплащане на неполучените пенсии. На 25.05.2004 г. има изпратен запис за пенсията за периода от 01.03.2003 г. до 31.05.2004 г. Записът не е получен и е възстановен на 20.06.2004 г.

Лицето е починало на 01.03.2006 г. и пенсията за м. март 2006 г. е възстановена на РУСО от пощенската станция.

Наследниците подават заявление за изплащане на неполучените пенсии на 21.03.2007 г.

На наследниците ще се изплати пенсията от 01.03.2003 г. до 31.05.2004 г., тъй като със заявлението от 05.05.2004 г. е прекъсната давността и е започнала да тече нова 3- годишна давност за вземането за периода 01.03.2003 г. до 31.05.2004 г., която изтича на 05.05.2007 г. Към тази сума ще се изплати и неполучената пенсия от наследодателя за месец март 2006 г.

При същите данни, ако заявлението на наследниците е заведено в РУСО на 07.05.2007 г., като наследствена маса ще се изплати сумата за периода 07.05.- 31.05.2004 г., както и пенсията за месец март 2006 г.

Лице не е получавало пенсията си от 01.01.1998 г. до 31.03.2003 г. На 01.04.2003 г. е подало заявление за изплащане на неполучените пенсии, а от м. май 2003 г. е включено във ведомост обр. 7. Пенсията от 01.04.2000 г. до 30.04.2003 г. е изпратена с пенсионен запис на 29.04.2003 г. Записът не е получен от лицето и е възстановен на 20.05.2003 г. Пенсията от 01.05.2003 г. до 31.01.2004 г. е възстановявана от пощенската станция като непотърсена.

На 20.01.2004г. лицето е починало.

На наследниците ще се изплати пенсията за периода от 01.04.2000 г. до 30.04.2003 г., тъй като давностният срок по отношение на този запис изтича на 01.04.2006 г., защото заявление от лицето е подадено на 01.04.2003 г. и от тази дата започва да тече нов 3- годишен давностен срок. Към тази сума се прибавят и възстановените пенсии за периода от 01.05.2003 г. до 31.01.2004 г.

При същите данни, ако заявлението на наследниците бъде заведено в РУСО след 31.01.2007 г., не се следва никаква сума като наследствена маса.

Лицето е починало на 01.06.2007 г. Пенсията за месец юни 2007г. е възстановена на РУСО от пощенската станция на 25.06.2007г. На 27.06.2007г. наследниците подават заявление за изплащане на неполучената пенсия от наследодателя.

При прилагане на чл. 91, ал. 1, изречение второ от НПОС да се има предвид, че неполучените суми от пенсия от починал пенсионер, който е оставил като наследници съпруг (съпруга) и деца се разделят по равни части между тези наследници съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, тъй като пенсията е лично вземане на пенсионера и не се включва в семейната имуществена общност.

* * *

стр. от