Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра в сила от 17. 02. 2012 г. Обн. Дв бр. 14 от 17 Февруари 2012г. Глава първа. Предмет и обхват ч

(2) В едномесечен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма го изпраща за информация на Европейската комисия и публикува обява в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма не допуска по време на процедурата за предоставяне на разрешение за съхранение и за срока на издаденото разрешение комплексът за съхранение на въглероден диоксид да се ползва от други лица за проучване за потенциален комплекс за съхранение на въглероден диоксид, за съхранение на въглероден диоксид, за предоставяне на права по реда на Закона за подземните богатства или за други несъвместими употреби на комплекса.
Чл. 55. (1) Разрешение за съхранение се предоставя по право на заявител, когато след изтичане на едномесечен срок от публикуване на обявата за предстоящото предоставяне в "Държавен вестник" и на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не са постъпили заявления по чл. 26 от други кандидати.

(2) Разрешение за съхранение се предоставя чрез конкурс, когато в срока по ал. 1 постъпят и други заявления за предоставяне на разрешение за съхранение.

(2) Отказът да се открие процедура за предоставяне на разрешение за съхранение по право подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма след изтичане на срока по чл. 55, ал. 1 предоставя на Европейската комисия за становище мотивирано предложение за предоставяне на разрешение за съхранение и проекта на разрешението за съхранение на въглероден диоксид.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма внася в Министерския съвет проекта на разрешение за съхранение по право в срок до един месец след получаване от Европейската комисия на уведомление, че комисията няма да предоставя становище, или след получаване на становище на Европейската комисия.

(5) Министерският съвет одобрява проекта на разрешение за съхранение, като взема предвид отразяването от министъра на икономиката, енергетиката и туризма на становището на Европейската комисия по ал. 4.

(6) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава разрешение за съхранение на въглероден диоксид при условията на чл. 51, ал. 2.

(7) С разрешението за съхранение се определят и изискванията, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, опазването на земните недра, околната среда, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, както и други изисквания съобразно характера на разрешението.

(8) Разрешението за съхранение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник".

Раздел I.

(2) Потокът от въглероден диоксид може да съдържа случайно попаднали вещества, произхождащи от източника или от процеса на улавяне или инжектиране, както и вещества за проследяване, добавени за улесняване на мониторинга и проверката на миграцията на въглероден диоксид.

(3) Концентрацията на всички случайно попаднали и добавени вещества не може да надвишава нивата, над които те биха:

1. засегнали целостта на мястото за съхранение или съответната преносна мрежа;

2. породили значителен риск за околната среда или за човешкото здраве, или

3. нарушили изискванията на приложимото законодателство.

(4) Операторът на мястото за съхранение е длъжен да:

1. приема и инжектира потоци от въглероден диоксид само ако е бил извършен анализ на състава, включително на корозивни вещества, на потоците, както и оценка на риска, и ако оценката на риска е показала, че нивата на замърсяване са в съответствие с условията по ал. 1;

2. поддържа регистър за количествата и свойствата на доставените и инжектираните потоци от въглероден диоксид, включително на техния състав.
Раздел II.
Мониторинг

Чл. 59. Операторът на място за съхранение извършва мониторинг на съоръженията за инжектиране, на комплекса за съхранение (включително, когато е възможно, на струята въглероден диоксид) и на обкръжаващата среда с цел:

1. сравнение между реалното и прогнозираното поведение на въглероден диоксид и на пластовите води в мястото за съхранение;

2. установяване на значителни нередности;

3. констатиране на миграция на въглероден диоксид;

4. констатиране на изтичане на въглероден диоксид;

5. установяване на значителни неблагоприятни последици за обкръжаващата среда, включително за водоснабдяването, за човешкото здраве или за ползвателите на околната биосфера;

6. оценка на ефективността на коригиращите мерки;

7. актуализиране на оценката на безопасността и целостта на комплекса за съхранение в краткосрочен и дългосрочен план, включително на оценката дали съхраняваният въглероден диоксид ще бъде напълно и постоянно задържан.

(2) Планът по ал. 1 включва подробно описание на мониторинга съгласно установените от Закона за опазване на околната среда насоки и се одобрява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(3) Планът по ал. 1 се актуализира в съответствие с изискванията съгласно приложение № 2.

(4) Планът по ал. 1 се актуализира задължително на всеки 5 години въз основа на промените в оценката на риска от изтичане, промените в оценката на риска за околната среда и човешкото здраве, както и най-новите научни познания и постиженията на най-добрите налични технологии.

(5) Актуализираният план се одобрява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Раздел III.
Отчитане от страна на оператора на мястото за съхранение на въглероден диоксид

Чл. 61. Периодично в срок, определен в разрешението за съхранение, и при всички случаи най-малко веднъж годишно операторът на мястото за съхранение предоставя с доклад на министъра на икономиката, енергетиката и туризма:

1. всички резултати от мониторинга през отчетния период, включително информация за използваната технология за мониторинг;

2. количествата и свойствата на доставените и инжектираните потоци от въглероден диоксид през отчетния период, включително състава на тези потоци, отразени в регистъра по чл. 58, ал. 4, т. 2;

3. доказателство за предоставяне и поддържане на финансовото обезпечение по чл. 74;

4. всяка друга информация, която министърът на икономиката, енергетиката и туризма сметне за необходима за оценяване спазването на условията на разрешението за съхранение и за попълване на знанията за поведението на въглеродния диоксид в мястото за съхранение.
Раздел IV.
Проверки

Чл. 62. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и министърът на околната среда и водите създават система за периодични и извънредни проверки на всички комплекси за съхранение за спазване изискванията на закона и мониторинг на последиците за околната среда и за човешкото здраве.

(2) Проверките включват посещения на наземните инсталации, включително на съоръженията за инжектиране, оценка на извършените от оператора дейности по инжектиране и мониторинг и проверка на цялата документация, водена от оператора.

(3) Периодичните проверки се извършват ежегодно през първите три години след затварянето на мястото за съхранение и на всеки 5 години, докато отговорността не бъде прехвърлена на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

(4) Проверките по ал. 3 обхващат съответните съоръжения за инжектиране и мониторинг, както и всички последици за околната среда и за човешкото здраве от комплекса за съхранение.

(5) Извънредните проверки се извършват:

1. при подаден сигнал до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и/или до министъра на околната среда и водите за изтичания или за значителни нередности;

2. ако докладите по чл. 61 покажат недостатъчно изпълнение на условията на разрешението или наличие на предпоставки за възникване на опасност за околната среда и човешкото здраве;

3. за разследване на сериозни оплаквания, свързани с околната среда или с човешкото здраве;

4. когато министърът на икономиката, енергетиката и туризма и/или министърът на околната среда и водите сметне това за целесъобразно.
Чл. 63. (1) След всяка проверка министърът на икономиката, енергетиката и туризма и/или министърът на околната среда и водите или оправомощени от тях длъжностни лица изготвят доклад за резултатите от проверката.

(2) Докладът оценява изпълнението на изискванията на закона и посочва дали са необходими допълнителни мерки.

(3) В срок до два месеца след проверката докладът се предоставя на засегнатия оператор на мястото за съхранение и се публикува на интернет страниците на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на околната среда и водите.
Раздел V.
Мерки в случай на изтичания или значителни нередности

Чл. 64. (1) В случай на изтичания или значителни нередности операторът незабавно уведомява министъра на икономиката, енергетиката и туризма и предприема необходимите коригиращи мерки, включително мерки за опазване на човешкото здраве.

(2) В случаи на изтичания или значителни нередности, които пораждат риск от изтичане, операторът уведомява и министъра на околната среда и водите.

(3) Коригиращите мерки по ал. 1 се предприемат в съответствие с плана за коригиращи мерки, одобрен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
Чл. 65. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и/или министърът на околната среда и водите могат по всяко време да изискат от оператора да предприеме необходимите коригиращи мерки, както и мерки за опазване на човешкото здраве.

(2) Мерките по ал. 1 могат да допълват или да се различават от посочените в плана коригиращи мерки.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма и/или министърът на околната среда и водите могат по всяко време да предприемат коригиращи мерки.

(4) Ако операторът не предприеме необходимите коригиращи мерки, органите по ал. 3 предприемат съответните коригиращи мерки.

(5) Операторът възстановява разходите, направени от органи по ал. 3, включително чрез използване на финансовото обезпечение по чл. 74.
Раздел VI.
Задължения при затваряне и през периода след затварянето на мястото за съхранение на въглероден диоксид

Чл. 66. (1) Мястото за съхранение се затваря:

1. ако не са изпълнени определените в разрешението условия;

2. по мотивирано искане на оператора, или

3. след отнемане на разрешението за съхранение при взето решение за затваряне.

(2) След затваряне на мястото за съхранение операторът отговаря за мониторинга, отчетността и коригиращите мерки, за запечатването на мястото за съхранение и преместването на съоръженията за инжектиране.

(3) Операторът отговаря и за всички задължения, свързани с връщане на квоти на емисии в случай на изтичане, съгласно Закона за опазване на околната среда, и превантивни действия и мерки за отстраняване съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

(4) Операторът отговаря по ал. 2 и 3 до прехвърляне на отговорността за мястото за съхранение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по реда на чл. 67 и 68.

(5) Задълженията по ал. 2 и 3 се изпълняват въз основа на план за периода след затварянето, изготвен от оператора съгласно най-добрите практики и в съответствие с критериите съгласно приложение № 2.

(6) Временният план за периода след затварянето се одобрява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Преди затварянето на мястото за съхранение временният план за периода след затварянето се:

1. актуализира при необходимост, като се вземат предвид анализът на риска, най-добрите практики и технологичните подобрения;

2. представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за одобряване.

(7) След затварянето на място за съхранение министърът на икономиката, енергетиката и туризма отговаря за:

1. мониторинга и коригиращите мерки;

2. всички задължения, свързани с връщане на квоти на емисии в случай на изтичане, съгласно Закона за опазване на околната среда;

3. превантивни действия и мерки за отстраняване в съответствие със Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

(8) Изискванията за периода след затварянето се изпълняват от министъра на икономиката, енергетиката и туризма въз основа на временния план за периода след затварянето по ал. 5, който при необходимост се актуализира.

(9) Операторът възстановява разходите, направени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с мерките по ал. 4, включително чрез използване на финансовото обезпечение по чл. 74.
Раздел VII.
Прехвърляне на отговорността

Чл. 67. (1) При затваряне на място за съхранение всички задължения, свързани с мониторинг и коригиращи мерки, с връщане на квоти на емисии в случаи на изтичане съгласно Закона за опазване на околната среда и с превантивни и оздравителни мерки съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, се прехвърлят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по негова инициатива или по искане на оператора, ако са изпълнени следните условия:

1. всички налични доказателства сочат, че съхраняваният въглероден диоксид ще бъде напълно и постоянно задържан;

2. изтекъл е период от време, определен от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, но не по-кратък от 20 години, освен ако министърът на икономиката, енергетиката и туризма констатира, че условието по т. 1 е изпълнено преди изтичането на посочения период;

3. изпълнени са финансовите задължения;

4. мястото за съхранение е запечатано и съоръженията за инжектиране са преместени.

(2) Операторът изготвя доклад за изпълнението на условието по ал. 1, т. 1 и го представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за одобряване и прехвърляне на отговорността. Докладът съдържа информация най-малко за:

1. съответствие между реалното и моделираното поведение на инжектирания въглероден диоксид;

2. липса на изтичане, която следва да се установи;

3. това, че мястото за съхранение търпи развитие към състояние на дългосрочна стабилност.

(3) При неизпълнение на условията по ал. 1 министърът на икономиката, енергетиката и туризма изпраща на оператора мотивирано уведомление.

1. доклада по чл. 67, ал. 2 в срок един месец след получаването му;

2. предварителен проект на заповед за прехвърляне на отговорността;

3. други свързани материали, взети предвид при изготвянето на проекта по т. 2.

(2) Проектът на заповед по ал. 1, т. 2 определя метода, чрез който се установява изпълнение на условията по чл. 67, ал. 1, т. 4, размера на финансовата вноска по чл. 76, както и всички актуализирани изисквания за запечатване на мястото за съхранение и за преместването на съоръженията за инжектиране.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма в срок до един месец след получаване от Европейската комисия на уведомление, че комисията няма да предоставя становище, или след получаване на становище на Европейската комисия внася в Министерския съвет за одобряване проект на заповед за прехвърляне на отговорността.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповед за прехвърляне на отговорността и уведомява Европейската комисия за заповедта, а в случай че тя не е съобразена със становището на Европейската комисия, посочва и причините за това.

(5) Заповедта по ал. 4 се връчва на оператора.

(2) При установяване на изтичания или значителни нередности мониторингът се привежда до ниво, необходимо, за да се оцени значимостта на проблема и ефективността на коригиращите мерки.

(2) Сумите по чл. 72 постъпват в бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и се разходват за покриване на разходите за предоставяне на разрешения за проучване и разрешения за съхранение по този закон.

(2) Титулярят на разрешението предоставя финансово обезпечение за изпълнение на дейностите по ал. 1 чрез:

1. представяне на безусловна неотменяема банкова гаранция, издадена в полза на министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

2. откриване на доверителна сметка в банка, посочена от титуляря на разрешение и приемлива за министъра на икономиката, енергетиката и туризма;

3. едновременното прилагане на способите по т. 1 и 2.

(3) Начинът на финансовото обезпечение и минималният размер на средствата се определят със заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за откриване на процедурата и са съществен елемент от съответното разрешение.

(4) Финансовото обезпечение, предоставено от оператор на място за съхранение, трябва да гарантира изпълнение на всички задължения, произтичащи от:

1. издаденото разрешение, включително изискванията при затваряне и през периода след затварянето;

2. включването на мястото за съхранение в приложното поле на Закона за опазване на околната среда.

(5) Финансовото обезпечение трябва да е валидно и ефективно преди началото на инжектиране на въглероден диоксид в мястото за съхранение.

(2) Промяна в размера и/или частично освобождаване на финансовото обезпечение се извършва след приемане на извършените дейности по ал. 1 при условия и по ред, определени в разрешението.

(3) Средствата по предоставеното финансово обезпечение не могат да са предмет на принудително изпълнение.

(4) Финансовото обезпечение, предоставено от оператор на място за съхранение, се актуализира периодично, за да се отчетат промените в оценката на риска от изтичане и прогнозираните разходи във връзка с всички задължения, произтичащи от издаденото разрешение, както и всички задължения, произтичащи от включването на мястото за съхранение в приложното поле на Закона за опазване на околната среда.

(2) Размерът на финансовата вноска се предлага от оператора на мястото за съхранение, като при определяне на размера й се вземат предвид критериите съгласно приложение № 1 и елементите, отнасящи се до хронологията на съхранението на въглероден диоксид, които имат отношение към определяне на задълженията след прехвърлянето на отговорността и покриват най-малко очакваните разходи по мониторинга за срок 30 години.

(3) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма приема предложената финансова вноска по ал. 2, ако тя е изготвена съгласно критериите по приложение № 1 и покрива напълно очакваните разходи по мониторинга за срок 30 години.

(4) Финансовата вноска по ал. 1 може да се използва за покриване на разходите, направени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма след прехвърлянето на отговорността, за да се гарантира, че въглеродният диоксид е напълно и постоянно задържан в местата за съхранение в геоложки формации след прехвърлянето на отговорността.

(2) Когато към датата на прекратяване на разрешението размерът на финансовото обезпечение превишава фактическата стойност на необходимите за изпълнение дейности по чл. 74, ал. 1 след тяхното приключване, разликата в повече се освобождава в полза на титуляря на разрешението или оператора на място за съхранение.

(3) Финансовото обезпечение, предоставено от оператор на място за съхранение, е валидно след:

1. затваряне на място за съхранение в съответствие с чл. 66, ал. 1, т. 1 или 2 - до прехвърляне на отговорността за мястото на съхранение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по реда на чл. 67 и 71;

2. отнемане на разрешение за съхранение по реда на чл. 82 - до издаване на ново разрешение за съхранение или когато мястото е затворено по реда на чл. 66, ал. 1, т. 3 - до прехвърляне на отговорността по реда на чл. 67, при условие че са изпълнени финансовите задължения по чл. 76.
Глава шеста.
ДОСТЪП НА ТРЕТИ ЛИЦА

Чл. 79. (1) С цел съхранение в геоложки формации на генериран и уловен въглероден диоксид потенциалните ползватели на преносни мрежи и места за съхранение могат да получат достъп до тях.

(2) Достъпът по ал. 1 се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин, като се има предвид:

1. капацитетът за съхранение, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен в местата за съхранение, и капацитетът за пренос, който вече съществува или съответно може да бъде осигурен;

2. делът от задълженията на държавата за намаляване на въглероден диоксид по международните правни инструменти и правото на Европейския съюз, които тя възнамерява да изпълни посредством улавяне и съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации;

3. необходимостта да се откаже достъп, когато има несъвместимост на техническите спецификации, която не може да бъде преодоляна по разумен начин;

4. необходимостта да се зачитат надлежно обоснованите разумни потребности на собственика или оператора на мястото за съхранение или на преносната мрежа и интересите на всички други ползватели на услуги по съхранение, на мрежата или на съответните преработващи или манипулационни съоръжения, които може да бъдат засегнати.

(3) Операторите на преносната мрежа и операторите на места за съхранение могат да откажат достъп на основание липса на капацитет. Отказът се мотивира.

(4) Операторът, отказал достъп въз основа на липса на капацитет или липса на връзка, извършва всички необходими подобрения, доколкото това е икономически целесъобразно или когато потенциален клиент желае да плати за тях, стига това да няма отрицателни последици за екологичната сигурност на преноса на въглероден диоксид и съхранението му в геоложки формации.

Раздел I.

(2) Действието на разрешението се прекратява:

1. с изтичането на срока на разрешението и след приемане от страна на компетентните органи по чл. 90, ал. 1 - 4 от Закона за подземните богатства на дейностите по ликвидация на геологопроучвателния обект или на мястото за съхранение и/или рекултивация на засегнатите земи и гори;

2. при отнемане на разрешението;

3. при обективна невъзможност за осъществяване на дейностите по предоставеното разрешение;

4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на титуляря на разрешението или оператора на мястото за съхранение;

5. по взаимно съгласие;

6. при констатирани нарушения на технологичните параметри, определени в разрешението;

7. по силата на съдебно решение;

8. при смърт на физическото лице - титуляр на разрешението;

9. на други предвидени в разрешението основания.

(3) При прекратяване на юридическото лице - титуляр на разрешение за проучване на места за съхранение, разрешението може да бъде изменено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че правоприемникът депозира в срок до 30 дни заявление за поемане на условията и задълженията в разрешението и отговаря на изискванията на чл. 10.

(4) При прекратяване на юридическото лице - оператор на място за съхранение, разрешението може да бъде изменено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в случай че правоприемникът депозира в срок до 90 дни заявление за поемане на условията и задълженията в разрешението и отговаря на изискванията на чл. 10.
Чл. 81. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма спира действието на разрешението за проучване или на разрешението за съхранение, когато титулярят на разрешението, съответно операторът на мястото за съхранение извършва дейности, които са в противоречие с действащото законодателство или с условията на разрешението, или при значителни нередности.

(2) В случай на спиране министърът на икономиката, енергетиката и туризма уведомява писмено титуляря на разрешението или оператора на мястото за съхранение за причините и му определя подходящ срок за отстраняване на допуснатите нередности.

(3) Титуляр на разрешение или оператор на място за съхранение, чиито дейности са спрени по реда на ал. 1, няма право да упражнява правата си по разрешението, както и да търси обезщетения за пропуснати ползи за съответния период на спиране.

(4) Разрешения, спрени по реда на ал. 1, се подновяват, ако титулярят на разрешението или операторът на мястото за съхранение отстрани нередностите в срока по ал. 2.

(5) Спирането по ал. 1 не удължава срока на разрешението.
Чл. 82. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма преразглежда и когато е необходимо, предприема действия за актуализиране или за отнемане на разрешението за съхранение, когато:

1. е бил уведомен или е узнал за каквито и да било случаи на изтичания или значителни нередности;

2. представените доклади по чл. 61 или извършените проверки по чл. 62 са показали неизпълнение на условията на разрешението или риск от изтичания или значителни нередности;

3. бъде уведомен за друго неспазване на условията на разрешението от страна на оператора;

4. има нови научни заключения или е въведена нова технология за съхранение;

5. извън случаите по т. 1, 2, 3 и 4 - 5 години след издаването на разрешението и на всеки 10 години след това.

(2) В случай на отнемане на разрешението се издава ново разрешение за съхранение или мястото за съхранение се затваря на основание чл. 66, ал. 1, т. 3.

(3) До издаването на ново разрешение за съхранение министърът на икономиката, енергетиката и туризма поема всички задължения, свързани със:

1. критериите за приемане по чл. 58;

2. мониторинга по чл. 59 и коригиращите мерки по чл. 64;

3. връщането на квоти за емисии - в случай на изтичане съгласно Закона за опазване на околната среда и превантивни и оздравителни мерки съгласно Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

(4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма си възстановява направените разходи от бившия титуляр, включително чрез използване на финансовото обезпечение по чл. 74. При затваряне на мястото за съхранение по чл. 66, ал. 1, т. 3 се прилага разпоредбата на чл. 66, ал. 4.

1. действието на разрешението е било спряно и титулярят на разрешението или операторът на мястото за съхранение не е отстранил причините в срока по чл. 81, ал. 2;

2. възникне опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за човешкото здраве, както и от разрушаване или увреждане на културни ценности;

3. титулярят на разрешението не спазва изискванията за опазване на земните недра, за опазване на околната среда и за рекултивация на нарушените терени.

(2) За наличието на обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 компетентните органи уведомяват министъра на икономиката, енергетиката и туризма заедно с мотивирано предложение за необходимостта от предприемане на действия за прекратяване на съответното разрешение.
Чл. 84. (1) В случаите по чл. 83, ал. 1, т. 1 и 3 титулярят на разрешението отговаря за претърпените вреди и пропуснатите ползи, причинени от предсрочното прекратяване, включително за срока на спиране.

(2) В случаите по чл. 83, ал. 1, т. 2 на титуляря на разрешението се дължи обезщетение, освен ако опасността е настъпила в резултат на негови действия.

(3) При прекратяване по чл. 83 титулярят на разрешението извършва пълна рекултивация на засегнатата земя.