Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра в сила от 17. 02. 2012 г. Обн. Дв бр. 14 от 17 Февруари 2012г. Глава първа. Предмет и обхват ч

(2) Когато преносната мрежа или мястото за съхранение, до които е отказан достъп, са разположени на територията на Република България или попадат в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море, приложимо за трансграничните спорове е българското законодателство.

(3) Когато съответната преносна мрежа или място за съхранение попада на територията на две или повече държави, трансграничните спорове се разрешават чрез консултации с оглед осигуряване последователното прилагане на съответното национално законодателство.
Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 87. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 100 000 до 200 000 лв.

(3) Актовете за констатирани нарушения се съставят от оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Воден стълб" означава вертикална непрекъсната водна маса от повърхността до дънните седименти на воден басейн.

2. "Геоложка формация" е литостратиграфска единица, в която могат да бъдат открити и картографирани отделни скални пластове.

3. "Затваряне" на място за съхранение е окончателно прекратяване на инжектирането на въглероден диоксид в съответното място за съхранение.

4. "Значителна нередност" е всяка нередност при операциите по проучване, инжектиране или съхранение или в състоянието на самия комплекс за съхранение, която поражда риск от изтичане или риск за околната среда или човешкото здраве.

5. "Значителен риск" е комбинация от вероятности от настъпване на вреди и тежест на вредите, която не може да бъде пренебрегната, без да се постави под съмнение целта на този закон, по отношение на съответното място за съхранение.

6. "Изтичане" е всяко изпускане на въглероден диоксид от комплекс за съхранение.

7. "Комплекс за съхранение" е мястото за съхранение и заобикалящите го геоложки домени, които могат да имат отражение върху общата цялост и безопасност на съхранение, например вторични формации за задържане.

8. "Коригиращи мерки" са всички мерки, предприети за коригиране на значителни нередности или за спиране на изтичания с цел да се предотврати или спре изпускането на въглероден диоксид от комплекса за съхранение.

9. "Кандидат" е лице, което е подало заявление за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид, и лице, което е подало заявление за участие в процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид.

10. "Миграция" е всяко движение на въглероден диоксид в комплекса за съхранение.

11. "Място за съхранение" е определена в рамките на геоложката формация част от пространството, използвана за съхранение на въглероден диоксид, и прилежащите наземни съоръжения и съоръжения за инжектиране.

12. "Оператор" е всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира мястото за съхранение в съответствие с националното законодателство.

13. "Оператор на преносна мрежа" е всяко физическо или юридическо лице, което изгражда, експлоатира или контролира мрежа от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на въглероден диоксид към мястото за съхранение.

14. "Отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи.

15. "Период след затварянето" е периодът след затварянето на място за съхранение, включително периодът след прехвърлянето на отговорността на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.

16. "Поток от въглероден диоксид" е поток от вещества, произтичащ от процесите на улавяне на въглероден диоксид.

17. "Преносна мрежа" е мрежата от тръбопроводи, включително свързаните с нея компресорни станции, за пренос на въглероден диоксид към мястото за съхранение.

18. "Проучване" е оценка на потенциалните комплекси за съхранение за целите на съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации посредством дейности, свързани с навлизане под повърхността, като сондиране с цел събиране на геоложка информация за пластовете в потенциален комплекс за съхранение и ако е подходящо, осъществяване на опитни инжектирания, за да се установят характеристиките на мястото за съхранение.

19. "Разрешение за проучване" е писмена и мотивирана заповед, разрешаваща проучването и посочваща условията, при които то може да се осъществи, която се издава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с изискванията на този закон.

20. "Разрешение за съхранение" е писмена и мотивирана заповед, разрешаваща на оператора да съхранява въглероден диоксид в геоложки формации в мястото за съхранение и посочваща условията, при които това може да се осъществява, която се издава от министъра на икономиката, енергетиката и туризма в съответствие с изискванията на този закон.

21. "Струя от въглероден диоксид" е разпръснатото количество въглероден диоксид в геоложката формация.

22. "Съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации" е инжектиране, придружено от съхранение на потоци от въглероден диоксид в подземни геоложки формации.

23. "Съществена промяна" е всяка промяна, която не е предвидена в разрешението за проучване или в разрешението за съхранение и която може да има значителни последици за околната среда или човешкото здраве.

24. "Участник" е лице, което е допуснато до участие в процедура за предоставяне на разрешение за проучване или на разрешение за съхранение на въглероден диоксид.

25. "Хидравличен блок" е свързано по хидравличен път поресто пространство, в което предаването на налягането може да се измери с технически средства и което е ограничено от бариери за потоците, като разломи, солни масиви, литоложки граници, излаз или разкритие на формацията.
§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 140/114 от 5 юни 2009 г.).
Заключителни разпоредби

§ 3. Първият доклад по чл. 8, ал. 2, т. 4 се представя на Европейската комисия в срок до 14 дни от влизането в сила на закона.

"11. Експлоатация на места за съхранение в съответствие със Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра."

-------------------------

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 2 февруари 2012 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2
Критерии за характеризиране и оценка на потенциалните комплекси за съхранение и на заобикалящите ги зони по чл. 5, ал. 2
Характеризирането и оценката на посочените в чл. 5, ал. 2 потенциални комплекси за съхранение и заобикалящите ги зони се извършват на три етапа съгласно най-добрите практики към момента на оценката и посочените по-долу критерии. Отклонения от един или повече от тези критерии могат да бъдат разрешени от компетентния орган, при условие че операторът е доказал, че не е засегната способността на характеризирането и оценката да позволят да бъде направена преценката, посочена в чл. 5.

Етап 1: Събиране на данни

Събират се достатъчно данни за изработване на статичен пространствен и триизмерен (3-D) геоложки модел на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, включително покриващи скали, и заобикалящата ги зона, включително хидравлично свързаните зони. Тези данни обхващат най-малко следните характеристики, присъщи на комплекса за съхранение:

а) геология и геофизика;

б) хидрогеология (в частност наличие на подземни води, предназначени за консумация);

в) инженеринг на резервоара (включително пространствени изчисления на обема на порите за инжектиране на CO₂ и краен капацитет за съхранение);

г) геохимия (скорости на разтваряне и минерализация);

д) геомеханика (пропускливост, налягане на разрушаване);

е) сеизмичност;

ж) наличие и състояние на естествени или причинени от човека пътеки, включително сондажи, които могат да послужат като пътеки за изтичане.

Документират се следните характеристики за околностите на комплекса:

з) домени, обкръжаващи комплекса за съхранение, които могат да бъдат засегнати от съхранението на CO₂ в мястото за съхранение;

и) разпределение на населението в района, разположен над мястото за съхранение;

к) близост до природни ресурси (включително и по-конкретно защитени зони - част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000", съгласно Закона за биологичното разнообразие, питейни подземни води и въглеводороди);

л) дейности около комплекса за съхранение и евентуално взаимодействие с тези дейности (например проучване, производство и съхранение на въглеводороди, геотермална употреба на водоносните хоризонти и използване на подземните водни запаси);

м) близост до евентуален/ни източник/ци на CO₂ (включително оценки за общата потенциална маса на наличния CO₂ с възможност за съхранение) и подходящи преносни мрежи.

Етап 2: Изработване на статичен триизмерен геоложки модел

Със събраните при етап 1 данни се изработва триизмерен статичен геоложки модел или комплект модели, включително на покриващите скали и хидравлично свързаните зони и на флуидите, с помощта на компютърни симулатори на резервоара. Статичният/те геоложки модел/и характеризират комплекса по отношение на:

а) геоложката структура на естествения капан;

б) геомеханичните, геохимичните свойства на резервоара, както и свойствата за циркулация в него, покриващи формации (покриващи скали, уплътнения, порести и пропускливи хоризонти) или прилежащи формации;

в) характеристиката на разломната система и наличието на създадени от човека пътеки;

г) размер на площта и вертикален размер на комплекса за съхранение;

д) обем на порестото пространство (включително разпределение на порестостта);

е) изходно разпределение на флуидите;

ж) други характеристики от значение.

Несигурността при всеки един от параметрите, използвани при изработката на модела, се оценява посредством разработване на сценарии за всеки параметър и изчисляване на съответните граници на достоверност. Оценява се и несигурността във връзка със самия модел.

Етап 3: Характеризиране на динамичното поведение на обекта, характеризиране на чувствителността, оценка на риска

Характеризирането и оценката се основават на динамично моделиране, съчетаващо множество симулации на етапите на инжектиране на CO₂ в мястото за съхранение с помощта на триизмерен/ни статичен/ни геоложки модел/и в компютърния симулатор на комплекса за съхранение, изработен при етап 2.

Етап 3.1: Характеризиране на динамичното поведение на обекта

Отчитат се най-малко следните фактори:

а) вероятните стойности на инжектиране и свойства на потока от CO₂;

б) ефективността на съчетано моделиране на процеса (т.е. начинът, по който взаимодействат различни единични ефекти в симулатора);

в) реактивните процеси (т.е. начинът, по който се предоставя обратна информация от реакцията на инжектирания CO₂ в съчетание с минералите на място в модела);

г) използваният симулатор на резервоара (може да са необходими множество симулации, за да се потвърдят някои заключения);

д) краткосрочните и дългосрочните симулации (за да се установи какво се случва с CO₂ и как той реагира в течение на десетилетия и хилядолетия, включително степента на разтваряне на CO₂ във вода).

Динамичното моделиране предоставя информация относно:

е) налягане и температура във формацията за съхранение като функция от стойностите на инжектиране и натрупаното инжектирано количество с течение на времето;

ж) размера на площта и вертикалния размер на CO₂ спрямо времето;

з) естеството на потока от CO₂ в резервоара, включително фазово поведение;

и) механизмите и стойностите на улавяне на CO₂ (включително граници на преливане и странични и вертикални уплътнения);

к) вторичните системи за задържане в общия комплекс за съхранение;

л) капацитета за съхранение и градиентите на налягането в мястото за съхранение;

м) риска от напукване във формацията/ите за съхранение и покриващите скали;

н) риска от навлизане на CO₂ в покриващите скали;

о) риска от изтичане от мястото за съхранение (например през изоставени или недостатъчно добре ликвидирани сондажи);

п) скоростите на миграция (в отворени резервоари);

р) скоростите на уплътняване на пукнатините;

с) промените в химичния състав на флуидите във формацията/ите и последващи реакции (например промяна в нивото на pH, образуване на минерали), както и включване на реактивно моделиране за оценка на последиците;

т) преместване на флуидите във формацията;

у) повишена сеизмичност и издигане на повърхността.

Етап 3.2: Характеризиране на чувствителността

Предприемат се множество симулации с цел установяване чувствителността на оценката спрямо предположенията, направени за определени параметри. Симулациите се основават на изменение на параметрите в статичния/те геоложки модел/и и промяна на функциите на стойностите и предположенията при динамичното моделиране. Всяка значителна чувствителност се взема предвид при оценката на риска.

Етап 3.3: Оценка на риска

Оценката на риска включва най-малко следното:

3.3.1. Характеризиране на опасността

Характеризирането на опасността се извършва чрез характеризиране на възможността за изтичане от комплекса за съхранение, установена посредством описаните по-горе динамично моделиране и характеризиране на сигурността. При него се отчитат:

а) потенциалните пътеки за изтичане;

б) потенциалният обем на изтичането за констатираните пътеки за изтичане (скорости на потока);

в) критичните параметри, отразяващи се върху потенциалното изтичане (например максимално налягане на резервоара, максимални скорости на инжектиране, температура, чувствителност спрямо различни предположения в статичния/те геоложки модел/и и т.н.);

г) вторичните ефекти от съхранението на CO₂, включително разместване на съдържащите се във формацията флуиди и нови вещества, създадени при съхранението на CO₂;

д) други фактори, които могат да изложат на опасност човешкото здраве или околната среда (например свързани с проекта физически структури).

Характеризирането на опасността обхваща пълния спектър от потенциални условия на експлоатация, за да се провери сигурността на комплекса за съхранение.

3.3.2. Оценка на излагане на въздействието - основава се на характеристиките на околната среда и на разпределението и дейностите на населението над комплекса за съхранение и вероятното поведение и съдба на CO₂, изтекъл от потенциалните пътеки, установени при етап 3.3.1.

3.3.3. Оценка на последиците - основава се на чувствителността на конкретни видове, общности или местообитания спрямо потенциално изтичане, установено при етап 3.3.1. По целесъобразност тя включва последствията от излагането на повишени концентрации на CO₂ в биосферата (включително почва, морски седименти и бентосни води (задушаване, хиперкапния) и занижено ниво на pH в тези околни среди вследствие на изтичане на CO₂. Тя също така включва оценка на въздействията от други вещества, които е възможно да присъстват в изтичащите потоци от CO₂ (било то попаднали в инжектираните потоци примеси или нови вещества, възникнали при съхранението на CO₂). Тези последствия се вземат предвид в редица времеви и пространствени скали и се свързват с редица различни обеми на изтичане.

3.3.4. Характеризиране на риска - включва оценка на сигурността и целостта на мястото в краткосрочен и дългосрочен план, включително оценка на риска от изтичане при предложените условия на използване, и на възможно най-неблагоприятните въздействия върху околната среда и човешкото здраве. Характеризирането на риска се извършва въз основа на оценката на опасността, излагането и последиците. То включва оценка на източниците на несигурност, установени по време на етапите по характеризиране, и оценка на мястото за съхранение и когато е осъществимо - описание на възможностите за намаляване на несигурността.
Приложение № 2 към чл. 60, ал. 1 и 3
Критерии за съставяне и актуализиране на плана за мониторинг по чл. 60 и за мониторинг след затваряне
1. Съставяне и актуализиране на плана за мониторинг

Планът за мониторинг се съставя в съответствие с анализа за оценка на риска, осъществен в етап 3 от приложение № 1, и се актуализира с цел да бъдат изпълнени изискванията за мониторинг по чл. 60, ал. 1 съгласно следните критерии:

1.1. Съставяне на плана

Планът за мониторинг включва подробна информация за мониторинга, който ще се извършва по време на основните етапи на проекта, включително основни елементи, оперативен мониторинг и мониторинг след затваряне. За всеки отделен етап се посочва следната информация:

а) наблюдавани параметри;

б) използвана технология за мониторинг и обосновка за нейния избор;

в) място на мониторинг и обосновка на пространствената дискретизация;

г) честота на прилагане и обосновка на времевата дискретизация.

Параметрите, които ще бъдат наблюдавани, се определят така, че да изпълняват целите на мониторинга. При всички случаи обаче планът включва постоянен или периодичен мониторинг на следните параметри:

д) дифузни емисии на CO₂ в съоръжението за инжектиране;

е) обемен дебит на CO₂ в устията за инжектиране;

ж) налягане и температура на CO₂ в устията за инжектиране (за определяне на тегловния дебит);

з) химичен анализ на инжектирания материал;

и) температура и налягане на резервоара (за определяне на фазовото поведение и състояние на CO₂).

Изборът на технология за мониторинг се основава на най-добрите налични практики в момента на проектиране. По целесъобразност се вземат предвид и се използват следните варианти:

к) технологии, които могат да открият наличието, местонахождението и пътеките за миграция на CO₂ в земните недра и на повърхността;

л) технологии, които предоставят информация за поведението на параметрите налягане-обем и пространствено/вертикално разпределение на струята от CO₂ чрез усъвършенстване на триизмерна симулация върху триизмерни геоложки модели на формацията за съхранение, изработени в съответствие с приложение № 1;

м) технологии, които могат да осигурят широк пространствен обхват с цел събиране на информация за незасечени по-рано потенциални пътеки за изтичане в пространствените измерения на целия комплекс за съхранение и отвъд него, в случай на значителни нередности или миграция на CO₂ извън комплекса за съхранение.

1.2. Актуализиране на плана

Събраните при мониторинга данни се съпоставят и тълкуват. Наблюдаваните резултати се сравняват с поведението, прогнозирано при динамичната симулация на триизмерното поведение на параметрите налягане-обем и насищане, извършена в рамките на характеризирането на сигурността в съответствие с етап 3 от приложение № 1.

При значително отклонение между наблюдаваното и прогнозираното поведение триизмерният модел се калибрира отново, за да отрази наблюдаваното поведение. Повторното калибриране се основава на наблюдаваните данни от плана за мониторинг, а когато е необходимо да се осигури достоверност на предположенията при повторното калибриране, се събират допълнителни данни.

Етапи 2 и 3 от приложение № 1 се повтарят, като се използва повторно калибрираният/те триизмерен/ни модел/и, за да се съставят нови сценарии за опасността и стойности на потока и за преразглеждане и актуализиране на оценката на риска.

При установяване на нови източници на CO₂, пътеки и стойности на потока или на наблюдавани значителни отклонения от предходните оценки вследствие на историческа взаимовръзка и повторно калибриране на модела планът за мониторинг се изменя съответно.

2. Мониторинг след затваряне