Вентилационни помещения и камери, въздухопроводи, филтри и клапи

1. обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;

2. обслужват помещения от категория на производство по пожарна опасност Ф5В, при условие че вентилационната или климатична инсталация е с производителност, по-голяма от 50 000 m³/h, или е климатична;

3. вентилационните инсталации са разположени в тавани или сутерени с общо предназначение тавански или подземни помещения от категория по пожарна опасност Ф5В, и или в складови помещения.

1. при вентилиране на помещения за ЛЗТ и ГТ (с изкл. на котелни помещения);

2. при невъзможност за прекратяване на технологичния процес, свързан с отделяне на експлозивоопасни вещества горими газове, пари и прахове;

3. при използване на вентилационните инсталации като аварийна вентилация.

Чл. 94. (1) Не се допуска разполагането в едно вентилационно помещение (камера) на:

1. вентилатори на приточна или смукателна инсталацияи, обслужващи помещения, разделени с брандмауери;

2. вентилатори за смукателна инсталация, обслужващи помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, съвместно с вентилатори, обслужващи невзривоопасни помещения от категории Ф5В, Ф5Г и Ф5Д или от клас по функционална пожарна опасност Ф1 до Ф4.

(2) Допуска се вентилаторите на приточните и смукателните инсталации, обслужващи производствени помещения от различни категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д, да се разполагат в общо вентилационно помещение, когато при входа в обслужваните помещения са предвидени самозатварящи се клапи. В местата на преминаване на въздухопроводите през стените на вентилационното помещение за съоръженията на приточните и смукателните вентилации се предвиждат пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичания конструктивен елемент, съгласно чл. 91.

(2) Допуска се изходите на вентилационните помещения да са ориентирани към помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д.

Чл. 96. (1) Вентилационните помещения на смукателните вентилации, които обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират с изходи, ориентирани непосредствено навън или извеждащи през пожарозащитно преддверие в коридор или в стълбище.

(2) Изходите на вентилационните помещения с площ до 100 m2 могат да бъдат ориентирани към обслужваните помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, при условие че във вентилационното помещение е предвидено електрическо оборудване със една и съща защита като тази на обслужваните помещения и с дистанционно устройство за управление на вентилацията.

(2) Въздухопроводи от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С могат да бъдат използвани, при условие че са разположени само в едно помещение и са свързани с вентилатора.

(3) Въздухопроводи от материали с класове по реакция на огън В и С се прекъсват на всеки 100 m със зони, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън А1 или А2, с дължина най-малко 4 m.

(4) Топлоизолацията, включително повърхностният й слой, на въздухопроводи, разположени в подземните етажи и таваните на сгради от всички класове по функционална пожарна опасност, както и в помещенията от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектира с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. За помещения от категории по пожарна опасност Ф5В, Ф5Г и Ф5Д при температура на транспортирания въздух до 80 °С се допуска изпълнението на топлоизолация от строителни продукти с класове по реакция на огън В и С. В местата на преминаване през пожарозащитните прегради и преградите на пожарни сектори топлоизолацията се прекъсва от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(5) Въздухопроводите в помещения от категория по пожарна опасност Ф5Д (с изключение на главните клонове на разклоната въздухопроводна мрежа) могат да се изпълняват с топлоизолация с клас по реакция на огън D, E или F, прекъсвана от зони от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2 и с дължина на всеки 50 m най-малко 4 m.

(6) Пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите) и прегради на пожарни сектори могат да бъдат пресичани от въздухопроводи, при условие че в местата на пресичане са предвидени пожарни клапи с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаната преграда, и изолацията на въздухопроводите е изпълнена от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(7) При транзитно преминаване на въздухопроводи през пожарни сектори или помещения и етажи, разделени с пожарозащитни прегради (с изключение на брандмауерите), се допуска да не бъдат предвиждани пожарни клапи в местата на пресичане на преградите, ако въздухопроводите са с огнеустойчивост, съответстваща на нормативната огнеустойчивост на пресичаните прегради.
Чл. 100. Топлоизолацията на въздухопроводите, преминаващи през комуникационните вертикални шахти на сградите, се изпълнява от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от A2.

Чл. 101. Транзитно преминаващите въздухопроводи през помещения, се изпълняват от строителни продукти, които съответстват на изискванията за клас по реакция на огън А1.

Чл. 102. (1) Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове, летящи частици и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение.

(2) Не се допуска съединенията на смукателните въздухопроводи за въздух или дим с температура, по-висока от 80 °С, да се запояват с калай или други подобни материали.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за приточни инсталации за продухване на електродвигатели, чиито въздухопроводни канали са с непрекъснато действаща приточна вентилация или са запълнени с пясък.

(2) Под корнизите на покривите и в таваните не се допуска изхвърлянето на въздух с температура, по-висока от 80 °С.

(2) За инсталации с производителност до 15 000 m3/h се допуска периодично ръчно отделяне на праха.

(2) Разстоянието по ал. 1 не се нормира, ако сградата е отделена от циклоните и бункерите с плътна стена, изпълнена от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Стената се проектира с размери, равни на габаритните размери на циклоните и бункерите плюс 2 m в хоризонтално и вертикално направление.

(3) 3а прахове, отделяни при шлайфането на лакирани плоскости, се проектират отделни циклони и бункери.

(4) Сухите прахоуловители за пречистване на въздуха от взривоопасен горим прах се оборудват с взривни клапи с устройства за освобождаване на налягането при взрив.

(5) Допуска се циклоните, прахоутаечните камери, филтрите и други подобни съоръжения и бункерите към тях за взривоопасен горим прах да се разполагат вътре в помещенията (сградите), ако са оборудвани със системи за предотвратяване на взрив и пожар окомплектовани със системи за защита или предотвратяване на експлозия и пожар.
Чл. 111. Приточните вентилационни инсталации, обслужващи помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се предвиждат със самозатварящи се клапи, монтирани на въздухопроводите до входа в помещенията.
Чл. 112. Всички превключващи и регулиращи приспособления във вентилационните смукателни инсталации, които обслужват производства от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, се проектират така, че да бъде предотвратено искрообразуване.

Г л а в а д е в е т а

ДИМО- И ТОПЛООТВЕЖДАНЕ
Чл. 113. (1) При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространяването им.
(2) Отвеждане на дима и топлината се осъществява посредством:

1. димни люкове – за естествена ВСОДТ, или

2. вентилатори с механично задвижване – за принудителна ВСОДТ.
(3) Подаване на чист въздух се осъществява посредством приточни отвори или принудителна приточна вентилация, при спазване на изискванията на тази глава.

(4) В едно помещение не се разрешава проектиране на ВСОДТ с:

1. комбинирано отвеждане на димните продукти посредством димни люкове и вентилатори с механично задвижване;

2. комбинирано подаване на чист въздух от приточни отвори и приточна принудителна вентилация.

(5) ВСОДТ се проектират за:

1. помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф1.1, Ф1.2, Ф2.1, Ф2.2, Ф3.1, Ф3.2, Ф3.3, Ф3.4, помещения от класове по функционална пожарна опасност Ф5.1 и Ф5.2 с категория по пожарна опасност Ф5В, при площ на помещението и плътност на топлинно натоварване, попадащи в обхвата на критериите в колона 1 (за прозоречни помещения) или колона 2 (за безпрозоречни помещения) на табл.14;

2. подземни и безпрозоречни гаражи, когато броят на автомобилите на етаж е 10 и повече;

3. затворени надземни и полуподземни гаражи, извън тези по т.2, когато броят на автомобилите на етаж е 20 и повече;

4. строежи с атриуми;

5. помещения от всички класове по функционална пожарна опасност, разположени в подземни етажи и предназначени за повече от 100 човека, при плътност на топлинно натоварване над 25 kWh/m², независимо от площта на помещението;

6. коридори на подземни и полуподземни етажи с дължина, по-голяма от 20 m, когато в поне едно от помещенията, обслужвани от коридора има топлинно натоварване с плътност над 100 kWh/m² и в него не е предвидена ВСОДТ.

(6) За изчислителна площ на помещението при определяне на необходимостта от ВСОДТ по ал. 5 се приема площта между стени с минимална огнеустойчивост, съгласно колона 4 на табл. 3, в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата. Вътрешните преградни стени се предвиждат без отвори, с изключение на такива, защитени до изискващата се минимална огнеустойчивост на стената, както и отвори, в които са монтирани плътни врати.

(7) Изискването на ал. 5 не се прилага за помещения в сгради или в отделни части от тях (по смисъла на чл. 12, ал. 1) от V степен на огнеустойчивост, помещения с газови, прахови или аерозолни пожарогасителни инсталации, както и за помещения по ал. 5 с постоянно разкрити отвори към външна среда с обща геометрична площ най-малко 10 % от площта на помещенията.

(8) Помещенията, в които се проектират ВСОДТ се отделят от останалата част на сградата, в която не се предвиждат ВСОДТ, посредством стени с огнеустойчивост минимум E 30 от строителни продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от В и със защитени отвори над незадимяемата зона до същата огнеустойчивост.

(9) Вратите и капаците за защита на отворите в стените по ал. 8 се предвиждат самозатварящи се.

Чл. 114. (1) Димните люкове се проектират в покрива или фасадата на сградата над незадимяемата зона и се предвиждат с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне.

(2) Приточен отвор е всеки отвор към външна среда, предназначен за постъпване на чист въздух в помещението (включително прозорци с ъгъл на отваряне най-малко 30⁰, плъзгащи се и вдигащи се врати, както и врати с ъгъл на отваряне най-малко 60⁰), с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне или постоянно разкрит, отговарящ на изискванията, заложени в чл. 118, ал. 1 или ал. 2. Вратите, прозорците и устройствата, монтирани в приточните отвори се предвиждат с механизми за фиксиране в отворено положение при задействане на ВСОДТ.

(3) Стойността на аеродинамичната площ на приточните отвори по ал.2 се приема както следва:

1. за отвори с монтирани в тях устройства – в съответствие с определеното от производителя;

2. за плъзгащи се и вдигащи се врати, врати с ъгъл на отваряне 90⁰ и повече и постоянно разкрити отвори (без монтирани в тях устройства, жалузи, решетки и др.) - 0,7 от стойността на геометричната им площ;

3. за врати с ъгъл на отваряне 60 до 90⁰ - 0,6 от стойността на геометричната им площ;

4. за прозорци:

- с ъгъл на отваряне 90⁰ и повече - 0,65 от стойността на геометричната им площ;

- с ъгъл на отваряне от 60 до 90⁰- 0,5 от стойността на геометричната им площ;

- с ъгъл на отваряне от 45 до 60⁰- 0,4 от стойността на геометричната им площ;

- с ъгъл на отваряне от 30 до 45⁰- 0,3 от стойността на геометричната им площ.

5. извън случаите по т. 1, 2, 3 и 4 - 0,4 от стойността на геометричната им площ.

(2) Димните люкове се предвиждат с класификация по огнеустойчивост минимум В₃₀₀ и с минимален клас по реакция на огън С_d0.

(3) Димните люкове на покривите на сградите се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от стените на помещенията и от вертикалните прегради, обособяващи димните резервоари, и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери. При разполагането на димен люк на покрива на сграда с по-ниска кота корниз от съседната сграда разстоянието от димния люк до съседната сграда е не по-малко от 8 m.

(4) Димните люкове на фасадите на помещенията се проектират на разстояние най-малко 2,5 m от съседните стени и на разстояние най-малко 5 m от брандмауери.

1. Приточни отвори с аеродинамична площ, не по-малка от аеродинамичната площ на димните люкове в най-големия димен участък (ДУ), или

2. Приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ. Скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.

(2) В помещенията, в които за отвеждане на дима и топлината се предвиждат вентилатори с механично задвижване, за подаване на чист въздух се проектират:

1. Приточни отвори с площ, осигуряваща скорост на постъпващия въздух в помещението, не по-голяма от 5 m/s, или

2. Приточна принудителна вентилация с производителност, осигуряваща не по-малко от 80 % от изискваната кратност на смукателната принудителна вентилация по табл. 14 за най-големия ДУ. Скоростта на постъпващия в помещенията въздух е не по-голяма от 5 m/s.

(2) Допуска се като приточни отвори да се използват димните люкове на съседни димни резервоари в същото помещение. В този случай, долния край на димната преграда се проектира на разстояние най-малко 1 m под горния край на незадимяемата зона, като на разстояние 1 m от двете страни на проекцията на димната преграда върху пода не се предвиждат горими материали.

(3) Местата на подаване на чист въздух посредством приточна принудителна вентилация се проектират в съответствие с ал. 1, като въздушната струя се насочва към пода на помещението.

Чл. 119. (1) Вентилаторите за отвеждане на дима и топлината с механично задвижване се предвиждат с минимална класификация по огнеустойчивост F₃₀₀. Захранващите кабели се осигуряват срещу повреди от топлинно въздействие при пожар в продължение най-малко на 60 мин. в сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост и най-малко 30 мин. в сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост.

(2) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти директно навън от помещението и клапите за контрол на дима ( в случаите по чл. 123, ал. 3), се предвиждат с минимална огнеустойчивост, в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:

- E₃₀₀ 60 за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;

- E₃₀₀ 30 за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост.

(3) Въздухопроводите на ВСОДТ за транспортиране на димни продукти през съседни помещения и клапите за контрол на дима ( в случаите по чл. 123, ал. 3), се предвиждат с минимална огнеустойчивост, в зависимост от необходимата степен на огнеустойчивост на сградата, както следва:

- EI 60 за сгради от І и ІІ степен на огнеустойчивост;

- EI 30 за сгради от ІІІ и ІV степен на огнеустойчивост.

(4) Въздухопроводите на смукателна ВСОДТ, преминаващи през съседни помещения, разделени с пожарозащитни прегради, както и клапите за контрол на дима, се предвиждат с минимална огнеустойчивост, равна на огнеустойчивостта на съответната преграда.

(2) При отвори в окачени тавани с площ по-малко от 25 % от площта им, за осигуряване на ефективно отделяне на дима и топлината се предвиждат направляващи канали от окачения таван към устройствата по чл.113, ал.2, изпълнени с материали с клас по реакция на огън не по-нисък от А2.

(3) Когато в пространството между окачения таван и тавана на помещението са предвидени горими материали или строителни продукти с клас по реакция на огън по-нисък от А2, се осигурява димен люк с площ не по-малко от 1 м² на всеки 400 м² площ.
Чл. 121. (1) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа. ВСОДТ се задействат ръчно дистанционно и автоматично. В случай, че в помещението са проектирани два и повече ДУ, се предвиждат технически решения за гарантиране задействането на ВСОДТ в ДУ, в който е възникнал пожар.

(2) Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират така, че до 60 s от задействането на командния сигнал да достигат проектното ниво на производителност.

(3) Отварянето на приточните отвори или задействането на приточната инсталация вентилация на ВСОДТ се осъществява непосредствено след отварянето на димните люкове или задействането на смукателната инсталация вентилация на ВСОДТ.

(4) ВСОДТ се захранват с електрическа енергия като потребители от първа категория с автоматично превключване на захранването.

1. с активни или стационарни димни прегради с минимална класификация по огнеустойчивост D 30 (DН 30) и с минимален клас по реакция на огън С d0, и/ или

2. със стени с минимална огнеустойчивост Е30.

(2) При обособяване на димни резервоари в помещение се спазват следните условия:

1. Минималната площ на димния резервоар е 300 m² за помещения с площ над 300 m².

2. Максималната площ на димния резервоар при наличие на димни люкове е 2000 m², а при наличие на вентилатори с механично задвижване – 2600 m². Максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 60 m.

3. Максималната площ на димния резервоар в атриуми при наличие на димни люкове е 1000 m², а при наличие на вентилатори с механично задвижване – 1300 m². Максималната дължина на всеки димен резервоар по осите е 40 m.
Чл. 123. (1) Минималните стойности на аеродинамичната площ на димните люкове или кратността на въздухообмена на принудителната ВСОДТ в помещенията се определят за всеки димен участък, както следва:

1. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 1 - по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;

2. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 2 и 3 – съгласно забележка 1 към табл. 14;

3. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 4 – съгласно раздел I на глава тринадесета.

4. за помещенията по чл. 113, ал. 5, т. 5 – по табл. 14, в зависимост от височината на незадимяемата зона в ДУ, площта и височината на ДУ, плътността на топлинното натоварване;

5. за коридорите по чл. 113, ал. 5, т. 6 - съгласно забележка 2 към табл. 14;

(2) За помещения със спринклерна пожарогасителна инсталация, стойностите на аеродинамичната свободна площ на димните люкове и кратността на въздухообмена по табл. 14 се намаляват с 50 %.

(3) Когато един вентилатор с механично задвижване обслужва повече от един ДУ, дебитът му може да бъде сведен до този, изискван за най-големия ДУ, при осигуряване на клапи за контрол на дима.

(4) Стойностите на плътността на топлинното натоварване в помещенията, в зависимост от тяхното предназначение, се определят съгласно Приложение № 9.

(5) Височината на незадимяемата зона в ДУ се определя при спазване на следните условия:

1. не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над горния край на най-високо разположения незащитен отвор към съседно помещение, и

2. за амфитеатрални помещения (кина, театри и др. под.) не по-малко от 2 m над най-високо обитаемата кота в ДУ, или 80 % от осреднената височина на помещението спрямо най-ниската кота на пребиване на посетители, и

3. не по-малко от височината от пода до кота 0,2 m над долния край на димната преграда, с изключение на случаите по чл.118, ал.2, и

4. не по-малко от височината от пода до кота 1,0 m над долния край на димната преграда, в случаите по чл.118, ал.2.
(6) При определяне на височината на незадимяемата зона по ал. 5, максималната й стойност се приема не повече от 80 % от височината на ДУ, а минималната – не по-малко от 50% от височината на ДУ.

Чл. 124. Оразмеряването на вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината може да се проектират извършва и въз основа на методите по БДС EN 12101 „Системи за управление на дим и топлина”, свързани с частите за проектиране от същия стандарт, както и методите по СД СЕN/ TR 12101-5 “Системи за управление на дим и топлина. Инструкции за функционални препоръки и изчислителни методи при системите за вентилация на дим и остатъчна топлина”, за видовете строежи за които по табл.1 от СД СЕN/ TR 12101-5 са определени стандартни стойности за параметрите за проектни пожари.

Площ на димните люкове и кратност на принудителната вентилация на ВСОДТ

Таблица 14

Плътност на топлинното натоварване в помещението Q, kWh/m2, и площ на помещението F, m2		Височина на незадимяемата зона y, % от H	Височина на димния участък H, m
Помещения	Безпрозоречни помещения		до 3	3,01-4	4,01-5		5,01-6		6,01-7		7,01-8		8,01-9		9,01-10		Над 10
			Минимална аеродинамична свободна площ на димните люкове в димния участък, Aa в % от площта на димния участък, F1 в m2 Кратност на принудителната вентилация на обема на димния участък, n, h-1
1	2	3	4	5		6		7		8		9		10		11		12
Q от 25 до 50 KWh/m2		50	-	0,20		0,25		0,30		0,35		0,39		0,44		0,49		0,54
F над 1200 m2	F над 600 m2		-	8		9		10		11		12		12		13		14
		60	-	0,29		0,36		0,44		0,51		0,58		0,65		0,73		0,80
			-	11		12		13		14		15		16		17		18
		70	0,32	0,42		0,53		0,63		0,74		0,84		0,95		1,06		1,16
			12	14		15		17		18		19		21		22		23
		80	0,47	0,63		0,79		0,95		1,11		1,26		1,42		1,58		1,74
			15	17		19		21		22		24		25		27		28
Q от 51 до 100 KWh/m2		50	-	0,26		0,33		0,39		0,46		0,53		0,59		0,66		0,72
F над 600 m2	F над 300 m2
			-	11		12		14		15		16		17		17		18
		60	-	0,39		0,48		0,58		0,68		0,77		0,87		0,97		1,06
			-	15		16		18		19		21		22		23		24
		70	0,42	0,56		0,70		0,84		0,99		1,13		1,27		1,41		1,55
			16	18		20		22		24		26		27		29		30
		80	0,63	0,84		1,05		1,26		1,47		1,68		1,90		2,11		2,32
			19	22		25		27		30		32		34		35		37
Q от 101 до 200 KWh/m2		50	-	0,33		0,41		0,49		0,58		0,66		0,74		0,82		0,90
F над 300 m2	F над 150 m2		-	14		15		17		18		20		21		22		23
		60	-	0,48		0,60		0,73		0,85		0,97		1,09		1,21		1,33
			-	18		20		22		24		26		27		29		30
		70	0,53	0,70		0,88		1,06		1,23		1,41		1,58		1,76		1,94
			20	23		26		28		30		32		34		36		38
		80	0,79	1,05		1,32		1,58		1,84		2,11		2,37		2,63		2,90
			24	28		31		34		37		40		42		44		46
Q от 201 до 500  KWh/m2		50	-	0,39		0,49		0,59		0,69		0,79		0,89		0,99		1,09
F над 150 m2	F над 75 m2		-	17		19		20		22		23		25		26		27
		60	-	0,58		0,73		0,87		1,02		1,16		1,31		1,45		1,60
			-	22		24		27		29		31		33		34		36
		70	0,63	0,84		1,06		1,27		1,48		1,69		1,90		2,11		2,32
			24	27		31		34		36		39		41		43		46
		80	0,95	1,26		1,58		1,90		2,21		2,53		2,84		3,16		3,47
			29	34		38		41		44		47		50		53		56
Q от 501 до 1000 KWh/m2		50	-	0,46		0,58		0,69		0,81		0,92		1,04		1,15		1,27
F над 100 m2	F над 50 m2		-	19		22		24		26		27		29		31		32
		60	-	0,68		0,85		1,02		1,18		1,35		1,52		1,69		1,86
			-	25		28		31		34		36		38		40		42
		70	0,74	0,99		1,23		1,48		1,72		1,97		2,22		2,46		2,71
			28	32		36		39		42		45		48		51		53
		80	1,11	1,47		1,84		2,21		2,58		2,95		3,32		3,69		4,05
			34	39		44		48		52		55		59		62		65
Q от 1001 до 2000 KWh/m2		50	-	0,53		0,66		0,79		0,92		1,05		1,18		1,32		1,45
F над 100 m2	F над 50 m2		-	22		25		27		29		31		33		35		37
		60	-	0,77		0,97		1,16		1,35		1,55		1,74		1,93		2,13
			-	29		32		36		38		41		44		46		48
		70	0,84	1,13		1,41		1,69		1,97		2,25		2,53		2,81		3,10
			32	37		41		45		48		52		55		58		61
		80	1,26	1,68		2,11		2,53		2,95		3,37		3,79		4,21		4,63
			39	45		50		55		59		63		67		71		74
Q над 2000 KWh/m2		50	-	0,59		0,74		0,89		1,04		1,18		1,33		1,48		1,63
F над 100 m2	F над 50 m2		-	25		28		30		33		35		37		39		41
		60	-	0,87		1,09		1,31		1,52		1,74		1,96		2,18		2,39
			-	33		37		40		43		46		49		52		54
		70	0,95	1,27		1,58		1,90		2,22		2,53		2,85		3,17		3,48
			36	41		46		50		54		58		62		65		68
		80	1,42	1,90		2,37		2,84		3,32		3,79		4,26		4,74		5,21
			44	50		56		62		67		71		75		80		83

Забележки:

1. За гаражите по чл. 113, ал. 5, т. 2 и т. 3 се проектира механична ВСОДТ с кратност 12 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на гаража.

2. За коридорите по чл. 113, ал. 5, т.6 се проектира механична ВСОДТ с кратност 12 h-1 или естествена ВСОДТ с площ 1 % от площта на коридора.

3. За сцени на помещения в сгради от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 с височина по-голяма от 10 m, стойностите за естествената ВСОДТ по таблица 14 се приемат за всеки 10 m от височината им.

4. За димни участъци с височина над 10 m, с изключение на сцени в помещения от подклас на функционална пожарна опасност Ф2.1 , производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база обем на димния участък с височина 10 m.

5. Производителността на принудителната вентилация на ВСОДТ се определя на база геометричния обем на димния участък.

6. При наличие на окачени тавани, с площ на отворите в тях по-малка от 25 % от площта им, за отстраняване на дима и топлината в окачения таван към направляващия канал се проектира отвор с площ два пъти по-голяма от аеродинамичната площ на димния люк.

Глава десета.

Раздел I.

Чл. 126. (1) Не се допуска локално отопление в следните сгради и помещения:

1. помещения от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б;

2. помещения от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 100 m², в които се отделят горими прахове или летящи частици;

3. (попр. - ДВ, бр. 17 от 2010 г.) сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3 Ф3.1, Ф3.2, Ф3.4 и др., предназначени за с повече от 300 места човека;

4. сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1, Ф2.2, Ф3.3, Ф5.2 и др. с площ, по-голяма от 100 m²;

5. сгради и помещения от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.1 и Ф4.1 и др. с повече от 100 места човека и от подклас на функционална пожарна опасност Ф4.1 с повече от 200 човека;

6. сгради и помещения от клас на функционална пожарна опасност Ф5 за техническо обслужване, ремонт и съхранение на летателна техника;

7. сгради и помещения на кислородни станции (от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.1) (кислородни станции);

8. гаражи за повече от десет автомобила и в сервизни работилници с повече от пет десет поста (от подкласове Ф5.1 и Ф5.2 от категория по пожарна опасност Ф5В);

9. хранилища за филмови ленти (от подклас Ф5.2);

10. складове от категория по пожарна опасност Ф5В с площ, по-голяма от 200  m².

(2) Допускат се метални комини, които не отговарят на изискванията на ал. 1, в случай че същите са проектирани на разстояние най-малко 1,5 пъти диаметъра на комина, но не по-малко от 0,3 m от елементите на сградата, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън В – F.

Чл. 129. Когато комините пресичат междуетажни конструкции с надлъжни канали, последните се запълват плътно със слой продукти с клас по реакция на огън най-малко А2 и с дебелина най-малко 0,15 m.

(2) Един димоотводен канал може да обслужва две печки в едно жилище, разположено на един етаж, при условие че вертикалното разстояние между отворите за заустване е най-малко 0,3 m.

(3) За печки в жилища, разположени на различни етажи, се предвиждат комини сифонен тип.
Чл. 131. (1) Димоотводните канали на комините се проектират отвесни.

(2) Отклонения по ал. 1 се допускат до 30° спрямо вертикалата с дължина до 1 m.

Чл. 132. Отворите за почистване на комините са на разстояние най-малко 0,45 m от горими конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D - F. Отворите се изпълняват плътно затворени с вратички капаци от продукти с клас по реакция на огън А1.

Чл. 133. (1) Разстоянието между конструкции (дървени греди, ребра, каси на врати, покривни обшивки и др.), изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D - F, и телата на комините е най-малко 0,1 m.

(2) Отворите около комини в междуетажни, в т.ч. тавански подови конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън B - F, се запълват със строителни продукти с клас по реакция на огън А1 и с дебелина най-малко 0,1 m.

Чл. 134. Локалните отоплителни уреди и димоотводните им тръби се разполагат в съответствие с техническите спецификации и инструкции на производителя и на разстояние най-малко 0,5 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В-F.

Чл. 135. Димоотводните тръби се включват в комините така, че да не пресичат подовите конструкции.

Чл. 136. Зидани печки (камини) се изпълняват върху основа от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Подовете, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D-F, се проектират на конзоли от продукти с клас по реакция на огън А1, вградени в носещи стени върху плътна изолация от строителни продукти с клас по реакция на огън А1, с дебелина до нивото на огнището най-малко 0,25 m.

Чл. 137. Разрешава се локално отопление с газови уреди на помещения, извън тези по чл. 126, ал. 1, печки за помещения, осигурени с постоянна вентилация и разположени над нивото на прилежащия терен при спазване на изискванията на Раздели ІІІ, ІV и V, Глава VІ от Наредба № 6 от 25 ноември 2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ (Обн. ДВ. бр.107 от 7 Декември 2004г.). и Раздел Х , Глава ІІ от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (Обн. ДВ. бр.82 от 21 Септември 2004г.). За помещения, разположени в полуподземни или подземни етажи и предназначени за повече от 50 човека, не се допуска локално отопление с газови уреди.
Чл. 138. Отопление с инфрачервени лампи и др. се разрешава, при условие че са предвидени допълнителни мерки за пожарообезопасяване (посредством защитни глобуси, предпазни мрежи и др.).

Чл. 139. Допуска се съхраняването на твърдо гориво в помещения на сгради от I или II степен на огнеустойчивост или в пристроени навеси със стени с конструкции от строителни продукти с клас по реакция на огън А1.