Заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 15-16 декември 2011 г. Председател г-н Marek sawicki

По отношение на дългосрочния план за запасите от атлантическа треска (Регламент 1342/2008) Съветът и Комисията постигнаха съгласие за общо тълкуване на член 13 за определяне на риболовното усилие.

В допълнение на възможностите за риболов в Черно море за 2012 г., за които министрите постигнаха политическо съгласие на заседанието на Съвета (виж по-долу), възможностите за риболов в Балтийско море за 2012 г. бяха вече приети на 30 ноември 2011 г.

В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

Тъй като съществуващите разпоредби от сферата на предложението са приложими до 31 декември 2011 г., с изключение на някои ограничения на усилието, които са приложими до 31 януари 2012 г, регламентът ще се прилага считано от 1 януари 2012 г.

Възможности за риболов в Черно море за 2012 г.

Министрите постигнаха политическо съгласие по регламент за определяне на възможностите за риболов на определени рибни запаси, приложими в Черно море за 2012 г. (17396/11), въз основа на компромисния текст на председателството, съгласуван с Комисията.

Съветът ще приеме този регламент чрез писмена процедура след окончателна редакция от юрист-лингвистите.

Основният елемент от компромисния текст на председателството, одобрен от Комисията, е непроменени квоти на общия допустим улов (ОДУ) на ЕС в Черно море за калкан и цаца.

В следната таблица са посочени примерните стойности на ОДУ в Черно море за 2012 г. в съпоставка с 2011 г. и с предложението на Комисията.

Освен това Съветът и Комисията постигнаха съгласие, че следва да бъде установено регионално сътрудничество в областта на рибарството в Черно море с цел насърчаване на устойчивото управление на запасите в района, както и че всяка от двете институции ще предприеме действия в рамките на съответната си компетентност.

В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов в Черно море.

Тъй като съществуващите разпоредби са приложими до 31 декември 2011 г., регламентът ще се прилага от 1 януари 2012 г.

Съветът изслуша представянето на Комисията и проведе обмен на мнения по предложението за регламент относно Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) (17870/11).

Предложението за ЕФМДР трябва да се разглежда в контекста на предложението на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г., както и в контекста на пакета за реформиране на общата политика в областта на рибарството (ОПОР).

Общата цел на ЕМФДР е да съдейства за постигането на целите на ОПОР и да доразвие интегрираната морска политика (ИМП) на ЕС. Общите процедурни разпоредби са определени в предложението за хоризонтален регламент. Текущите обсъждания в Съвета на предложенията за реформиране на ОПОР и стартирането на ИМП наложиха необходимостта от приемането на дългосрочен инструмент за специфична финансова подкрепа. Комисията предлага по-голямата част от настоящите инструменти на ОПОР и ИМП да бъдат интегрирани в един фонд, с изключение на споразуменията за партньорство в областта на рибарството и задължителните вноски в регионалните организации за управление на рибарството (РОУР).

Предлага се ЕФМДР да бъде структуриран около 4 стълба:

• 
  интелигентно и екологосъобразно рибарство (споделено управление);
  
• 
  интелигентен и екологосъобразен сектор на аквакултурите (споделено управление);
  
• 
  устойчиво и приобщаващо териториално развитие (споделено управление); и
  
• 
  интегрирана морска политика (пряко централизирано управление).
  

На Съвета бяха представени за приемане предложения за решения за разрешаване на употребата на четири генетично модифицирани сорта за храна, фураж и друга употреба с изключение на отглеждането. Не беше постигнато съгласие нито в подкрепа, нито против въпросните решения.

След подаването на първоначалните искания за разрешаване на тези генетично модифицирани сортове, в съответствие с изискванията на Регламент 1829/2003 бе извършена първоначална консултация с Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) и той даде благоприятно научно становище. На тази основа Европейската комисия изготви предложения за разрешаване на тези сортове, които бяха представени на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. На заседанието си от 9 февруари 2011 г. Постоянният комитет не успя да постигне необходимото квалифицирано мнозинство за представяне на становище за или против предлаганите от Комисията мерки за разрешаване. Поради липсата на становище Съветът трябваше да предприеме действие по предложенията на Комисията в тримесечен срок.

Днес Съветът отбеляза, че не е било постигнато квалифицирано мнозинство нито в подкрепа на следните четири предложения, нито против тях:

• 
  предложение за решение на Съвета за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук 281-24-236x3006-210-23 от Dow (15517/11)
  
• 
  предложение за решение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11xMIR604xGA21 от Syngenta (15518/11)
  
• 
  предложение за решение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица Bt11xMIR604 от Syngenta (15520/11) и
  
• 
  предложение за решение за разрешаване на пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифицирана царевица MIR604xGA21 от Syngenta (15521/11).
  

Във връзка с това Съветът взе под внимание информационната бележка от делегацията на Унгария, чието разглеждане на текущото заседание беше предвидено в рамките на „Други въпроси“ (18417/11).

В съответствие със стандартен член, въведен от октомври 2007 г. във всички решения за разрешаване на пускането на пазара на генетично модифицирани организми (ГМО), обхватът на разрешаването надхвърля употребата за храна и фураж, за да включи „всякаква друга употреба“ с изключение на отглеждането. Делегацията на Унгария, подкрепена от делегациите на Австрия, Кипър, Люксембург, Словения и Гърция, изрази опасения във връзка с факта, че по отношение на употребата за храна и фураж се извършва оценка на риска, докато подобна оценка не се извършва специално за „всякаква друга употреба на генетично модифицирани организми“.

В светлината на предварителните разяснения, предоставени от Правната служба на Съвета, Комисията увери Съвета, че опасенията на делегацията на Унгария и на други делегации, ще бъдат взети предвид. Беше отбелязано също, че след влизането в сила на Регламент 182/2011 на 1 март 2011 г., подобни положения няма повече да се разглеждат от Съвета. Те по-скоро ще бъдат разглеждани от компетентния „апелативен комитет“ (председателстван от Комисията).

Министрите обмениха мнения по предложението за регламент относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (регламент относно развитието на селските райони) в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) (15425/11).

Дебатът се съсредоточи върху действията, предвидени за преодоляване на новите предизвикателства в рамките на втория стълб, както и върху предложените инструменти за развитие на селските райони и тяхната дефиниция. Повечето делегации отбелязаха, че съдържанието на предложението може да бъде правилно оценено, когато стане известна разбивката по държави членки на пакета за втория стълб.

Що се отнася да преодоляването на нови предизвикателства в рамките на втория стълб, редица държави членки смятат, че предложението е в правилната посока. Въпреки това някои държави членки заявиха желание предложението да се съсредоточи повече върху иновациите и конкурентоспособността. Редица делегации изтъкнаха и необходимостта от подходяща подкрепа за модернизацията и преструктурирането на сектора, за да се повиши конкурентоспособността. Освен това голямо мнозинство делегации изтъкнаха необходимостта да се гарантира, че общата стратегическа рамка, привеждаща ЕЗФРСР в съответствие със структурните фондове, ще бъде съвместима с целта за опростяване на ОСП.

Като цяло предложените инструменти бяха положително оценени, въпреки че някои държави членки заявиха, че би било полезно да се изяснят някои аспекти. Тези инструменти следва да подкрепят изграждането на ефикасен, модерен и конкурентоспособен селскостопански сектор и икономика на селските райони. От основно значение ще бъдат гъвкавостта за отчитане на специфичните условия във всяка държава на национално или регионално равнище и опростяването на процедурите. Повечето делегации заявиха, че инструментариумът за управление на риска може да бъде полезно средство. Някои държави смятат, че дефиницията на районите в по-неблагоприятно положение не е достатъчно точна, което означава, че някои обичайно обхванати от схемата райони биха могли да бъдат изключени от нея.

Предложението за развитие на селските райони е част от пакета за реформа на ОСП, който беше представен от Комисията на заседанието на Съвета по селско стопанство през октомври. В рамките на това заседание Съветът проведе открит дебат по целия пакет.

Наред с предложенията относно директните плащания, относно единната обща организация на пазара (ООП) и относно финансирането на ОСП, предложението за регламент относно развитието на селските райони е едно от четирите основни предложения, които предстои да бъдат приети от Съвета и Европейския парламент (обикновена законодателна процедура).

По отношение на реформата на ОСП Съветът вече проведе ориентационен дебат относно директните плащания на последното заседание на Съвета по селско стопанство през ноември и ще проведе още едни ориентационен дебат относно предложението за единна ООП през януари 2012 г.

Комисията информира министрите по предложение за регламент относно някои мерки по отношение на държавите, позволяващи неустойчив риболов, с цел опазване на рибните запаси.

Няколко държави членки подкрепят тази инициатива, като същевременно изтъкват, че ЕС следва винаги да предпочита преговорите. В случай на провал на тези преговори обаче много държави членки биха разбрали необходимостта от специфичен инструмент от подобен вид, който би позволил на ЕС да предприема действия срещу трети държави, които вземат едностранни решения по отношение на общи рибни запаси.

Комисията предлага да се разработи специфичен инструмент за преодоляване на положения, подобни на положението, което в момента застрашава запасите от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан. Целта на инструмента е защитата на рибните запаси в рамките на отговорността на ЕС от неустойчивите риболовни практики на държави, които се противопоставят на съвместното управление на тези запаси.

Пазарът на рибни продукти в ЕС може да предостави стимул за някои държави да се заемат с опортюнистични и неустойчиви риболовни дейности. ЕС следва да има възможността да ограничава подобна търговия като средство за защита на рибните запаси. Предложението на Комисията създава механизъм, който:

• 
  ще гарантира, че мерките са пропорционални;
  
• 
  ще гарантира зачитането на международното право;
  
• 
  ще позволи на засегнатите трети държави да бъдат изслушани и да имат възможност да коригират действията си;
  
• 
  ще даде правомощия на Комисията да приема мерки;
  
• 
  ще предвижда бързо прекратяване на мерките, в случай че се приемат подходящи коригиращи действия.
  

Комисията представи информация на Съвета по неотложния въпрос за отказа на Европейския парламент да одобри сключването на междинния протокол в областта на рибарството, който се прилага временно от февруари насам.

Делегацията на Кипър информира министрите относно искането си за удължаване на преходния период до 2013 г. за частично обвързаните с производството помощи за преработените цитрусови плодове (18494/11).

Цитрусовите плодове са важен сектор в Кипър. След като през 2008 г. беше прекратено обвързването на всички директни помощи за преработени цитрусови плодове и зеленчуци с тяхното производство, на държавите членки беше дадена възможност да предоставят частично обвързани с производството помощи за преходен период, изтичащ през 2012 г. Кипър се възползва от тази възможност в областта на цитрусовите плодове, за които преди това ползваше стимулите, свързани с преработването.

През последните години цитрусовият сектор в Кипър имаше множество проблеми, дължащи се предимно на продължителни суши, довели до липса на вода за напояване. Това създаде допълнителни структурни проблеми в този сектор. Кипър би искал преходният период за частично обвързаните с производството помощи за този сектор да бъде удължен поне с една година, за да се включи 2013 г.

Комисията отбеляза, че изменението на Регламент 73/2009 с цел удовлетворяване на искането на Кипър би отнело време при обикновената законодателна процедура. Като решение Комисията прикани тази делегация да използва:

• 
  за 2013 г. — мерките за развитие на селските райони с цел преодоляване на икономическите и екологичните проблеми в този сектор, както и
  
• 
  от 2014 г. нататък — възможността, дадена на държавите членки в рамките на пакета от предложения за реформа на ОСП, за предоставяне на обвързани с производството помощи за специфичен вид земеделие или за специфични системи, при които съществуват определени трудности и които са особено важни по икономически и/или социални причини.