Заседание софия, петък, 1 февруари 2008 г. Открито в 9,03 ч

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Добре дошъл на министър-председателя Сергей Станишев, който днес ще участва в парламентарния контрол.

Първо ще направя съобщения.

Новопостъпили питания за периода от 25 до 31 януари 2008 г.

Първо, постъпило е питане от народния представител Иван Николаев Иванов към Нихат Кабил – министър на земеделието и продоволствието, относно политиката на Министерството на земеделието и продоволствието за развитие на българското млекопроизводство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.

Второ, постъпило е питане от народния представител Мария Василева Капон към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно въвеждането на пул срещу катастрофични рискове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.

Трето, постъпило е питане от народния представител Мария Василева Капон към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на диагностицирането и лечението на редките генетични заболявания. Следва да се отговори в пленарната зала на 8.02.2008 г.

Четвърто, постъпило е питане от народния представител Стела Банкова към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно дългосрочната политика на Министерството на труда и социалната политика за подпомагане на децата с трайни увреждания, отглеждани в специализирани домове и в приемни семейства. Стратегия за оптимизиране на домовете за деца с тежки увреждания и в неравностойно положение. Следва да се отговори в пленарното заседание на 8.02.2008 г.

Има няколко писмени отговора:

Писмен отговор на народния представител Яне Янев от министъра на отбраната Веселин Близнаков.

Отговор до Яне Янев от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.

Отговор на въпрос от народния представител Ваньо Шарков от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Отговор на въпрос от народния представител Нено Димов от министъра на финансите Пламен Орешарски.

Отговор на въпрос на народния представител Елиана Масева от министъра на земеделието и продоволствието Нихат Кабил.

Отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.

Отговор на въпрос от народния представител Евдокия Манева също от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров – два отговора на Ваши въпроси.

Преди да пристъпим към питанията и въпросите към членовете на правителството, заявка за изявление от името на парламентарна група имаше от Парламентарната група на “Българска нова демокрация”.

Има думата народният представител Татяна Калканова.

ТАТЯНА КАЛКАНОВА (БНД): Благодаря, господин председател.

на Парламентарната група “Българска нова демокрация”

по повод кризата в Металургичния комбинат “Кремиковци”

В последните дни отново сме свидетели на поредната криза в Металургичния комбинат “Кремиковци”. И отново сме свидетели на абсолютната невъзможност на управляващите да се справят с възникналия проблем. За да е ясна цялата ситуация, нека да се върнем във времето, когато България водеше преговори за присъединяване към Европейския съюз. Един от основните въпроси, който стоеше за разрешаване пред страната ни, беше свързан с гарантиране на жизнеспособността на металургичния комбинат. Във връзка с това Европейският съюз поиска от нас да се приеме план за жизнеспособност на предприятието.

От друга страна, за да се развива стоманодобивът, беше необходимо да се осигури финансова стабилност и определени обеми от производството, така че комбинатът да е конкурентоспособен. Междувременно български експерти и експерти от Европейската комисия направиха оценка за размера на държавната помощ, която предприятието е получило през годините или общо 348 млн. лв. Ангажиментите, които бяха поети от страна на България и комбината и бяха записани в специално споразумение, се изразяваха в това “Кремиковци” да възстанови размера на държавната помощ чрез инвестиции за увеличаване на конкурентоспособността на предприятието и за изпълнението на всички екологични норми и изисквания.

Планът за жизнеспособност и дейностите, залегнали в него, имат срок, в който трябва да бъдат изпълнени. Този срок приключва в края на настоящата 2008 г. А през пролетта на тази година експерти на Европейската комисия ще направят поредната проверка за хода на изпълнението на плана и резултатите ще бъдат констатирани в редовния мониторингов доклад на Европейската комисия. Толкова за хронологията на процеса.

Важното е да се подчертае обаче, че когато се приемат подобни документи като Плана за жизнеспособност на “Кремиковци”, в които държавата е участник, тя няма как да има пасивно поведение. Явно през последните две години и държавата, и собственикът сериозно са се успокоили и на практика няма никаква яснота дали са изпълнени дори част от ангажиментите по Плана за жизнеспособност. Състоянието на “Кремиковци” е далеч от това на жизнеспособно предприятие, което печели добре и е в състояние да плаща заплатите на работниците си и задълженията към доставчиците си. Да не говорим за сагата с издаването на тъй нареченото комплексно разрешително от страна на Министерството на околната среда и водите, което продължава да липсва вече три години. Реално липсва това разрешително, което идва да ни каже едно-единствено нещо: в предприятието не са направени и минимално необходимите инвестиции, които да обезпечат екологичните норми.

Категорично ясно е, че комбинатът има възможност да функционира само при условие, че се намери стратегически инвеститор, който може да достави евтина суровина за производството.

Тук обаче следва да се има предвид, че в рамките на Европейския съюз се следи и за монополните позиции. Това също е елемент при преговорите за продажбата на предприятието.

Едно обаче е сигурно – Европейският съюз ще настоява за изпълнението на всички поети ангажименти!

Какви са алтернативите? Тъй като “Кремиковци” не изпълнява Плана за жизнеспособност, комбинатът ще трябва да възстанови 348 млн. лв. държавна помощ. Как на практика обаче ще стане това, при положение че в момента предприятието не може да осигури 15 млн. лв. за заплатите на работниците си? Комбинатът да се затвори е другата алтернатива, което ще породи огромно социално напрежение, а призивите за нова държавна помощ са абсолютно безпочвени по критериите на Европейския съюз.

Затова ние, депутатите от Българска нова демокрация, настояваме за пълна прозрачност от страна на държавата около състоянието на комбината. Необходима е яснота дали сегашният собственик може да даде гаранции за изпълнение на поетите твърди ангажименти в Плана за жизнеспособност на “Кремиковци”. Ако се пристъпи към преговори за евентуална продажба на комбината, правителството трябва да изисква от бъдещия собственик не само твърдо ангажиране с изпълнението на Плана за жизнеспособност, но и категорични гаранции за изпълнението на посочените в него мерки. Тоест ангажимент за незабавно осигуряване на финансов ресурс за инвестиции.

Освен това наложително е държавата да предоставя абсолютно пълната информация на бъдещия собственик относно всички ангажименти по Плана за жизнеспособност и да получи гаранции за тяхното изпълнение. Гаранции за това, че собствениците ще са в състояние да направят необходимите инвестиции, така че да подобрят показателите на предприятието. Това от своя страна ще разреши проблема с възстановяването на държавната помощ от 348 млн. лв. Ако това не се случи и комбинатът е в ситуация да е задължен да възстанови тези средства, както и ангажимента по облигационния заем в размер на близо 700 млн. лв., “Кремиковци” просто ще фалира.

При сегашната ситуация възникват въпроси, които остават без отговор от страна на управляващите. Държавата като миноритарен собственик на 25% от акциите осъществявала ли е контрол по изпълнението на Плана за жизнеспособност? Следени ли са сроковете, изисквана ли е пълната информация за реализацията на дейностите в плана? Държавата оказвала ли е натиск за изпълнението на тези мерки?

Настояваме поне веднъж правителството да има ясна и категорична позиция по бъдещето на това предприятие, в което работят над 6 хил. работници. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Преминаваме към парламентарния контрол.

За процедура – заповядайте, господин Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.

Вземам думата по процедура относно начина на водене на парламентарния контрол и остро протестирам, господин председателю, срещу Вашите действия.

Миналата седмица аз отправих въпрос към министър-председателя във връзка с оповестената информация от Сметната палата на Република България за проверката на имущественото състояние на висши държавни служители. Беше оповестена информация, че 14 заместник-министри от правителството са укрили доходи и имущество. Ще ви посоча и конкретни факти. Заместник-министърът на икономиката и енергетиката Йордан Димов не е декларирал доходи 103 хил. лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Поставете си процедурния въпрос.

АТАНАС АТАНАСОВ: Не ме прекъсвайте, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Не, прилагам правилника. Обосновете процедурния си въпрос.

АТАНАС АТАНАСОВ: Заместник-министрите в Република България съгласно Конституцията на републиката се назначават и освобождават от министър-председателя. Моят въпрос беше министър-председателят ще освободи ли от длъжност заместник-министрите, които са нарушили закона, укривайки свои доходи? Защото една заместник-министърка е забравила да декларира, че си е купила апартамент от 101 кв., един заместник-министър е забравил да декларира 84 хил. лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Вашият процедурен въпрос, господин Атанасов?

АТАНАС АТАНАСОВ: Това ми е процедурата, господин председателю.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Кое по-специално?

АТАНАС АТАНАСОВ: Процедурата ми е, че Вие отклонявате много важни въпроси към министър-председателя, които са от неговата компетентност. Посочих Ви и конкретния въпрос. Българското общество трябва да знае отговора на министър-председателя как се отнася той към тези лица, които са му подчинени и които нарушават грубо закона. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Моля Ви, господин Атанасов, да не злоупотребявате с процедурата процедурен въпрос. Напомням Ви, че съгласно правилника процедурни са въпросите, с които се възразява срещу конкретно нарушаване на реда на провеждане на заседанието. Редът на провеждане на заседанието в момента протича и аз не виждам с какво съм го нарушил.

Вие възразявате по друго – по основанията, които съм изтъкнал в писмото си до Вас за връщане на въпроса, който сте отправили. Това не е ред за провеждане на заседанието, Вие можете да възразите и писмено, и да поставите като предложение за точка в дневния ред.

Впрочем, отново казвам и на Вас, аз се стремя да прилагам точно правилника. В отговора си до Вас съм посочил, че за твърденията, които Вие сочите, има конкретна процедура по закон, която съм Ви посочил, каква отговорност би следвало да се изяснява, съществува ли или не и да се търси. Както виждате, не съм отклонил въпроси, които са с достатъчно остър характер към министър-председателя, на които и той сега ще отговаря, когато съм преценил, че те са в рамките на проблематиката на парламентарния контрол.

Господин Чачев, какво желаете? Процедурен въпрос? Имате думата. Съгласно правилника по процедурни въпроси думата се дава веднага.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, уважаеми господин председателю! Нямах намерение да вземам процедура, обаче аз остро протестирам против двойния аршин, който прилагате. Министър-председателят ще отговаря днес на два въпроса, които Вие отклонихте с мотива, че министър-председателят отговаря за общата политика на правителството и че те трябва да бъдат насочени към съответни министри. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Трудно ми е да видя процедурата във Вашето изказване. И на Вас бих обърнал внимание да не злоупотребявате с правилника.

И така, преминаваме към питанията и въпросите, отправени към господин Сергей Станишев – министър-председател на Република България.

Питане от народния представител Яне Янев относно политиката, която ще провежда Държавната агенция по горите и намеренията на правителството за законодателни промени в тази област.

Имате думата, господин Янев, да развиете своето питане.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер! Нашата страна притежава изключително природно богатство – българската гора. В рамките на Европа България има значителен за територията си горски масив. Това е неоценим и незаменим възобновяем природен икономически ресурс. Опазването му е цел, която не се нуждае от доказване. Важна негова особеност е, че той представлява единна природна лесосистема, чието нарушаване в частност води до негативни последици за целия масив в много по-широки мащаби от конкретните поражения. Преодоляването им изисква десетилетия, а в много случаи е практически необратимо.

За съжаление съхраняването, поддържането и разумното използване на това богатство среща сериозни спънки. Експлоатацията на горите твърде често е в разрез с добрите лесовъдски практики. Главната причина е всеизвестна – конюнктурни комерсиални интереси. От години е в пълен ход хищническо и безогледно изсичане на българските гори с цел използване от така наречената дървена мафия. Многобройни са сигналите за режисирани търгове и за безогледна сеч. Масова е практиката да се сече многократно повече от договореното нерядко с нарушаване условията на търга относно качеството на предназначените за сеч дървесни видове.

Отдаването на дълготрайна концесия на горски масиви е твърде спорно от гледна точка на добросъвестното стопанисване от страна на съответния концесионер? Според данни на природозащитни организации в цялата страна са извършени разпоредителни сделки с над 150 хил. дка държавни и общински гори в явен ущърб на държавата и общините.
Обществото плаща и социална цена, защото там, където държавата и общинската собственост са обвързани предимно с частен икономически интерес, корупционният натиск е най-силен, а корупционните практики най-трудно се избягват. Освен това списъкът от вредни за гората действия може да бъде продължен с часове, но продължава подозрението, че широко разпространените незаконни сечи и действия в българските гори се извършват по линия на партийно-етническата обвързаност. Горското законодателство се нуждае от сериозна промяна. Тя трябва да бъде инициирана от Министерския съвет, тъй като досега всякакви опити да се инициира тук, в 40-ото Народно събрание, претърпяха пълен провал.

Във връзка с изложеното, уважаеми господин министър-председател, питам следното:

Какви са стратегическите намерения на правителството по отношение на новата горска политика?

Какви законодателни промени в сектора предвижда Министерският съвет и кога възнамерява да ги внесе?

Каква икономическа и екологична политика ще следва Държавната агенция по горите?

В какво на практика ще се изрази спецификата в дейността на Държавната агенция по горите като самостоятелна структура, за разлика от досегашната подведомственост на горския ресор на Министерството на земеделието и продоволствието?

Кога ще бъде ясна новата структура на ДАГ и кога тя ще заработи пълноценно?

За какъв период от време ще се преструктурират държавните лесничейства и какъв статут ще имат служителите в тях?

Ще продължат ли и тази година в този си вид търговете по дърводобивна дейност? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин Янев.

Заповядайте, господин министър-председател.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, аз мисля, че българската общественост е информирана доста широко за политиката на българското правителство в горския сектор, като самият аз нееднократно съм говорил и то в детайли по тази тема. Само да Ви припомня, че преди две седмици дадох пресконференция, съвместно с председателя на Държавната агенция по горите, която беше и пряко излъчвана по Българската национална телевизия и Националното радио и беше широко отразена от медиите. Но все пак парламентарният контрол и най-вече Вашата похвална активност ми дава възможност още веднъж да откроя някои от по-значимите приоритети и нови моменти в тази политика.

Ще подчертая, че правителството на България има ясна визия за развитието на горския сектор. Тя е в съответствие с приетата още през мандата на предишното правителство Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2006-2011 г. и разработения през 2007 г. Стратегически план за развитие на горския сектор. Тези два документа са базирани и съобразени с приетия през 2006 г. от Съвета на Европейския съюз План за действие в европейските гори, известен като “Форест-три екшън плайн” с период на приложение 2007-2011 г. Само ще маркирам основните му цели:

- да подобри конкурентоспособността на сектора в дългосрочен план;

- да съхрани и подобри околната среда;

- да допринесе за подобряване качеството на живот;

- да поощри координацията и комуникацията.

Правителствената политика в горския сектор е пряко свързана с постигането на устойчиво стопанисване на горите чрез баланс на икономическите, екологичните и социалните функции.

Бих могъл да говоря доста подробно по много от въпросите, но ограниченото време ми налага да се концентрирам върху основните нови неща, които предвиждаме. Впрочем още от 2002 г. има като че ли широко съгласие в Народното събрание за това какво би трябвало да се прави в горите за тяхното по-ефективно стопанисване, но досега като че ли не достигаше политическа воля да се реализират много от тези приоритети за реформирането и модернизирането на горския сектор.

Реализацията на новите приоритети ще стане чрез готовия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, в който са предвидени следните ключови промени:

Първо, преобразуване на държавните лесничейства в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон в държавни горски стопанства.

Второ, преобразуване на регионалните управления по горите в регионални дирекции по горите и повишаване на контролните им функции.

Трето, създаване на фонд “Българска гора”.

Разчетите ни са буквално до дни законопроектът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.

С преобразуването на сега съществуващите държавни лесничейства в държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон предвиждаме те да се превърнат в субекти, които ще организират стопанската дейност в държавните гори. Те ще стопанисват горите и земите от Държавния горски фонд, както и дивеча в определения им териториален обхват. В условията на конкурентна среда тези предприятия ще могат да акумулират средства за инвестиции в горите от своите приходи. Директорите на преструктурираните държавни лесничейства ще изпълняват възложената им работа по договор за управление на съответното държавно предприятие така, както към настоящия момент работят директорите на създадените със Закона за лова и опазване на дивеча държавни дивечовъдни станции. Служителите в преобразуваните държавни лесничейства ще продължават да осъществяват трудовите се функции като страна по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса на труда.

Създаването на Национален фонд “Българска гора” или по-точно неговото възраждане след закриването му – предполагам, знаете кога, господин Янев, ще позволи част от печалбата от дейността на държавните горски стопанства и на държавните ловни стопанства да се инвестира за инвестиционно подпомагане и финансова стабилизация на сектора. Предвиждаме средствата на фонда да се разходват след защита на конкретни проекти за дейности в горското и ловно стопанство за опазване на биоразнообразието в природните паркове и за научноизследователска и внедрителска дейност. Превишаването на приходите над разходите на фонда трябва да остава като преходен остатък, който по силата на закона може да се ползва през следващата финансова година.

Структурата на Държавната агенция по горите е посочена в приетия от Министерския съвет през 2007 г. Устройствен правилник на ДАГ. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за горите държавата ще продължи да упражнява своите функции чрез централно управление на агенцията, регионалните дирекции по горите, местните структури, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства и специализираните звена, лесозащитните станции и горските семеконтролни станции.

Същественото е в промяната на функциите на отделните структури. Регионалните дирекции ще изпълняват управленски и контролни функции, докато стопанската дейност ще бъде извършвана от държавните горски и държавните ловни стопанства.

Що се отнася да търговете по дърводобивна дейност, ще отбележа, че начините за отдаване на правото на ползване в горите от държавния горски фонд са регламентирани в Закона за горите и в правилника за неговото прилагане. Използването на всяка една от възможностите за отдаване на правото за ползване се определя в зависимост от конкретните условия за осъществяване на тази дейност и икономическия интерес към предлаганите обекти на дърводобив. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви, господин премиер.

Заповядайте, господин Янев. Имате право на два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.

ЯНЕ ЯНЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър-председател, изглежда хората, които са Ви подготвили отговора, са Ви подвели и би било редно да им потърсите отговорност.

Първо, по отношение на Устройствения правилник, ако сте го чели внимателно, сам сте убеден, че в него изобщо липсват каквито и да било параметри, касаещи бъдещата стопанска дейност на новите горски стопанства. Този правилник е една много странна амалгама от три правилника на държавни агенции – заимстван е от Правилника на Агенцията за туризма, Правилника на Агенцията за младежта и спорта и е направен на коляно в последния момент. Този устройствен правилник се нуждае от радикална промяна. Аз смятам, че председателят на комисията – господин Калинов, знае това.

Нещо повече, от официалната програма, господин министър-председател, Вие, като лидер на БСП, добре знаете, че през 2005 г. в платформата на БСП, цитирам, пише, че: “незаконният добив на дървесина през последните години е над 1 милион кубика” и вие заявявате, че ще проведете радикална реформа в горския сектор. Оттогава мина доста време – повече от 2 години. На практика тази реформа до момента е само като заявки, само като намерения. И Вие сега, господин министър-председател, говорихте: ще реализираме, ще преценим, ще направим.

Затова моите конкретни въпроси са следните:

1. Процедурите по замяна от момента, в който Вие назначихте господин Юруков за шеф на ДАГ, спрели ли са или продължават?

2. Кога според Вас Министерският съвет ще внесе Закона за горите – нов законопроект или поправка на сега действащия? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Благодаря Ви.

Господин премиер, заповядайте за Вашия отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янев, като че ли изобщо не слушате това, което казах в отговор на Вашето питане.

Първо, знаете добре, че БСП има ясна и последователна политика в областта на горите. Неслучайно Вие цитирахте нашата предизборна платформа.

В България с планираните промени се визира възстановяване на нещо, което беше затрито по времето, когато управляваше политическата сила и група, която Вие представлявате. Тогава, тогава беше закрит Фонд “Българска гора”. Тогава бяха декапитализирани горските стопанства, бяха създадени едни фирми, от които се източиха много ресурси и техника. Хубаво е, проявявайки загриженост, да имате малко по-дълга памет. Господин Янев, аз съм сигурен, че хората, които работят в горския сектор, пазят тази памет не с най-добри чувства.

Що се отнася до промените – аз Ви казах основните направления в промените на Закона за горите, които ще бъдат направени. С оглед по-бързото им внасяне и разглеждане се предвижда да има инициатива от народните представители, да бъдат внесени директно от група народни представители от всички и основните парламентарни групи. Надявам се и за Вашата подкрепа, за да могат да бъдат реализирани по-бързо, защото има воля за осъществяването на тази реформа в горския сектор, за която се говори поне от пет години.