Възрастова структура на населението в Област Монтана към 31.12.2012 г

Коефициетът на раждаемост през 2012 г е 8.6 ‰, а през предходните 2011 и 2010 г. той е бил съответно 8.6 ‰ и 8.3 ‰. Остава по-нисък от средния за страната – за 2012 г. – 9.5 ‰,, за 2011 г. – 9.6 ‰, 2010 г.– 10.0 ‰.

В градовете и селата в област Монтана за 2012 г. живородените са съответно 827 и 422 деца. Коефициентът на раждаемост в градовете е 8.9 ‰, а в селата 8.1 ‰.

На 1000 жени от 15 до 49 г. се падат по 45.7 раждания за 2012 г., 45.5 раждания за 2011 г.; 2010-41.1.

Върху намаления брой раждания влияние оказва и намаляване контингента на жените в детеродна възраст.

Коефициентът на раждаемост за 2012 г. остава по-нисък от средния за страната 8.6 ‰ за област Монтана спрямо 9.5 ‰ за РБългария.

По-висока раждаемост за област Монтана в градовете – за 2012 – 8.9 ‰, за 2011 – 9.4 ‰., 2010 – 9.2 ‰ и съответно по-ниска за селата – за 2012 г. – 8.1 ‰, за 2011 г. – 7.2 ‰, 2010 - 6.7 ‰ , което корелира с възрастовата структура на градското и селско население. Тези показатели отново са по-ниски от средните за страната. За 2012 г. средните стойности за РБ съответно са: за градовете – 9.7 ‰; за селата 8.8 ‰.

Върху раждаемостта съществено влияние оказват недостатъчната материална и жилищна осигуреност на семействата, снижаването на жизнения стандарт, високото ниво на безработица сред младите възрастови групи, намаляването и застаряването на фертилния контингент, измененията във фертилното поведенние и психологическата нагласа за малко деца в семейството и др.

Общата смъртност се запазва устойчиво висока и над средната за страната.

• 
  За Област Монтана: 2012 – 21,4 ‰; 2011 – 20.9 ‰; 2010 – 20. 5 ‰;
  
• 
  За РБългария: 2012 – 15,0 ‰; 2011 – 14,7 ‰, 2010 – 14.6 ‰.;
  

Най ниска е смъртността в общините Монтана - 16,0 ‰ , Лом - 20,5 ‰ и Вършец 21,5 ‰.

В сравнение с другите области в страната равнището на общата смъртност в област Монтана е доста високо 21.4 ‰. По-висока е смъртността само в област Видин 23,2 ‰. Най-ниска е смъртността в област Кърджали – 11,6 ‰ следвана от област София (столица) – 11,9 ‰ и областите Благоевград и Варна - 12,1 ‰ .

Все още проблем в демографското развитие на страната продължава да е високо поддържаното ниво на смъртност сред населението. Смъртността е един от най-важните индикатори на общественото здраве, чиито динамика и структура се влияят значително от социално-икономическото развитие на дадена страна или регион, от развитието на медицинската наука и образование, от ефективността на профилактиката, лечението и рехабилитацията, от обезпечеността със спешна, извънболнична и болнична помощ, от стила и начина на живот на населението в различните възрастови групи, от отношението на индивидите към собственото здраве и здравето на другите членове на обществото, социалната група, семейството. Причините за смърт в продължение на две десетилетия запазват относително устойчива структура в страната, респективно в областта.

• 
  задълбочаващо се застаряване на населението с нарастване на дела на старшите групи с по-висока повъзрастова смъртност;
  
• 
  неблагоприятни промени в повъзрастовата смъртност, изразяващи се в нарастване на смъртността в активната възраст от социално значими заболявания, особено сред мъжете;
  
• 
  рискови фактори, свързани с начина на живот на населението – тютюнопушене, нерационално хранене, обездвиженост, стрес и др.;
  
• 
  социално икономически и екологични фактори на средата.
  

Основна причина за умиранията през 2012 г. са болестите на органите на кръвообращението, чиито интензитет е 1 450.8 на 100 000 или 67.8 % относителен дял.

Същите показатели за страната за 2012 г. са съответно 980.8 на 100 000 или 65.5 %. На второ място по причини за умирания са новообразуванията чиито интензитет е 286.6 на 100 000 или 13.3 %, следвани от симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания – 4.6 % и болести на ендокринната система – 3.0 %, болести на храносмилателната система – 3,0 %. На тези 5 класа болести се дължат 91.7 % от всички смъртни случаи.

Съответно за РБългария на второ място по причини за умирания са новообразуванията чиито интензитет е 250.5 на 100 000 или 16.7 %, следвани от болести на дихателната система 3.6 %; болести на храносмилателната система 3.2 %; симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания 2.7 %;