СПИСЪК
на генофонда / маточните насаждения и колекцията / при ОСЗ-ДП - Поморие
№
|
№ /име/ на парцела
|
Размер
дка
|
Брой сортове или образци
|
Маточно насаждение или колекция
|
Издръжка в лв
|
І
|
Бадем
|
154,997
|
|
|
|
1.
|
Поморие Масив 20
Парцел 604
Парцел 630
Парцел 621
Парцел 436
|
50,592
17,772
23,567
6,787
|
50
40
11
6
|
Колекция
Колекция
Маточна градина
Маточна градина
|
х 200 лв./дка
|
2.
|
Ахелой
Масив 2Парцел 63
|
56,279
|
12
|
Маточна градина
|
х 200 лв./дка
|
ІІ.
|
Нар
Поморие Масив 20
Парцел 627
|
2
2
|
10
|
Колекция
|
х 50 лв./дка
|
|
Ахтопол_№_на_имота_000222__76,999______Колекция'>Ахтопол
№ на имота 000222
|
76,999
|
|
Колекция
|
х 50 лв./дка
|
ІІІ.
|
Смокиня
Поморие Масив 20
Парцел 595
Парцел 618
|
13
3
10
|
5
16
|
Маточна градина
Колекция
|
х 150 лв./дка
|
ІV.
|
Райска ябълка
Поморие Масив 20
Парцел 525
|
4
4
|
5
|
Маточна градина
|
х 150 лв./дка
|
|
Ахтопол
Парцел № 002006
|
41,196
|
|
Колекция
|
х 150 лв./дка
|
V.
|
Актинидия
Поморие Масив 20
Парцел 526
|
4
4
|
3
|
Колекция
|
х 150 лв./дка
|
VІ.
|
Лозя
Местност Кротиря, масив 20/590, 591, 592
|
17.200
|
43
|
колекция
|
х 250 лв./дка
|
VІІ
|
Праскови
Местност Кротиря, масив 20/590, 591, 592
|
13.000
|
22
|
колекция
|
х 250 лв./дка
|
Създадената и модерно оборудвана лаборатория за анализ на почви и растения е също една предпоставка за обслужване на научните разработки и земеделските производители не само в Бургаска област обуславя нейната дейност.
Научните звена в областта са в тежко икономическо състояние с незадоволително равнище на материално-производствена и научно-лабораторна база за ефективно и съвременно обслужване на земеделското производство в областта. Във всички направления е необходимо увеличаване броя на научния потенциал.
7.2.Образователно обслужване
В сферата на средното специално образование в областта функционират четири училища : Професионална гимназия по селско стопанство – гр.Карнобат , Професионална гимназия по селско стопанство “Златна нива “ – гр. Айтос, Професионална гимназия по механизация на селското стопанство и електроника “Н.Й.Вапцаров“ – гр.Средец и Профе-сионална гимназия по дървообработване ”Георги Кондолов».
Професионална гимназия по селско стопанство – гр.Карнобат предлага специалностите: Лозаровинар, Икономика, Електротехник и Техник на селскостопанска техника и е с над 70 годишна история. Училището е било Държавно земеделско училище, Комбайнерско училище, Практическо училище за земеделски машини, Професионално машино-тракторно училище и Техникум по механизация на селското стопанство. От 2007 г. е преименувано на Професионална гимназия по селско стопанство и лека промишленост.
Професионална гимназия по механизация на селското стопанство и електроника “Н.Й.Вап-царов“ – гр.Средец е създадена през 1960г. Като МТУ (Машино – тракторно училище). В нея се изучават специалности: „Механизация на селското стопанство” и „Промишлена електроника”. До учебната 2012-2013г. училището е към МЗ и се финансира от него, а от 2012-2013г. е със статут на общинско училище. Училището е обезпечено с квалифицирани преподавателски кадри в професионално направление.
Професионална гимназия по селско стопанство “Златна нива“ – гр. Айтос е създадена през далечната 1910 г. в гр. Айтос. През учебната 1948-49 г. училището става земеделска гимназия, където са се подготвяли средни кадри по полевъдство и животновъдство. През 2002 г. техникумът става професионална гимназия по селско стопанство и получава името "Златна нива". В нея се обучават ученици със седем професии: Техник - животновъд, Техник - растениевъд, Фермер, Техник - озеленител, Организатор на туристическа агентска дейност, Икономист и Ветеринарен техник. Финансира се чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните.
Професионална гимназия по дървообработване ”Георги Кондолов” е наследник на Фабрично - заводско училище в с. Долен чифлик Варненско, където първоначално се подготвят кадри за дървообработващия завод ”Тича” в същото село. От 1974г. в Средно професионално техническо училище по дървообработване със следните специалности – Мебелно производство, производство на дограма и паркетно производство. През учебната 1979/1980г. за първи път се открива паралелка със специалност Помощник техник лесовъд. Новото време наложи прием на нови паралелки – Оператор в производство на мебели, на врати и прозорци, корабно обзавеждане, тапицерство. От 2003г. училището се трансформира в Професионална гимназия по дървообработване –с две основни паралелки – Оператор в дървообработването и Горско и ловно стопанство. Считано от м.ноември 2011г., гимназията се определя със статут на Общинско училище.
В сферата на полувисшето и висшето аграрно образование – т.н. колежи, в областта няма изградени структури.
7.3.Информационно и консултантско обслужване
Информационното и консултантско обслужване в областта се осъществява от следните структури :
- ОД,,Земеделие ” Бургас и Общински служби по земеделие;
- Териториален Офис Бургас на Националната служба за съвети в земеделието
- Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас,
- Изпълниетлна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол – териториално звено гр. Бургас;
- Регионална служба на Контролно-техническа инспекция - гр. Бургас;
- Национална служба по зърното – териотариално звено гр. Бургас;
- Изпълнителна агенция по лозата и виното – териториално звено гр. Бургас.
Нестопански организации в областта на земеделието - Център за аграрна информация и консултации, Бургаска земеделска камара, Бургаска асоциация за екологичен и селски туризъм, Фондация,,Зелен Бургас”, Регионална асоциация на млекопроизводителите, Асоциация на животновъдите от Странджа, Съюз на зърнопроизводителите от бургаска област, Областен съюз на пчеларите в Бургас и др. Тези информационно – консултантски служби и организации са в процес на утвърждаване и все повече търсен помощник на земеделските производители от областта.
В Бургаска област има изградена система за научно, образователно, информационно и консултантско обслужване на земеделските производители. Поради финансови затруднения системата е с ограничени възможности своевременно и ефективно да обслужва земеделските производители. .Необходимо е подобряване на координацията между звената за научно, образователно и информационно-консултанско обслужване. В последните години, предвид забелязващият се подем в развитието на земеделието, основна причина за който е субсидирането на отрасъла от ЕС, административните структури в областта, все по тясно работят с неправителствените и браншови организации – организират се семинари, експертни съвети и срещи при всеки възникнал проблем. Земеделските производители в областта търсят активно съдействието на администрацията и поставят високи изисквания към работата и, очакват и получават обслужване и експертни мнения на съответното високо ниво. Координацията между отделните структури е на много добро ниво, което се оценя високо от стопаните в региона.
8. Хранително-вкусова промишленост
8.1. Винопроизводство
Конкуренция в страната - много силно изразена от добре установени вино-производители, разделени в 5 лозарски района, които членуват в НЛВК.
Изградената РЛВК „Южно Черноморие” е структура към НЛВК, която защитава интересите на лозарите и винарите на територията на Бургаска област. Броят на ВИ и заводи е 19.
Вътрешен пазар- в областта на производството на високоалкохолни напитки винарските изби и заводи на територията на Бургаска област са изключително конкурентно способни. Специалните ракии се предлагат с високо качество. Сравнително голяма е конкуренцията при производството на вина.
Същевременно се променя потребителското търсене. Производствената политика на ВИ и заводи включва подобряване на качеството и разработване на нови продукти съобразно потребителското търсене. Предвижда се разработка на нови бутилки и етикети, които да бъдат характерни за производителя и защитават от фалшификация. Създаване на собствени лозови масиви, което ще подобри качеството на суровината- гроздето- а по този начин и качеството на вината.
България изнася голямо количество от произведеното у нас вино, като в по-голямата си част е експорт за руския пазар. Пазар на родно вино има в Полша, Словакия, Румъния, Швеция и Германия. Българско вино се изнася и консумира, и в Китай. Източните пазари- Индия и Сингапур се оформят като нови възможности за българските производители.
Освен това, се предвижда развитие в следните направления:
-
регистрация на най-продаваните търговски марки в чужбина
-
излизане на нови пазари чрез участие в международни винарски изложения
-
създаване на нови продукти съобразно тенденциите и националните особености на дадения пазар и изискванията на крайния потребител
-
създаване на продукти насочени към младото поколение- коктейли, вино с нисък алкохолен градус и др.
8.2. Плодове и зеленчуци:
Зеленчукопроизводството и овощарството преминават през дълбока криза в последното десетилетие. За периода 2002-2011 г. по данни на НСИ стойността на продукцията от тези два сектора е намаляла с над 60% по базисни цени, а делът им в селското стопанство намалява със 73 на сто. За същия период площите, реколтирани със зеленчуци, спадат с 61%, а тези с трайни насаждения (овошки, без лозя) – с близо 30%. Вътрешното производство е недостатъчно да покрие търсенето, като по този начин от износител страната се е превърнала в нетен вносител на плодове и зеленчуци.
Реколтираните площи с овощни видове през 2010 година се увеличават с около 60% в сравнение с реколтираните през 2009 година по данни на Агростатистика. Това увеличение е най-голямо в Югоизточния район с 91%. Тази тенденция за нарастване на стопанисваните площи се запазва и през 2012 година.
По данни от ПЗС 2010 г., за област Бургас трайните насаждения са 6 % от ИЗП на областта. От тях 69.9 % са заети с лозя, а 29.4 % са заети от овощни видове, като най-голям е делът на черешите 44.4 %.
За област Бургас през 2012 г. най-голяма е площта заета от лук кромид зрял, нахут, арпаджик, картофи, домати и др.
Според анализа на потенциала за отглеждане на зеленчуци в България на И.П.И най-перспективни са гъбите, краставиците и граха, с потенциал за отглеждане са морковите, зелето и лука, а без потенциал са доматите, пипера и картофите.
Предприятия от сектора на хранително-вкусовата промишленост за преработка на плодове и зеленчуци има почти във всяка област. По данни на агростатистика в национален мащаб през 2012 година са анкетирани 155 предприятия, като 30 от тях са включени за първи път.
С най-голям дял от преработените плодове са ябълките, черешите и прасковите. От преработените зеленчуци с най-голям дял са пипера, доматите и патладжана.
За област Бургас, относно начините на снабдяване на пресни плодове за преработка през 2012 година, най-голям е % на доставени чрез търговци, следва изкупени директно от производители и доставка на плодове чрез внос. Основните видове плодове използвани за суровина са: череши, сливи, малини, праскови, кайсии, круши.
При преработването на зеленчуци най-голям е % на доставка чрез изкупуване директно от производители, следва производство от доставени чрез търговци, следва количества от производство на зеленчуци от площи стопанисвани от предприятието и най – малко - преработени на ишлеме в предприятието. Доматите заемат най – голям дял от всички доставени пресни зеленчуци в предприятията. Следват корнишони, пипер – сладък, други зеленчуци, главесто зеле, чесън зрял и лют пипер.
8.3. Мляко и млечни произведения :
Производството на мляко (краве, биволско, овче и козе) има стратегическо значение за България. Млякото и млечните продукти са жизнено важни не само за обществото, но този сектор осигурява и постоянни работни места в селските райони. По данни на И.П.И България е единствената страна, членка на ЕС, която изпълнява едва 65% от квотата си, т.е. произвежда по-малко от равнището за вътрешна консумация.
След 2000 година млечният сектор в България се развива в усилието си да отговори на предстоящата конкуренция на ЕС и да отговори на европейските санитарни и хигиенни стандарти. Основните усилия в сектора са насочени към инвестиции за прилагане на европейските стандарти за безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазването на околната среда (прилагане на Нитратната директива), без практически да получават финансова подкрепа в рамките на директните плащания (едва около 10% от млекопроизводителите разполагат със земя).Това налага специфични мерки за подпомагане на сектора преди 2013 г., което ще допринесе за развитие на потенциала на страната ни за производство на мляко и месо, твърдят неправителствените структури.
Млекопреработвателните предприятия през 2012 година в национален мащаб са 209 броя. В сравнение с 2001 г. техният брой е намалял с 51,73 %, а спрямо 2011 година с 4,6 %.
По данни на агростатистика от влязлото в предприятията 532 млн. литра мляко, 93.7% е краве, 4.6% – овче и 1.7% – козе и биволско. Увеличение спрямо 2011 г. има при преработеното количество овче мляко със 7.7%, козето мляко се увеличава с 44.2%, а биволското – с 3.5%. Преработеното краве мляко намалява с 6.4% .
В област Бургас, 5 /пет/ са действащите млекопреработвателни предприятия през периода от 01.01.2012 година до 31.12.2012 година./”Гана-99” ООД с. Дебелт, „Вестер”ООД с. Сигмент, „Мегакомерс”-2000”ООДс. Люляково,”Комплектстрой” ЕООД с. Веселие,”Билдинг Зах”ЕООД с. Шиварово.
Общо за областта през 2012 г. от МП са преработени 4 579 294 литра мляко, от които най- голям е делът на кравето мляко – 3 440 723 л., следван от овчето мляко – 1 138571 л. .
Част от събраното пълномаслено прясно мляко е препродадено на млекопреработ-вателните предприятия в други области, без предварителна обработка като пастьоризиране или стерилизиране.
8.4.Преработка на месо :
По данни на Агростатистика - специализираните кланици за производство на бяло месо в България, с дейност през 2012 година, са 24 – с една кланица по-малко в сравнение с предходната година.
През 2012 г. произведеното в кланиците месо (вкл. субпродукти и втлъстен черен дроб) от птици и зайци се увеличава с 0.4% в сравнение с 2011 година. Количеството бяло месо представлява 63.9% от общото промишлено производство на месо в страната през 2012 година, възлизащо на 154 931.6 тона (с 9 340 тона повече от предходната година).
Произведеното в кланиците бяло месо през 2012 г. е 88 657.3 тона – около 8 тона повече спрямо 2011 г. Произведените субпродукти са 7 571.9 тона или с ръст 6.6% в сравнение с предходния период.
Югоизточният район е втори по обем в промишленото производство на бяло месо с дял 22.9% и по брой на закланите птици и зайци – 24.5%, като едновременно с това се наблюдава намаление на производството на месо с 5.8% спрямо 2011 година.
В област Бургас, кланицата за бели меса е временно неактивна през 2013 г. и не е извършвано клане .
По данни на Агростатистика, през 2012 година работят 68 кланици за червено месо (2 по-малко в сравнение с 2011 година). Съгласно Регламент № 853/2004 на ЕС и на Съвета относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, всички кланици са одобрени за извършване на вътреобщностна търговия.
Броят на закланите животни в кланиците през 2012 г. намалява с 4.2% в сравнение с предходната година. Промишленото производство на червено месо отбелязва спад от 1.8% и се равнява на 55 925.6 тона. Броят на закланите животни директно в животновъдните стопанства през 2012 г. е с 5.3% повече. Произведеното месо в стопанствата (54 976.7 тона) се увеличава с 4.7% спрямо 2011 година.
В работещите през 2012 г. 68 кланици се колят различни видове и категории животни. В 29 от тях се извършва клане на говеда и биволи – едър рогат добитък (ЕРД), свине и овце.
В 32 от кланиците се извършва клане на говеда и биволи (ЕРД), в 66 кланици колят свине, в 41 – овце и кози – дребен рогат добитък (ДРД), а в 5 – биволи и еднокопитни. 22 са специализирани за клане само на свине.
През 2013 г. на територията на област Бургас работят една кланица за червено месо: «Нова Мес» ЕООД с. Русокастро.
SWOT АНАЛИЗ
-
Анализ на силните, слабите страни, възможностите и предизвикателствата за развитие на земеделие в Област Бургас
СИЛНИ СТРАНИ
|
СЛАБИ СТРАНИ
|
- Богат агроекологичен потенциал;
- Възстановена собственост на земята
- Изградена система за научно обслужване и консултанска дейност;
- Наличие на кадрови потенциал от специалисти;
- Наличие на обслужващи и търговски агрофирми;
- Потенциал за развитие на хранително-вкусовата промишленост;
- Наличие на ливади, мери и пасища;
- Благоприятни природо-климатични условия за отглеждане на: зърнени и технически култури, лозя и трайни насаждения, ароматични растения, билки и селскостопански животни и птици;
-Традиции в областта на растениевъдството и животновъдството;
-Изградени но не изцяло запазени държавни и общински хидромелиоративни съоръжения с възможности задоволяване на потребностите от напояване, отводняване и предпазване от вредново въздействие на водите, на земеделските земи; наличие на потенциал за изграждане на нови ХМС.
-Добре развит туризъм и транспортна инфраструктура на района, които могат да осигурят пазар на част от селскостопанската продукция;
-Липса на замърсители на земеделските земи и водните ресурси в селските райони
-Наличие на сухопътен,железопътен, морски и въздушен транспорт за превоз на стоки
-Традиции в производството на специфични млечни и местни продукти и деликатеси;
-Добри почвено - климатични условия за производство на фуражи;
-Отлични условия за развитие на пасищно говедовъдство в планинските и полупланин-ските условия - евтина фуражна база;
-Традиции на местното население;
-Възможности за производство на бутикови продукти със специфични вкусови и потре-бителски качества;
-Възможности за включване на овцевъдството и козевъдството в системите на селекция, екологичния и конвенционалния туризъм;
-Наличие на работна ръка;
|
-Ниска професионална квалификация на част от земеделските производители;
- Недостатъчен брой съвременни, високо-произво-дителни с.с. машини
-Липса на съвременна преработвателна промишленост и бази за съхраняване на продукцията;
-Силна поляризация на размера на фермите и малък относителен дял на устойчивите семейни ферми;
-Недобра материално-техническа база;
-Незадоволителна концентрация и специ-ализация на производството;
-Ниска степен на механизация на производствените процеси;
-Недостатъчно квалифицирана работна ръка;
-Непривлекателност на работата в сектора;
-Използване на нископродуктивни, неконтролирани жи-вотни;
-Нисък процент на изкуствено осеменяване и малък брой контролирани животни;
-Нецелесъобразна породна структура в ов-цевъдството, свиневъдството, говедовъд-ството, козевъдството в дребните земедел-ски стопанства;
-Недостатъчно финансово подпомагане на развъдната дейност;
-Значителен брой браншови организации, без ясна идентификация и визия;
-Загуба на традиционни експортни пазари;
-Ниска обезпеченост на фермите със земя и пасища;
-Недостатъчна информираност на земедел-ските производители;
-Неизползвани възможности за алтернативна заетост на хората от селските райони;
-Слабо развито десертно гроздопроизвод-ство;почти унищожена пепениерска база
-Лоша възрастова структура на лозята и трайните насаждения. Над 70% от винените лозя са на възраст над 20-25години.
-Намалени площи с лозя и овощните култури;
-Липса на мрежа от тържища и борса
-Частично разрушен и ограбен държавен и общински хидромелиоративен фонд;
-Неефективни напоителни и отводнителни съоражения с ниско КПД, висока себестойност на водата и недостатъчно средства за ремонт и поддръжка.
- Недостиг на професионални кадри
-Малка част от ЗП застраховат селскостопанската си дейност;
-Свит вътрешен пазар и труден достъп до външни пазари;
-Липса на достоверна информация за със-тоянието на земеделските стопанства-не по-даване на данъчни декларации, не водене на счетоводство от земеделските произво-дители;
-Голям брой на дребни земеделски стопанства
-Малък брой организации на производители
|
ВЪЗМОЖНОСТИ
|
ЗАПЛАХИ
|
-Създаване на областен консултативен съвет по селско стопанство.
-Създаване на регионални и местни структури на национални браншови организации и асоциации;
-Внедряване на областна система за производство на необходимия високо-качествен семенен и посадъчен материал;
-Създаване на регионална стокова зърнена борса от акционерен тип с участието на водещи национални и регионални търговски фирми и крупни производители на зърно
-Изграждане на съвременни терминали за износ на зърно и слънчоглед ,за износ на живи животни и животинска продукция
-Изграждане на депа за почивка и карантина на селскостопански животни при внос и износ
-Интеграция на функционална основа на всички учебни,научни и консултански структури и създаване на условия за ефективно му функциониране
-Уедряване на производствените площи при възможност.
-Разработване на локални /Областни, Об-щински/ кредитни системи за закупуване на техника,семена и други.
-Обособяване на биологично производство като самостоятелно производствено направ-ление
-Възстановяване на старите и построяване на нови стоманено-стъклени и полиети-ленови оранжерии
-Развитие на поливното земеделие чрез реконструкция и модернизация на съществуващия хидромелиоративен фонд с възможности за прилагане на високо ефективни технологии
-Насърчаване на учредяването на сдружения за напояване, които да стопанисват и експлоатират част от хидромелиоративния фонд.
-Обвързване на земеделското производство с преработката на продукцията;
-Модернизиране на тържищата за зеленчуци и прерастването им в борси в близко бъдеще.
-Развитие на алтернативно земеделие и животновъдство;
-Разширяване на пазарите, особено със съседните страни;
-Стимулиране на развитието на млечното говедовъдство в планинските и полупланинските райони;
-Стимулиране на развитието на устойчиви семейни ферми;
-Разработване, защита и предлагане на продукти със защитени географски наимено-вания;
-Развитие на планинското млечно животновъдство;
-Коопериране на фермерите;
-Разработване на регионални марки;
-Създаване на поминък на местното население;
-Разработване на по-гъвкави финансови ин-струменти за подпомагане на устойчивото развитие на селските райони;
-Възможности за включване в по-голяма степен в биологичното производство, в производството на специфични бутикови про-дукти, както и в системата на екологичния и селски туризъм;
-Възможностиза изграждане на уедрени ферми, чрез подходящо подпомагане – средства от ЕС, държавно субсидиране и нисколихвени кредити;
-Създаване на сдружения за производство на биологични продукти;
-Комасиране на земята;
-Производство на експортно ориентирани селскостопански стоки;
-Ефективно използване на наличния пасищен фонд;
|
-Районът е оценен като област с най-небла-гоприятния валежен режим в страната.
-Липса на съвременна организация на поливния процес и липса на стратегически инвестиции в модернизацията на напо-ителните системи;
-Обезлюдяване на селските райони;
-Липса на ясна стратегия за развитие на земеделието в областта и дългосрочна па-зарна стратегия на производителите;
-Нецелесъобразно управление и стопа-нисване на ливадите и пасищата;
-Ликвидиране на планинското млечно го-ведовъдство;
-Ликвидиране на малките и средните ферми и обезлюдяване на селските региони;
-Невъзможност за реализация на продук-цията в достатъчна степен на вътрешния и външния пазар, на адекватни цени;
-Неконкурентноспособност на междуна-родния пазар, поради високата себестойност на продукцията и ниската степен на субси-диране;
-Подценяване на необходимостта от подобряване на породния състав в овцевъдството и козевъдството, контролът по отношение на произхода и контролът на продуктивните качества на животните;
-Подценяване на необходимостта от предоставяне на земя от държавните и об-щинските фондове с преференциални усло-вия за арендуване на стопаните, отглеждащи повече от 100 овце или кози.
Упадък на системата на агрометеоро-логичните станции за мониторинг
-Промяна на климата във връзка с глобал-ното затопляне
-Опасност от пренос на заразни и паразитни заболявания, при животни и растения, от други страни;
|
Сподели с приятели: |