ПОДЗЕМНИ ВОДИ, ИЗВОРИ, ЕЗЕРА, БЛАТА И ЛЕДНИЦИ Преобладаващата част от водите на Земята - около 97% - се съдържат в Световния океан. Останалите 3% са на сушата. Подземните води се съдържат се в земната кора, в почвите, в скалите и пукнатините. В зависимост от местоположението си спрямо земната повърхност те се поделят на подземни води, реки, езера, блата и ледници.
1.Подземните води се намират в скалите в горната част на земната кора в трите агрегатни състояния – твърдо, течно, газообразно. Те се движат хоризонтално и вертикално. Според образуването си се делят на:
Грунтови – образуват се в първите водоносни слоеве
Атрезиански (напорни) – намират се между два водонепропускливи слоя те са под налягане.
Карстови - се образуват в земите с млади варовици, в тях валежните води се просмукват и се проявяват под формата на големи карстови извори.
Минерални –това са подземните води, които излизат на повърхността от голяма дълбочина
Извори – подземните води излизат на повърхността, по образуване се делят на химични и физични свойства
Грунтови - те са във вид на извори и речни долини.
Карстови извори - те са буйни и многоводни – Девненски
Термални –идват от голяма дълбочина и са с висока температура над 20С
Водите им са минерализирани и са с лечебни свойства – Сапарева баня, Хисаря, Велинград, Девин, Павел баня Гейзерите – са извори, които изливат периодично гореща вода с висока температура.
Подземните води се извличат за нуждите на селското стопанство и промишлеността, чрез построяването на кладенци. 3.Езера– това са понижени части на релефа заети с вода се нарича езерен басейн, а при по-големи езерна котловина. Блататаса места със застояла вода или силно овлажнени почви със растителност. Езерата се делят на сладководни и солени.
А) Видове езера:
Тектонски езера - при хлътване на част от земната повърхност се получава дълбока котловина – най- дълбоки са Байкал, Титикака
Крайречни – езера, които заемат части от стари речни легла – Дунав
Крайморски –езера край морето, делят се на лагуни – плитки заливи преградени откъм морето с пясъчен вал - Поморие и лимани – речното устие е преградено с пясък във вид на вал – Бургаското езеро
Ледникови езера – от ледниците се образуват понижения, които са запълнени с вода – Рила и Пирин
Б) Според начина на оттичане се делят на:
Отточни – от тях изтичат реки като ледникови – Женевското езеро
Безотточни – нямат отток – Каспийско море, Мъртво море
В) Торфените блата са вид тресавища, в които се отлага торф - остатъци от мъртви растения, най-често торфен мъх.
4. Ледници - представляват голяма, бавноподвижна ледена маса, която се образува от слоеве пресован сняг. Образуването им зависи от измененията на климатичните условия и преди всичко от понижението на температурата. Уплътненият сняг, от който се формират ледниците е със зърнест строеж, наречен фирн. Долната граница на вечните снегове се нарича снежна линия. Височината и е различна и зависи от климатичните условия, температурата и разположението на склоновете.
А) Ледниците биват:
Континентални – огромни ледени покривки заемащи даже континенти като Антарктида. Имат голяма дебелина до 4 км. И дават начало на айсбергите
Планински – известни са като алпийски, спускат се по долини и се наричат долинни ледници, те са резерв за питейна вода.
Те са важни за много екосистеми, като предоставят вода за пиене, за напояване, те са дом за растителни и животински видове и играят важна роля в регулирането на климата на Земята.