ЕНЗИМНИ КОФАКТОРИ
Другата група важни микроелементи са ензимните кофактори, които включват витамин В6, витамин В3, магнезий и цинк. Те са необходими както за метаболизма на незаменимите мастни киселини, така и за образуването на айказаноидите.
Дори незаменимите мастни киселини да са били запазени с адекватни нива антиоксиданти, те все още не са се превърнали в айказаноиди. Точно тук излизат на сцената ензимните кофактори. Без тях целият процес на образуване на айказаноиди би бил безкрайно ограничен. Не са ви нужни мегадози от тези микроелементи, но те трябва да присъстват на трапезата ви.
Кои са най-богатите източници на тези ензимни кофактори? Отговорът не би трябвало да ви изненада: това са основните компоненти на моята диета (вж. Таблица 10-2).
Таблица 10-2
ЕНЗИМАТИЧНИ КОФАКТОРИ В ЗОНАТА
Проценти според препоръката па правителството
Витамин В3
Риба тон (115 г) 65%
Пуешко месо (115 г) 55%
Пилешко месо (115 г) 55%
Сьомга (115 г) 37%
Витамин В6
Риба тон (115 г) 45%
Сьомга (115 г) 35%
Пъстърва (115 г) 35%
Пуешко месо (115 г) 27%
Пилешко месо (115 г) 27%
Цинк
Треска (115 г) 97%
Зрял фасул (115 г) 29%
Пуешко месо (115 г) 23%
Магнезий
Риба тон (115 г) 42%
Тофу(170г) 33%
Писия(115г)4 18%
Както виждате, повечето от храните, богати на важните ензимни кофактори, са най-значимите бедни на мазнини протеинови източници на Зоната. Неблагоприятните въглехидрати, които би трябвало да консумирате в ограничени количества, са сравнително бедни на тези незаменими ензимни кофактори. Още една причина да се следва моята диета.
Както казах вече, всички тези микроелементи - антиоксиданти и ензимни кофактори - играят важна роля при образуването на айказаноидите. Следователно няма нищо учудващо във факта, че са издигнати в култ от индустрията, работеща за нашето здраве.
Непрекъснато чуваме за леля еди-коя си, която вземала витамин В6 заради артрита си. Или пък за чичо еди-кой си, който пие витамин С, за да се излекува от рак. Или за братовчеда Джим, който вземал витамин Е, за да помогне на болното си сърце. Във всички подобни състояния има нещо общо - те са предизвикани от дългогодишно свръхпроизводство на лоши айказаноиди. Следователно осигуряването на тези микроелементи може би било достатъчно за производството на добри айказаноиди.
Истинската полза идва обаче от факта, че диетите, които трябва да се спазват, са почти същите като тези в Зоната. Така че самата диета е приближила болните до Зоната, а допълнително приеманите микроелементи са им помогнали да влязат в нея; а там вече облекчаването и дори лечението на болестите е по-лесно.
Онова, което е помогнало на леля еди-коя си, може би няма да има същия ефект върху повечето хора (и най-вероятно е точно така). Да, микроелементите са много важни, но са второстепенни герои в историята на Зоната. Ако възнамерявате да се озовете там, тогава контролирането на хранителните макроелементи във вашата диета е между десет и сто пъти по-важно от микроелементите, които консумирате. Освен това диетата на Зоната би трябвало да ви осигурява всички тях (с изключение на витамин Е).
Приемането на допълнителни количества микроелементи лоша идея ли е? Разбира се, че не. Всъщност,стига да го правите умерено, то може да се превърне в една сравнително евтина здравна застраховка. Но ако консумирате големи количества микроелементи и не следвате моята диета, не сте направили нищо значимо, което да ви помогне да се озовете в Зоната. Все едно, че хвърляте парите и усилията си на вятъра. Да се подсилвате допълнително с микроелементи, без в същото време да осигурявате равновесие между трите макросъставки на храната, е все едно да строите пясъчна кула на брега, за да се предпазите от наближаващата приливна хормонална вълна.
Ако искате да се излекувате и да се предпазите от евентуални нови заболявания, трябва да се обърнете към водещия в Зоната начин на хранене, а не към някакви си вълшебни хапчета.
Сподели с приятели: |