Звезделският вулкански комплекс е изграден от базични до среднокисели вулканити. Анализите от лавовите скали на комплекса попадат в полето на базалтите, андезитобазалтите и андезитите (Фиг. 18). Базалтите са редки, като се явяват на ралични нива от разреза. Наблюдава се слабо повишаване на алкалиите с повишаване на SiO2. Скалите от субвулканските тела на подкомплекса попадат в полето на андезитобазалтите и шошонитите. Скалите от единицата попадат в полето на средно- и високoкалиевите вулканити (Фиг. 19). Наблюдава се закономерно повишаване на стойностите на Al2O3 с повишаване на SiO2. При TiO2, CaO, Fe2O3, MgO се установява обратната закономерност (Фиг. 20). Това се дължи на по-малката роля в кристализирането и фракционирането на мафични минерали и все по-кисели плагиоклази при повишаване на SiO2.
Спайдърграмите за елементите следи от Звезделския вулкански комплекс (Фиг. 21) имат характеристиките на калциево-алкалните базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се добре изразени негативни аномалии на Nb и Ti. Стойности на тежките REE са значително по-високи (над 10 пъти) спрямо хондритовите, което предполага, че в източника не е присъствал гранат. Слабо изразените негативни Eu аномалии (Фиг. 22) предполагат, че магмата е имала фракционно кристализирал плагиоклаз, или че е била в равновесие с плагиоклаз-съдържащ плитко разположен мантиен източник. На диаграмата Ti-Zr (Фиг. 23) скалите попадат в полето на калциево-алкалните базалти.
Според Nedyalkov, Pe-Piper (1998) условията на кристализация на андезитобазалти от Звезделския вулкан са 980–1100oC по двупироксеновия термометър на Davidson, Lindsley (1985) и 4,5±2 kbar по метода на Ghiorso, Carmichael (1980).
Табл. 4. Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за скали от Звезделския вулкански комплекс
|
лави
|
субвулкански тела
|
№
|
2014
|
2050
|
25-G
|
3246
|
1
|
3060
|
3055
|
1219
|
1053
|
3185
|
1216
|
7t
|
3234
|
3360
|
|
3
|
3
|
3
|
|
1
|
2
|
2
|
1
|
|
2
|
2
|
2
|
|
|
SiO2
|
51.35
|
53.35
|
53.84
|
54.25
|
55.42
|
55.7
|
56.81
|
57.18
|
59.08
|
51.31
|
51.53
|
52.2
|
54.34
|
57.58
|
TiO2
|
1.11
|
1.25
|
1.01
|
1.01
|
0.93
|
1.02
|
0.91
|
1
|
0.79
|
0.92
|
1.06
|
0.93
|
1.05
|
0.89
|
Al2O3
|
17.9
|
17.82
|
17
|
17.57
|
17.78
|
18.17
|
17.53
|
18.7
|
17.83
|
16.6
|
16.36
|
17.2
|
16.48
|
16.22
|
Fe2O3tot
|
9.647
|
8.655
|
8.877
|
7.79
|
7.441
|
7.139
|
6.537
|
7.566
|
6.46
|
8.338
|
9.935
|
8.02
|
8.33
|
7.49
|
MnO
|
0.16
|
0.15
|
0.16
|
0.11
|
0.1
|
0.13
|
0.14
|
0.13
|
0.16
|
0.12
|
0.05
|
0.14
|
0.11
|
0.08
|
MgO
|
5.23
|
4.5
|
4.64
|
3.24
|
3.33
|
3.46
|
3.11
|
2.27
|
3.23
|
4.6
|
5.37
|
5.22
|
4.79
|
4.18
|
CaO
|
9.91
|
8.37
|
8.25
|
7.98
|
6.17
|
7.54
|
6.98
|
6.78
|
5.93
|
8.61
|
7.77
|
9.03
|
7.68
|
7.16
|
Na2O
|
2.66
|
2.67
|
3.31
|
2.85
|
2.37
|
4.02
|
3.23
|
2.48
|
3.23
|
2.83
|
3.77
|
2.96
|
2.54
|
2.69
|
K2O
|
1.74
|
2.09
|
1.31
|
1.87
|
2.89
|
0.96
|
2.17
|
2.28
|
1.54
|
1.92
|
2.16
|
1.92
|
2.13
|
2.52
|
P2O5
|
0.34
|
0.28
|
0.19
|
0.28
|
0.26
|
0.34
|
0.38
|
0.22
|
0.25
|
0.21
|
0.27
|
0.28
|
0.25
|
0.28
|
З.П.Н
|
0.84
|
0.91
|
2.23
|
2.47
|
1.71
|
1.32
|
2.46
|
1.56
|
1.53
|
|
1.32
|
1.51
|
1.62
|
0.83
|
Сума
|
100.89
|
100
|
100.8
|
99.42
|
98.4
|
99.799
|
100.26
|
100.2
|
100
|
95.46
|
99.6
|
99.4
|
99.32
|
99.92
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Sc
|
24.2
|
22.3
|
30
|
|
|
22.58
|
16.94
|
|
|
|
24.89
|
|
13.7
|
|
V
|
256
|
207
|
228
|
|
|
209
|
168
|
|
|
200
|
216
|
224
|
|
|
Cr
|
22
|
8
|
23
|
|
|
10
|
11
|
|
|
49
|
49
|
53
|
71
|
|
Co
|
|
22
|
20
|
|
|
23.19
|
|
|
|
|
32
|
26
|
20.07
|
|
Ni
|
8
|
3
|
3
|
|
|
6
|
7
|
|
|
|
22
|
26
|
22.04
|
|
Zn
|
78
|
67
|
80
|
|
|
92
|
86
|
|
|
70
|
83
|
76
|
|
|
Cu
|
30
|
22
|
15
|
|
|
22
|
22
|
|
|
42
|
37
|
26
|
|
|
Pb
|
12
|
16
|
10
|
|
|
19
|
21
|
|
|
|
28
|
21
|
|
|
Zr
|
126
|
156
|
149
|
|
191
|
191
|
219
|
183
|
|
158
|
171
|
157
|
116.47
|
|
Hf
|
2.78
|
3.7
|
3.44
|
|
|
3.97
|
4.65
|
|
|
|
4.25
|
|
2.57
|
|
Nb
|
7.4
|
|
8.27
|
|
13
|
9
|
10
|
10
|
|
8
|
9
|
9
|
9.42
|
|
Ta
|
0.5
|
0.4
|
0.54
|
|
|
0.73
|
0.84
|
|
|
|
0.77
|
|
<10
|
|
U
|
2.42
|
1.8
|
1.35
|
|
|
1.5
|
3.42
|
|
|
|
3.38
|
2.8
|
|
|
Y
|
23.9
|
|
27.27
|
|
25
|
23
|
26
|
30
|
|
27
|
27
|
30
|
11.35
|
|
Th
|
7
|
9.8
|
6.02
|
|
|
7.62
|
11.25
|
|
|
12
|
11.06
|
8.6
|
5.53
|
|
Rb
|
94
|
100
|
57
|
|
77
|
80
|
146
|
125
|
|
54
|
44
|
63
|
52.64
|
|
Cs
|
3.9
|
2.8
|
2.65
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Sr
|
582
|
571
|
493
|
|
451
|
647
|
586
|
540
|
|
464
|
521
|
490
|
241.63
|
|
Ba
|
722
|
962
|
574
|
|
|
773
|
982
|
|
|
731
|
820
|
781
|
1442.3
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
La
|
21.36
|
26
|
23.07
|
|
|
36.09
|
31.08
|
|
|
27.5
|
26.43
|
24.9
|
37.21
|
|
Ce
|
42.17
|
53
|
44.9
|
|
|
56.23
|
64.38
|
|
|
54
|
52.01
|
51
|
36.75
|
|
Pr
|
5.01
|
|
5.28
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Nd
|
21.36
|
|
2.4
|
|
|
22.48
|
29.18
|
|
|
22
|
24.48
|
21
|
|
|
Sm
|
5.24
|
4.4
|
5.09
|
|
|
5.12
|
5.75
|
|
|
4.51
|
5.36
|
4.45
|
3.92
|
|
Eu
|
1.42
|
1.5
|
1.38
|
|
|
1.36
|
1.39
|
|
|
1.2
|
1.37
|
1.34
|
0.58
|
|
Gd
|
4.64
|
|
4.7
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Tb
|
0.75
|
|
0.84
|
|
|
0.67
|
0.6
|
|
|
0.5
|
0.74
|
0.7
|
|
|
Dy
|
4.51
|
|
4.99
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ho
|
0.91
|
|
1
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Er
|
2.51
|
|
29
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Tm
|
0.32
|
|
0.41
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Yb
|
2.03
|
2.4
|
2.59
|
|
|
1.98
|
2.45
|
|
|
2.07
|
2.39
|
2.27
|
1.27
|
|
Lu
|
0.31
|
0.24
|
0.4
|
|
|
0.31
|
0.37
|
|
|
0.33
|
0.37
|
0.34
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1053 -
|
|
200м Ю от сметището на Момчилград
|
3246 -
|
|
250 м. ЮЗ от с. Чуково
|
1219 -
|
|
С от с. Старо Соколино
|
1 -
|
|
с. Багрянка
|
3185-R
|
3
|
С от Крумовград (вр. Акпобакасъ)
|
1216-R
|
3
|
мах. Соя (с.Г. кула)
|
7t-R
|
3
|
мах. Соя (с.Г. кула)
|
3234
|
|
900м. SSE от с.Бараци
|
3360
|
|
1.55 км. Ю от с. Златолист
|
Местоположение:
Фиг. 18. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали от Звезделския вулкански комплекс
Фиг. 19. TAS SiO2 към K2O диаграма (Le Maitre et al., 1989) за скали от Звезделския вулкански комплекс
Фиг. 20. Харкеров тип диаграми за скали от Звезделския вулкански комплекс
Фиг. 22.
Фиг. 21. Многоелементна спайдърграма, нормализирана към хондрит (по Thompson et al., 1984) за скали от Звезделския вулкански комплекс
Фиг. 22. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Звезделския вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)
Фиг. 23. .Дискриминантна диаграма Ti-Zr (Pearcе, Cann, 1973)
C – калциевоалкален базалт
Фиг. 23.
При развитието на вулканизма, свързан със Звезделския вулкански комплекс, голяма роля играе смесването на магми (коментирано в раздел 4.1.10.2). Базичните вулканити от комплекса имат 87Sr/86Sr отношения в рамките на 0,70713–0,70722 (Marchev et al., 2004). Според цитираните автори магматизмът е продукт на проявено в различна степен частично топене на набогатена астеносфера, като в по-късен етап магмите са били корово замърсени. Nedyalkov, Pe-Piper (1998) считат, че еволюцията на магмата е свързана с родоначална магма, отделена чрез частично топене от метасоматизирана мантия, набогатена на LILE и HFSE по време на по-ранна субдукция.
4.1.12.5. Планинецки вулкански комплекс – кисел тензионен комплекс
В петрохимично отношение скалите от Планинецкия вулкански комплекс са висококалиеви риолити и трахириолити (Фиг. 24 и 25). Наблюдава се силно набогатяване на K, Rb, Ba, Th, Ta, Nb и обедняване на Hf, Zr, Sm, Y и Yb (Фиг. 26). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и отрицателната аномалия на Ba. Подобни закономерности са характерни за гранити, образувани в колизионна обстановка (по Pearce et al., 1984). Наблюдава се относително слабо изразена Eu аномалия (Фиг. 27).
87Sr/86Sr отношения за киселите вулканити от комплекса имат типични корови стойности (Yanev et al., 1990; Yanev. Y., 1998).
Табл. 5. Данни за главните оксиди (wt%),
редки и елементи следи (ppm) за скали
на Планинецкия вулкански комплекс
№
|
2270
|
R
|
1215
|
|
|
1
|
|
SiO2
|
69.38
|
70.99
|
74.12
|
TiO2
|
0.45
|
0.3
|
0.15
|
Al2O3
|
14.99
|
13.93
|
14.69
|
Fe2O3tot
|
3.03
|
1.888
|
1.35
|
MnO
|
0.06
|
0.05
|
0.04
|
MgO
|
0.81
|
1.63
|
0.54
|
CaO
|
2.12
|
1.66
|
0.82
|
Na2O
|
3.11
|
3.13
|
2
Фиг. 24. TAS класификационна диаграма (Le Bas et al., 1986) за скали на Планинецкия вулкански комплекс
.59
|
K2O
|
4.06
|
5.16
|
4.06
|
P2O5
|
0.24
|
|
0.02
|
З.П.Н
|
0.84
|
|
1.08
|
Влага
|
0.51
|
0.47
|
1.73
|
Сума
|
99.6
|
99.21
|
101.19
|
Sc
|
4.2
|
|
|
Zr
|
137.8
|
|
|
Hf
|
3.04
|
|
|
Nb
|
14.44
|
|
|
Y
|
11.97
|
|
|
Th
|
21.19
|
|
|
Rb
|
270.3
|
|
|
Sr
|
148.2
|
|
|
Ba
|
728.3
|
|
|
La
|
52.4
|
|
|
Ce
|
44.87
|
|
Източник:
|
Sm
|
3.92
|
|
Фиг. 25. TAS SiO2 към K2O диаграма (Le Maitre et al., 1989) за скали на Планинецкия вулкански комплекс
|
Eu
|
0.56
|
|
|
Y
Местоположение:
b
|
1.45
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1215
|
|
650 м SSE oт с.Сладкодум
|
2270
|
|
750м NW от с.Морянци
|
R
|
1
|
с. Попско
|
Фиг. 26. Многоелементна спайдърграма нормализирана към ORG (по Pearce et al., 1984) за скали на Планинецкия вулкански комплекс.
Фиг. 27. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за скали от Планинецкия вулкански комплекс. Нормализацията е по Nakamura (1974)
10>
Сподели с приятели: |