Офсетов печат
Изтегляне 0.54 Mb.
|
Свързани:
ЧП - 4кл.
| ВИСОК ПЕЧАТ
Високият печат е най – старият вид печат. Характерното при него е, че печатаемите елементи на формите се намират на по-високо и еднакво ниво от непечатаемите. Мастилото с което се печати, е гъсто и се нанася с валяци само по високите печатаеми плоскости на печатната форма. Хартията поема мастиления пласт директно при сравнително слаб печатен натиск, при което се получава равномерен отпечатък. Едно от първите приспособления за този вид печат е ръчната дървена преса, създадена от родоначалника на книгопечатането Йохан Гутенберг през 1440год. Буквите и знаците са били дървени, подреждали са се ръчно и процесът на отпечатване е бил твърде бавен. След многогодишни усъвършенствания са създадени различни типове печатни машини – плочни преси, цилиндрови плоскоформени и ротативни. Високопечатните форми се състоят главно от набрани отделни букви наречени още типи, оттук и наименованието книгопечат или типография. Използват се също така линотипни, монотипни форми, стереотипни плочи. Цинковите клишета възпроизвеждат щриховите и растерните изображения. Подходящ е за печат на книги, вестници, едно и многоцветни илюстрации, списания, акциденция, бланки, билети др. Бил е основен способ за отпечатване до откриването на офсетовата технология. Днес все повече се използват негови разновидности като флексо печата. Печатните форми (клишета) са гъвкави и изработени от полимери. Намира широко приложение за изработване на етикети. Опаковки за хранителни стоки, печат върху полиетилен и мн. др. Характерното и за двата способа печат е, че използват печатни форми. Той има най-дълголетната история. Започва да се използва още с изобретяването на книгопечатните технологии за размножаване на книги, познато още в Китай през VIII и прилагано в арабските държави в Далечния изток през Х-ХП век. В Европа цялостната високопечатна технология има предшественици в лицето на холандеца Лоренц Костер, италианеца П. Кастилдо, французина Жан Брито, както и Прокоп Волдфогел, Николай Йенсон, Албрехт Пфистер. Новата технология за висок печат на Йоханес Гутенберг се състои в изобретяването на букволивен апарат, с помощта на който се изливат литери (букви, препинателни знаци); ново мастило (сажди с ленено масло), конструиране на печатарска преса - наборна неподвижна форма с наредените в нея букви, знаци и разделителен материал, поставена върху здрав, закрепен върху две греди плот, наречен талер. Намазаната с мастило форма и предварително овлажнената хартия се притискат от друга повърхност, която се спуска отгоре чрез завъртане на винт, към който за удобство е закрепена ръчка. При натиска върху хартията се отпечатват изображенията на текста върху хартията на високопечатната гравюра, чието приложение е познато преди Гутенберговото изобретение. В новата си цялостна технология Й. Гутенберг въвежда още наборната каса за групиране и съхраняване на буквения материал, а също и компас-малък уред, върху който се събират литерите и после се прехвърлят върху наборната повърхност. Гутенберг изобретява и букволивна сплав от 70 части олово, 25 части калай и 5 части антимон, топящи се лесно, притежаващи устойчивост и бързо втвърдяване при обработка. С тази технология се извършва първото диференциране в книгопечатането -букволеяри, словослагатели, печатари, коректор, носачи на хартия, мастило и вода, фактор (надзирател, по късно - управител). За обслужването на една печатарскапреса Сб Изискват поне петима работници. През XVII век се създават и първите манифактури в Германия - Кьолн, Аусбург, Нюрнберг, като покриват със свои клонове почти цяла Европа. В град Нюрнберг например прочутият немски печатар Антон Кобергер организира книгопечатно производство с помощта на 24 печатарски преси и персонал от сто души. Въвеждат се и нови професии - на метранапажа (човека, който подрежда или „връзва" буквения и илюстративния материал по страници; на художника-гравьор, на подвързачите на книги. До края на XV век в Германия има 260 печатници, а в Италия те вече са двойно повече. Приключва люлченият период на книгопечатането, епохата на „инкунабулите" (incunabula = люлка, лат.), в който през първите петдесет години след изобретението на Гутенберг са изградени на висок печат 35 -40 хиляди заглавия с общ тираж над 12 млн (Пак там, с. 102). Все в тоя период печатарите започват да утвърждават паг и нацията (последователно номериране на страниците) и колофона в края на текста, в който съобщават данни за мястото и годината на изданието, включват и фирмения знак на печатаря-издател, дори се печатат първите заглавини (титулни) страници. До 80-те години на XX век високият печат бе най-разпространеният, тъй като даваше възможност за качествено възпроизвеждане и размножаване на всякакви текстове, както и на едноцветни полутонови растерови и щрихови илюстрации, изпълнявани чрез фотоцинкографски оеулшш<дншета. Многоцветният висок печат обаче налага по-дълга и не особено ефективна процедура - изработване на отделно клише за всеки основен цвят. Листът с цветното изображение се печата толкова пъти, колкото е броят на основните цветове. При високия печат основните текстове се отпечатват на плоско-цилиндрови машини, днес имащи висок производствен капацитет - до 5000 листа и добро качество на изработката. Първата плоскоцилиндрова печатарска преса е изработена от Фридрих Кьонинг през 1803 г. С по-тблеми възможности за високоскоростен печат са ротационните ролни машини, при които се прилага принципът на стереотипията (от наборната ната форма се изливат върху пластмасови, картонени или подобен тип отливки (матрици). С добри технологични възможности са листовите ротационни машини, чийто часов капацитет може да достигне до 30000 отпечатъка. Използват сеза двустранен едноцветен печат, за едностранен печат, за многоцветен печат. Използват се традиционни полукръгли стереотипни форми, но и гъвкави, тънки фотополимерни и микроцинкови форми на принципа на стереотипията, а за улеснение формените цилиндри се свалят, формите се подготвят за печат и се пробват. Качеството на печата е по-добро в сравнение с ролни високопечатни машини, затова на тях могат да се изработват илюстрационни издания с повече цветове Многоцветните листови машини за висок печат се строят във вид на печатни секции или планетарно конструирани (с общ печатен цилиндър с по-голям диаметър и по-малки формени цилиндри около него заедно със своите мастилени апарати). Стереотипиранетое познато като разновидност на високия печат за печатане на високи тиражи още през XIX век. Стереотипията като способ на високия печат е познат още началото на XVIII век. През 1736 г. Вилиям Гед изработва от гипсова матрица стереотипна форма, а в края на същия век печатарят-издател Фирмен Дидо налага способа прй" отливането на "копия от високопечатната форма. Делото в издателската фирма продължава Пиер Дидо, използвал стереотипията, за да подготви издаването на евтини книги малък формат при високи за времето тиражи. През 1848 г. френският изобретател Лотен дьо Лавал открива технологията за изработване на нов картон за стереотипно матрициране. Получените отливни форми могат да се използват от различни по модел и формат печатни преси. През годините е усъвършенствана пропорцията на металната стереотипна композиция - 77 процента олово, 16 процента антимон и 7 процента калай, като издържливостта на копията достига 80000 екземпляра при плоскопечатната стереотипия. Стериотипният способ се използва у нас почти до 90-те години на XX век за отпечатване на високотиражни издания, най-вече периодика (вестници и списания) по технологията на високия печат. В полиграфическата практика е позната плоската стереотипия (печата се на плоскопечатни листови машини) и кръглата стереотипия (отливат се полукръгли стереотипни форми, чийто радиус се равнява на радиуса на формения цилиндър на ротационната печатна машина). Стереотипните матрици се изготвят в хидравлични матрични преси. Предварително матричният картон се овлажнява, след което се поставя върху високопечатната наборна форма, като в матричната преса при силния натиск буквите, знаците и останалите графични образи се вбиват в матричния картон, който получава релефен образ, обратен на наборната форма. След изсушаването на картона матрицата е готова за отливане на стереотипните форми. Самото леене може да е ръчно, но с годините способът е усъвършенстван и отливането се извършва в автоматични отливни апарати. При ротационните ролни машини за отпечатване вместо листи се използва непрекъсната ролна хартия (преминаваща през формени и натискови цилиндри) и дъговидни (полукръгли) стереотипни плочи. Печатната секция на машината е съставена от два формени цилиндри, върху всеки от които се слагат по две дъгови стереотипни форми за печатане от лицевата и от обратната страна на хартиената лента, и от два натискови цилиндъра. Машината има още мастилен апарат, подавачен апарат за рол-ната хартия, фалц апарат, който нарязва и сгъва отпечатаната кола или лист. При производството на книги могат да се печата наведнъж двойна печатна кола от 32 страници (напр. формат 84x108/32). Технологията не се препоръчва за книги с изисквания за висококачествен печат. При ролните машини обаче има предимство, че хартията се печата от двете страни - тя последователно преминава през първия формен и натисков цилиндър, сетне между втория формен и натисков цилиндър. Металната стереотипна композиция издържа до 50 000 екземпляра на форма. Ротационните машини са високопроизводителни и достигат часов капацитет от 35 000-40 000 екземпляра вестници. Машината е произведена като система от няколко агрегата (ротационната машина „Вифаг", цвейцарско производство, в началото на работата си - 50-те години на XX век в Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев" е имала шест агрегата, като впоследствие са били поръчани още два агрегата поради нуждата от високотиражно производство на централни вестници). Усъвършенстваните технологични процеси наложиха употребата освен на металните, и на пластмасови стереотипи, които се лепят с двустранно фолио върху метални листи, опънати върху формените цилиндри. Използват се и еластични микроцинкови форми, фотополимерни форми със стоманена основа - при тях закрепването е с помощта на магнитни Повърхности. Друг способ е никелизирането и стоманизирането на стереотипните форми. Той се осъществява по метода на галванопластиката{в галванична вана зачистената форма се потапя в електропроводим галваничен разтвор, като служи за катод, а за анода - положителния полюс, в разтвора се поставя парче никел или стомана. При пускане на слаб електрически ток йоните от анода преминават към катода, металът постепенно разпада и се напластява върху формата.) Така подготвяните форми издържат некол-костотин хиляди екземпляра тираж и се използват за печат на високоек-земплярни тиражи вестници. За отпечатване на банкноти и ценни книжа е използват способът галваностереотипия, при който се получава много точно копиране на оригиналната наборна форма, особено от аутотипни клишета. Тиражът на галванопластичните форми също достига некол-костотин хиляди отпечатъка. Формите-матрици се подготвят от восъчни или оловни листи, от целулоид, като предварително се заготвят със специални разтвори и вещества, а след това се подлагат на силен натиск и налягане в хидравлическа преса, при което копието приема обратен образ от оригиналната форма. Галванизирането им се извършва подобно на никелизирането на стереотипните форми, в разтвор от сярна киселина и меден сулфат, като форматата служи за катод, а за анод в разтвора се поставя медна плоча. Новата галванизирана форма сега притежава обратен и изпъкнал образ, който внимателно се маха от матрицата, залива се със стереотипна метална композиция откъм гърба, която трябва да запъл-не всички фуги и празни пространства, катоо бразува нова и здрава монолитна форма по подобие на цинкографските клишета, на височината на високопечатния буквен набор. Галванопластиката е изобретена от Б. С. Якоби в Русия през 1839 г. и усъвършенствана като един от най-перспективните за епохата способи - галваностереотипията, позната до преди няколко десетилетия и у нас. Тигелните високопечатни машини са малкоформатни и имат съпътстващи функции в книгопечатния процес. На тях се печатат предимно обложки, корици и приложения. V нас са познати под името „американка" заради държавата-производител на някои системи от тях. В практиката тези машини са известни още като плочни преси. Състоят се от вертикално разположен фундамент, на който се затяга високопечатната форма с буквите, клишетата и останалите орнаменти. Формата се подготвя с помощта на валци, която нанасят и разтриват мастилото, след което ръчно или пневматично се подава листът хартия, след което към нея по ос се доближава натисковата плоча, извършва притискане на листа, при което се получава отпечатък, и се връща в изходна полухоризонтална позиция. Плочата се движи с помощта на странични лостове и се хлъзга по специални релси. Отпечатаният лист се взема от машиниста-печатар ръчно, но в по-усъвършенстваните системи има автоматично подаване и извеждане на отпечатаната хартия. В недалечното минало у нас са използвани плочни преси „Бостон", „Либерти", „Гали". Недостатък на плочните преси са малките формати - между 30x42 см и 35x50 см. Съвременните машини от този тип са полуавтоматични, с ръчно подаване на листа и печатащи малоформатни текстове, акциденция, рекламни материали. Машините от тежък тип пък печатат многоцветна илюстрована продукция и повечето от тях имат автоматичен самоподавач - пневматично устройство за подаването на хартията или картона към фундамента с формата. Производителността им може да надмине 3600 отпечатъка в час. В съвременни условия тези машини се използват вместо преси за печатане на текстове и неголеми илюстрации и орнаменти върху папки за твърда подвързия, пригодяват се за релефен и топъл печат с помощта на щрихови клишета. Все още печатарите пазят спомена за плоскопечатните машини от системата „Виктория" и „Планета" (производство на бившата ГДР), които за едно с други свои събратя бяха съставна част от основния фонд на всеки високопечатен цех у нас. Повечето от тях са автоматични, дават възможност за печатане на по-големи тиражи, достигат за час производствен капацитет до 5500 отпечатъка, може да се променя форматът на отпечатания лист, строят се като едноцветни - за текстов печат, така и двуцветни (при един ход на машината се печатат два цвята едновременно). Плоският фундамент на машината, върху който здраво е стегната наборната форма, се движи напред и назад. Хартията се подава с помощта на пневматично устройство и се придвижва от захващащите елементи (грайфери) на натисковия цилиндър, който веднага след това притиска листа към формата и щом се получи отпечатъкът, извежда го на събирачния плот. В по-усъвършенстваните машини това извеждане е автоматично, нагоре с печатаната страна на листа, което го пази от разнасяне на не-изсъхналото мастило и похабяването на продукцията. При еднооборот-ните машини за плосък печат натисковият (печатният) цилиндър се завърта само веднъж за един цикъл, като в първата му половина притиска хартията върху формата и прави отпечатък, а във втората част от завъртането позволява, благодарение на по-малкия радиус на неработната част, да не се докосва фундамента и той да се върне безпрепятствено назад в изходяща позиция. Еднооборотните плоскопечатни машини се строят за малки формати (45х60см) и повече се използват за печат на цветни корици, акциденция, малоформатни издания - брошури, списания и вестници. При двуоборотната плоскопечатна машина пък печатният цилиндър се върти непрекъснато с постоянна скорост При работния ход той притиска листа към формата и прави отпечатък, а при празен ход с помощта на пружини се повдига на няколко милиметра от хартията и се завърта на празен ход., като отпечатъкът се подава на верижен транспортьор, служещ да изкара листа и да го придвижи към масата за готовата продукция. Грайферите на цилиндъра при печатане задържат листа и го предпазват от издигане и зацапване. Плоскопечатните машини имат система от валци, които намастиляват и разнасят плавно мастилото върху формата при придвижването й напред. Машините със спиращ се натисков цилиндър (стопцилиндрови машини) са друга разновидност на този тип техника и са предназначени за висок печат наздания от малък исреден формат. При тях натисковият цилиндър се завърта само когато фундаментът с печатната форма се придвижи под него. Цилиндърът притиска листа и прави отпечатък. Когато фундаментът се връща назад, то цилиндърът спира, и то в такова положение, че вдлъбната му по-ниска част не се докосва до печатната форма. Реверсивните машини са разновидност на стопци-линдровите - при тях след отпечатването цилиндърът се завърта в обратна посока, без да докосва формата. При захващането на листа цилиндърът също спира за кратко, преди да поеме листа и да извърши отпечатването му. Плоскопечатните машини се произвеждат като целоформатни и половин форматни - например 70x100 см, 84x108 см, 60x92 см, 50x70 см, 48x63 см, 42x58 см и т.н. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|