Офсетов печат
ПОВЪРХНЕНИЯТ ПЕЧАТ. Рестроспекции и съвременни тенденции
Изтегляне 0.54 Mb.
|
Свързани:
ЧП - 4кл.
| ПОВЪРХНЕНИЯТ ПЕЧАТ. Рестроспекции и съвременни тенденции
При повърхнения печат печатаемите и непечаемите елементи са разположени върху една повърхност и на една и съща височина. Печатната форма следва предварително да се овлажни, за да може водата да попие в непокритите (белите) полета, а сетне върху нея се нанася мастило, обогатено с мазнини. То полепва само върху нанесения текст и изображения. На свободните пространства върху формата, където те липсват, водата отстранява мастилото и му пречи да остави следи. Когато върху формата се постави лист хартия и той се притисне с умерен натиск върху нея, се получава отпечатък от намастилените текст и изображения. Литографският печат е разновидност на повърхнения печат. Терминът литография и произлиза от гръцките думи - lithus - камък, и grafo -пиша. Технологията е изобретена от Алоиз Зенефелдер (роден в Прага през 1771 г., починал 1834 г.) Заедно с френския график Филип Андре патентова откритието през 1802 г. Малко по-късно излизат книгите на Зенефелдер „Пълен учебник по каменния печат" (Мюнхен, 1818) и „Пълен курс по литография" (Лондон, 1819). .За печатна форма способът използва литографския камък, съставен в основната си част от калциев карбонат. За да се открият добре неговите пори и да се закрепи мазнината на литографския туш, специалния литографски молив или креда, с който рисува художникът върху формата, камъкът се се подлага на шлифоване и полиране - ръчно или машинно. Когато образът е нарисуван върху камъка, налице е физически процес -обогатеното с мазнини мастило е проникнало в порите на камъка. Следва химически процес - нарисуваният литографски камък се подлага на разяждане със смес от гума арабика и слаба азотна киселина. Повърхността се овлажнява и се нанася мастило, което се поема от нарисувания образ. Останалото неомазнено пространство благодарение на овлажняването отблъсква мастилото. За да издържи по-продължително отпечатване, нарисуваният образ химически се разяжда бавно и постепенно с неорганични киселини като азотна, солна или сярна, силно се разрежда и се смесва с органични материали като споменатата гума арабика, смола, растителен клей. Материалите на художника за рисуване също трябва да са мазни, с органичен характер - лой, восък, сапун, смола, като се разбъркват при висока температура. При укрепването на образа върху камъка мастните киселини се съединяват с него и образуват кисел калций на маргаринената мазнина, който пречи на киселината да разяде образа. Печатните литографски форми биват подготвяни ръчно от художника или по фотомеханичен начин. Рисуването се осъществява с туш и креда, молив и четка. Образът се рисува върху камъка в негативна форма. Ръчното подготвяне на форми за многоцветен печат е известно като хро-молитография - тук художникът подготвя форма за всеки цвят върху отделен камък. При печатането всеки от цветовете трябва да попадне на мястото си, т.е на свободно бяло пространство върху хартиения лист. Цветовете се печатат от най-светлия към най-тъмния. Красивите хромолитографии се печатат в 12-18 цвята. Схемата за опростена хромолитография може да включи например няколко печатни форми - жълта, две червени, две сини, сива, тъмнокафява, черна, но и още форми за съставни цветове. В недалечното минало по този способ, с помощта на литографски печатни машини, са се отпечатвали рекламни материали като етикети, плакати, афиши, специални обяви, покани и пр. Използването на т.нар. танжирни пластинки (познати още като танжирово сито) е друг способ в литографията, който придава полутонови акценти в образа на оригинала. Желатинови или целулоидни листа с релефен образ на кръстосана, линейна, зърнеста, точковидна мрежа се намастилява и притиска върху литографския камък. При литографското черно изкуство формата с камъка е намастилена с мазно черно мастило. С плоска игла авторът създава полутонове, светлосенки, образи. Щом е готова рисунката, камъкът се разяжда и укрепва, след което се извършва отпечатването. След казаното до тук обаче е редно да уточним, че оригиналният камък с формата се запазва и не се поставя за тиражиране на литографска преса. От него образът се пренася върху друг камък. Обикновено се подготвят няколко такива форми, за да се запази оригиналът. Способът се нарича превод. Това означава, че образът (рисунката) се препечатва на преводна хартия, а от тази хартия - върху камъка за тиражиране. Използват се специални преводни мастила, съдържащи растителни мазнини. От друга страна, рисунката може да се нарисува направо и върху преводната хартия в позитивен образ, след което с помощта на литографска преса готовата хартия да се притисне върху тиражния камък. След отлепването на хартията отпечатаният образ следва да бъде укрепен и ако има нужда, сгрешените места да се ретушират. Отлепването трябва да е внимателно, за да не се защапа или повреди копираната рисунка. Освен върху литографски камък, преводи могат да се правят и върху цинкова печатна форма. В близкото минало (30-те - 50-те години на XX век) са се извършвали с помощта на ръчна преса или плочна преса преводи на образи от висо-копечатни форми - щрихови клишета, дърворезба, стереотипни и галванични форми, аутотипни (полутонови ) клишета, при което са се съблюдавали специални изисквания за гъстотата и мазнината на мастилото, използвала се е и сива хартия с определена степен на овлажняване. От литографска рисунка се приготвя и негативен превод на образа - бяла рисунка върху чер фон, което също изисква допълнителна обработка на камъка и внимателна работа с пренасянето на образа от преводната сиво-влажна хартия. При копирането на рисунката се използва също прозрачна хартия, бронзов прах, а камъкът се намазва с хромиран белтък. Преди превода камъкът се покрива с разтвор на стипца. Анастатичният способ улеснява преизданието на книги,особено на такива с нотен текст и знаци. Използват се качествено отпечатани върху сатинирана хартия оригинали, които се обработват в киселинна баня (воден разтвор на азотна и солна киселина), поставят се върху стъкло, намазват се внимателно с композиция от леки печатарски мастила, терпентин и цинобър, следва измиване с вода и подсушаване. Хартиеният оригинал се откопирва с помощта на преса при силен натиск върху литографския камък, но може да се копира и върху преводна хартия, като по-нататък процесите биват същите като при обичайната литографска рисунка. В печатарската практика се прилага и т.нар. обръщане на литографския образ - получаване на огледален образ, което е необходимо при превод оторигиналния камък върху тиражния камък или цинковата печатна форма, известно още като контра превод. При фото/механичния способ (наричан от някои специалисти фо-толиграфия) за подготовката на офсетовата технология образът се прехвърля върху печатната форма (в началото литографски камък или цинкова плоча, а впоследствие - върху алуминиеви пластини) чрез негатив. При първите стъпки на офсетовата технология оригиналът се фотографира и се получава негатив, който се копира върху хроможелатинова хартия и след проявяването й образът се превежда върху камъка или цинка. При офсетовия печат репродуцирането става с помощта на големи фотографски апарати, предназначени за форми, достигащи до 120x120 см; използват се цветни филтри както при фотоцинкографските процеси, а също ретуширане с бои и четка и с графичен молив. Една от съществените операции е монтажът на текста и негативите (използват се и диапозитиви). В по-ново време с навлизането на компютърните технологии и издателските програми оригиналите се разпечатват по страници върху паус или специално фолио благодарение на качествени лазерни принтери. Образът предварително се обръща огледално (удобна опция за завъртане образа и текста на 180 градуса има например в оформителската програма Adobe PageMaker 7.0 и низходящите й версии). Копирането се извършва в специални фотокопирамки(познати още като копирами)пр\л директно осветяване на образа и откопирането му върху светлочувствителния алуминиев лист (през 50-те-60-те години у нас се използват все още и цинковите листове). След изваждането от копирамата листът се проявява и образът се укрепва. Днес тази продължителна и доста трудна процедура е на път да бъде оставена в историята на полиграфията и в частност на изобразителните изкуства, тъй като благодарение на информационните технологии все по-трайно в офсетофия печат се настанява технологията computer-to-plate (СТР). Новият метод е технология за директно изработване на печатната офсетова форма от компютър. Тя съкращава производствения цикъл, снижава разходите, повишава качеството и води до по-добра производителност. Без наличието на филм, без да се налагат аналогови проби, се извършва висококачествено изображение върху специалната офсетова пластина. Методът има съществени предимства - точност при закрепването на пластината в офсетовата печатна машина, съкращаване на подготвителния печатен процес, а заедно с това - голяма устойчивост на тиража, ниски разходи. Още в средата на 90-те години у нас започва да се рекламират и разпространяват СТР пластините Silverlith на световноизвестната фирма Du Pont. Днес освен традиционния офсетов печат в последното десетилетие усилено се заговори за офсетов печат без овлажняване (сух офсет), при който белите полета върху алуминиевата пластина са покрити със силиконов полимер, докато при печатащите елементи в процеса на копиране с помощта на ултравиолетови лъчи този полимер се разрушава Така текстът и образът се разполагат върху самата алуминиева пластина и имат качеството да приемат мастилото, докато върху останалите бели пространства то бива отблъсквано. Технологията Direct Imaging позволява дори автоматично поставяне на полиестерните ролни пластини и експониране в самата печатна машина по компютърен път и с UV-лъчи. Разработват се машини от моделите „Куикмастер" на фирмата "Хайделберг", и „Карат,, на„ КВА", „Кортина" на „КВА" (за вестникарско производство), а по отношение на СТР-пластините се използват тези за сух офсет със силиконово покритие като „Пърлдрай", „Скорпиън", „Емерълд" и пр.Трябва да отбележим обаче, че тези иновации се прилагат за ниски и средни тиражи за цветен печат, наричан още Printig on demand, като част от технологиите за дигитален печат. Нека да отбележим, че днес както и в световен мащаб, така и у нас, конвенционалният офсетов печат, вече с помощта на глобалното компютъризиране в полиграфията, продължава да е водеща технология. Днес се налага необходимостта от повишаване ефективността и качеството на цифровите експониращи устройства за конвенционални офсетови пластини. Скъсяването на времето от въвеждането на данните в компютъра до експонацията на готовата печатна форма е приоритет на занимаващите се с Computer to conventional plate. Сред лидерите в тази област е немската фирма „Basis Print", конструирала през 1993 г. по технологията Digital Screen Imaging експониращото устройство - ултравиолетов „Сетър" (UV - Setter), усъвършенстван в следващото десетилетие и пуснат в серийно производство. Иновацията е предназначена за конвенционални офсетови машини за производство на вестници и други високотиражни издания. За да разберем обаче същността на офсетовото производство, необходимо е да разгледаме принципа на действие на една съвременна офсетова машина. Днес се строят листови и ролни офсетови машини, освен това според броя на печатаните цветове се произвежда техника за едноцветен, за двуцветен и за многоцветен печат. Има различни по формат офсетови машини - от най-малкия (21x30 см) до такива с размери 100x140 см и дори в още по-големи формати. Листовите ролни машини печатат издания с различна дебелина на хартията и картона и с различни формати. Ролните офсетови машини пък са по-бързоходни, с възможност за цветен печат, притежават и фалц-апарт за рязане и сгъване на съответния формат, могат да притежават и устройство за комплектуване на изданието, а освен това имат възможности да печатат от лицевата и обратната и се получава негатив, който се копира върху хроможелатинова хартия и след проявяването й образът се пр^р^жда Rbpxyj^vjbj^aj^ При офсетовия печат репродуцирането става с помощта на големи фотографски апарати, предназначени за форми, достигащи до 120x120 см; използват се цветни филтри както при фотоцинкографските процеси, а също ретуширане с бои и четка и с графичен молив. Една от съществените операции е монтажът на текста и негативите (използват се и диапозитиви). В по-ново време-€-44авлша Новият метод еггехнология за директно изработване на печатната oj£cCTOBa4>pj2Mj^ Тя съкращава производствения цикъл, сни- жава разходите, повишава качеството и води до по-добра производителност. Без наличието на филм, бездя ге налягат аналогови пробиг се извършва висококачествено изображение върху специалната офсетова пласщна. Методът има съществени предимства - точност при закрепването на пластината в офсетовата печатна машина, съкращаване на подготвителния печатен процес, а заедно с това - голяма устойчивост на Вфажааш Днес г)светграл,и1 тонния офгртгт ррчат r нг»глрднптп^гртнлртмр усилено се заговори за офсетов печат без овлажняване (сухо^с^т)7при~ който белите полета върхуалуминиевата пластинасапсжрит^ полимер, докато при печатащите елементи процеса на копиране с по- 114 хартията. Планетарните машини с общ печатен цилиндър са най-често за едностранен многоцветен печат, а печатните секции са според броя на цветовете, които могат дадостигнат осем. В печатната секция има мастилен и печатен апарат. Принципът на действие напомня този на високия или на дълбокия печат - поне по отношение на това, че се изполват ролни устройства за хартията, може да има фалц апарат за отрязване на определен формат, а също и по това, че са налице няколко цилиндъра на ротативен принцип, с което пък напомня и за офсетовия печат. При флексопечата обаче действието е опростено. Мастиленият апарат се пълни с помощта на мастилена помпа. В мастилената вана се върти гумен цилиндър, който предава мастилото на валяк, въртящ се в обратна посока. Валякът намас-тилява цилиндъра с полимерната печатна форма. В същото време ролната хартията или фолиото се развива и преминава за отпечатване, леко притискана от гумиран печатен цилиндър. Така се извършва отпечатването на първият цвят, след което се преминава в следващата печатна секция. Накрая лентата с хартията или фолиото преминава през сушилния апарат, като се навива отново на малки роли или се реже на листове по предварително зададен формат, които се отвеждат на събирачната маса за готовата продукция. Флексопечатьт има редица предимства - осигурява високи тиражи при едно сравнително добро качество на печата, което, разбира се, зависи и от подготовката на самата форма; снижава и чувствително разходите по производството. Флексопечатните машини включват в конструкцията си задвижващ мотор, лентов транспортьор, линейни шпиндели, кутии за зъбни колела, натискови, формени цилиндри и изброените до тук части, които при зад страна на хартиената лента. По-новите ролни офсетови машини с помощта на редица нововъведения и подобрения преодоляват неравномерностите при разгъването на хартията и нейното евентуално нагъване, както и похабяването й в началото и в края на отпечатването. Ролният офсетов печат се прилага при производството както на едноцветни, така и многоцветни книжни тела и корици на книги и на списания, а при по-високотиражни издания, включително и вестници, се произвеждат офсетови машини, притежаващи агрегати, в които има по няколко секции, с възможности за тяхното комбиниране и преместване, с лакиращи устройства и сушене на продукцията, с апарати за смяна на хартиените роли, устройства за почистване на офсетовото платно, подобрени овлажняващи апарати и пр. Листовите машини за едноцветен офсетов печат разполагат с пневматично устройство, което захваща хартията и я подава към печатния апарат, състоящ се от цилиндър със закрепената офсетова форма, офсетов цилиндър (върху който е опънато гумено платно) и печатен (притиска-те-лен) цилиндър. Освен това непечатащите елементи на формата върху формения цилиндър се овлажняват благодарение на система от валци, нанасящи равномерно овлажняващата течност. След това върху формата се нанася и разтрива мастилото, което се приема само върху текста и изображенията, а свободните бели пространства го отблъскват. Трите цилиндъра са с еднакъв диаметър. При завъртането си форменият пренася изображенията върху офсетовия цилиндър - гуменото платно върху него се превръща в нова печатна форма. Хартиеният лист се поема от грайферите на печатния цилиндър и леко се притиска към офсетовия, при което се извършва самото отпечатване. Друг апарат извежда листа към съби-рачната маса за готовата продукция. Добрият печатар може да изработва и на едноцветна машина корици и многоцветни илюстрации. Усилието обаче е трудоемко. Със специални разтвори цилидрите в печатната секция трябва много внимателно да се почистят, за да се постави следващият цвят. Губи се и много време, производителността се снижава. Затова прилично уредените печатници имат освен едноцветни, и двуцветни машини, както и машини за многоцветен печат, специализирани за едновременно отпечатване на два, четири или повече цвята, както на многоцветни корици на книги, така и на илюстровани списания, репродукции, плакати, етикети, рекламни материали, географски карти и атласи. Секционният принцип е в основата на производството на офсетовите машини за двуцветен и многоцветен листов печат. На практика всяка печатна секция е относително самостоятелна машина с еднакви по диаметър цилиндри - формен, офсетов и печатен, с апарат за овлажняване и с мастилен апарат. Секцията отпечата съответния цвят. Придвижването на хартията до следващата секция се осъществява с листоподаващ апарат. При планетарния принцип за конструиране обаче двуцветната офсетовата машина има един общ притискателен (печатен)цилиндър, два формени и два офсетови цилиндъра с еднакви размери,но двойно по-малки или равни на печатния. При комбиниране на две такива планетарно конструирани секции пък се конструира машината за четирицветен печат. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|